Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

 

гр.Сливен, дата 25.04.2014г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети април, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

 

 При участието на секретар И.К. като разгледа докладваното от съдия М.БЛЕЦОВА частно гражданско дело № 678 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството се развива по реда на чл. 437 вр. чл. 463 от ГПК.

 

Образувано е по жалба на С.Г., юрисконсулт в Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, гр. С., ул.„А.“ № * против разпределение на ЧСИ М.М. от 02.12.2013 г. по изп.дело № 20137680400088по описа на ЧСИ М.. В жалбата се твърди, че извършеното разпределение е незаконосъобразно, тъй като неправилно е определена дължимата сума по ЗДДС и неправилно е приведена по-голяма от дължимата сума. Посочено е също така, че в разпределението неправилно е била включена сумата в размер на 670 303.71 лв. за първия обезпечен кредитора, тъй като договорната ипотека на първия кредитор „ПИБ“ АД е била вписана за вземане в размер на 650 000 лв. и съгласно чл. 174 от ЗЗД същата обезпечавала вземането, независимо от промените, които са станали в него, но само до размера на сумата за която е извършено вписването. Жалбоподателят счита, че остатъкът от продажната цена при публичната продан следва да бъде приведена по сметка на следващия обезпечен кредитор, т.е. по негова сметка. Моли се обжалваното разпределение да бъде отменено като незаконосъобразно.

В законният срок е депозирано становище от „ПИБ“ АД, в което е посочено, че частната жалба е неоснователна. Страната счита, че ЧСИ правилно е начислил и внесло ДДС и че разпределението е извършено с оглед наличните привилегии /вписани ипотеки/. Моли се да не се приема за разглеждане жалбата, а ако все пак съдът я приеме за разглеждане, да я отхвърли като неоснователна.

Местни данъци и такси - Сливен, НАП – Бургас, офис Сливен и длъжникът „Конструс“ ООД гр. Сливен не изразяват становище по жалбата.

В обясненията дадени по реда на чл.436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, в които е посочил, че е съобразил извършеното разпределение с размера на вземанията на отделните кредитори, тяхната поредност и е привел дължимите суми за ДДС по съответния ред. Счита, че жалбата не следва да се уважава.  

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

По делото бе назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице в чиято компетентност и безпристрастност не се съмнява, е посочило, че не може да се определи размера на вземането на „ПИБ“ АД гр. София две години преди връчване на призовката на длъжника /08.03.2011 г./, тъй като то все още не е било изискуемо. Изпълнителният лист е бил издаден на 18.02.2013 г., а делото е било образувано на 19.02.2013 г. То е посочило, че задълженията на взискателите към момента на извършване на разпределението са както следва: „ПИБ“ АД 737 682.32 лв., АПСК – 1 336 030.17 лв., ТД на НАП – Бургас 409 011.26 лв. и „Строй Комплекс“ ЕООД – 21 700 лв. Макар на вещото лице да не е била поставена задача да изрази становище относно целта на ДДС и това кое лице се явява данъчно задължено при покупко-продажба на недвижим имот при публична продажба, същото е изложило свои съображения в тази насока. Те по същество представляват правни изводи, което е и причината въпросът да не бъде поставен на вещото лице. В тази част на заключението съдът споделя изводите на вещото лице, но счита, че следва да не ги възприема като отговор на поставена задача.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 768/2013 г. на ЧСИ М. е образувано на 28.02.2013 г. по молба на Първа инвестиционна банка АД. Към молбата е бил представен изпълнителен лист от 19.02.2013 г., от който е видно, че длъжникът „Конструс“ ООД е бил осъден да заплати на взискателя сумата от 619 472.70 лв. главница по договор за банков кредит № 44КР-АА-2602 от 12.02.2007 г. и сключени анекси, ведно съ законната лихва върху нея, считано от 18.02.2013 г. до окончателно изплащане, както и сумата от 2649.16 лв. просрочена лихва и 19 113.66 лв. разноски по делото. Вземането е било обезпечено с вписана ипотека, обективирана в нотариален акт № 125/13.02.2007 г. Освен първоначалния взискател по делото са присъединени като взискатели и АПСК, втори ипотекарен кредитор, МДТ, НАП и „Строй Комплекс“ ЕООД.

Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 08.03.2013 г.

Първоначално ипотеката на „ПИБ“ АД е била вписана за имот с идент. № 67338.602.77. По.-късно имотът е бил разделен на два отделни поземлени имота с отделни идентификационни номера 67338.602.165 и 67338.602.166. На 25.03.2013 г. е бил извършен опис на недвижимите имоти. Била е изготвена и оценка от вещо лице. Поредната публична продан на имотите не била от 15.10.2013 г. до 15.11.2013 г. Взискателят „ПИБ“ АД е подал валидно наддавателно предложение и е бил обявен за купувач на двата имота. Продажната цена на двата имота е в общ размер на 857 250.00 лв.

На 02.12.2013 г. е било извършено обжалваното разпределение на постъпилите суми. ЧСИ е извършил разпределение на сумата от 857 250 лв. като на първо място предвидил 142 874.99 лв. за внасяне в НАП по ЗДДС. За МДТ била определена сумата от 16 973.06 лв. Цялата останала сума е в размер на 697 401.95 лв. ОТ тях 27 098.24 лв. били разпределени за разноски по делото, а целият остатък от 670 303.71 лв. послужил за погасяване на задълженията на първия ипотекарен кредитор „ПИБ“ АД. Жалбоподателят, НАП и „Строй Комплекс“ ЕООД не получили суми от разпределението. Жалбоподателят бил уведомен за разпределението на 02.12.2013 г. и депозирал частната жалба на 05.12.2013 г.

От така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

Съдът счита, че извършеното разпределение не е съобразено с разпоредбите на закона за ДДС. За ДДС е внесена по-голяма от дължимата сума по извършените продажби и по този начин това е рефлектирало върху цялостното разпределение на постъпилите от публичната продан суми.

В чл. 131 от ЗДДС е посочено, че при извършване на публична продан по реда на ГПК, ДОПК, ЗОЗ и ЗКИ, когато длъжникът е лице, регистрирано по ДДС, съдебният изпълнител е длъжен да внесе дължимия данък в определен срок в ТП на НАП. Тази разпоредба обаче не може да бъде тълкувана самостоятелно. Тя следва да се разглежда във връзка с разпоредбата на чл. 45 ал.1 и 7 от ЗДДС и на чл. 83 ал.5 от ППЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗДДС, когато е налице прехвърляне на правото на собственост върху земя, учредяване или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя е налице освободена от ДДС доставка. Предвид разпоредбата на чл. 45 ал.7 от ЗДДС собственикът на земята е този, който посочва дали сделката ще е облагаема /ще се плати ДДС/ или не. Разпоредбата на чл. 83 ал.5 от ППЗДДС регламентира процедурата, по която се изразява правото на избор по чл. 45 ал.7 от ЗДДС, а именно когато имаме публична продан по реда на чл. 131 съдебният изпълнител поканва длъжника да избере дали сделката ще бъде облагаема или не. Същият може да направи своя избор до обявяване на проданта. Ако не постъпи писмено уведомление от собственика на вещта, доставката е освободена. В настоящия случай съдебният изпълнител не е отправил такова уведомление до длъжника, съответно той не е изказал становище за това, че е съгласен сделката да не бъде освободена от ДДС. Като въпреки това ЧСИ е начислил и внесъл ДДС от получената от продажбата сума, същият е извършил едно незаконосъобразно разпределение, което следва да бъде отменено.

 

Водим от горното, съдът

 

Р      Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ разпределение от 02.12.2013 г. по изп.дело № 20137680400088. по описа на ЧСИ М.М..

 

ВРЪЩА делото на ЧСИ М.М. за продължаване на изпълните действия и извършване на ново разпределение на постъпилите суми.

Решението  подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред БАС.

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

        

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: