Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 22

 

гр. Сливен,  06.02.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  пети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                            СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И. , като разгледа докладваното от М. Сандулов в.гр.д.  N 666 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 817/01.11.2013г. по гр.д. № 2633/2013г. на СлРС, с което е осъдена, на основание чл.2 ал.1 т.2 предл.1 от ЗОДОВ, Прокуратурата на РБългария да заплати на Я.Д.К. ЕГН ********** ***, сумата от 4500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.201 вр. чл.20 ал.4 вр. чл.26 ал.1 от НК, по което Я.Д.К. е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва за забава, считано от влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното й изплащане, като иска за разликата от уважената част до пълня претендиран размер от 10 000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан и са осъдени страните да заплатят разноски, съразмерно на уважената и отхвърлена част от иска.

Подадена е въззивна жалба от представителя на прокуратурата на РБългария, в която се заявява, че решението е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се твърди, че не са събрани доказателства, че ищцата е претърпяла вреди, които са пряка и непосредствена последица от воденото срещу нея наказателно производство. Сочи се, че разпитания по делото свидетел е заинтересован от изхода на процеса и не би следвало да се вземат предвид неговите показания. Сочи се, че в публикациите и материалите, излезли в средствата за масово осведомяване, не се сочи името на ищцата, а и източникът за тези публикации не изхожда от прокуратурата. На следващо място се твърди, че присъденото обезщетение е в завишен размер, като следвало да бъде под 1000 лева и на последно място се прави възражение, че съдът неправилно е отхвърлил доводите за наличието на предпоставките по чл.5 ал.1 от ЗОДВ за отпадане отговорността на държавата вредите. Поради това се иска да бъде постановено решение, с което да бъде отменено първоинстанционното и да се остави без уважение предявеният иск или евентуално този иск да бъде уважен в размер под 1000 лева.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Сочи се, че свидетелските показания на посочения в жалбата свидетел не са изолирани от останалите доказателства и се намират в отношения на допълване с тях. Анализират се доказателствата по делото относно претърпените от ищцата неимуществени вреди, свързани и с обществения отзвук във връзка с повдигнатото й обвинение. Сочи се, че обезщетението е в справедлив размер и е неоснователно възражението, че този размер следва да бъде под 1000 лева. последният довод е срещу развитото съображения за приложимостта на чл.5 ал.1 от ЗОДОВ и се застъпва тезата, че процесуалното поведение на ищцата по никакъв начин не е затруднило воденето на наказателен процес, тя е съдействала за разкриване на обективната истина и в случая интерпретацията на доклада на АДВФК. Поради това се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. представителят на Прокуратурата на РБ поддържа подадената жалба.

Въззиваемата, чрез представител по пълномощие, оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

   Жалбата е неоснователна. Правилно, законосъобразно и обосновано съдът е приел, че в случая са налице предпоставките на закона, свързани с повдигнато обвинение, по което лицето е оправдано с влязла в сила присъда, наличието на вреда и причинната връзка между неоснователно повдигнато обвинение и причинената вреда. Като пряка последица от обвинението ищцата е търпяла неимуществени вреди, изразяващи се в негативни душевни състояния, затворила се е в себе си, ограничила своите социални контакти изпитвала е чувство на срам, а и неудобството близките и роднините си, във връзка с воденото срещу нея наказателно производство, което е добило публичност. Изпаднала е в депресия, социалните контакти са били ограничени, което несъмнено й е причинил душевни и морални страдания. При тези безспорно установени обстоятелства правилно и законосъобразно РС е приел, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде в размера на сумата от 4500 лева. Неоснователни са възраженията в жалбата за завишен размер на присъденото обезщетение, като паричен еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди. Наказателното производство е продължило сравнително дълго и е било съпроводено с мерки на процесуална принуда, което е било съобразено от районния съд. На второ място е неоснователно и възражението относно кредитираните показания на един от разпитаните свидетели, тъй като е очевидно, че той най-добре е бил запознат с обстоятелствата, довели до публичност на повдигнатото обвинение и отзвука в обществото. На следващо място е неоснователно твърдението за наличието на предпоставките по чл.5 ал.1 от ЗОДОВ като това възражение е било обсъдено от първоинстанционния съд и настоящата инстанция напълно споделя съображенията му.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски за тази инстанция, но липсват доказателства такива да са направени, поради което не следва да бъдат присъждани..

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 817/01.11.2013г. по гр.д. № 2633/2013г. г. на Сливенския районен съд.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          

         ЧЛЕНОВЕ: