Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  

гр. Сливен, 29.01.2014 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и девети януари през двехиляди и четиринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                               СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 681 по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против решение № 831/30.10.2013 г. по гр.д. № 1551/2013 г. на СлРС, с което е развален поради неизпълнение, по отношение на Е.Г.Б., Д.Ц.Б., Г.Ц.Б. /със съгласието на майка му Е.Б./ и Ц.П.А., на осн. чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, сключеният на 11.11.1990 г. с нотариален акт № 80, т. VІ, нотариално дело № 1829/1990 г. на нотариус при СлРС, договор, по силата на който ищцата Ц.П.А. е прехвърлила на внука си Ц.Д. Б. /поч. на 20.12.2008г./, правото на собственост върху ¼ ид.ч. от  недвижим имот, пл.сн. № 2137 в кв. 106 по плана на гр. Сливен с идентификатор № 67338.502.24 по КК на гр. Сливен, с административен адрес: гр. С., ул. „Б.“ № *, целият състоящ се от 227, 70 кв.м. с трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, със стар идент. № 2481, заедно с ¼ ид.ч. от построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 78 кв.м., състояща се от четири стаи, салон, антре и мазе, срещу задължението на същия да поеме издръжката и гледането й, както и това на нейния съпруг, докато са живи, като им осигури нормален и спокоен живот, какъвто са водили до деня на сделката, отменен е нотариалния акт и са присъдени  такси и разноски по делото.

С въззивната жалба, подадена от третия ответник в първоинстанционното производство се атакува изцяло решението, като въззивникът твърди, че то е неправилно, необосновано, постановено при нарушаване на материалния закон и процесуалните правила.

Оплаква се, че съдът е дал вяра на показанията на свидетелите Ч. и С., които са майка и син, съответно – дъщеря и внук на ищцата, и са заинтересувани като нейни евентуални наследници. Освен това твърди, че свидетелските показания като цяло са толкова противоречиви, че не могат да се пиремат като обективни. Въззивникът прави разбор на същите и заявява, че изложените от тях факти не отговарят на действителността и така съдът е формирал невярна фактическа обстановка. Също така въззивникът твърди в жалбата си, че макар техният починал баща и те, като негови наследници, да дължат насрещна престация на ищцата, тя не е представила с исковата молба доказателства, които да сочат, че след прехвърлянето на имота не е водила дотогавашния си спокоен и нормален живот. Този критерий бил субективен и изцяло по преценка на ищцата, а от 1990 г. досега тя нито веднъж не била изявила по какъвто и да е начин претенции за неспазването на тяхното и на баща им задължение да й осигурява издръжка и гледане. Що се отнася до размера на дължимата издръжка, точното му определяне било само във възможностите на ищцата, а не на някого сругиго, тоест само тя можела да определи от какви точно грижи се нуждае и какъв размер издръжка й е необходим, и понеже не е изисквала такива от тях, сега не може да претендира чрез иск разваляне на договора. Доказателства в тази насока по делото нямало. Въззивникът заявява, че първоинстанционният съд неправилно е разпределил доказателствената тажесет, като е задължил ответниците да доказват, че са полагали в пълен размер грижите и не е отчел, че следва ищцата да докаже в какво се състои необходимата й ежедневна грижа и кога е искала такава от тях. Счита, че не е даден и подходящ срок за изпълнение по реда на чл. 87 ал. 1 от ЗЗД в писмена форма. На последно място въззивникът се оплаква, че РС е нарушил съдопроизводствените правила, като е дал ход на делото въпреки молбата на първата ответница да бъде отложено с.з. поради заболяване. Твърди, че пропуските в болничния лист не променят факта, че за майка му е съществувала обективна невъзможност за явяване по делото и да организира защитата си. Поради това иска от въззивната инстанция да допусне до разпит двама свидетели, с които да се докаже, че ответниците и наследодателят им приживе са полагали необходимите грижи да осигурят спокоен и нормален живот на ищцата. Иска и на основание чл. 176 от ГПК ищцата да се яви и отговори на въпросите – отправяла ли е искане до ответниците и баща им с конкретни искания за осигуряване на издръжка и грижи, в какъв вид и размер, както и в какви отношения е с тримата ответници и в какви отношения е била с починалия им баща.

С оглед това моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Няма направена претенция за разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК насрещната страна е подала отговор с който оспорва всички изложени във въззивната жалба твърдения и заявява, че те не са подкрепени с доказателства. Въззиваемата твърди в отговора си, че обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните и материалните правни норми. Районният съд е събрал необходимите доказателства, обсъдил ги е задълбочено и правилно е приложил материалния закон, като е стигнал до правилен извод за основателност на иска. Последователно се изтъкват контретни аргументи във връзка с изложените във въззивната жалба теоретични постановки, приложени към настоящия спор. Противопоставя се на доказателствените искания. Поради изложеното въззиваемата моли окръжния съд да не уважава жалбата и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски за тази инстанция.

Няма направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В същия срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпила насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно  призован със съгласието на майка си, не се явява, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, редовно упълномощен ат въззивника със съгласието на майка му, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски.

В с.з. въззиваема пор. № 2, редовно призована, не се явява лично, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба и поддържа всички свои аргументи, изложени в отговора. Моли въззивната инстанция да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноските за тази инстанция.

В с.з. въззиваеми пор. №№ 3 и 4, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

С мотивирано определение, държано в з.з. въззивният съд е оставил без уважение искането на въззивника за събиране на гласни доказателствени средства в настоящото производство поради настъпил ефект на ранна преклузия.

По реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК не са представени писмени бележки от страните.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

Този състав, при проверката по реда на инстанционния контрол, констатира, че фактологията на СлРС е безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото годни, допустими и относими писмени и гласни доказателствени средства, които са неоспорени и като еднозначни, безпротиворечиви и непререкаеми, изцяло е кредитирал.

Те не се променят по никакъв начин във въззивната фаза, поради което, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, въззивният съд ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно.

Изложените във въззивната жалба възражения са неоснователни.

СлРС, в съответствие с правилата на ГПК, е изолирал релевантните факти, направил е доклад, с който е изяснил на страните обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, дал е правната квалификация на иска, разпределил е доказателствената тежест и е посочил на всяка страна кои факти с какви доказателствени средства следва да докажат. Допуснал е своевременните доказателствени искания за събиране на относими и необходими доказателства, които впоследствие е ценил поотделно и в тяхната съвкупност, като подробно се е обосновал кои от тях и в каква степен кредитира.

Несъстоятелно е оплакването на въззивника, че кредитираните свидетели са в роднински връзки с ищцата, поради което показанията им не следва да се ценят. Не може да се дискредитират свидетелските показания на дъщерята и внука на ищеца, именно защото те са в най-близки отношения с нея, което предпоставя знанието им за нейния бит, нужди и състояние. С оглед фактите, които се доказват посредством тези гласни доказателствени средства, е закономерно съдът да се довери на тези свидетели поради това, че те са очевидци  и възпроизвеждат лични възприятия и събития в които сами са взели участие. От своя страна надеждността на тези свидетели се потвърждава от показанията на другия свидетел на ищцата – К., който няма роднински връзки с ня, но изложеното от него е в унисон с казаното от другите свидетели. Настоящият състав счита, че никой от разпитаните не е проявявил пристрастие или необективност и липсва индиция, че е заинтересувани от изхода на делото, поради това показанията им са годни да бъдат ползвани при формиране на фактическата обстановка. Те не са оборени с други доказателства, с равна или по-голяма доказателствена тежест, въззивникът не ги конфронтира с посочени от него доказателства, а само със свои предположения и хипотетични твърдения.

Безспорно е, че атакуваният  договор е бил сключен в изискуемата за това нотариална форма. По начало този вид договор е двустранен и възмезден и при него кредиторът прехвърля веднага собствеността на насрещната страна, а длъжникът започва да престира задълженията си, които, най-общо формулирани, са за “издръжка и гледане”. В случая обемът на задълженията на приобретателя, страните са определили с фразата “да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката и нейния съпруг докато са живи, като им осигури нормален и спокоен живот, какъвто са водели досега.“

За да се развали поради неизпълнение този договор по принцип няма значение дали то е пълно или частично, и дали изпълнението на неизпълнената част е още възможно, или вече е станало невъзможно по вина на длъжника. Достатъчно е последният да не  е изпълнявал задълженията си известно време, за да може кредиторът, да развали договора, и единственото изключение е предвидено в чл. 87 ал. 4 от ЗЗД – ако неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. Кога частта е незначителна, е въпрос на фактическа преценка – незначителността може да произлиза, както от това, че непрестираното количество е малко, така и от това, че качествената разлика между престираното и това,  което трябва да се престира, е малка. За целта е необходимо да се съпостави отклонението от дължимото с цялото дължимо по договора изпълнение. С оглед алеаторния характер на този вид договори, следва да се изхожда от формулировката, която страните са избрали при определяне задълженията на приобретателя.

В случая избраната от тях фраза характеризира типичното съдържание  на това задължение. Без съмнение в обема на задълженията на длъжника се включва извършването на постоянно потребното за пряко задоволяване на нуждите за живота на прехвърлителката и съпруга й, и освен полагането на личен труд за гледане, предполага и даване на материалните средства, които са необходими да задоволят нуждите на лицето, което се гледа. В процесния договор не е изрично ограничено задължението, като, например, средствата за издръжка да се дават от кредитора, или да се установи отделно местоживеене, или да се ползват услуги на трето лице, както и длъжникът да дава парични средства само, ако кредиторът има нужда или поиска изрично такива. По тази причина не може да се сподели виждането на въззивника /един от ответниците и наследниците на приобретателя/, че ищцата е имала възможност и доходи сама да се издържа и не е доказала, че единствено дъщеря й я е издържала и подпомагала, както и, че щом в договора не е конкретизиран обем на издръжката или грижите, те следва да се определят на базата на конкретните нужди на прехвърлителката, а тя имала възможност да поддържа личната си хигиена и да се обслужва самостоятелно. Несъстоятелен е и доводът, че тя нито веднъж не била изявила претенции за неспазването на задълженията по договора, не е изисквала издръжка и не е доказала, че не е водила „спокоен и нормален живот“. По начало не в тежест на ищцата е да доказва отрицателния факт на неизпълнението, ответната страна е тази, върху която лежи доказателствената тежест за установяване на съответствие между изискуемото поведение и реално престираното по договора. Грижите и издръжката при този вид договори не се дължат при поискване и конкретно посочване, а дефинитивно и ежедневно.

Въззивният съд счита, че е безспорно установено, че през един продължителен период, намиращ началото си още от сключването на процесния договор през 1990г., до подаването на исковата молба през м.05.2013г., е имало трайно неизпълнение на задълженията на приобретателя, което може да обоснове разваляне на договора.

Ответниците, носещи тежестта на доказване, не са ангажирали надеждни и убедителни доказателства, че наследодателят им приживе, а в последствие и те, са осигурили пълно и точно изпълнение, доказвайки и съответствието на престираното по вид, обем, качество и количество грижи и издръжка, с дължимите.

Обратното, установено е еднозначно и категорично, че в началото на този период приобретателят /техен праводател/ не е бил установил общ живот с ищцата и съпруга й /до смъртта на последния през 2006г./, живеел е в дома на родителите си в същия двор, никога не е установявал общо домакинство с баба си и дядо си, и след сключването на брака с първата ответница това положение не се е променило до неговата смърт през 2008г., действия в тази насока не са предприемани от неговите наследници – тримата ответници - през периода от 2008г. до 2013г. Посещенията са били под формата на краткотрайни гостувания, най-вече при някакъв повод, не са доказани, дори спорадични действия, които да обективират задоволяване на конкретна нужда за живот на кредиторката.

Със свидетелските показания, които настоящата инстанция намира за плътни, конкретни, еднопосочни и безпротиворечиви, е доказано, че приобретателят и семейството му са се били дезинтересирали трайно от  нуждите на ищцата, макар отношенията им да не са били лоши или обтегнати. Наличието на тежко и хронично заболяване на ищцата, фактът, че е пенсионерка, значителната й възраст и оставането й сама след смъртта на съпруга й, е довело до необходимост тя да прибягва до физическа помощ от съседи, от другия си внук и дъщеря си, както и да получава от последната сравнително често парични суми за ежедневни нужди за живот.

Изпълнение не е било престирано не само от длъжника по договора приживе, но и от неговата съпруга, която, без да е страна по договора и без да има вещни права /с оглед момента на сключването на брака/, е била обвързана със задължения към кредиторката, като част от “домашните” на длъжника. Особеният характер на договора за издръжка и гледане налага всички членове на семейството или домакинството на прекия длъжник да го подпомагат в изпълнението,  и той е длъжен да обезпечи тяхното съдействие за осигуряване на нормални домашни условия на живот на кредиторите като в едно семейство, каквото изобщо не се установи да е сторил. В действителност се е стигнало до такова затрудняване на спокойния и нормален живот на ищцата, с оглед напредналата й възраст – 83 г. и здравословното й състояние, че в края на 2012г. тя се установила да живее в един дом не с ответниците, а със своята дъщеря /която не е страна по договора/.

И през този период  нито въззивникът, нито някой от другите ответници, се установи да са давали грижа в натура или парични средства за обезпечаване нуждите за живот на ищцата.

Така се установява, че ответниците, а по-рано и наследодателят им, не са извършвали преки действия, свързани със задоволяване на ежедневните и обикновени потребности на ищцата. Не е доказано да е имало тъй наречената „забава на кредитора”, което би било обективна невъзможност за изпълнение, освен това в този случай те отново не са направили единственото възможно да останат изправни – да предприемат съответните правни действия да трансформират по реда на чл. 94 от ЗЗД задължението си изцяло в парично. Поради това е видно, че липсва системно, пълно, непрекъснато и  цялостно изпълнение. Самият характер на този вид договори е такъв, че задълженията на длъжника са изискуеми без покана, всеки ден, в пълен обем. Явно е драстичното разминаване между очаквания обем на дължимото изпълнение и обективно осъщественото. В действителност длъжниците не са престирали за целия период на действие на договора никакво количество грижи и издръжка, което да се съпостави с цялото дължимо по договора изпълнение. Поради това е налице пълно неизпълнение за процесния период. Виновното поведение на приобретателя, по-късно и на наследниците му, не само е осуетило изпълнението за изтеклото време, тъй като при тези договори следва да се престира ден по ден, неотлагаемо – недаденото днес не може да се престира след месец, но го е направило невъзможно и за предстоящия период, с оглед трайния му характер, който е засегнал основата на която се градят договорните взаимоотношения.

Така предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан и следва да се уважи.

Ето защо, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд намира, че липсват отменителни основания и атакуваното в решение следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващите им правни норми, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса  отговорността за разноски следва да бъде възложена на въззивника  и той следва да понесе своите както са направени, въззиваемата не е направила разноски за тази инстанция и такива не следва да й се присъждат. 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА  първоинстанционно решение № 831/30.10.2013 г. по гр.д. № 1551/2013 г. на СлРС.

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: