Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №167

 

гр. Сливен, 05.06.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:      

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:     МАРИЯ БЛЕЦОВА    

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №671 по описа за 2013год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на гл.25 от ГПК „Бързо производство“.

            Образувано е по въззивна жалба, подадена от В.Т.В. против Решение №699/28.08.2013г. по гр.д.№612/2013г. на Сливенски районен съд, с което е изменен размера на издръжката, определена с решение по гр.д.№2711/2007г. по описа на Плевенски районен съд, която В.Т.В. е осъден да заплаща на Г.И.П. като майка и законна представителка на малолетното дете Т.В.В., като е увеличен от 60лв. на 120лв. месечно, считано от подаване на исковата молба – 26.02.2013г. до навършване пълнолетие на детето или настъпване на друга законно установена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, като иска до пълния претендиран размер от 170лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Ответника е осъден да заплати в полза на съдебната власт съответна държавна такса.

С подадената от ответника в първоинстанционното производство – В.Т.В. въззивна жалба се обжалва посоченото първоинстанционно решение частично, в частта над увеличения размер на издръжката от 100лв. до определения размер от 120лв. Въззивникът посочва, че районният съд е направил правни изводи, нерелевантни на събраните по делото доказателства. Счита, че с определянето на по-голям дял от издръжката за него, съдът е нарушил принципа на равенство между родителите по отношение на правата и задълженията към ненавършилите пълнолетие деца, визиран в разпоредбата на чл.122, ал.1 и ал.2 от СК. Поради това, моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да определи издръжка в размер на 100лв. Не е направена претенция за разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

            В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът В.Т.В., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от въззивника, който посочва, че поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й. Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно в частта над размера от 100лв., като определи издръжка в размер на 100лв.

В с.з. въззиваемата Г.И.П., редовно призована, не се явява и не се представлява.

 Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционният съд бил сезиран с предявен иск за изменение на съдебно определена издръжка на ненавършило пълнолетие дете чрез увеличаване на размера му от 60лв. на 170лв. с правно основание чл.150, вр. с чл.143 от СК.

За уважаване на иска по чл.150 от СК следва да е налице изменение на обстоятелствата, при които е определена издръжката, да е налице увеличение на нуждите и потребностите на искащия издръжка и възможност на задълженото лице да я дава. В случая се касае за издръжка на малолетно лице, поради което родителят дължи издръжка, независимо от възможността на детето да се издържа от имуществото си.

Правилно районният съд е преценил правоизменящите факти във връзка с чисто обективното увеличаване нуждите на детето, настъпили в рамките на изминалия вече шестгодишен период от предходно определения размер на издръжката.

Правилно районният съд е отчел настъпилото изменение в потребностите на детето Т., родена на ***г., свързани с нейното физическо и психическо израстване, духовно развитие и ежедневни битови потребности. От предходното изменение размера на издръжката /м.март 2008г./ са изминали повече от 6 години. През този продължителен период от време детето Т. е пораснало, увеличили са се нуждите му от дрехи, обувки, храна и други разходи, свързани с физическото и духовното му развитие. Детето е ученик в VІI-ти клас, като безспорно е налице необходимост от средства във връзка със закупуване на учебници, пособия, помагала и др. под. Освен това е налице посещение от страна на детето на тренировъчни занимания по лека атлетика, като Т. е състезателка на Армейския спортен клуб по лека атлетика в гр.Сливен, което е свързано с допълнителни разходи за спортно облекло, спортни обувки и др. Нараснали са нуждите от средства и с оглед естественото желание на детето да посещава извън учебни занимания. Отчетена е и безспорно настъпилата промяна в икономическите и социално-битовите условия, която се изразява в повишаване цените на основните стоки и услуги, които са необходими за задоволяване нуждите на детето.  

С оглед изложеното настоящия състав споделя безспорно извода на районния съд, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, обуславящо изменение на определената издръжка.

Освен това следва да се отбележи и обстоятелството, че с новия Семеен кодекс е определен минимален размер на месечната издръжка, който към момента възлиза на 85лв. /чл.142, ал.2 от СК/, а определената за детето Т. месечна издръжка е под този минимум /60лв./ и се явява абсолютно недостатъчна за задоволяване нуждите на едно израстващо дете.

Преценявайки всички горе посочени обстоятелства във връзка с конкретните нужди и потребности на детето Т., възрастта й и в съответствие с нормативно определените граници въззивният съд споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че са нужни около 200лв. месечно за издръжката й. Тази сума следва да се разпредели между двамата родители, като ответникът - въззивник поеме по-голямата част, а именно – 120лв., т.к. същият е работоспособен, работи и получава средномесечно трудово възнаграждение в размер на 424,48лв., няма установени задължения за издръжка към друго ненавършило пълнолетие дете и е в състояние да дава така определения размер на издръжката.

Майката следва поеме по-малката част от дължимата за ищцата издръжка, тъй като тя участва в издръжката не само с пари и в натура, но и единствена полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

Именно поради факта, че въззиваемата – майката полага единствено непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето Т., които не се изчерпват само с осигуряване на парични средства, а бащата участва само с такива /определената издръжка/, то при определяне на по-голям дял за бащата от необходимата за детето издръжка не е налице нарушение на принципа за равенство в правата и задълженията на двамата родители, цитиран от въззивника. Напротив, въззивникът е този, който е нарушил принципа за равно участие при изпълнение на родителските задължения, свързани с отглеждането и възпитанието на детето.

С оглед възраженията в отговора за финансови задължения, следва да се отбележи, че при определяне размера на дължимата от родител на ненавършило пълнолетие дете издръжка е ирелевантно задължението на родителя към кредитни институции, тъй като задължението за издържане на дете е основно родителско задължение, преимуществено пред всяко друго. Освен това взетите парични кредити безспорно са отишли в полза на получилата ги страна – кредитополучател.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивника, като той следва да понесе своите така, както са направени.

Въззиваемата не е направила претенция за разноски и съдът не следва да се произнася в тази насока.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №699/28.08.2013г. по гр.д.№612/2013г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                          

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.