Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Сливен, 28.03.2014 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на  деветнадесети март , през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

 

 

При секретаря К.И., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 660 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на адв. Б. в качеството на пълномощник на А.М.Д. *** против решение № 737:24.09.2013 г. по гр. д.№ 1469/2013 г. на СлРС, в частта, с която  е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивника против Г.С.К. иск да бъде разрешено от съда на двете  деца на въззивника Г.А.Д. и А.А. Д. да напускат РБългария и да пътуват в чужбина само със съгласието и придружавани от своя баща и законен представител или друг техен роднина, до навършване на 18-годишна възраст. Посочено е, че в тази част  решението на СлРС е неправилно и незаконосъобразно.Страната твърди, че неправилно съдът не се е съобразил с направеното признание на предявените искове в отговора на исковата молба от въззиваемата К. за това, че действително не дава съгласие на бащата да извежда децата извън граница. Страната счита, че издаването единствено на задгранични паспорти е безсмислено, ако не бъде уважен иска за даване на разрешение бащата да извежда сам децата зад граница. В тази връзка се твърди, че искът по чл. 127а ал. 2 от СК изисква разрешаването на въпроса за даване на разрешение за извеждане на децата извън страната и издаване на задгранични паспорти следва да бъде разрешен при условията на кумулативност. Изказано е становище, че съдът служебно е можел с оглед защита интересите на децата, да даде разрешение за извеждането им извън страната, което да е било обвързано териториално примерно до страни от Европейския съюз или до страни с туристическа дестинация, а от друга страна да е обвързано във времето било като се даде определен от съда срок, било като се даде разрешение до навършване на определена възраст на децата. Моли се обжалваното решение в тази част да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което да се замести съгласието на родителя /ответницата/ децата да напускат страната неограничено в определен от съда срок когато баща е в платен годишен отпуск за определен срок или до навършването им на 18 г. или за срок от 3 години. Страната изразява съгласие, ако съдът счете, че е в интерес на децата, да ограничи териториално претенцията за извеждане в чужбина до държави членки на Европейския съюз или други държави с туристическа дестинация. Моли се при уважаване на иска да бъдат присъдени разноски в размер на 265.00 лв. за въззивна инстанция и 200.00 лв. половината от адвокатската такса за първа инстанция, съобразно отхвърлената част на иска. Страната не е приложила писмени доказателства, а само копие от решение на ВКС.

По делото е депозирана въззивна жалба от адв. Й. в качеството му на процесуален представител на Г.С.К. против решение № 737/24.09.2013 г. по гр. д. № 1469 по описа на СлРС за 2013 г. в частта, с която е разрешено да бъде издаден задграничен паспорт на малолетното дете Г.А.Д. и на непълнолетното дете А.А. Д. само със съгласието на техния баща и законен представител А.М.Д., като съдебното решение в тази част замества волята на майката Г.С.К.. Първоинстанционното решение е обжалвано и в частта, с която въззивницата К. е осъдена да заплати деловодни разноски в размер на 150.00 лв. Във въззивната жалба се сочи, че съдът е постановил недопустимо решение като се е произнесъл по недопустим иск. Страната счита, че това е така тъй като в хода на производството не са се установили данни, от които да е видно, че ищецът и ответницата въобще са обсъждали въпроса с даването на документи за самоличност, а още по-малко да не са могли да постигнат съгласие. Иска се в тази част решението да бъде обезсилено като недопустимо. На второ място е посочено, че ако съдът приеме предявените искове за допустими, то в обжалваната част решението следва да бъде отменено, тъй като в съдебния акт липсвало изложение на фактическата обстановка. Съдът бил посочил какво твърдят страните, но сам не бил установил, какво приема за установено от фактическа страна. Твърди се, че ищецът нито е положил усилие за постигане на съгласие с ответницата по иска, нито е било налице непостигане на съгласие. Страната счита, че след като е бил уважен искът по чл. 127а от СК без ищецът да е направил усилия да постигне съгласие с ответника по иска, то неоснователно същият се обвързва със заплащане на деловодни разноски без да има неправомерно поведение. Моли се  обжалваното решение да бъде обезсилено  като недопустимо в частта, с която се разрешава издаването на задгранични паспорти на двете деца , съответно да се отмени решението в частта, с която ответницата е осъдена да заплати деловодни разноски. Алтернативно се иска да се отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно в частта, с която се разрешава издаване на задгранични паспорти, предявеният иск да бъде отхвърлен, решението да бъде отменено и в частта, с която ответницата е осъдена да заплаща разноски съразмерно с уважената част от иска. Алтернативно се иска обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, в частта с която ответницата е била осъдена да заплати направените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска. Не се представят доказателства.

В законния срок е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.Б. пълномощник на А.Д., с който въззивната жалба депозирана от К. е оспорена като неоснователна.  Страната твърди, че след като искът бил признат от първа инстанция, това означава , че това признание касае, както допустимостта на иска, т.е. наличие на отказ за даване на съгласие, така и неговата основателност. От друга страна страната сочи , че когато законът говори за „съгласие на родителите”, той няма предвид само изрично декларирано такова, но и невъзможността то обективно да бъде дадено, какъвто е конкретният случай. В отговора се твърди, че са били представени доказателства – оплакване до РП – Сливен, срещу мълчаливия отказ на ищцата да изплаща издръжка, копие от нотариална покана, които установяват основателността на исковата претенция. От друга страна е посочено, че самото дете А. многократно се опитва да се свърже с майка си по повод даване разрешение за излизане в чужбина, но не е успяло, от което също можело да се направи извод за липсата на намерение на майката да даде съгласие за извеждане на децата в чужбина. Иска се отново да бъде изслушано детето А.. Моли се да се присъдят деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивникът А.Д. редовно призована се явява лично и с адв. Б., която поддържа въззивната жалба и моли съда да постанови решение , с което да замести съгласието на майката Г.К. за излизане на децата в чужбина във времеви параметри и по отношение на дестинация, които съдът счита за уместни , примерно в Европейския съюз.

Въззивницата Г.К. в с.з. не се явява и не се представлява.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника Д. на 26.09.2013г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 10.10.2013 г. е била депозирана въззивната жалба.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивицата К. на 01.10.2013 г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 17.10.2013 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

От представения пред настоящата инстанция социален доклад на Агенция „Социално подпомагане“ на Дирекция „Социално подпомагане „ – Сливен се установи, че за децата А. и Г. изцяло полага грижи  техният баща – въззивникът Д., който им задоволява всички материални или емоционални потребности и те изцяло разчитат на него за подкрепата му.  При отглеждането на децата съдействие оказва съпругата на въззивника – П.Д., както и неговите родители Д. и М.К.. Майката на децата въззивницата К. по сведения на нейната майка П. К. от 2007 г. живеела в РГърция, като за 2013 г. е била в България само 2-3 дни. В доклада е изразено становище на социалния работник, че в интерес на децата А. и Г. е да им бъде издадено разрешение за напускане на страната заедно с техния баща.

От обясненията на децата А. и Г. съдът установи, че същите изпитват силна привързаност към своя баща и втората си майка. Че разчитат изцяло на грижите, които баща им полага за тях и се чувстват напълно спокойни с него. Че имат мечти да пътуват извън пределите на Република България заедно със своя баща и да посещават различни дестинации в чужбина. И двете деца единодушно потвърдиха, че са наясно със ситуацията, при която поради отсъствие на тяхната майка и невъзможност да се свържат с нея, няма как да бъде разрешен въпроса с издаването на задгранични  паспорти и даване на разрешение за пътуване в чужбина с баща им. Децата желаят  да имат възможност да пътуват със своя баща – въззивника Д., извън пределите на страната. Децата споделят за своите огорчения относно обстоятелството, че не са били потърсени от майка си нито по коледните, нито по новогодишните празници, нито за рождените им дни.

Съдебният психолог И. в с.з. посочи, че децата са запознати с предмета на делото, били са спокойни и са разбирали въпросите на съда и че в проведените с него предварителни разговори са обяснил, че желаят да пътуват с баща си в чужбина и това е тяхно лично желание.

От представената пред настоящата инстанция присъда № 50/13.02.2014 г. по НОХД № 2062/2013 г. на СлРС се установи, че въззивницата Г.К. е била призната за виновна в това, че след като е била осъдена с решение № 1025/2007 г. по гр. д. № 2999/2007 г. на СлРС, изменено с решение № 508/01.07.2010 г. по гр. д. 1870/2010 г. на СлРС, с решение № 1025/29.11.2007 г. по гр. д. № 2999/2007 г. на СлРС, изменено с решение № 508/2010 г. по гр. д. № 1880/2010 г. на СлРС да издържа своите низходящи Г. и А. Димитрови, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от 2 вноски и за периода от м. Май 2011  г. – м. Ноември 2012 г. не е платила издръжка за детето Г. в размер 1920.00 лв., а за детето А. – не е платила издръжка в размер на 2.000.00 лв. За така установеното престъпление на К. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, като наказанието било отложено за изпитателен срок от 3 г.

Въззивните  жалби са  редовни и допустими, тъй като са  подадени в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество въззивната жалба депозирана от въззивника Д. се явява основателна, а тази на въззивницата К. – неоснователна, поради следните съображения:

По делото са били предявени искове за заместване на съгласието на родител за издаване на необходими лични документи, както и на съгласие за пътуване на дете в чужбина. Исковете са с правно основание чл. 127а ал.1, предложение Първо и второ и ал. 2 от СК.

Съгласно разпоредбата на чл. 127а ал. 1  от СК въпросите свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходими лични документи за това се решават по общо съгласие на родителите. А съгласно ал. 2 от същата разпоредба – когато родителите не постигнат съгласие спорът между тях се решава от районния съд по настоящ адрес на детето.

Съдът намира, че няма никакво съмнение за това, че има спор между родителите по отношение на въпроса за издаване на лични документи за  пътуване в чужбина, както и за  липса на съгласие за извеждане на двете малолетни деца А. и Г. в чужбина. Действително законодателят предвижда родителите да не са могли да постигнат съгласие по даден въпрос, за да  се предяви иск по чл. 127 а ал. 2 от СК.  Непостигането на съгласие обаче може да е налице и тогава когато  фактически  родителите няма как да осъществят контакт, за да се  обсъди въпроса. В настоящия случай имаме признаване от ответницата по иска К., че не дава съгласие децата Г. и А. да пътуват в чужбина със своя баща. Същата обаче от данните по делото – социален доклад, обяснения на децата А. и Г., не се завръща в България през продължителен период от време /в социалния доклад майка й е посочила , че за 2013г.  тя е била само 2-3 дни в  РБългария./.В същото време не отговаря на телефонни повиквания дори на своите деца, които са желаели да й поставят въпросите, свързани с пътуването им чужбина, за разискване. Ето защо съдът счита, че твърденията на ищеца, че няма никакви контакти с ответницата, поради което няма как да бъде разрешен въпроса с даване на съгласие за  издаване на лични документи и за разрешение за пътуване в чужбина, са достоверни и основателни. При условие, че страната по никакъв начин не съдейства на бащата за осъществяване на контакти, при които да се обсъдят нуждите на децата няма как буквално да се изпълни изискването на закона „родителите да не са могли да постигнат съгласие“. Това непостигане на съгласие е налице вследствие от техните конклудентни действия.

Предвид изложеното съдът намира, че и двата предявени иска за даване на съгласие за издаване на документи за самоличност за пътуване в чужбина, както на даване на съгласие за извеждане в чужбина на децата А. и Г. единствено от бащата, са допустими. Съдът намира, че първият иск за издаване на документи за самоличност  е основателен. Уважаването му е в интерес на децата А. и Г., тъй като би им дало възможност да пътуват извън пределите на родината си и по този начин да разширят своя мироглед, запознавайки се с различни културни особености, архитектурни постижения и начин на живот на други народи.

По отношение на втория предявен иск за даване на разрешение за пътуване на децата в чужбина придружавани от техния баща А.Д., съдът счита, че принципно искът следва да бъде уважен, но в параметри, които да бъдат определени от съда по отношение на време и дестинация и да не са точно посочените в исковата молба.

Съдът намира, че не може само поради отказа на единия родител, който не упражнява родителските права, който не заплаща издръжка и е осъден за това с влязла в сила присъда, който не търси връзка нито за официалните, нито за личните празници на децата да им бъде ограничено правото да напускат пределите на РБългария.  

Настоящият съдебен състав намира, че в интерес на децата А. и Г. е да им бъде разрешено  да напускат територията на РБългария, заедно с техния баща А.Д.. Децата  са силно привързани към него, както и той към тях. Ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието им всекидневно се полагат от него, като той е подпомаган от съпругата и родителите си. Пътуването до чуждестранни дестинации само би ги обогатило от културна и емоционална гледна точка. Отсъствието на бащата в чужбина без децата ненужно би ги наранило като по този начин те биха тъгували без причина.

Съдът намира, че следва да се даде заместващо съгласие, с което да се разреши на бащата А.Д. да извежда децата А. и Г. извън РБългария до държави членки на ЕС, тъй като по този начин би се избегнала възможността децата да бъдат изведени в рискови региони по усмотрение само на единия родител, а и по този начин ще има възможност да бъдат изпълнени съдебните решения за осигуряване на мерки за лични отношения между децата и родителя, който се противопоставя на извеждането им зад граница. Срокът, за който следва да бъде дадено това съгласие, е за период от 5 години.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде изменено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски. Пред първоинстанционния съд въззивникът Д. е извършил деловодни разноски в размер на 330.00 лв., от които 300.00 лв. адвокатски хонорар и 30.00 лв.държавна такса. Първоинстанционният съд му е присъдил разноски в размер на 150.00 лв., поради което  за първа инстанция следва да му бъдат присъдени още 180.00 лв. За въззивна инстанция Д. е доказал деловодни разноски в размер на 265.00 лв., от които 250.00 лв. адвокатско възнаграждение и 15.00 лв. държавна такса. Г.К. следва да бъде осъдена да му заплати разноски за въззивна инстанция в размер на 265.00 лв.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ОТМЕНЯ решение № 737/24.09.2013 г. по гр.д. № 1469/2013 г. по описа на Сливенския районен съд в частта, с която

 

 

Е отхвърлен ПРЕДЯВЕНИЯТ от А.М.Д. ЕГН ********** в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Г.А.Д. ЕГН ********** и непълнолетното дете А.А. Д. ЕГН ********** против Г.С.К. ЕГН ********** иск да бъде разрешено от съда двете деца да напускат Република България и да пътуват в чужбина само със съгласието и придружавани от своя баща и законен представител или друг техен роднина до навършване на 18-годишна възраст, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Вместо това ПОСТАНОВИ

 

 

РАЗРЕШАВА малолетното дете Г.А.Д. ЕГН ********** и непълнолетното дете А.А. Д. ЕГН ********** да  напускат Република България и да пътуват до държави членки на Европейския съюз за период от  5 /пет/ години придружавани от своя баща и законен представител А.М.Д. ЕГН **********.

 

 

В тази част  съдебното решение замества волята на майката Г.С.К. ***.

 

 

В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решението  като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ОСЪЖДА Г.С.К. ***. да заплати  на А.М.Д. *** деловодни разноски за първа инстанция в размер на 180.00 /сто и осемдесет/лева, както и деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 265.00 /двеста шестдесет и пет/лв., от които 250.00 /двеста и петдесет/ лв. заплатен адвокатски хонорар и 15.00 /петнадесет/ лв. държавна такса.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.