Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  24.03.2014 г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 3 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от инж. Милев – Кмета на Община Сливен против Решение № 742/2013г. по гр.д. № 1460/2013г. на СлРС, с което въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата страна ДЗИ „Общо застраховане“ АД със седалище гр. София сумата от 1390,06 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение по застраховка Пълно авто-каско на л.а. марка Пежо 307, собственост на А.П.Ю. от настъпило на 23.02.2008г. в гр.Сливен застрахователно събитие, сумата от 84,91 лева, представляваща натрупана лихва върху главницата, считано от датата на поканата 26.07.2012г. до предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава, считано от завеждане на ИМ, 01.03.2013г. до окончателното изплащане, както и сумата от 423,00 лева представляваща деловодни разноски за първа инстанция.

Във въззивната жалба се сочи, че решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно. РС неправилно бил възприел фактическата обстановка и неправилно е приложил материалния закон, като не е взел предвид задължението на водачите на ППС, регламентирано в чл.20 от ЗДвП да се съобразява с атмосферните условия и състоянието на пътя, като е посочено, че ако водачът  се е бил съобразил с тези условя ПТП е нямало да настъпи. Освен това  е посочено, че съдът неправилно е кредитирал съставения протокол за ПТП, тъй като същият не бил удостоверителен документ по отношение на фактите, които се съдържат в него, а именно настъпване на ПТП, датата на настъпване, обстоятелства свързани с него. На трето място е посочено, че е налице и евентуално съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, тъй като същият е живеел в близост до мястото на настъпване на ПТП и се предполага, че е бил запознат със състоянието на пътя, поради което е можел да избегне ПТП. Моли се обжалваното решение да бъде отменено изцяло и предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Евентуално се иска да бъде намалено присъденото обезщетение, поради наличие на съпричиняване при условията на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

В законния срок е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.В., пълномощник на въззиваемата страна, с който същата се оспорва като неоснователна и се посочва, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Посочва се, че вещото лице, в изготвената СТЕ е посочило, че не би се стигнало до ПТП ако този участък от пътното платно е бил обезопасен и е бил обозначен с пътни знаци, което е задължение на общината, тъй като пътят на който е настъпило ПТП представлява местен път и общината следва да го поддържа в изправност. Като не е изпълнила задължението си да поддържа пътя тя е станала причина за настъпване на ПТП и съответно следвало да бъде задължена да плати вредите по него. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

В с.з. въззивникът се представлява от юриск. Д., която поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена като предявения иск се отхвърли изцяло като неоснователен. Алтернативно се иска да се намали размера на присъденото обезщетение като се приеме, че е налице съпричиняване от страна на водача на МПС. Претендират се разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.  

Въззиваемата страна в с.з. се представлява от адв. В., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли да се потвърди първоинстанционното решение.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 13.11.2013 г. и в рамките на законоустановения  двуседмичен срок – на 27.11.2013 г., е била депозирана въззивната жалба.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въведените с въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

         Предявеният иск е с правно основание чл. 213 от Кодекса за застраховането, вр. с чл. 50 от ЗЗД.

         Няма спор по делото, че е било налице валидно застрахователно събитие, при което на основание  съществуващите застрахователни правоотношения въззивникът е заплатил на заинтересованото лице сумата от 1390.06 лв. по застраховка „АВТОКАСКО”. Вследствие на това въззивникът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на щетата на основание чл. 213 ал.1 от КЗ. В чл. 50 от ЗЗД е посочено, че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Т.е. отговорността по чл. 50 на ЗЗД е безвиновна отговорност. Тя настъпва обективно и не зависи от волята на лицето. Тъй като по силата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, то те носят отговорност за щети, причинени от неизправности, които са настъпили при движението на МПС по тях. В настоящия случай се установи , че ПТП е настъпило на път, намиращ се в гр. Сливен, кв. „Сини камъни“, северно от бензиностанция „Дифоат“. Въззивната страна не е възразила , че пътят, на който е настъпило ПТП е част от общинската пътна мрежа.

Възражението на въззивника , че предявеният иск е останал недоказан, тъй като по делото не бил представен протокол съставен от служителите на КАТ, който като официален документ да удостовери факта, че на пътното платно е имало дупки е неоснователно. В Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд , е посочено, че не се посещават ПТП , при които са причинени материални щети по автомобили ако повредите не са причинени от друго ППС. В настоящия случай сме изправени точно пред такава хипотеза – причинени са щети на МПС , но същите не са причинени от друго ППС , а от пропадането на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно.

Неоснователни са възраженията на въззивника и относно наличието на съпричиняване от страна на водача. Действително водачът следва да се съобразява с цялата пътна обстановка при управлението на автомобила съгласно разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДП, но това не означава , че той носи отговорност за съпричиняване на щети за това , че не е успял да избегне всяка дупка на пътното платно . По принцип платното за движение следва да е без неравности , които да застрашават живота , здравето и имуществото на движещите се по него, а ако има - те следва да са обозначени. Недопустимо е лицата чието служебно задължение е да следят за изправността на пътя да се стремят да черпят права от своето неизправно поведение като прехвърлят отговорността за настъпилите щети върху пострадалите. Би било налице съпричиняване от страна на водача, ако се докаже , че е карал в нетрезво състояние , с несъобразена висока скорост и т.н. По делото обаче такива данни липсват. Напротив, от заключението на вещото лице, изготвило автотехническата експертиза е видно, че към момента на навлизане на автомобила в дупката – локва, водачът не е имал техническа възможност да наблюдава разстоянието до дупката и тя попада в опасната му зона. Мястото на дупката не е било обозначено и обезопасено от дясната граница на платното за движение. Същата се забелязва от 15 метра, а опасната зона на автомобила е 23 метра. Вещото лице е посочило също, че повредите по автомобила свидетелстват за това, че същият се е движил с малка скорост от около 40 км/ч, както и че ако дупката е била обезопасена и обозначена не би се стигнало до настъпване на ПТП. 

С оглед уважаването на главния иск , то следва да се уважат и акцесорните претенции за лихва , така като са направени от страната.

Решението на СлРС, с оглед гореизложеното, се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.         

С оглед изхода на делото въззиваемата страна би имала право да й бъдат присъдени деловодни разноски, но такива нито са били поискани, нито са били доказани пред настоящия съд, поради което не се и присъждат.

         По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 742/11.11.2013 г. по гр.д. № 1460/2013г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.