Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр. Сливен, 07.02.2014 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари през  две хиляди и четиринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ :СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

МАРТИН САНДУЛОВ

при участието на прокурора …….............……….....................и при секретаря ….., като разгледа докладваното от  Мартин Сандулов .гр. д.  N 35 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

        Производството е по реда на чл. 435 и сл.от ГПК.

        Подадена е жалба против постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д. № *0118370400240 на ЧСИ П.Г.  рег. № 837 в камарата на ЧСИ с район на действие Окръжен съд – Сливен. Жалбата е подадена от длъжника Е.К.Ш., който твърди, че е със заболяване, което е пожизнено и иска да бъде отменен търга или постановлението за възлагане, тъй като се касае за единствено жилище и няма къде да се премести да живее.

        Взискателят по делото „Банка ДСК” ЕАД  е изразила писмено становище по подадената жалба, в което сочи, че съгласно договора за ипотечен кредит, сключен на 15.05.2008 г. „Банка ДСК” ЕАД е предоставила на М.Т.П. кредит в размер на 73 750 евро и за обезпечение на вземането по кредита е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр. Сливен, а именно : апартамент № *, на ет. *, вх. * находящ се на ул. „И.” № *, собственост на Е.К.Ш.. Поради настъпилото просрочие в обслужването на кредита банката се е снабдила с изпълнителен лист по реда на заповедното производство и въз основа на  този изпълнителен лист е образувано настоящото  изпълнително дело. При проведената публична продан в периода от 02.11.2013 г. – 02.12.2013 г.  апартаментът е бил възложен на купувач. Сочи се , че законът изчерпателно и императивно е посочил подлежащите на  обжалване действия на съдебния изпълнител в хипотезата при поставяне за възлагане на недвижим имот. Наведените от жалбоподателя доводи не попадат в нито една от възможностите визирани в разпоредбата на чл. 435 ал. 3 от ГПК. Поради това се иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недопустима и да бъде потвърдена законосъобразността на постановлението за възлагане на недвижимия имот.

        ЧСИ е изразил писмено становище по жалбата, в което е описал хронологията при движение на изпълнителното производство.  Сочи че, жалбата е допустима, но неоснователна. Атакуването на постановлението за възлагане е възможно единствено на определените от закона основания.  Тълкуването на волята на жалбоподателя сочи, че  той се позовава  на обстоятелството, че наддаването по публичната продан е извършено ненадлежно. Самото наддаване е извършено надлежно когато е спазена цялата процедура по продажбата, в това число и всички действия преди нея свързани с връчването на покана за доброволно изпълнение, призоваване за принудителни действия – опис на имота и други.  Наличието на заболяване само по себе си не доказва процесуалната недееспособност на жалбоподателя. Продажбата на единственото жилище, когато е ипотекирано в полза на кредитора, насочва изпълнението върху него и не попада под защитата на закона за несеквестируемост. Поради това изразява становище, че жалбата е неоснователна.

        След като прецени всички писмени доказателства, настоящият състав намира за установено следното:

Изпълнителното дело е образувано от взискателя ”Банка ДСК” АД при ЧСИ А.А. с район на действие  Окръжен съд – Пловдив. С молба от 18.02.2011 г. делото е изпратено по местна подсъдност при ЧСИ П.Г. за извършване на публична продажба на ипотекирания в полза на  взискателя недвижим имот, собственост на длъжника. На 06.04.2011 г. е връчена покана за доброволно изпълнение и призовка за принудително изпълнение.  На 21.04.2011 г. ЧСИ е извършил опис на недвижимия имот.  Първата по ред продажба е била насрочена за периода от 07.06.2011 г. до 07.07.2011 г. и тази продажба е била обявена за нестанала. Последвали са още няколко продажби, които също са обявени за нестанали и с продажбата продължила от  02.11.2013 г. до 02.12.2013 г. е бил обявен купувач на имота. Продавачът е бил обявен с протокол от 03.12.2013 г., като за продажбата са били подадени три наддавателни предложения. ЧСИ е обявил за купувач този, който е подал най-високото писмено наддавателно предложение. Указано е, че в едноседмичен срок той следва да довнесе остатъка от сумата по продажбата, след като приспадне внесения задатък. В дадения от ЧСИ срок  купувачът е довнесъл  сумата по банков път по сметката на ЧСИ и последният е издал постановлението за възлагане на недвижим имот.

        Въз основа на установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

        Длъжникът,  съгласно разпоредбата на  чл. 435 ал. 3 от ГПК,  може да обжалва постановлението за възлагане, поради това че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. В случая, така както беше посочено по-горе, длъжникът надлежно е бил уведомяван за предприетите от ЧСИ действия, като са му били връчени поканите за доброволно изпълнение и призовката за принудително изпълнение. Извършен е бил  опис на имота и същият е бил оставен за управление от длъжника, за което същият се е подписал като пазач. ЧСИ е предприел действия, свързани с  извършване на няколко продажби, като голямата част от тях е обявил за нестанали и едва последната е приключила с определянето на купувач, на когото е бил възложен имота.Така в случая не може да се приеме, че са били допуснати такива нарушения в хода на изпълнителното производство, които да сочат че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно. От друга страна е несъмнено, че ЧСИ е възложил имота по най-високата предложена цена  от постъпилите три предложения.

        В жалбата, по пътя на тълкуването се сочи, че длъжникът се позовава и на несеквестируемост на продадения имот, който представлява жилище и което е единствено за него, т.е. на съответната хипотеза уредена в чл.444 т. 7 от ГПК. В случая обаче той не може да се ползва от забраната на този текст, тъй като се касае за  имот, върху който е бил учредена ипотека и взискател по изпълнителното дело е именно ипотекарният кредитор. Така  следва да се приеме, че жалбата на тези извлечени от нея основания не следва да бъде уважавана, тъй като е неоснователна.

        Ръководен от изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

        ОСТАВЯ без уважение жалбата на Е.К.Ш. *** против постановление за възлагане  на недвижим имот от 12.12.2013 г. по изпълнително дело №20118370400240 по описа на ЧСИ П.Г. .

        Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: