Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  20

 

гр.Сливен, 14.03.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание, проведено на четвърти март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

при участието на секретаря Е.Х.,

като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА гр.д.№ 687 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:

              

Предявена е искова молба от адв.Н.К.,  в качеството му на процесуален представител на К.М.Д., в която се твърди, че с Постановление на прокурор от РП – Котел против К.М.Д. е било образувано ДП № 70/05.03.10г. по описа на РУ „Полиция” – Котел, пор.№ 49/04.03.10г. по описа на РП – Котел, за извършено престъпление по чл.201 ал.1 от НК. В това производство на 09.08.10г. ищецът К.М.Д. е бил привлечен като обвиняем и му е било предявено Постановление за извършено престъпление, за това че в периода от м.02.2008г. до м.06.2008г. в гр.Котел, като длъжностно лице – МОЛ, крупие в игрална зала, присвоил чужди пари в размер на 10 004 лева, собственост на „Експрес Мъглиж” ЕООД, връчени му в това му качество да ги управлява. Едновременно с привличането му по отношение на него е взета и мярка за неотклонение „Подписка”. След приключване на разследването материалите по делото са били изпратени на наблюдаващия прокурор с мнение за предаване на съд.

Твърди се още, че на 02.11.10г. с Постановление на прокурор при РП - Котел на ищеца е било предявено ново обвинение, за това че в периода от 09.02.08г. до 11.06.08г. в гр.Котел, при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – МОЛ, крупие в игрална зала, присвоил чужди пари в размер на 10 004  лева, собственост на „Експрес Мъглиж” ЕООД, връчени му в това му качество да ги управлява. В РС – Котел е бил в внесен обвинителен акт № 49/04.11.10г. за извършено престъпление по чл.201 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 8 години и възможност за конфискация до 1/2 от имуществото на виновния, както и лишаване от права чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК. Ищецът твърди, че по повод внесения обвинителен акт в РС – Котел е било образувано НОХД № 167/10г. В хода на делото представителят на РП –Котел е поддържал обвинението. РС – Котел разгледал делото и се произнесъл с Присъда № 6/16.02.12г., с която ищецът е признат за невиновен по обвинението, в което е обвинен и предявеният срещу него граждански иск, в размер на 10 004 лева, е бил отхвърлен. Така постановената оправдателна присъда е била протестирана. По повод на този протест е било образувано ВНОХД № 259/12г. на ОС – Сливен, по което с решение № 70/19.06.12г. въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда, като е оставил протеста без уважение, като неоснователен. Решението на въззивната инстанция e окончателно.

В исковата молба се твърди, че в резултат на незаконните действия на органите на прокуратура, свързани с незаконосъобразното образуване и водене срещу ищеца на наказателно производство, на същия са причинени значителни неимуществени вреди. Посочва се, че се касае за време от 2 години и почти 4 месеца, през което по отношение на ищеца е водено ДП с всички негативни и ограничителни последствия от това, като през този период ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в незаконно воденото срещу него наказателно производство, тежко изживяване на всички периоди от време на провеждане на процесуално-следствените действия, ограничил е контактите си, затворил се е в себе си, изживял е тежко несправедливото обвинение. Посочва се, че у ищеца е бил зароден и поддържан основателен страх от това, че спрямо него би могла да бъде реализирана наказателна отговорност за тежко наказуемо престъпление, което не е извършил и към което не е бил съпричастен. Всичко това е оставило трайно негативно отражение в неговата психика. Вследствие на тези незаконосъобразни действия е било опозорено доброто име на ищеца, бил е злепоставен в обществото, влошило се е здравословното му състояние, като той и семейството му са били принудени да живеят с мисълта за неясно и несигурно бъдеще и предстоящото му осъждане. Твърди се, че тези 2 години и почти 4 месеца са оставили непоправими следи в психиката на ищеца, като той няма да забрави случилото се. Също така се твърди, че взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „Подписка”, независимо че е най-леката такава, също е създала напълно незаконни ограничения на неговите права. Предвид горното от съда се иска да постанови решение, с което осъди Прокуратурата на РБългария да заплати на ищеца сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, психически болки и страдания от незаконно воденото против него наказателно производство, ведно със законната лихва, считано от 19.06.2012г. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

Исковата молба е връчена на ответника, като в законоустановения срок е депозиран писмен отговор. В същия се твърди, че изложените факти в исковата молба са превратно интерпретирани от ищеца. Посочва се, че същият е бил обвиняем в период от три месеца, като цялата досъдебна фаза е продължила в период около 8 месеца. През останалия посочен период от около 1 година и 8 месеца делото е било в съдебна фаза, през който период органите на прокуратура нямат ръководни функции. По отношение основателността на иска се навеждат възражения, че по делото не са представени доказателства за търпени неимуществени вреди от страна на ищеца. Още по-малко такива, които да са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото му обвинение. Липсват доказателства Прокуратурата да е оповестявала воденото срещу ищеца наказателно производство, в резултат на което да е било влошено здравословното състояние, психическия комфорт и социалните контакти на ищеца. Оспорва се размера на претендираното обезщетение като завишен, като се твърди, че взетата мярка за неотклонение „Подписка” не води до сериозно ограничаване на правната сфера и възможности на лицето. Твърди се, че изложеното в ИМ са предимно общи твърдения, за които липсват обективни доказателства. Оспорва се претенцията и по отношение на претендираните лихви, като акцесорна на главната претенция.

В с.з. ищецът, чрез процесуален представител по пълномощие, поддържа изцяло исковата претенция и моли за нейното уважаване.

В с.з. ответникът, чрез процесуален представител по закон, оспорва основателността на исковата претенция и моли за нейното отхвърляне като недоказана и завишена по размер.

След анализ на събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното :

С Постановление на РП – Котел против К.М.Д. е било образувано ДП № 70/05.03.10г. по описа на РУ „Полиция” – Котел, пор.№ 49/04.03.10г. по описа на РП – Котел, за извършено престъпление по чл.201 ал.1 от НК. В това производство на 09.08.10г. ищецът К.М.Д. е бил привлечен като обвиняем и му е било предявено Постановление за извършено престъпление, за това че в периода от м.02.2008г. до м.06.2008г. в гр.Котел, като длъжностно лице – МОЛ, крупие в игрална зала, присвоил чужди пари в размер на 10 004 лева, собственост на „Експрес Мъглиж” ЕООД, връчени му в това му качество да ги управлява. Едновременно с привличането му по отношение на него е взета и мярка за неотклонение „Подписка”. След приключване на разследването материалите по делото са били изпратени на наблюдаващия прокурор с мнение за предаване на съд.

На 02.11.10г. с Постановление на РП - Котел на ищеца е било предявено ново обвинение, за това че в периода от 09.02.08г. до 11.06.08г. в гр.Котел, при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – МОЛ, крупие в игрална зала, присвоил чужди пари в размер на 10 004  лева, собственост на „Експрес Мъглиж” ЕООД, връчени му в това му качество да ги управлява – престъпление по чл.201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК. В РС – Котел е бил в внесен обвинителен акт № 49/04.11.10г. за извършено престъпление по чл.201 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 8 години и възможност за конфискация до 1/2 от имуществото на виновния, както и лишаване от права чл.37 ал.1 т.6 и 7 от НК.

По повод внесения обвинителен акт в РС – Котел е било образувано НОХД № 167/10г. В хода на делото представителят на РП –Котел е поддържал обвинението. РС – Котел разгледал делото и се произнесъл с Присъда № 6/16.02.12г., с която ищецът е признат за невиновен и оправдан по обвинението, в което е обвинен и предявеният срещу него граждански иск, в размер на 10 004 лева, е бил отхвърлен. Така постановената оправдателна присъда е била протестирана, като по този повод е било образувано ВНОХД № 259/12г. на ОС – Сливен, по което с решение № 70/19.06.12г. въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда, като е оставил протеста без уважение, като неоснователен. Решението на въззивната инстанция e окончателно и е влязло в сила в деня на постановяването му 19.06.2012г.

От разпита на св. Петя Янева - работодател на ищеца, се установява, че тя е разбрала за воденото наказателно производство от свои съграждани в гр. Котел. Забелязала е , че ищецът е променил поведението си, като е станал затворен, избягвал контакти, изградил бариера между себе си и околния свят. Дистанцирал се от колегите, които станали подозрителни към него. Тъй като работил на обща каса с друг персонал, по настояване на колеги, бил преместен на друго самостоятелно работно място. Споделял накратко случващото се, като казвал, че за него това е обида, че се чувства зле и не може да го преживее.

От разпита на св. М. Д. – брат на ищеца, се установява, че воденото наказателно производство е рефлектирало и върху отношенията в семейството, които се изострили. Ищецът отказвал да се храни, станал нервен и затворен. Хората в града, съседи и познати, започнали да злословят, че ищецът е злоупотребил с пари. Преди провежданите съдебни заседания ищецът губел самообладание, изпитвал страх и неможел да спи.

От разпита на свидетеля Б.Б. – близка на ищеца, става ясно, че по време на воденото наказателно производство ищецът е спрял да споделя, да излиза с приятели, бил е с понижено самочувствие, като единствено е говорил за делото.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, които съдът кредитира изцяло.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно :

Правна квалификация на претендираните права – чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ с цена на иска 26 000лева, ведно със законната лихва считано от 19.06.2012г.

Искът е доказан по основание, но в завишен размер.

Прокурорът е държавният орган, който съгласно чл. 234 НПК проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако намери че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт - чл. 235 НПК. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен - чл. 83, ал. 1 НПК. Съгласно чл. 14, ал. 2 НПК той се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, с която се установява противното.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни ако лицето бъде оправдано. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто орган се явява Прокуратурата на Република България.

В случая, по отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и поддържано обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, изпълващо състава на  чл. 201, ал.1 от НК в продължение на повече от 2 години. Предвид обстоятелството, че по така повдигнатото и поддържано обвинение съдът е постановил оправдателна присъда, действията по повдигане и поддържане на обвинението се явяват незаконни.

Установява се от доказателствата по делото, че незаконно повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на тежко престъпление, както и наложената мярка за неотклонение „подписка“, са причинили на ищеца, който е в млада възраст с чисто съдебно минало, неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни и стресиращи психични изживявания за периода от повече от 2 години, през който е бил обвиняем, респ. подсъдим за престъпление от общ характер. Фактът на повдигнатото и поддържано обвинение е имал пред семейството, пред близки и познати, както и пред обществото в града, крайно негативно отражение върху името на ищеца, респ. неговото самочувствие и самоуважение. Установена е и пряката причинно следствена връзка между повдигнатото обвинение, наложената мярка за неотклонение и претърпените вреди, техния интензитет и трайност.

Предвид продължителността на незаконното повдигане и поддържане на обвинение от 2 години и 4 месеца, тежестта на престъплението предмет на обвинението, възрастта на ищеца и неговото чисто съдебно минало, интензитета на търпените от него психични страдания и отрицателни емоционални изживявания и съобразявайки негативите към момента, с оглед разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ във вр. с чл. 52 ЗЗД съдът намира, че сумата 2 000 лв. би била адекватна за репариране за търпените неимуществени вреди.

Предвид обстоятелството, че правото на обезщетение по чл. 2, ал.1 т. 3 от ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, от който момент и същото става изискуемо, то в случая законна лихва върху сумата 2 000 лв. се дължи от 19.06.2012г. до окончателното изплащане.

В останалата част, за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 26 000лева, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

         С оглед изхода на делото и съобразно правилата на чл.10, ал.3 ЗОДОВ във вр. чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски, съобразно уважената част от исковата претенция, които възлизат в размер на 231.54 лева.

Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

Р    Е    Ш   И

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РБългария с адрес гр. С., бул.”В.а“ № *  ДА ЗАПЛАТИ на К.М.Д. *** сумата в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди вследствие на повдигнато, предявено и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 201 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 19.06.2012г. до окончателното изплащане.

         ОТХВЪРЛЯ претенцията над постановения до пълния претендиран размер от 26 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

         ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РБългария с адрес гр. С., бул.”В.а“ № * ДА ЗАПЛАТИ на К.М.Д. *** сумата в размер на 231.54 лева – деловодни разноски.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

                                              

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :