Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 47

 

гр. Сливен, 20.02.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                               М. БЛЕЦОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 12 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 758/14.10.2013 г. по гр. д. № 1456/2013 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 274 ал. 1 т. 1 пр. 3 от КЗ от ЗК „Лев Инс” АД със седалище и адрес на управление гр. С., 1612, бул .”Ц. Б. ІІІ № * ЕИК 121130788 срещу П.Д.Н. ЕГН ********** *** за признаване за установено, че дължи на ЗК „Лев инС” Ад сумата от  187.50 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Каско” за щети причинени в резултат на ПТП  на 14.04.2010 г. ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението 13.02.2013 г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.  Със същото решение е отхвърлен и предявеният иск за заплащане на сумата от 50.17 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 13.07.2010 г. до 13.02.2013 г. като неоснователен и недоказан.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъбразно.  Твърди се  че предявеният иск с правно основание чл. 213 от КЗ е напълно основателен. Безспорно е установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по Застраховка „Каско” както и за платеното от застрахователя обезщетение. Развиват се съображения относно основателността на претенцията с оглед  виновното поведение на ответника при настъпването на ПТП. Сочи се че твърденията на ответникът , че е заплатил щетите, не са доказани, тъй като не са представени каквито и да е доказателства в тази насока.Поради това се иска решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което претенцията да бъде уважена изцяло.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил пимен отговор на тази въззивна жалба.

В жалбата не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за въззивника, редовно призован, не се явява представител.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, се явява лично и иска да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи обаче, не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното  отхвърляне на иска.

Жалбата е основателна. За да отхвърли предявеният иск районният съд е приел, че ищецът не е доказал изплащането на застрахователното обезщетение на собственика на застрахования автомобил.  Този извод на съда обаче противоречи на събраните по делото доказателства. Безспорно е, че по повод настъпилото ПТП и щетите е била образувана преписка за щета под №  1901-1261-10-405398 за причинените повреди по лекия автомобил СН 10 27 СА. С преводно нареждане от 13.07.2010 г.  застрахователят е привел на  „Авто-ВМН” ООД сумата от 187.50 лв. като изрично в преводното нареждане е посочено, че основанието за това е посочената по-горе щета на лекия автомобил с № СН 10 27 СА. По този начин застрахователят е изплатил на застрахования  щетите причинени вследствие на ПТП. Така след като са доказани всички предпоставки на чл. 213 от КЗ, то застрахователят  е встъпил в правата на застрахования към причинителя на ПТП, който както се установява от събраните по делото доказателства не е притежавал необходимата задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Така искът се явява напълно основателен и районният съд е следвало да го уважи.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТМЕНЯ решение № 758/14.10.2013 г. по гр. д.№ 1456/2013 г. на Сливенския районен съд изцяло, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за установено на основание на чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 ал.1  от ГПК, че П.Д.Н. ЕГН  ********** *** дължи на   ЗК „Лев Инс” АД, със седалище и адрес на управление гр. С.,  бул. „Ч. В.” № *, ЕИК 121130788 сумата от 187.50 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Каско” за щети причинени в резултат на ПТП  на 14.04.2010 г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението 13.02.2013 г., както и сумата от 50.17 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 13.07.2010 г. до 13.02.2013 г.

         

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: