Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Сливен, 01.04.2014 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на  дванадесети март , през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

 

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 7 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

        

         Производството по делото е въззивно и се движи по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на адв.Р.  в качеството му на процесуален представител на ВМА – София против решение № 756/18.10.13г. по гр.д. № 1973 /13г. на СлРС, с което е отхвърлен предявеният от въззивника против РЗОК – Сливен  иск за заплащане на сумата от 3514,00 лева, представляваща стойността на клинични случаи с ИЗ 1660 от 10.07.12г. ИЗ 1589/29.06.12г. и ИЗ 1615/12г., ведно със законната лихва, считано от 30.08.2012г. до окончателното изплащане. Бил е отхвърлен предявения от ВМА против въззиваемата страна иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата 3514,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.08.12г.  до окончателното изплащане на сумите като неоснователно.

Във въззивната жалба е посочено, че решението е обжалвано изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че между страните са били налице валидни договорни правоотношения, че въззивникът е изпълнявал своите задължения по тях, но неправилно по три броя клинични пътеки не е била заплатена сумата от 3514,00 лева. Посочено е, че въззивникът е депозирал при РЗОК-Сливен кредитно известие, тъй като е бил задължен с уведомително писмо изх.№ 29-02-6/14.08.2012г., в което било посочено, че ако не бъде издадено кредитно известие ще бъде отказано плащането на всички суми за м.юли 2012г. Това е дало основание на въззивника да състави кредитното известие, но това в никакъв случай не означавало, че е съгласен да не бъдат заплатени сумите дължими по трите клинични пътеки. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и необосновано и да бъде уважен предявеният иск за заплащане на сумата 3514,00 лева, представляваща стойността на клиничните случаи, описани по-горе. Моли се да бъдат присъдени деловодни разноски, д.т., адвокатско възнаграждение.

В законния срок е депозиран отговор на въззивната жалба, с който същата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че обжалваното Р на СлРС е правилно и законосъобразно и при постановяването му съдът е съобразил всички събрани по делото доказателства. На първо място е посочено, че въззивната страна не е възразила по КП РД 13-05-51/12.07.12г., в който са били констатирани извършени нарушения в дейността на лечебното заведение по време на оказване на медицинска помощ по клинични пътеки. От друга страна е посочено, че не е вярно обстоятелството, че страната е била заплашена със санкциониране ако не бъдат заплатени сумите, дължими за целия месец юли 2012г. Посочено е, че съгласно чл.28 на Методиката за заплащане на дейността в болничната помощ РЗОК е извършвала плащания до 30-то число на месеца следващ отчетния. А в случай на неспазване на разпоредбите на РЗОК не се заплаща отчетената дейност през текущия отчетен период, а не въобще. От друга страна е посочено че въззивникът доброволно е представил кредитно известие № 28/20.08.12г. към ф-ра № 1500001033/06.08.12г., като по този начин неговата претенция се явява неоснователна, тъй като той доброволно е посочил, че сумата, която следва да бъде заплатена е по-малка. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Няма претендирани разноски.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.Р., който поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде уважен предявеният иск. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна в с.з. се представлява от юриск.В., която оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по нея и моли да бъде потвърдено първоинстанционото решение.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивика на 28.10.2013 г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 11.11.2013 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

По делото е бил предявен иск с правно основание чл. 47 във вр. с чл.45 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Претендирано е било от ищеца ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 3 514.00 лв., представляваща незаплатена сума по извършена медицинска дейност по ИЗ № 1694/2012 г. ,за КП № 85 , ИЗ  № 1589/2013 г. за КП № 89, и ИЗ № 1615/2012 г. за КП № 76.

Няма спор, че между страните са съществували договорни правоотношения, съгласно които  РЗОК е следвало в качеството си на възложител да заплаща стойността на осъществената медицинска дейност от изпълнителя за оказана помощ по клинични пътеки съгласно Договор №200356/17.02.2013 г. Съгласно разпоредбата на чл. 19 т.5 от Договора възложителят заплаща на изпълнителя за всеки отделен случай по КП при условие, че извършената дейност по КП е отчетена при условията и по реда на методика за заплащане и настоящия Договор. Съгласно чл. 24 ал.1 от Договора, възложителят не заплаща случаите, в които не са спазени условията за завършена клинична пътека по смисъла на § 1 т.2 от допълнителните разпоредби на НРД за медицински дейности за 2012 г. По смисъла на тази разпоредба завършена клинична пътека за терапевтична КП е налице, когато са извършени основни диагностични и терапевтични процедури, заложени в нея, и е спазен задължителният минимален болничен престой, посочен в съответната КП.

В настоящия случай  по същество е налице спор по съществуващи между страните договорни отношения. Възложителят РЗОК – Сливен е отказал изплащане на суми по три клинични пътеки, тъй като при извършена проверка в лечебното заведение от негови служители, е констатирано неизпълнение на необходимите медицински дейности по тези клинични пътеки. Това неизпълнение е отразено в приложения към делото Констативен протокол. Изпълнителят на медицинска дейност чрез представляващите го органи, не е възразил относно неоснователността и неточното отразяване на констатациите, отразени в Констативния протокол. Това е дало основание на възложителя да откаже плащания за тези клинични пътеки и с уведомително писмо до Началника на МБАЛ към ВМА - София Сливен му е дал указания да представи ново кредитно известие за сума в размер на отпадналата от заплащане дейност през м. юли 2012 г. Това уведомително писмо няма „заканителен“ характер. То съответства на принципите, заложени в методиката за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ чл. 27. Съгласно разпоредбата на чл. 28 от Методиката за заплащане на дейностите в болничната помощ РЗОК извършва плащане до 30-то число на месеца, следващ отчетния. За да бъдат изплатени тези суми обаче е необходимо медицинската дейност да е осъществена в рамките и според изискванията на клиничните пътеки. Когато това не е извършено /в случая неизпълнението е констатирано и отразено в констативен протокол от 12.07.2012 г./, и ако въпреки това в представените пред РЗОК отчетни документи, сумите по неизпълнените клинични пътеки са включени за плащане, следва да се приложи разпоредбата на чл. 27 от Методиката и на страната да се даде срок, в който да представи кредитно известие, което да съответства по размер на изцяло изпълнените и неоспорени КП. След като РЗОК укажат на изпълнителя на медицинска дейност да оформят надлежно кредитното си известие /което е тяхно задължение/, изпълнителят на медицинска дейност има два варианта на действие. При първия случай може да приеме, че констатациите на контролните органи са верни, че не е изпълнено надлежно КП и да представи пред РЗОК коригирано кредитно известие. В този случай, както и на практика се е получило, РЗОК следва да извърши плащане на всички останали клинични пътеки, изпълнени от лечебното заведение. Изпълнителят на медицинска дейност обаче може да откаже да извърши корекция и по този начин да признае неизвършени качествени клинични пътеки. В този случай той няма да получи веднага плащане от РЗОК за цялостната си дейност, но ще има възможност по съдебен ред да докаже твърденията си, че констатациите на контролните органи за неизпълнени КП са неверни и да осъди възложителя да му заплати цялата сума по извършените дейности. На практика не е въпрос на избор от страна на РЗОК дали да укаже на изпълнителя, че при некоригиране на представените счетоводни документи, ще бъде приложена разпоредбата на чл. 27 ал.3 от Методиката за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ и НРД 2012 г. Това са разпоредби, които са във връзка с договорните отношения на страните и те са възприети от тях при подписване на самите договори за изпълнение на медицинска дейност.

Предвид гореизложеното съдът счита, че като е представил на РЗОК коригирано кредитно известие, в което процесните КП не са били включени като стойност за заплащане, на практика изпълнителят е признал, че не е извършил договорните дейности по сключения между страните договора. Поради което не му се дължи и плащане.

Следва да се отбележи, че административно-наказателното производство, което се е развило във връзка с наложени санкции – глоби по три броя наказателни постановления във връзка с констатациите, отразени в процесния Констативен протокол, няма отношение към спорните договорни отношения на страните. Решенията по административно наказателните дела касаят единствено наличието на вина на лицата, които са допуснали съответните нарушения. В хода на административно-наказателното производство е недопустимо да бъдат разглеждани по същество спорните договорни отношения между страните. Между другото, в настоящото производство ищецът по никакъв начин не доказа, че действително е осъществил изцяло клиничните пътеки добросъвестно. Той е можел да извърши това като поиска извършване на съответна експертиза, като събира други относими към спора доказателства, но такива нито са били поискани, нито са били събрани.

По отношение предявения иск по чл. 59 от ЗЗД съдът намира същия за неоснователен. Предявяването му е възможно само, когато страната няма правна възможност да предяви друг иск. В конкретния случай между страните съществували договорни отношения, което изключва възможността за предявяване иск по чл. 59 от ЗЗД и неговата основателност.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски на въззиваемата страна. Такива обаче не са поискани и не следва да бъдат присъдени.  

 

 

По тези съображения, съдът  

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 756/18.10.13г. по гр.д. № 1973/2013г. на СлРС,описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.