Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  39

гр. Сливен, 13.02.2014г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети февруари  през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                            СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 697   по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 803/06.11.2013 г. по гр. д. № 602/2013г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено, че  ЕТ „Френдс – Атанас Иванов” с ЕИК 200927486 със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „Д.” бл. * вх. * ап.* не дължи на „ЕВН България  Електроснабдяване” ЕАД  с ЕИК 123526430 със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х. г.Д.” №  * сумата от  799.25 лв., представляваща  ползвана електрическа енергия за м.Януари по фактура №  1088036226 от 31.01.2013 г. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на ЕТ направените по делото разноски, както и държавна такса в размер на   50.00 лв.

Постъпила е въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД чрез процесуалния си представител юрист. С.Р.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Изводите на съда са необосновани и съдът се произнася въз основа на ирелевантни за предмета на спора факти, като формира правните си изводи въз основа на тях.  Съдът  не е обсъдил  ключовите за спора факти, а именно реалното потребеното количество ел.енергия отчетено при спазване на законовите и договорни основания. Ответникът е доказал, че за отчетния период е доставено точно остойностено във фактурата количество електрическа енергия. Поради това сумата е дължима , което се установява и от заключението на вещото лице. Развиват се подробни съображения в тази насока и се иска решението да бъде отменено, като вместо него се постанови ново, с което да бъде отхвърлен предявения иск.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

В с.з. за въззивника, редовно призован, не се явява представител.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея обаче правни изводи, не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, въз основа на които неправилно е  уважил иска.

Пред сливенския районен съд е бил предявен отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищецът  не дължи сума в размер на 799.25 лв. по фактура № 1088036226 от 31.01.2013 г. Съдът е изложил подробно установените по делото факти, но въз основа на тях е направил неправилни правни изводи.  Игнорирал е безспорно установената от първата експертиза, дължимост на сумата и правилното отчитане на ползваната ел.енергия, а е приел, че е налице неравнопоставеност между страните и нарушаване на  правото на ищеца като потребител. Тези изводи обаче са неправилни, тъй като в случая, ако има засягане правото на потребителя, то това не рефлектира върху задължението му да заплаща ползваната ел.енергия, още повече, че е безспорно правилното отчитане на доставената ел.енергия. След като за процесния период ищецът е използвал точно посоченото количество ел.енергия, измерено от монтираното в обекта средство за търговско измерване, то той дължи  нейното заплащане. Съображенията, че нямал визуален достъп до средството за техническото измерване не рефлектират върху задължението му да заплати ползваната  ел.енергия. Безспорно е установено, че средството за измерване отговаря на всички нормативни изисквания и не може да има съмнение в точността на отчетеното количество ел.енергия.

 С оглед на изложеното  настоящият състав намира, че жалбата се явява основателна и решението на районния съд следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да бъде отхвърлена претенцията.

Съобразно изхода на процеса на въззивника следва да бъдат присъдени разноските както за тази , така и за първата инстанция в общ размер на сумата от 825.00 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТМЕНЯ изцяло решение № 803/06.11.2013 г. по гр. д. № 602/2013 г. на Сливенския районен съд, като ВМЕСТО ТОВА

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от ЕТ „Френдс – Атанас Иванов” с ЕИК 200927486 със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „Д.” бл. * вх. * ап.* ПРОТИВ „ЕВН България  Електроснабдяване” ЕАД  с ЕИК 123526430 със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х. г.Д.” №  * иск  с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи  на ответника сумата от 799.25 лв., представляваща  ползвана електрическа енергия за м.Януари 2013 г. по фактура №  1088036226 от 31.01.2013 г.

 

ОСЪЖДА ЕТ „Френдс – Атанас Иванов” с ЕИК 200927486 със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „Д.” бл. * вх. * ап.* ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България  Електроснабдяване” ЕАД  с ЕИК 123526430 със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х. г.Д.” №  * сумата от  500.00 лв., представляваща направените по делото разноски пред първата инстанция и сумата от  325.00 лв., представляваща направените по делото разноски пред тази инстанция.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: