Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 48

 

гр. Сливен,  20.02.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  деветнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

М. БЛЕЦОВА

                                                                               

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 33    по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 912/26.11.2013 г. по гр. д. № 467/2013 г. на Сливенския районен съд, с което  е признато за установено по отношение на С.Д.К. ЕГН ********** ***, че дължи на  „Акцент Инвест” ООД ЕИК  200282306 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Г. И.” № * ет. * ап. * сумата от  1120 евро, дължими по договор от 26.10.2012 г., ведно със законна лихва, считано от  11.01.2013 г.  и разноски  по частното гр. дело, по което е издадена заповед № 19/14.01.2013 г. , както и осъдена ответницата да заплати направените в производството разноски.

Против това решение е подадена въззивна жалба от ответницата чрез процесуален представител по пълномощие, в която се твърди, че решението е невалидно, неправилно и необосновано и постановено в  противоречие със закона и събраните по делото доказателства. Съдът неправилно е тълкувал събраните по делото доказателства, а ако ги беше тълкувал правилно, то е щял да достигне до извода, че между страните  не се установява съществуването на облигационно-правна връзка. Не са налице насрещни съвпадащи по съдържание волеизявления насочени към сключването на конкретен предварителен договор с основание придобиването на конкретен недвижим имот. Развити са съображения в тази насока и се иска постановяване на решение, с което да бъде отменено първоинстанционното и вместо това да бъде отхвърлена претенцията.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба в който се твърди, че тя е неоснователна, а обжалваното решение е валидно. Развиват се съображения, че не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и така правилно е достигнал до извода, че между страните е бил сключен договор, по силата на който дружеството се е задължило да намери и предложи за покупка от страна на въззивницата недвижими имоти, съобразно поставените от нея изисквания. Безспорно е установено, че дружеството е действало като посредник и е била сключена сделка за придобиване на недвижим имот и по този начин е изпълнило задължението си по договора. Обстоятелството, че в последствие въззивницата се е отказала от сключването на окончателен договор не я освобождава от задължението да заплати възнаграждението на посредника. Поради това се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. за въззивницата се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

   В случая е бил предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Безспорно е установено, че между страните  на 26.10.2012 г. е бил сключен договор за посредничество, по силата на който дружеството като посредник се е задължило да намери на възложителя – въззивницата и предложи за покупко-продажба недвижим имот по поставени от нея критерии, както и да извършва посредничество при покупко-продажбата на недвижим имот. Уговорено е комисионно възнаграждение за посредника в размер от 2% от продажната цена на имота. На 31.10.2012 г. е бил подписан предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, като ответницата е била купувач. Във връзка със закупуването на недвижими имот въззивницата е направила постъпки за получаване на банков кредит. Впоследствие ответницата и продавачите на имота са сключили споразумение, по силата на което тя се отказала от сключването на окончателен договор и е поискала прекратяването на предварителния.  Така на практика между страните е бил сключен  комисионен договор, по силата на който комисионерът – в случая дружеството, се е задължило срещу възнаграждение по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една сделка. Тъй като комисионерът е търговец действа по занятие, на него винаги му се дължи възнаграждение. След като комисионерът е направил всичко в изпълнение на този договор, то независимо от отказа на другата страна да сключи окончателен, на него му се дължи възнаграждение съгласно уговореното.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 302,80 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция и пътни разноски.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 912/26.11.2013 г. по гр. д. № 467/2013 г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА С.Д.К. ЕГН ********** *** да заплати на „Акцент Инвест” ООД ЕИК  200282306 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Г. И.” № * ет. * ап. * сумата от 302,80 лв. /триста и два лева и 80 ст./ представляваща направени разноски пред тази инстанция.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: