Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №64

 

гр. Сливен, 28.02.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №28 по описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д.Т.Б. против Решение №930/02.12.2013г. по гр.д.№1408/2013г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Д.Т.Б. *** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумата 2554,44лв., представляваща електроенергия за месец декември 2012г. и са присъдени разноски на ответника „Соксет“ ЕООД, гр.Сливен в размер на 300лв. Решенето е обжалвано изцяло.

В жалбата си въззивникът – ищец в първоинстанционното производство Д.Т.Б. чрез пълномощника си адв.Б. твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Посочва, че районният съд неправилно е приел, че ответното дружество е заплатило ел. енергията, изразходвана от него през м.12.2012г. Счита, че по делото се доказало по безспорен начин обстоятелството, че ответното дружество е ползвало наетия обект не само до края на м.12.2012г., но и през м.01.2013г., като за него е възникнало задължението да заплати цената на получената електроенергия. Неправилно съдът приел, че представения разделителен протокол е с неистинско съдържание. Този документ е начинът, по който се е определяла сумата, която всеки от наемателите следва да заплати, съобразно изразходваната през месеца и отчетена от съответния преразпределителен електромер ел. енергия.  Посочва, че фактура №1/18.12.2012г. е издадена заради закъсняло плащане на ел. енергия за предходния месец. Установил се начина на отчитане на електроенергията – засичане на електромерите на ползващите помещения в обекта, разпределяне на стойностите, отчетени от общия електромер към стойностите от отделните електромери; изнасяне на частния документ – справка на вратичката на ел. таблото, разпределителен протокол и изготвяне на фактури. В справката се посочвала общата цена, дължима на ЕВН и цената, дължима от отделните наематели. Цената се определяла не произволно, а съгласно решение №Ц-17/28.06.2012г. на ДКЕВР. Всеки наемател можел да сравни данните от електромера си с данните, изнесени в протокола. След заплащане на сумата се издавала и съответната фактура от ищеца, като преди да е платена сумата за ползвана ел. енергия от наемателя, фактурата не се връчва, тъй като тя се явява документа, че съответното лице е заплатило дължимата сума за ел. енергия. Поради това няма как да се връчи на ответника преди да е заплатил сумата за ел. енергия, поради което и същата не му е връчена. Неправилно съдът е приел, че с фактура от 18.12.2012г. ответното дружество е заплатило ел. енергията за м. декември 2012г., тъй като ел. енергията се отчита в края на месеца – 31.12.2012г., както от ЕВН, така и от ищеца. Не би могла електроенергията за месеца да се заплати предварително – преди да е изразходена, отчетена и остойностена. С оглед изложеното моли съда да отмени изцяло атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново по същество, с което да признае за установено, че ответника „Соксет“ ЕООД, гр.Сливен му дължи сумата от 2554,44лв., представляваща електроенергия за м.декември 2012г. Претендира присъждане на направените по делото и за двете инстанции разноски.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ответника в първоинстанционното производство „Соксет“ ЕООД, гр.Сливен чрез пълномощниците адв.П.Н. и адв.Домусчиева, които оспорват въззивната жалба. Считат, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно, подробно мотивирано и молят същото да бъде потвърдено. Посочват, че по делото не се установил начина на вземане на показанията на преотчитащите електромери на отделните наематели, какви са били показанията на неговия електромер и кога са отчетени. Не се установила истинността на представения от ищеца протокол-справка, поради което съдът правилно е приел, че същият е с невярно съдържание. С оглед твърдението на ищеца, че по издадените от него фактури е извършено плащане, то в случай, че има неплатена сума от ответното дружество, фактура не би следвало да има издадена. Претендират присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В с.з. въззивникът Д.Т.Б., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник – адв.Б., която поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея съображения и моли за уважаването й. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени и вместо него въззивният съд постанови ново решение по същество, с което признае за установено, че въззиваемото дружество му дължи сумата от 2554,44лв., представляваща електроенергия за м.декември 2012г. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемото дружество „Соксет“ ЕООД, гр.Сливен, редовно призовано, в с.з. се представлява от представител по закон – управителя И.Н. и пълномощник – адв.П.Н., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди решението на Сливенски районен съд, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявен положителен установителен иск за установяване дължимост на вземане в размер на 2554,44лв., представляващо консумативен разход във връзка с ползване на отдаден под наем недвижим имот – ел. енергия за м.декември 2012г., за което вземане на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок. Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.232, ал.2, предл.2 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният състав споделя правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване и съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. В случая ищеца следва да установи следните обстоятелства: ползването от страна на ответното дружество през процесния период  - м.декември 2012г. на процесния недвижим имот по силата на сключен договор за наем; ползването на ел. енергия в отдадения под наем обект, точното количество на ползваната през процесния период ел. енергия и стойността й.

Ответното дружество е направило възражение за заплащане стойността на този консумативен разход и то носи доказателствената тежест за установяване на плащането с пълно и пряко доказване.

По делото е установено, че през процесния период – м.декември 2012г. ответното дружество е ползвало отдадения му под наем недвижим имот –помещения №2 и №3, обобщени в едно помещение на първи етаж и помещения №10 и №11, обобщени в едно помещение на втори етаж на търговска сграда бивша ф-ка „Лента“ в гр.Сливен, кв.“Комлука“, ул.“Асеновско дефиле“ №4.

Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2, предл. второ от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща разходите, свързани с ползването на вещта. В случая консумативните разходи са свързани с плащане на консумирана ел. енергия за м.декември 2012г. в отдадения под наем обект.

            По делото е установено, че в сградата, в която се намират ползваните под наем от ответното дружество помещения, се намират и други помещения, ползвани от различни лица. Партидата в електроснабдителното дружество е открита на името на ищеца Д.Т.Б., който е един от наемодателите на ответното дружество. Електроснабдителното дружество ЕВН България издава една обща фактура за консумираната през съответния месец ел. енергия в цялата сграда. Задължение на наемодателите е да преразпределят общо начислената ел. енергия между отделните ползватели на обекти, като се имат предвид показанията на съответните преотчитащи електромери.

По делото не са ангажирани годни доказателства, от които да е установено по безспорен начин точното количество потребена ел. енергия в ползваните от ответното дружество помещения и съответната стойност на така потребеното количество ел. енергия през процесния период – м. декември 2012г. В тази насока доказателствената тежест се носи от ищеца, както правилно е указано с доклада по чл.146 от ГПК от първоинстанционния съд. Единственото доказателство в тази насока е частен документ без дата, нар.“протокол“ /л.43 от гр.д.№1408/2013г. по описа на СлРС/, подписан от ищеца Д.Б. като „изготвил“ го.  Този частен документ е оспорен в първоинстанционното производство и по отношение на неговата истинност е открито производство по оспорване по реда на чл.193 от ГПК. Правилно районният съд е приел, че истинността на документа не е доказана по пътя на главното, пълно и пряко доказване и документа не е взет предвид при формиране на фактическата обстановка по делото, като е прието, че същият е с неистинско съдържание. Освен това следва да се отбележи, че този частен документ няма дата на съставяне и единствено съдържа като означение за кой период се отнася - „декември“ без да е отразена година, поради което той не може да бъде годно доказателство относно извършеното преразпределение на ел. енергията между отделните ползватели на помещения, най-малкото с оглед липсата на безспорно посочен период, за който се отнася, извън факта, че е оспорен и истинността му е останала недоказана в хода на производството.

            Друго годно доказателство относно точното количество потребена ел. енергия в ползваните от ответното дружество помещения през м. декември 2012г. няма ангажирано от носещата доказателствената тежест страна – ищеца Б.. Поради това той следва да понесе своеобразната санкция от неизпълнението на основното си процесуално задължение и съдът да приеме за ненастъпили неустановените от ищеца факти, за които той носи доказателствената тежест. С оглед на това, въззивният съд приема, че твърдяното, но неустановено с годни доказателства, вземане на ищеца за потребена електрическа енергия в отдадения под наем имот през м. декември 2012г. на стойност 2554,44лв. не е възникнало и не съществува спрямо ответното дружество. Предявеният против последния иск е неоснователен и недоказан.

С оглед неустановяване на точното количество потребена ел. енергия и съответната й стойност, съдът не следва да обсъжда въпроса за заплащането й от страна на ответното дружество. Тъй като не е установено по безспорен начин възникването и съществуването на вземането на ищеца – въззивник за консумирана ел. енергия, то е безпредметно обсъждането на обусловения от това въпрос за погасяването му чрез плащане.

 

Поради изложеното предявения иск с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора правилно и законосъобразно районният съд е присъдил на ответното дружество направените от него в първоинстанционното производство разноски.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на въззивника не се следват разноски.

Въззиваемото дружество е претендирало присъждане на разноски и такива следва да му се присъдят в доказания размер от 250лв. за платен адвокатски хонорар.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №930 от 02.12.2013г., постановено по гр.д. №1408/2013г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

ОСЪЖДА Д.Т.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на „Соксет“ ООД, ЕИК 119615040, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“К.“ №*, представлявано от управителя И.Н. сумата от 250лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

 

                                                  

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                           

                                                                                2.