Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №168

 

гр. Сливен, 05.06.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:         

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ АНГЕЛОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №21 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „БулХерба“ ЕООД, с.Кипилово, общ.Котел чрез пълномощника адв. П. *** против Решение №602/16.09.2013г. по гр.д.№1228/2013г. на Сливенски районен съд, с което е осъдено „БулХерба“ ЕООД, с.Кипилово, общ.Котел да заплати на Д.Е.П. на основание чл.125, ал.3 от ТЗ сумата от 10000лв., представляваща част от полагащия й се за настъпило на 07.01.2011г. прекратяване на членственото й правоотношение с ответното дружество дружествен дял, чийто пълен размер е 42531,88лв., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2011г. до окончателното й изплащане; отхвърлен е като неоснователен и недоказан предявения от Д.Е.П. против „БулХерба“ ЕООД, с.Кипилово, общ.Котел иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена 100лв., представляваща мораторна лихва върху сумата 10000лв. за периода от 01.02.2011г. до 25.07.2011г.; присъдени са на ищцата направените по делото разноски в размер на 643,57лв., съразмерно с уважената част от исковете.

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство „БулХерба“ ЕООД, с.Кипилово, общ.Котел частично – в частта, с която е осъден да заплати на Д.Е.П. сумата от 10000лв., представляваща част от полагащия й се дружествен дял и в частта относно разноските.

            В жалбата си въззивника „БулХерба“ ЕООД, с.Кипилово, общ.Котел чрез пълномощника адв.П. твърди, че решението в обжалваната част е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. На първо място намира решението недопустимо, поради липса на родова компетентност. Посочва, че се касае до търговски спор и същият е подсъден като първа инстанция на окръжен съд, който следва да го разгледа по реда на глава 32 от ГПК. Поради това прави възражение за липса на родова подсъдност, като счита, че компетентен да разгледа спора е окръжен съд. На следващо място намира решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Посочва, че е направил искане за отвод на вещото лице, по което районния съд не се е произнесъл. На следващо място посочва, че СлРС не е извършил отново съответните процесуални действия, извършени от РС – Котел, а е решил делото въз основа на допуснатите и събрани от отведения съд доказателства, в т.ч.съдебно-счетоводната експертиза от вещо лице, за което е направено искане за отвод. На следващо място посочва, че са нарушени правилата за призоваване и уведомяване на страните по делото, с което ответника е лишен от право на защита, което било абсолютно основание за отмяна на съдебното решение. Налице било нередовно призоваване  за съдебно заседание, нередовно връчване на книжа по делото, в т.ч. на указания за представяне на доказателства, както и нередовно връчване на съдебното решение, за което въззивника случайно разбрал след справка в интернет. Неправилно районният съд се позовал на разпоредбата на чл.161 от ГПК, тъй като не било налице валидно уведомяване и точно указание на съда в какъв срок ответника да представи посочените доказателства и пред кого. Неправилно съдът е разпределил доказателствената тежест. Счита, че съдът неправилно е определил дружествения дял въз основа на „пазарния дял“. Стойността на дружествения дял като имуществена последица от прекратяване на членството е различна от стойността на ликвидационния дял и не може да се определя по пазарни цени на дълготрайните активи на дружеството. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на СлРС и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан или да върне делото за ново разглеждане пред съответния родово компетентен съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззиваемата Д.Е.П. оспорва подадената въззивна жалба като необоснована и моли да бъде оставена без уважение. По отношение на възражението за липса на родова компетентност посочва, че по този въпрос по повод на повдигната препирня е налице произнасяне на Бургаски апелативен съд, който е определил за компетентен РС – Ямбол. По отношение на другите възражения за незаконосъобразност и неправилност счита, че атакуваното решение не страда от посочените в жалбата пороци и е правилно и законосъобразно. Съдът се е произнесъл с нарочно определение по искането за отвод на вещото лице и не е допуснал посочените процесуални нарушения при връчването на призовки и книжа по делото. Решението е мотивирано и обосновано, като въззивника не е посочил всъщност какъв е неговия порок.  Моли съда да потвърди атакуваното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно.

            В срока по чл.262, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

            В хода на въззивното производство въззиваемата Д.Е.П. е починала и с протоколно определение от 19.03.2014г. съдът е конституирал като страни – въззиваеми на страната на починалата Д.Е.П., нейните наследници по закон – дъщери – Д.В.П. и М.В.Б..

В с.з., дружеството – въззивник „БулХерба“ ЕООД, с.Кипилово, общ.Котел, редовно призовано, не се представлява.

В с.з. въззиваемите Д.П. и М.Б., редовно призовани, не се явяват, представляват се пълномощник – адв. С. Е., която оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Посочва, че дори с разликата, констатирана след събиране на допълнителните доказателства, частичния иск се явява основателен и доказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

Съдът намира за неоснователно възражението на дружеството въззивник за недопустимост на решението, поради нарушаване на правилата за родова подсъдност. По въпроса за родово компетентния съд е налице нарочно произнасяне на Апелативен съд – гр.Бургас с Определение №248/24.08.2011г. по в.ч.т.д.№223/2011г. по повод повдигната препирня за подсъдност. С цитираното, подробно мотивирано, определение АС – Бургас е определил за компетентен да разгледа предявените обективно съединени искове от Д.Е.П. против „БулХерба“ ЕООД, с.Кипилово, общ.Котел с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД Районен съд – Ямбол. Следователно решението на районния съд не е постановено при липса на родова компетентност и не е недопустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния и въззивния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният съд следва да я ДОПЪЛНИ с установеното от фактическа страна пред настоящата въззивна инстанция с оглед събраното допълнително доказателство – допусната и изслушана повторна съдебно-икономическа експертиза, както следва: Съгласно счетоводния баланс на „БулХерба“ ЕООД към 31.01.2011г. собствения капитал на дружеството е в размер на 51749,70лв., от които основен капитал 5000лв., преоценъчни резерви 11808,60лв., неразпределена печалба 42922,64лв., непокрита загуба 7846,74лв., загуба от текущата година 134,80лв. Полагащият се на Д.Е.П. дружествен дял, съгласно разпоредбата на чл.125, ал.3 от ТЗ е в размер на 25874,84лв.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: предявен като частичен иск за заплащане на сумата от 10000лв. за полагащ се дружествен дял и уреждане на имуществени отношения, поради прекратяване на членствено правоотношение с дружество с ограничена отговорност с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ и предявен като частичен акцесорен иск за заплащане на сумата от 100лв., представляваща лихва за забава върху главницата, считано от 01.02.2011г. до подаване на исковата молба с правно основание чл.86 от ЗЗД.

За да се уважи главния иск по чл.125, ал.3 от ТЗ следва да бъде установено по безспорен начин участието на ищцата Д.Е.П. в ответното дружество с ограничена отговорност, прекратяването на членственото й правоотношение с дружеството и стойността на дружествения й дял.

С прекратяване на членството си в ООД за съдружника възниква правото да търси равностойността на дружествения си дял, като имуществените последици следва да се уреждат по изготвения счетоводен баланс към края на месеца през който е настъпило прекратяване на членственото правоотношение -  чл. 125, ал.3 от ТЗ.  

Прекратяването на членственото правоотношение на ищцата П. с ответното дружество има действие от момента на вписване на изключването й в Търговския регистър, съгласно разпоредбата на чл.140, ал.4 от ТЗ, което е направено на 07.01.2011г. Следователно съгласно разпоредбата на чл.125, ал.3 от ТЗ имуществените последици от прекратяване на членственото й правоотношение следва да се уредят съгласно счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, т.е. към 31.01.2011г.

Стойностното изражение на дружествения дял на съдружник, участието на който в капиталово ТД, правно и структурно обособено в ООД е преустановено, следва да е базирано или на съставен от дружеството междинен счетоводен баланс, или при непредставяне на такъв междинен баланс от задълженото лице, на заключение на допусната и изслушана в хода на делото специализирана съдебно-икономическа експертиза.

В настоящия случай ответното дружество не е изпълнило процесуалното си задължение да представи междинен счетоводен баланс към 31.01.2011г. По делото пред първа инстанция е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице е определило стойността на дружествения дял на Д.П. към 31.01.2011г. на стойност 42531,88лв. Вещото лице И.К. при изготвяне на заключението си не е използвал счетоводния баланс и отчета за приходите и разходите на дружеството към 31.12.2010г., публикувани в Търговския регистър на 18.11.2011г. Поради това въззивният съд е допуснал извършването на повторна съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Р.Т. –Ч.. Настоящия състав кредитира заключението на повторната съдебно-икономическа експертиза, изготвено след указаната от съда справка с публикувания баланс в Търговския регистър и счетоводните документи на „БулХерба“ ЕООД, като обосновано и изготвено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.

От кредитираното от въззивния съд заключение на повторната съдебно-икономическа експертиза се установява стойността на дружествения дял на съдружника с прекратено членствено правоотношение към края на месеца, през който е настъпило прекратяването /31.01.2011г./ в размер на 25874,84лв. Ответното дружество – въззивник, носещо доказателствената тежест, не е ангажирало доказателства /а и не са направени твърдения в тази насока/ за заплащане на дължимия на ищцата в първоинстанционното производство – съдружник с прекратено членствено правоотношение, дружествен дял.

Искът по чл.125, ал.3 от ТЗ е предявен като частичен в размер на 10000лв. При установен размер на дължимия и незаплатен на ищцата Д.П. дружествен дял от 25874,84лв., предявения частичен иск се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде изцяло уважен.

Във връзка с възраженията във въззивната жалба, следва да се отбележи, че не са налице процесуални нарушения във връзка с призоваването на ответното дружество пред първоинстанционния съд, като същото е призовавано и съдебните книжа са връчване по седалището и адреса на управление на дружеството, вписан в търговския регистър. Призоваването и връчването на книжата са редовни, съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от ГПК.

С оглед изложеното съдът намира предявения като частичен иск по чл.125, ал.3 от ТЗ за сумата от 10000лв. за основателен и доказан. Върху главницата следва да се присъди обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт в обжалваната част следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Следва да се отбележи, че независимо, че районният съд в диспозитива, с който уважава главния иск по чл.125, ал.3 от ТЗ, е посочил цялата стойност на дружествения дял на ищцата, неправилно определен според настоящия състав, пред който се установи друг размер, то в тази част решението няма СПН, тъй като предмет на разглеждане, обхванат от СПН, е частичния иск в размер на 10000лв., който е изцяло основателен и доказан и изцяло уважен от първоинстанционния съд. Останалата, непредявена в настоящото производство и необхваната от СПН, част от дължимия на ищцата дружествения дял по чл.125, ал.3 от ТЗ ще бъде евентуално предмет на разглеждане на друго дело.

Правилно и законосъобразно районният съд е определил дължимите на ищцата разноски, съразмерно с уважената част от исковите претенции.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен предявения като частичен акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава върху главницата, поради което в тази част същото е влязло в сила.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция – неоснователност на подадената въззивна жалба, на въззивника не се следват разноски.

Въззиваемите чрез процесуалния си представител са претендирали присъждане на разноски, но не са доказали извършването на такива /в представения пред въззивната инстанция договор за правна защита и съдействие към пълномощно от 10.03.2014г. не е посочено договорено възнаграждение/, поради което такива не следва да им се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №602/16.09.2013г., постановено по гр.д.№1228/2013г. по описа на Сливенски районен съд в обжалваните части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                                

                

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.