Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   51

 

гр. Сливен, 25.02.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ      

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №8 по описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Я.Й.С. чрез пълномощника адв. С. *** против Решение №864/14.11.2013г. по гр.д.№2704/2013г. на Сливенски районен съд, с което са изменени определените с Решение №1225/03.01.2003г. по гр.д.№446/2002г. на СлРС мерки относно упражняването на родителските права спрямо детето Х.Х. Т., роден на ***г., като съдът е предоставил упражняването на родителските права на бащата Х.П.Т., определил е режим на лични контакти на майката Я.Й.С. с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото; майката Я.Й.С. е осъдена да заплаща на Х.П.Т. в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Х.Х. Т. месечна издръжка в размер на 170лв., считано от 26.07.2013г. до настъпване на законови причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като е отхвърлил иска за издръжка до пълния му размер от 200лв. като неоснователен; присъдени са разноски на ищеца Х.Т. в размер на 250лв. Решението е обжалвано изцяло.

            В жалбата си въззивницата – ответница в първоинстанционното производство твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и не е в интерес на детето. Посочва, че ищецът не доказал трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които е постановено първоначалното решение относно упражняването на родителските права спрямо детето Х.. Посочва, че след прекратяване на брака тя е гледала и обгрижвала детето в пълен обем, осигурявала му е всичко необходимо и го е насърчавала в образованието и развитието му като спортист. В нейното семейство не е имало конфликти, които да рефлектират върху психиката на детето. Ищецът, създавайки ново семейство, от което има родени две малолетни деца, напълно бил дезинтересиран от детето, не е реализирал контакти с него, не е участвал и с адекватна материална издръжка в отглеждането му, като се е налагало коригирането на издръжката да става винаги по съдебен път. Нито един от разпитаните свидетели не установил факт, сочещ изменение на обстоятелствата, при които детето е било отглеждано и възпитавано в продължение на 11 години. Липсвали доказателства относно проявено насилие по отношение на детето. Счита, че детето е манипулирано от бащата, като в негово присъствие изразило необяснима агресия спрямо майка си. Посочва, че бащата не е посетил училището на сина си, нито общежитието, в което е настанен. Условията в нейния дом били отлични, като е осигурила самостоятелна детска стая за разлика от условията при бащата, където детето спяло на диван в хола. Счита, че е налице моментно желание от страна на детето и манипулиране с обещания от страна на бащата. Моли съда да отмени изцяло атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново по същество, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от ищеца в първоинстанционното производство – Х.П.Т., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно, подробно мотивирано и моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че по делото е доказано трайно и съществено изменение на обстоятелствата, обуславящи промяната на родителските права. Детето само, без въздействието на бащата, е взело решение да отиде да живее при него, като мотивирало това си решение. Желанието на детето е категорично и същото се чувствало спокойно и сигурно в неговия дом и семейство. Намира изложените в жалбата твърдения за неоснователни и неподкрепени от доказателствата по делото.  Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В с.з., въззивницата Я.С., редовно призована, се явява лично и с представител по пълномощия адв.С. ***, която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й. Счита, че първоинстанционното решение е в абсолютно противоречие с материалноправната норма на чл.59, ал.9 от СК, тъй като не е установено нито трайно, нито съществено изменение на обстоятелствата, при които е постановено първоначалното решение относно родителските права. Моли съда да отмени атакуваното решение на СлРС и да постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции, като неоснователни и недоказани. Излага подробни съображения в писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемият Х.Т., редовно призован, се явява лично и с представител по пълномощие адв. Т. ***, която оспорва въззивната жалба. Посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, нестрадащо от изложените в жалбата пороци и моли същото да бъде потвърдено. Излага подробни съображения в писмена защита. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивната инстанция в открито съдебно заседание проведе изслушване на родителите и на детето в присъствието на социален работник – психолог.

От изслушването на детето Х. се установи следното: Детето Х. иска да живее при баща си, защото майка му го обижда и бие, както и мъжът, с който майката съжителства на съпружески начала. При баща си се чувствал сигурен, спокоен, можел да разчита на него, нямало обиди и насилие, чувствал го като приятел, постоянно си говорили. След случилото се в гр.София, когато Х. видял майка си и своя приятел да правят секс в тоалетната, Х. бил много обиден на майка си, бил огорчен и не искал да я вижда. Категорично не иска да живее при нея. Заявява, че обича майка си, но е огорчен и иска за известно време да се отдалечи от нея. Х. посочва, че се разбира с децата на баща си, както и с детето на майка си.

Социалният работник - психолог М.Б., присъствала на изслушването на детето Х. в съдебно заседание, посочва, че детето правилно е изложило пред съда своите възприятия и усещания. Тя е наблюдавала взаимоотношенията на детето с двамата родители и казаното от него пред съда съответства на това, което тя е наблюдавала. Х. е вече във възрастта, в която сам би могъл да изразява мнението си за това, което вижда.

Въз основа на събраните пред районния съд доказателства и след съобразяване с направеното пред настоящата инстанция изслушване на родителите и на детето и становището на социалния работник, въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е за изменение на постановени мерки относно упражняването на родителските права спрямо детето Х.Х. Т., родено на ***г. с правно основание чл.59, ал.9 от СК.

Избирането на мерки относно упражняването на родителските права цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки, съобразно с изменените обстоятелства. За да бъде основателен иск по чл.59, ал.9 от СК е необходимо по делото да бъде установено наличие на съществено изменение на обстоятелствата, при които първоначално е постановено упражняването на родителските права спрямо детето. Само наличието на т. изменение на обстоятелствата налага и оправдава изменение на постановените мерки. Тежестта на доказване на наличието на съществени промени в обстоятелствата се носи от ищеца, като първоинстанционният съд е указал с доклада си по чл.146 от ГПК това му задължение.

Съгласно Постановление №1/1974г. на Пленума на ВС не винаги изменените обстоятелства съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. Поради това съдебната практика приема, че са от значение, както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права, т.е. под "изменение на обстоятелствата" се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните или битовите условия и т. н. Към промените, засягащи положението на детето, и обстоятелствата спада  

 

 

 

влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето или пък подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищните и битовите условия, но и социалната среда и другите обстоятелства.

            В настоящия случай съдът намира, че се касае до изменение на обстоятелствата, свързани с подобряване положението на детето при новото решение, като под положение съдът има предвид най-вече емоционалното и психическо състояние на детето. Съдът взе предвид възрастта на детето Х. и обстоятелството, че в момента то е в особеното състояние на пубертетно израстване, което се отразява на цялостното му физическо, психическо и емоционално развитие. Имайки предвид и пола на детето, съдът намира, че на този етап от развитието му детето Х. има засилена нужда от присъствието и общуването с баща си, засилена е нуждата от непосредствения надзор от страна на бащата. Върху развитието на момчетата в тази възраст силно влияние оказва фигурата на бащата и непосредственото общуване с него. В случая с Х. промяна на обстоятелствата, именно в тази насока, безспорно е налице. При изслушването си пред настоящата инстанция, както и пред районния съд, Х. изрично посочи, че при баща си се чувства много по-спокоен и сигурен. Общуването между баща и дете в случая е спокойно и открито, като детето чувства бащата освен като родител и като приятел, поради което разговаря и споделя с него. Това обстоятелство е от изключително значение на този особен етап от развитието на детето. Безспорно Х. обича майка си, но на този етап изразява категорично желание да се дистанцира за известно време от нея. Изразява огорчение от настъпилия в гр.София инцидент – реален или не, но безспорно отразил се по негативен начин на психиката му, като му е необходимо време да преодолее това състояние и да възстанови накърнената емоционална връзка с майка си, към която безспорно изпитва обич. Именно с оглед възрастта и пубертетното развитие съдът намира, че по-ползотворно влияние спрямо детето Х. ще има бащата.

            Безспорно, промяна в жилищно-битовите условия няма, като съдът отчита факта, че тези условия при бащата са добри, подходящи за детето и няма да се влоши положението му в тази насока при промяна на мерките относно упражняването на родителските права. Интересите на детето относно жилищно-битовите условия са безспорно задоволени. Налице е и разбирателство между Х. и неговите природени братче и сестричка, живеещи в дома на бащата, което обстоятелство е важно относно климата в новата семейна среда. Налице е и разбирателство между детето и настоящата съпруга на бащата, каквото на този етап не е налице между Х. и мъжът, с когото майката съжителства на семейни начала. Факта, че детето не се разбира с този човек, изпитва недоверие към него, наличието на напрежение между тях, влияе върху емоционалното и психическо развитие на детето в този пубертетен период и може да доведе до неблагоприятни последици за бъдещото му емоционално състояние. Налице е промяна и в това обстоятелство, което също е от съществено значение в периода на съзряване на детето и следва да се отчете от съда.

            Следва да се има предвид и факта, че Х. е на възраст и развитие, при които може сам да формира и изразява мнение, по-трудно се манипулира и изразеното пред съда при изслушването му отговаря на неговите възприятия и усещания /арг. изразеното становище от социалния работник психолог Бакалска/.

            С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че са налице условията на закона, обуславящи изменение на мерките относно упражняването на родителските права спрямо детето Х., като е налице безспорно промяна в обстоятелствата, свързани с неговото психическо и емоционално развитие и съзряване в тази възраст /14-15год./, засилената необходимост от присъствието на бащата, неговия надзор и пример, сигурността, която бащата дава и спокойната обстановка в новата семейна среда. Съдът приема, че новото положение свързано с упражняването на родителските права би се отразило на този етап от развитието му много по-положително и ползотворно на детето, което обуславя и необходимостта от постановяване на исканата от ищеца промяна, изцяло с оглед интереса на детето Х..

С оглед всичко изложено, съдът намира, че следва да се постанови исканата промяна в мерките относно упражняването на родителските права, като същите се предоставят за упражняване на бащата, а на майката се определи подходящ режим на лични отношения с детето.

Съдът намира, че определения от първоинстанционния съд  режим на лични отношения е адекватен, съобразен и с фактическото положение на редовно обучение на детето в гр.София и възможността да се прибира в гр.Сливен само през почивните дни.

Районният съд е определил и правилно и законосъобразно дължимата от майката издръжка за детето, като е съобразил възможностите, доходите на двамата родители, задълженията им към други ненавършили пълнолетие деца и най-вече реалните нужди и потребности на детето Х.. За него освен средства за облекло, обувки, храна, учебници и пособия, са необходими средства, свързани със спорта, който тренира, транспортни разходи и необходимост от заплащане на консумативни разходи за общежитието, в което е настанено в гр.София. Поради това определения от районния съд размер на издръжката от 170лв. е правилен и законосъобразен.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищеца в пълен размер направените от него разноски в първоинстанционното производство.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивницата, като тя следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемия направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от 250лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №864/14.11.2013г. постановено по гр.д.№2704/2013г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Я.Й.С. *** да заплати на Х.П.Т. *** сумата от 250лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща направени във въззивното производство разноски.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.