Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Сливен, 23.05.2014 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

                  

                                    

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 674 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв. Д., пълномощник на „Ви Джи Еф“ ООД, гр. София. Обжалвано е решение № 1204/12.07.2013г.по гр.д. № 358/2012г. по описа на СлРС, с което е уважен предявеният от А.Т. и П.Т. иск с правно основание чл. 440 от ГПК и е признато за установено по отношение на „Ви Джи Еф” ООД със седалище гр.София и И.Т.И. от гр. Сливен, че И. не е собственик на ½ ид.ч. от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 67338.417.313 по кадастралната карта на гр. Сливен за изграждане на Вилна сграда на два етажа с площ 87 кв.м. и разгърната застроена площ 174 кв.м. трансформирана в право на собственост върху изградената на  въз основа на това право сграда. С обжалваното решение „Ви Джи Еф” ООД и И.Т.И. са осъдени да заплатят на въззиваемите А. и П.Т. разноски за първа инстанция в размер на 584.82 лв. Така постановеното решение е изцяло обжалвано пред настоящия съд като неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че датата на налагане на възбрана на имот с идентификатор 67338.417.313 по кадастралната карта на гр. Сливен – 17.07.2008г. предхожда сключването на договора за доброволна делба от 30.07.2008г., съгласно който страните са разпределили правото на собственост върху новообразуваните имоти с идентификатори 67338.417.313 и 67338.417.314 по начина посочен в договора.

         Въззивникът счита, че съгласно разпоредбата на чл. 252 от ГПК извършените след вписване на възбраната действия включително и вписването на договора за доброволна делба, извършени от длъжника са недействителни спрямо обезпечения кредитор. С оглед на това е посочено, че вписаната възбрана върху 1/3 ид.ч. от недвижимия имот, която към момента на вписване е била собственост на длъжника по изпълнителното дело е правилно вписана и в този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС, като е посочено № 131/12г. по гр.д. № 720/11г. на І-во ГО на ВКС. По отношение наложената възбрана върху сградата, въззивната страна посочва, че същата е била наложена в съответствие с нотариалния акт за учредяване на право на строеж, подписан между ищците и втория ответник от 27.12.2006г., съгласно който И.И. е преобретател на правото на строеж върху Вилна сграда, находяща се в южната част  на имота. Страната счита, че представеното по делото разрешение за строеж № 51/30.01.2007г. е неотносимо към спора, тъй като се отнася за целия имот със стария му идентификатор 67338.417.293.

         Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат отхвърлени предявените искове. Моли се въззиваемите А. и П. Т. да бъдат осъдени да заплатят направените от въззивното дружество разноски, включително адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита  и съдействие.

В законния срок е депозиран отговор от адв. Х. - пълномощник на А. и П. Т., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочва се, че за спора е без значение сключения между въззиваемите договор за доброволна делба, тъй като предмет на отрицателния установителен иск е притежанието на правото на строеж, реализирано във Вилна сграда, предмет на възбраната и изпълнителните действия на ЧСИ по извършване на описа. Страната счита, че първоинстанционният съд правилно е обсъдил доказателствата по делото. Посочено е, че при учредяване на правото на строеж между съсобствениците с нотариален акт от 27.12.2006г. имотът е индивидуализиран като поземлен имот с идентификатор 67338.417.293 и целият е с площ от 158 кв.м. По силата на този нотариален акт учреденото в полза на първия ответник право на строеж е било ситуирано в  южната част на общия имот, а правото на строеж на ищците е било в северната част. От заповедта на Началника на СГФК Сливен от 09.07.2008г. е видно, че имотът е бил разделен на две - имот 67338.418.314 и 67338.417.313, като последният е разположен в северната част на бившия общ парцел. Въззиваемата страна посочва, че възбраната не е вписана на 17.07.2008г., а на 29.07.2008г. и също така, че към момента на вписване на сградата, Вилната сграда на ищците вече е била построена и въведена в експлоатация с удостоверение от 25.07.2008г. на Община Сливен като по този начин правото на строеж се трансформирало в право на собственост на ищците върху сградата.

По този начин насочването на изпълнителни действия върху имот 67338.417.313 не е законосъобразно, тъй като същият не принадлежи на длъжника Илия Т.И.. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъдат присъдени деловодни разноски.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът „Еф Джи Еф“ ООД редовно призован, не се представлява.

В съдебно заседание въззивникът И. И. редовно призован, не се представлява.

Въззиваемите А.Т. и П.Т. в съдебно заседание  се явяват лично и с адв. Х., която оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по нея и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Пред настоящата инстанция не  се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 02.10.2013г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 18.10.2013 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Настоящото производство е по предявен иск по чл. 440 ал.1 от ГПК. Ищците считат, че от принудителното изпълнение, по което първия ответник И. е длъжник, а втория ответник „Ви Джи Еф“ ООД е взискател, са засегнати техни права, а именно засегнато е правото им на собственост на вилна сграда с площ от 87 кв.м. на два етажа, разгърната застроена площ от 184 кв.м., находяща се в поземлен имот 6777338.417.313. Правата си ищците основават на учредено в тяхна полза право на строеж за изграждане на вилна сграда, находяща се в северната част на поземлен имот с идентификатор 67338.417.293, който към момента представлява имот с идентификатор 67338.417.313, което право на строеж е трансформирано в право на собственост върху вече построената вилна сграда. Целта на настоящото производство е да се установи дали учреденото в полза на ищците право на строеж се е трансформирало в право на собственост върху сградата и дали тя е обект на принудително изпълнение.

По делото е безспорно, че през 2006 г. П.И. Ж., И.Т.И. и А.Т.Т. са закупили в съсобственост поземлен имот, представляващ № 2188, находящ се в м.„Дюлева река“ в землището на гр. Сливен. Не се спори от страните, че след одобряването на кадастралната карта на гр. Сливен имотът е бил описан с идентификатор 67338.417.293 и е бил с площ 1058 кв.м. Не се спори и по отношение на това, че през 2008 г. имот с идентификатор 67338.417.293 е бил разделен на два самостоятелни имота с идентификатори 67338.417.313 и 67338.417.314. Поземлени имоти 67338.417.313 и 67338.417.314 са записани в регистъра към кадастралната карта на Сливен на тримата съсобственици, но вилната сграда, находяща се в имот 67338.417.313 е записана като собственост на А.Т.Т. и П.И.Т..

По делото е установено, че са предприети принудителни действия /опис/ по отношение на вилната сграда, построена в имот 67338.417.313. Това е процесуалната предпоставка ищците да предявят претенциите си против ответниците по делото.

От данните по делото е видно, че през 2006 г. И. Т.И. /длъжник по изпълнителното дело/ и Г. Т. И. са учредили в полза на А.Т.Т. и П.И.Т. право на строеж за изграждане на вилна сграда, разположена в северната част на описания поземлен имот, застроена върху 87 кв.м. с разгърната площ 174 кв.м. Със същият нотариален акт  А. и П. Т. са учредили на И. и Г. И. право на строеж за изграждане на вилна сграда, разположена в южната част на имота. Към момента на взаимното учредяване на право на строеж поземленият имот върху който е било учредено правото на строеж е бил с идентификатор 67338.417.293. След като правото на строеж на ищците Т. в северната част на имот67338.417.293 е било вече учредено, през м. юли 2008г. със заповед № 14-20-577 на СГКК Сливен имот № 67338.417.293 е бил разделен на имоти 67338.417.313, находящ се в северната му част и имот 67338.417.314, находящ се в  южната му част. Това се установява от приложените по делото скици № 1845/28.08.2006г. на Агенция по кадастъра и № 6103/10.07.2008г. на СГКК Сливен.

Данните по делото /удостоверение от Община Сливен от 25.07.2008г./ показват, че ищците А. и П. Т. са били предприели действия по реализиране на учреденото им право на строеж на вилна сграда в северната част на имот  № 67338.417.293 като към датата на издаване на удостоверението изгражданата от тях сграда е била в етап „завършена в груб строеж, включително покрив, дървена конструкция, покрит с битумни керемиди“. Като вземем предвид, че поземлен имот 67338.417.293 е бил разделен на имоти 67338.417.313 и 67338.417.314 на 09.07.2008г., следва изводът, че към 25.07.2008г. в имот 67338.417.313 е била построена от ищците вилна сграда в груб строеж.

Тъй като след приключване на изграждането на една сграда, за която е учредено право на строеж, правото на строеж се трансформира в право на собственост на сградата, следва да приемем, че към 25.07.2008г. ищците са имали трансформирано право на строеж в право на собственост на вилна сграда, находяща се в имот 67338.417.313. От това следва и извода, че неправилно по отношение на тази сграда е била вписана възбрана на 29.07.2008г. по искане на ЧСИ Георги Дичев за обезпечаване вземането на „Ви Джи Еф Изотсистеми“ ООД. Към този момент действително не е била прекратена съсобствеността върху поземлените имоти 67338.417.313 и 67338.417.314, но не е съществувала съсобственост върху построената в поземлен имот 67338.417.313 вилна сграда. Тя е била собственост единствено на ищците А. и П. Т.. Като е насочено принудителното изпълнение по отношение на имот, който е лична тяхна собственост са засегнати техните интереси и те имат основание да ги бранят по реда на чл. 440 ал.1 от ГПК.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният от ищците А. и П. Т. против И. И. и „Ви Джи Еф Изотсистеми“ иск за установяване, че И. И. не е собственик на ½ ид.ч. от правото на строеж върху поземлен имот 67338.417.313 за изграждане на вилна сграда, е напълно доказан.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски в полза на въззиваемите . Пред въззивна инстанция са доказани деловодни разноски в размер на 240,00 лв., които следва да бъдат заплатени от въззивника „Ви Джи Еф“ ООД.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1204/12.07.2013 г. по гр.д. № 358/2013г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ОСЪЖДА „ВИ ДЖИ ЕФ“ ООД със седалище: гр. С., бул. Проф. Ц. Л.*, да заплати на А.Т.Т., ЕГН ********** и П.И.Т., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. С., кв. „Д.*, деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 240.00 /двеста и четиридесет лева/ лв.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.