Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 81

 

гр. Сливен,  13.03.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  дванадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 19    по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 976/03.12.2013 г. по гр. д. № 3936/2013 г. на СлРС, с което е отхвърлен предявеният от М. Г.К. *** в качеството й на настойник на П.Т.Ж. ЕГН ********** срещу Т.Ж.Ж. *** иск с правно основане чл.139 от СК за изменение на заплащаната от ответника издръжка, чрез увеличаването й от 130 на 1000 лв., считано от завеждането на иска – 18.10.2013 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, като неоснователен и недоказан.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата, в която се твърди, че не е доволна от постановеното решение, което е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с процесуалните правила на ГПК.  Излагат се съображения, че ответникът не е доказал липсата на доходи въпреки направените искания в тази насока от ищцата за ангажиране на съответните доказателства.  Неправилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелката посочена от ответника , която е негова майка и е заинтересована. Направено е искане за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред посолството на Кралство Испания и след представянето му  да бъде получено друго, от което да е видно по какъв начин в Кралство Испания едно лице доказва, че е безработно и следва ли да има официален писмен документ за това, следва ли безработните в Кралство Испания да бъдат регистрирани и каква по размер е месечната сума, която получава безработното лице. Следва ли писмен документ да бъде заверен , за да послужи пред българския съд. Води ли се като безработен ответникът? Иска се да бъде отменено решението  и да бъде постановено ново, с което ответникът да заплаща издръжка поне минимум от 500 лв., които са необходими за лечението на получаващото издръжка лице. Претендира се и заплащането на разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че  решението е правилно и законосъобразно. При постановяване на съдебното решение  съдът се е съобразил с доказателствата по делото. Правилно е приел, че търсената  издръжка не е безусловна и се дължи само ако задълженото лице има възможност да я дава. Развиват се съображения във връзка с правилния анализ на доказателствата събрани по делото и се изразява становище, че искането за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред Посолството на Кралство Испания , е недопустимо, поради настъпилата преклузия.

В с.з. въззивницата се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената въззивна жалба и сочи, че от предходното дело, когато е определен размерът на издръжката от 130 лв. до сега е изминал значителен период от време. Бащата тогава е получавал доход в размер на 173 лв. , а сега в размер на 338 лв., което сочи, че  са увеличени възможностите му за заплащане на издръжка и моли съда да  уважи жалбата, като увеличи размера на присъдената издръжка.

Въззиваемият редовно призован, не се явява.Постъпило е писмено становище от процесуалният му представител по пълномощие, в което се оспорва основателността на подадената жалба и се иска да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея като я допълва с оглед събраните доказателства пред тази инстанция: Безспорно е, че  П.Т.Ж. страда от  тежко заболяване, което налага лечението му в специализирани здравни заведения. Лечението е свързано със заплащане на разходи, свързани със закупуване на лекарства и престоя в болниците. Същевременно се установява, че бащата за 2014 г. получава пенсия в размер на  338.00 лв.

За да отхвърли иска районният съд е приел, че по принцип са налице предпоставките за търсене на издръжка, тъй като търсещият издръжка, макар и пълнолетен, е нетрудоспособен. Вследствие на заболяването си неговата нетрудоспособност е 100% и е инвалидизиран с водеща диагноза „шизофрения”. Получава месечен доход в размер на 132.00лв. социална пенсия, както и издръжката, която му е била присъдена по гр. д. № 232/2006 г. на Варненски РС в размер на 130.00 лв. Съдът обаче е отчел характера на издръжката, която в случая не е безусловна и се дължи само ако задълженото лице има възможност да я дава. Така районният съд е преценил, че по делото не са представени доказателства, че ответникът реализира доходи, поради което е отхвърлил претенцията. Този извод на съда обаче, с оглед на представените множество доказателства и пред тази инстанция, не е правилен.Установи се , че бащата получава доходи в страната, съгласно които може да заплаща търсената от пълнолетния му нетрудоспособен негов син издръжка. Размерът на последната издръжка, която е заплащал в размер на 130.00 лв. е определен с решение от 19.10.2007 г. по гр. д. №232/2006 г. на Варненския районен съд в размер на 130.00 лв. Очевидно е , че от тогава до сега е изминал значителен период от време, а и се доказа, че нуждите на  сина за  лекарства и лечение са нараснали, поради което размерът на тази издръжка е недостатъчен, за да се покрият тези потребности. От друга страна е установено, че дължащият издръжката получава доходи в страната и въпреки, че не живее в Република България може да осигури по-висок размер на издръжката за болния си син.

 Настоящият състав намира, че така определената  до този момент издръжка от 130.00 лв. следва да бъде увеличена на 180.00 лв., поради което и решението на  районния съд следва да бъде отменено.

С оглед на този изход от процеса решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като пред тази инстанция са претендирани такива, но липсват доказателства да са направени.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТМЕНЯ решение № 976/03.12.2013 г. по гр. д. № 3936/2013 г. на Сливенския районен съд 

КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ИЗМЕНЯВА определената с решение от  19.10.2007 г. по гр. д. № 232/2006 г. на Варненски районен съд издръжка дължима от Т.Ж.Ж. *** в полза на П.Т.Ж. ЕГН **********, чрез неговия настойник  и законен представител  М. Г.К. ***, като  ГО УВЕЛИЧАВА от 130.00 лв. на 180.00 /сто и осемдесет/ лева, считано от  18.10.2013 г., ведно със законната месечна лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законово основание за нейното изменяване или прекратяване, като искът в останалата му част до пълния претендиран размер ОТХВЪРЛЯ  като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Т.Ж.Ж. *** да заплати на М. Г.К. ***, сумата от 150.00  /сто и петдесет/ лева., представляваща направени от нея разноски.

ОСЪЖДА Т.Ж.Ж. *** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 108.00 /сто и осем/ лв. по сметка на бюджета на съдебната власт.

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: