Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 17

 

гр. Сливен, 30.01.2014 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                        СТЕФКА МИХАЙЛОВА                                                                                     

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  16  по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 28 ал.6 от Закона за закрила на детето.

Обжалвано е решение № 961/26.11.2013 Г. по гр. д. 4269/2013 г. на СлРС,с което е настанен малолетният Б.М.А. – роден на *** г. в гр. Сливен, ЕГН ********** за отглеждане в ДМСГД – Сливен за срок от  една година, считано от 26.11.2013 г. или до настъпване на други основания за изменяване или прекратяване на мярката за закрила на дете.

Постъпила е въззивна жалба от М.А.Д. – майка на малолетното дете, с която се иска обжалваното решение да бъде отменено  като необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че живее с майка си в къща собственост на нейната майка, в която обитават две стаи и поради това счита, че  условията за отглеждането на детето са благоприятни. Няма други деца и поради това полага адекватни грижи за отглеждането на детето, като за него се грижи и нейната майка. Поради това се иска да бъде отменено решението  и постановено друго, с което да бъде отхвърлена молбата на Дирекция „Социално подпомагане” - Сливен

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази молба.

В жалбата не са направени нови доказателствени искания.

 В с.з.  въззивницата се явява лично и  поддържа подадената жалба. Твърди, че е в състояние да се грижи за детето и иска то да расте при нея.

В с.з. за въззиваемата страна – ДСП – Сливен, се явява процесуален представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и моли да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на искането за настаняване на детето в специализирана социална институция..

       Правилно, обосновано и законосъобразно районният съд е извел извода, че в случая е налице хипотезата на чл. 25 ал. 1 т. 3 от ЗЗДт, тъй като родителят се намира в трайна невъзможност да отглежда детето. Безспорно е, че условията, в които живее майката, влияят върху грижите, които се полагат за малкото дете. Тези грижи не обхващат необходимия минимум, който да осигури нормалното развитие, в социално и здравно отношение, на индивида. В същото време от събраните доказателства по делото е видно, че  към този момент няма желание и възможност на близки и роднини да полагат грижи за него. При тези условия напълно правилно е било прието, че е налице дете в риск и спрямо него следва да се предприеме мярката за закрила. С оглед на всички установени по делото факти напълно правилно и законосъобразно районният съд е приел, че детето следва да бъде настанено в специализирана институция за срок от 1 г., поради което  жалбата срещу неговия съдебен акт се явява неоснователна.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 961/26.11.2013 Г. по гр. д. 4269/2013 г.  на Сливенския районен съд.

        

         Решението е окончателно.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: