Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 24.03.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети март , през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                             СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 675 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на адв.Д., в качеството й на пълномощник на „ДИАНИКА“ ЕООД от гр. С., ул. „П. Х.“ № *, вх.* с управител Д. И.М. против решение № 761/30.09.2013г. по гр.д. № 778/2013г. по описа на СлРС, с което е признато за установено, че въззивникът дължи на „ВИОЛА-АЕ“ ООД със седалище: гр. С., ул. „С.“ № * сумата от 6451,20 лева, представляваща стойността на продадени от въззиваемата страна стоки – препарати за растителна защита, по договор от 01.03.10г., за което е бил съставен приемо-предавателен протокол № 001355/02.03.2010г. и протокол за даване на стоки на консигнация № 0000001244/28.04.2010г., за което е била издадена фактура № 0000020172/30.06.2010г. С обжалваното решение на въззиваемата страна е присъдена законна лихва върху главницата, считано от датата на образуване на заповедното производство 29.01.2013г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски в размер на 989,02 лева.

         Във въззивната жалба е посочено, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че ищецът не е поканил длъжника да изпълни задължението си и не му е предоставил разумен срок за изпълнение, като по този начин длъжникът не е изпаднал в забава. Страната посочва, че издаването на фактура от продавача само по себе си не е основание за настъпване на изискуемост на вземането, посочено в нея. Моли се обжалваното решение да бъде отменено.

         В законния срок е депозиран отговор от въззиваемата страна по въззивната жалба, с който същата е оспорена като неоснователна. Въззиваемата страна сочи, че съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 от ЗЗД длъжникът изпада в забава със самото изтичане на деня за изпълнение, след като този ден е определен. В настоящия случай имало точно определен падеж, на който ответникът е трябвало да изпълни задължението си - да плати цената по договора. Този срок бил до 30.07.2010г. и е бил посочен в разпоредбата на чл.8.2 от Договора. Настъпването на самия срок правело вземането изискуемо и поставяло длъжника в забава. От друга страна въззиваемата страна посочва, че в редица решения на ВСК е прието, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването й в Дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание за задължението и доказване на неговото съществуване. Цитират се решения на ВКС, които са постановени по чл.290 от ГПК. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание въззивникът не се представлява.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 07.10.2013г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 21.10.2013 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Тъй като двете страни по спорното правоотношение са търговски дружества, то сключения между тях договор за покупко-продажба следва да бъде разгледан по реда на Търговския закон като търговска продажба. При сключване на договора за продажба са основни няколко елемента. На първо място постигане на съгласие между страните за прехвърляне на правото на собственост на определени вещи от купувача на продавача . На второ място следва да бъде постигнато съгласие относно цената, която следва да бъде заплатена от купувача на продавача за правото на собственост на вещите. В настоящия случай няма никакво съмнение, че страните са постигнали съгласие относно вещите, които ще бъдат продадени от продавача на купувача. За това свидетелства писмени договор за покупко-продажба между страните, сключен на 01.03.2010г. Вещите, предмет на договора са достатъчно добре индивидуализирани в съпровождащите договора документи, а именно протоколи за даване на стоки на консигнация. Страните са се договорили и по отношение цената, която следва да бъде заплатена за стоките, както и за срока, в който купувачът следва да я плати. При получаване на стоките купувачът не е направил никакво възражение относно тяхното качество, предвид на което съгласно разпоредбата на чл. 324 изречение 2 от ТЗ, стоката следва да се счита за одобрена като съответстваща на изискванията. Съгласно разпоредбата на чл. 327 ал.1 от ТЗ, купувачът е бил длъжен да плати цената на получената стока при предаването й, освен ако е уговорено друго. В този случай страните са били определили краен срок на плащане и това е 30.07.2010г. На тази дата купувачът е следвало да заплати цената по договора и след като не е сторил това, е изпаднал в забава. Не е необходимо да му бъде отправена допълнителна покана. Поканата е необходима да бъде отправена до длъжника само, когато не е определен срок, в който той следва да изпълни задължението си. Сам по себе си срокът приканва длъжника към изпълнение. Като не е изпълнил в срок, купувачът е изпаднал в забава и следва да бъде осъден да заплати цялата главница в размер на 6451.20 лв., която безспорно се установява от договора и двата приемо-предавателни протокола. За това, че стоката била получена свидетелства обстоятелството, че купувачът е включил издадената фактура № 0000020172/30.06.2010г. в своя дневник за покупки по ДДС и е ползвал дължимия данъчен кредит по нея (видно от съдебно-счетоводна експертиза).  

С оглед уважаване на главния иск, следва да бъде уважена исковата претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на образуване на заповедното производство – 29.01.2013г. до окончателното й изплащане.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени деловодни разноски за въззивна инстанция. Страната е доказала разноски в размер на 500.00 лв. за процесуално представителство и за тази сума следва да бъде уважена претенцията й. 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 761/30.09.2013 г. по гр.д. № 788/2013г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „ДИАНИКА“ ЕООД от гр. С., ул. „П. Х.“ № *, вх.* с управител Д. И.М. да заплати на„ВИОЛА-АЕ“ ООД със седалище: гр. С., ул. „С.“ № *, представлявано от А.В. сумата от 500.00 /петстотин/ лв. деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

 

Решението  подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.