Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №118

 

гр. Сливен, 14.04.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на девети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:         

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №36 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, подадени от двете страни по спора против Решение №562/28.10.2013г. по гр.д.№6877/2010г. на Сливенски районен съд, с което е осъдено „Диелтранс“ ООД, гр.Сливен да заплати на „Теди транс“ ООД, гр.Сливен сумата от 62166,15лв., представляваща сбор на задълженията на „Диелтранс“ ООД за възложени от него и извършени от „Теди транс“ ООД международни превози на товари – извършени с товарен автомобил с рег.№СА8883НК и ремарке рег.№С6986ЕР, за което ищеца е издал следните фактури: ф-ра№2081/06.05.2009г. за 4459,29лв.; ф-ра№2147/29.06.2009г. за 6102,19лв.; ф-ра №2146/29.09.2009г. за 5046,04лв.; ф-ра №2156/30.06.2009г. за 1199,31лв.; ф-ра №2155/30.06.2009г. за 1358,90лв.; ф-ра №2153/30.06.2009г. за 1755,55лв.; ф-ра №2172/16.07.2009г. за 4459,29лв.; ф-ра №2173/16.07.2009г. за 5984,84лв.; ф-ра №2256/31.07.2009г. за 5280,74лв.; ф-ра №2818/05.02.2010г. за 6336,00лв.; ф-ра №2879/26.02.2010г. за 6336,00лв.; ф-ра №3054/22.04.2010г. за 6924,00лв. и ф-ра №3089/10.05.2010г. за 6924,00лв., ведно със законната лихва, считано от 02.08.2010г. до окончателното й изплащане, а за разликата над общата сума от 62166,15лв. до пълния претендиран размер 104294,73лв. исковете са отхвърлени като неоснователни, поради погасяване на вземането с изтекла в полза на ответника едногодишна давност по чл.32, ал.1, б.“в“ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки; осъдено е „Диелтранс“ ООД да заплати на „Теди транс“ ООД сумата от 4458,53лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение в плащането на посочените парични задължения, формиращи общата сума 62166,15лв., като исковете в останалата им част над уважения до пълния претендиран размер от 11598,70лв. са отхвърлени като неоснователни. Присъдени са разноски на страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковите претенции.

Въззивникът „Диелтранс“ ООД – ответник в първоинстанционното производство, обжалва посоченото решение в частите, с които е осъдено да заплати на „Теди транс“ ООД, както следва: сумата от 62166,15лв., представляваща неизплатена стойност на извършени транспортни услуги, ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и сумата от 4458,53лв. – мораторна лихва.

В жалбата си „Диелтранс“ ООД чрез пълномощника си адв. З. от САК посочва, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено при липса на доказателства и при нарушение на материалния и процесуалния закон. По делото нямало доказателства относно извършването на претендираните превози. Това обстоятелство не се доказвало от заявките – договор, които били само искане за изпълнение, възлагане на услуга, нито от фактурите и пътните листи, които били едностранно изявление на представител на ищцовото дружество, нито с представените ЧМР товарителници, тъй като те не били представени с надлежен превод съгласно чл.185 от ГПК и от тях не ставало ясно дали стоката е доставена. Нямало ангажирани доказателства дали стоките са доставени, а видно от заявките страните са уговорили плащане след изпълнение на задължението на превозвача, т.к. товарителница се издава след извършена и поета доставка. Неправилно съдът е приел за извънсъдебно признание на задължението от страна на „Диелтранс“ ООД прихващането със сума в размер на 11052лв., което на практика не е извършено. Освен това на отделно основание посочва, че не са изпълнени възложените на ищеца превози по договор – заявка от 24.07.2009г. за 2550 евро, тъй като е налице несъответствие в изминатите разстояния и времето за това и по договор – заявка от 12-13.06.2009г. за 2600 евро, т.к. датите и местоположението на камиона не съответстват на заявката. Освен това част от исковете са неоснователни, тъй като сумите по договорите – заявки са уговорени в евро, а исковата претенция за тях е в лева. Възникнало задължение в евро следва да бъде претендирано за плащане в същата валута. Съдът неправилно е приложил института на погасителната давност, като се е позовал на изчисленията на ССЕ, които са неправилни. Посочва, че погасителната давност е правен въпрос и съдът разполага с нужните знания да определи кои фактури са погасени по давност. Началото на срока по чл.32, ал.1 от Конвенцията ЧМР се поставя със сключването на договора и според него погасени по давност са и следните фактури: ф-ра№2081/06.05.2009г. за 1900 евро; ф-ра№2147/29.06.2009г. за 2600 евро; ф-ра №2146/29.09.2009г. за 2150 евро; ф-ра №2156/30.06.2009г. за 511 евро; ф-ра №2155/30.06.2009г. за 579 евро; ф-ра №2153/30.06.2009г. за 748 евро; ф-ра №2172/16.07.2009г. за 1900 евро; ф-ра №2173/16.07.2009г. за 2550 евро; ф-ра №2256/31.07.2009г. за 2550 евро. С оглед изложеното „Диелтранс“ ООД моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на СлРС в обжалваната част и да постанови ново по същество, с което да отхвърли предявените искове в тези им части като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

С въззивната жалба на „Диелтранс“ ООД не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба на „Диелтранс“ ООД от въззиваемата по тази жалба страна.

Въззивникът „Теди транс“ ООД – ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението на СлРС в отхвърлителните му части. Посочва, че решението в обжалваните му части е неправилно. Счита, че следва да бъде приложен давностния срок, третиран в чл.32, изр. второ от конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, поради наличие на измамно поведение от страна на бившия управител на ответника. Измамното поведение е поддържано с извършените междинни плащания, установени от счетоводната експертиза – ответника е поддържал заблуждение в ищеца, че ще плати. Ответника постоянно твърдял, че ще изтегли кредит, с който ще погаси вземането. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на СлРС в отхвърлителните му части и да постанови ново, с което да уважи исковите претенции и в тези части, т.е. в пълен размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции в пълен размер.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба на „Теди транс“ ООД от въззиваемата по тази жалба страна.

По направените от въззивника от „Теди транс“ ООД доказателствени искания за въззивната фаза на производството, въззивният съд се е произнесъл с определението по чл.267 от ГПК от 31.01.2014г., като ги е оставил без уважение, като несвоевременно направени.

В с.з., дружеството въззивник „Диелтранс“ ООД, гр.Сливен, редовно призовано, се представлява от пълномощник – адв.З. от САК, която поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея подробни съображения. Оспорва въззивната жалба на другата страна. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните осъдителни части и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции в пълен размер.

В с.з. дружеството въззивник „Теди транс“ ООД, редовно призовано, не се представлява.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Изложените във въззивните жалби оплаквания са неоснователни.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: двадесет главни иска за заплащане възнаграждение по договор за извършен международен автомобилен превоз на стоки с правно основание чл. 372 от ТЗ, вр. с Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и двадесет акцесорни иска за заплащане на обезщетение за забава за всяко превозно възнаграждение с правно основание чл.294, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.86, ал. от ЗЗД.

По въззивната жалба, подадена от „Диелтранс“ ООД:

Въззивният съд намира жалбата за неоснователна.

Първото и основно възражение на този въззивник е че липсват доказателства по делото за реално извършените превози, т.е. за изпълнение на основното задължение по договора за възложен превоз на стоки от страна на дружеството ищец „Теди транс“ ООД. Съдът намира това възражение за неоснователно. Безспорно от представените по делото, както в оригинал, така и в заверени копия, международни товарителници към всяка една отделна заявка – договор за възложен превоз на стоки, се установява извършването на превоза на съответната стока, описана в товарителницата и предаването й на получателя с отбелязване на точната дата, място и подпис и печат на получателя – графа №24 от товарителницата. По всеки един отделен договор за превоз с надлежно съставената ЧМР товарителница с положените дата, подпис и печат в графа №24 е установено предаване на стоката на получателя, т.е. изпълнението на договора за превоз.

Следва да се отбележи, че представените международни товарителници са типови бланки, нарочно създадени образци, съдържащи всички задължителни реквизити по чл.6 от Конвенцията за ЧМР, като всички графи съдържат означение, както на български, така и на английски език. Вече самото попълване е на английски език, като в случая това са наименованията на изпращач, получател, товарен и разтоварен пункт, вид на стоката и брой на колетите. С оглед наличието на образец на български език и попълването на английски на наименованията на съответните населени места и на фирмите – изпращач, получател, не е необходимо представянето им в със заверен превод превод на български език. Следва да се отбележи, че в единствената товарителница с използван образец на английски език /ЧМР по ф-ра №2256/31.07.2009г./ графите, в които следва да се опише стоката и спецификите й, са попълнени на български език, а тъй като става дума за международно приет и използван образец на ЧМР е безспорно ясно и останалото й съдържание. С оглед на това съдът намира възражението в тази насока на въззивника „Диелтранс“ ООД за неоснователно, а приетите като доказателства по делото международни товарителници по утвърден и международно приет образец - за годни доказателства относно договорите за международен превози за реално извършения превоз, съгл. разпоредбата на чл.4 от Конвенцията ЧМР и чл.50 от ЗАвтП.

Договорът за превоз на товари е двустранен, неформален, консенсуален, възмезден договор, като изпълнението на задълженията на едната страна поражда необходимост от изпълнение на насрещните задължения на другата страна. С изпълнението от страна на ищцовото дружество „Теди транс“ ООД на своите задължения за превоз на съответните товари по всеки един от процесните договори за превоз на стоки, удостоверено с кредитираните и приети като годни доказателства международни товарителници по образец, възниква насрещното задължение на възложителя – ответното дружество „Диелтранс“ ООД да заплати уговореното възнаграждение за извършения превоз. В конкретните случаи заплащането на възнагражденията е уговорено да се извърши в срок до 30 дни след получаване на фактура и ЧМР. Безспорно по делото е установено издаването на фактура за всеки един отделен договор за превоз и надлежно оформена ЧМР товарителница. От кредитираната съдебно-счетоводната експертиза е установено, че ответното дружество „Диелтранс“ ООД е осчетоводявало своевременно като разход издаваните от ищеца фактури за всеки извършен превоз, като фактурите са включени в дневниците за покупки към справката декларация за ДДС за съответния период и дружеството е ползвало полагащия се данъчен кредит по фактурите.   

„Диелтранс“ ООД, носещо доказателствената тежест, не е доказало заплащане на дължимите за извършените превози възнаграждения, поради което следва да се ангажира неговата договорна отговорност за заплащането им.

Във връзка с възражението относно валутата, в която е уговорено възнаграждението, следва да се отбележи, че част от заявките са с посочено възнаграждение в евро, а част са с посочено такова в български лева. Но дори и по тези заявки, в които възнаграждението е посочено в евро при издаване на окончателната фактура дължимата цена по всеки един отделен договор за превоз е посочена в български лева, като е начислено и съответното ДДС. Фактурите са приети като доказателство по делото, не са оспорени от страните. Освен това ответното дружество, както бе посочено по-горе е осчетоводило своевременно издадените фактури и то със сумите в български лева, с тази сума /в бълг. лева/  ги е включило в справките декларации за ДДС и е ползвало полагащия се данъчен кредит по тях именно в българската валута. Следователно ответното дружество е дало съгласие възнаграждението за извършените превози да е платимо в български лева.

Във връзка с другите възражения във въззивната жалба, следва да се отбележи, че въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния съд, че е извършено прихващане на това вземане на ищеца с друго свое насрещно вземане за сумата от 11052лв. и това е извънсъдебно признание на факта, че се дължи процесната сума. От допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че това прихващане, отразено в счетоводството на ответното дружество е било отчетено като грешка и е извършена корекция на операцията на 01.01.2013г., като отразеното задължение по партидата на „Теди транс“ ООД е 104294,73лв. Следователно на практика не е налице извършено прихващане на насрещни ликвидни задължения и тази операция – отчетена и коригирана като грешка, сама по себе си не дава основание да се прави извода за извънсъдебно признание на дължимостта на процесните вземания за главница.

Във връзка с възраженията за неизпълнение на задължението за превоз на стоки по две посочени в жалбата заявки, следва да се отбележи, че същото е неоснователно. От ЧМР товарителниците се установява доставянето на стоката, а от допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактурите съответстват по стойност, дата на товарене, изпращач и получател на приложените заявки-договор, ЧМР и пътни листи. От техническата експертиза се установява, че не е налице разминаване на разстоянията по единично и като цяло, поради което възраженията на въззивника в тази насока са неоснователни.

Последното наведено възражение за неправилност на атакуваното решение в неговата осъдителна част е свързано с неправилното прилагане на института на погасителната давност. Това възражение въззивният съд също намира за неоснователно.

Своевременно, с отговора на исковата молба, ответното дружество е направило възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните вземания, което е прието и разгледано от районния съд.

Касае се за международен автомобилен превоз на стоки, като спорът е за превозно възнаграждение, поради което срокът на погасителната давност е този по чл. 32, ал. 1, б. "в" от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки – едногодишен, като тече от изтичането на тримесечен срок от датата на сключване на превозния договор. Началният момент е изрично определен в цитирания нормативен акт, а не се извежда от практиката. Правилно районният съд е определил погасените по давност вземания, като стриктно е приложил императивната нормативна разпоредба. Възраженията, изложени във въззивната жалба в тази насока са неоснователни. Имайки предвид именно едногодишния давностен срок, началния му момент – изтичането на три месеца от датата на сключване на съответния превозен договор, като правилно районния съд е приел, че това е датата на всяка една от отделните фактури /заявките-договор са без дати/ и датата на подаване на исковата молба - 02.08.2010г., с която давностния срок се прекъсва /чл.116, б.“б“ от ЗЗД/, то погасени по давност са вземанията на ищцовото дружество по следните фактури: ф-ра №1855/06.02.2009г. за 3637,85лв; ф-ра №1886/26.02.2009г. за 8801,23лв.; ф-ра №1917/16.03.2009г. за 5632,79лв; ф-ра №1910/24.03.2009г. за 6336,89лв.; ф-ра №1984/08.04.2009г. за 5867,49лв.; ф-ра №1973/15.04.2009г. за 7040,99лв. и ф-ра №2080/01.05.2009г. за 4811,34лв.

Тъй като началото на едногодишния давностен срок тече от изтичането на три месеца от сключване на договора, то посочените във въззивната жалба фактури от м.май, м.юни и м.юли 2009г. не са погасени по давност.

С оглед всичко гореизложено, ответното дружество дължи заплащане на възнагражденията по договорите за превоз на стоки /доказано е изпълнението на задълженията за превоз и доставка на стоките с приетите като доказателство и годни такива ЧМР товарителници/ по следните фактури: ф-ра№2081/06.05.2009г. за 1900 евро; ф-ра№2147/29.06.2009г. за 2600 евро; ф-ра №2146/29.09.2009г. за 2150 евро; ф-ра №2156/30.06.2009г. за 511 евро; ф-ра №2155/30.06.2009г. за 579 евро; ф-ра №2153/30.06.2009г. за 748 евро; ф-ра №2172/16.07.2009г. за 1900 евро; ф-ра №2173/16.07.2009г. за 2550 евро; ф-ра №2256/31.07.2009г. за 2550 евро на обща стойност 62166,15лв. До този общ размер предявените искове следва да се уважат като основателни, а в останалата им част до пълния претендиран размер да се отхвърлят като неоснователни, поради изтекла погасителна давност.

Основателни са и акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва върху приетите за дължими главници в общ размер на 4458,53лв., до който следва да се уважат, а в останалата част до пълния претендиран размер – да се отхвърлят като неоснователни. Размерът на мораторната лихва е определен от вещото лице, изготвило заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, като правилно е определен момента на забавата – 30 дни след издаване на всяка една отделна фактура, с оглед нарочната договореност между страните в заявките – договори.

По въззивната жалба, подадена от „Теди транс“ ООД:

Въззивният съд намира жалбата за неоснователна.

Този въззивник обжалва първоинстанционното решение в неговите отхвърлителни части, като единственото въведено оплакване за неправилност е свързано с давностния срок. Въззивникът счита, че в случая е приложим специалният тригодишен давностен срок по чл. 32, ал. 1,изр. второ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, тъй като според него е налице измама.

В случая ищцовото дружество – въззивник „Теди транс“ООД, носещо доказателствената тежест, не е установило по пътя на пълното и пряко доказване на наличие на измама, което да обуславя прилагането на специалния давностен срок по Конвенцията за ЧМР. Твърдение за измамни действия у представляващите по закон ответното дружество е свързано с извършване на междинни плащания по договори за превоз на стоки. На първо място следва да се отбележи, че от счетоводната експертиза безспорно е установено, че тези плащания не касаят нито един от процесните договори за превоз и издадените по тях фактури. Плащани са превозни възнаграждения по други договори и фактури. Не е установено по никакъв начин подвеждащо действие чрез умишлено въвеждане в заблуждение.  С плащането на задължения по други фактури е налице едно изпълнение на договорно задължение, но не и измама. Винаги пред кредитора, при неизпълнение на задължението за плащане от страна на неговия длъжник в уговорения срок, т.е. изпадане в забава, е налице възможността да предприеме действия по принудително осъществяване правата по договора чрез предявяване на иск или другите способи за предприемане на принудително изпълнение като снабдяване със заповед за изпълнение преди изтичане на давностния срок. Това, че ищецът се е бавил с тези си действия и е чакал доброволно изпълнение от ответното дружество, поради което част от вземанията му са погасени по давност се дължи единствено на неговото поведение /в случая неоправдано бездействие/, но не и на установени по надлежния ред измамни действия от страна на ответника.

Приложимия в случая давностен срок е едногодишния по чл. 32, ал. 1, б. "в" от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки и с оглед него погасени по давност са вземанията на ищцовото дружество по посочените по-горе фактури.

С оглед изложеното, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивните жалби се явяват неоснователни. Атакуваният съдебен акт, на практика обжалван изцяло от двете страни в процеса, следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Правилно и законосъобразно районният съд е определил дължимите на страните разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковите претенции.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция – неоснователност и на двете въззивни жалби, на страните във въззивното производство не се следват разноски и такова не следва да им се присъждат.

Тъй като се касае за спор между търговци относно търговски сделки, т.е. търговско дело и цената на всеки един отделен иск е под 10000лв., то настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №562/28.10.2013г., постановено по гр.д.№6877/2010г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                                

                

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.