Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

 

гр.Сливен, 08.04.2014 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в откритото съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

При секретаря М.Т. и в присъствието на прокурора…, като разгледа докладваното от Сн. Бакалова,  в.гр.д. № 37 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на В. Н.К. против решение № 898/12.11.2013 г. по гр.д. № 6226/12 г. на СлРС, в частта, с която са отхвърлени предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 от КТ.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно в обжалваната му част. Съдът е следвало, след като приеме, че отношенията между страните са уредени от трудов договор, който следва да бъде обявен за недействителен, да приеме, че заповедта е незаконосъобразна само на това основание (тъй като се прекратяват само действителни трудови договори) и да уважи предявените искове за отмяна на обжалваната заповед, за обезщетение за времето през което жалбоподателката е останала без работа и за възстановяване на заеманата длъжност.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в която се изразява становище, че същата е неоснователна и се излагат съображения.

В с.з., въззивницата чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Жалбата е оттеглена досежно иска за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и производството в тази му част е прекратено.  Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез представителя си по закон, моли решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

 

 

 

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

Решението е влязло в сила, в частта му, в която РС- Сливен служебно е прогласил недействителността на Трудов договор № 2/29.01.2010 г. със страни : Регионална колегия на БАПЗГ Сливен и В.  Н.К. , и уважил е предявения иск по чл. 224, ал.1 КТ, тъй като не е било обжалвано в тази му част.

Решението на СлРС е влязло в сила и в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност, тъй като въззивната жалба срещу решението в тази му част е била оттеглена и въззивното производство по нея – прекратено.

Предмет на въззивно обжалване е постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 344 ал.1 т.1 и 3 от КТ, като неоснователни и недоказани.

С въззивната жалба и отговора по нея не са представени или поискано събирането на нови доказателства. Въз основа на събраните пред СлРС доказателства, въззивната инстанция прие за установено следното от фактическа страна:

Между страните по делото на 29.01.2010 г. е бил сключен трудов договор под № 2 от 29.01.2010 г. Трудовият договор е бил сключен на правно основание чл. 67 ал. 1 т. 1 от КТ. Работодателят - Районна колегия на Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи - гр. Сливен, представлявана от В.Н.К. - Председател на УС, е възложила на ищцата да заеме длъжността „Технически секретар". За място на работата е определено офиса на колегията при непълно работно време за 4 часа. Договорът е сключен за неопределен срок, смятан от датата на постъпване на работа. Към момента на сключването на трудовия договор – 29.01.2010г. ищцата е била пенсионер, като е получавала пенсия за осигурителен стаж и възраст, видно от представеното удостоверение от НОИ изх. №П-938/26.01.2010г., приложена към личното трудово досие на ищцата.

Същата е постъпила на работа на 01.02.2010 г. Определено е основното й месечно възнаграждение в размер на 150 лева, както и допълнително възнаграждение за стаж и професионален опит в размер на 0.6% за всяка прослужена година или на същата или сходна длъжност.

До 08.10.2012 г. ищцата е изпълнявала трудовите задължения на технически секретар към колегията, когато на същата дата й е било връчено предизвестие № 1 от 08.10.2012 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на осн. чл. 326, във вр. с чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ. В предизвестието е вписано, че след изтичане на 30-дневния срок, трудовото правоотношение на ищцата ще се прекрати на посоченото по-горе основание. При неспазен срок на предизвестието ще бъде изплатено обезщетение по чл.

220 ал. 1 от КТ. Ищцата отказала да подпише предизвестието на 10.10.2012 г. Отказът е бил удостоверен от лицата В.К., Ж.В. и Х.А..

На 18.10.2012 г. на ищцата й е било връчено второ предизвестие със същия номер 1 от същата дата - 08.10.2012 г., но в това предизвестие е отразено, че трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на друго основание, а именно - чл. 326, във вр. с чл. 328 ал. 1 т. 10а от КТ. Ищцата отказала да подпише предизвестието с мотиви, че не се спазва уговорката с нея за съкращаване на бройката. Отказът на ищцата е бил удостоверен с подписите на В. Т., Х.А., Ж.В. и М.З..

За прекратяване на трудовите правоотношения на ищцата са били издадени две заповеди, както следва: № 01/16.10.2012 г. с осн. чл. 328 ал. 1 т. 10а от КТ. Със заповедта е наредено на ищцата по чл. 220 ал.1 от КТ да й се изплати обезщетение в размер на 194.75 лв., а по чл. 224 ал.1 от КТ обезщетение за 8 дни на стойност 62.30 лв. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена и подписана от В.К., в качеството й на председател на УС на колегията. За дата на връчване на заповедта е посочена 18.10.2012 г., без подпис на ищцата. В заповедта е посочено, че трудовия договор се прекратява, считано от 16.10.2012 г.

Издадена е била и друга заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на същото основание чл. 328 ал. 1 т. 10а от КТ под № 2 от 19.11.2012 г. От тази заповед е видно, че трудовото правоотношение на ищцата се прекратява, считано от 18.11.2012 г. В заповедта е отразено на ищцата да се изплати обезщетение за неползван отпуск по чл. 224 ал. 1 от КТ за 8 дни на стойност 65.13 лв. брутно възнаграждение. В заповедта не е отразена датата, на която е връчена, липсва подпис на ищцата.

От приложена по делото разписка е видно, че ищцата е получила документи, изпратени от ответника на 21.11.2012г.

От представеното удостоверение от 27.06.2013 г., изготвено от НАП ТД - гр. Бургас, е видно, че към датата на издаване на удостоверението ищцата няма регистрирани актуални действащи трудови договори. Посочено е, че тя е пенсионер.

Към делото и прието и приложена преписка вх. № 4016/2012 г. по описа на РП - гр. Сливен. Проверката е извършена от прокуратурата по повод подадена жалба от В.К., в качеството й на председател на УС на РК на БАПЗГ срещу ищцата. Проверката е приключила с постановление за отказ да се образува наказателно производство и същата е прекратена.

Към делото и приложено заверено копие от личното досие на ищцата, както и Устав на Регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи - гр. Сливен.

От заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата е 179.12 лв., а нетното й възнаграждение е в размер на 140.42 лв., след приспадане на удръжките в размер на 38.70 лв. Размерът на първото обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за времето от 08.10.2012 г. до 08.04.2013 г. е както следва: брутното трудово възнаграждение за 6 месеца е в размер на 1074.72 лв. и чиста сума за получаване в размер на 967.26 лв. Размерът на второто обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за времето от 18.10.2012 г. до , 08.04.2013 г. е брутно трудово възнаграждение за шест месеца в размер на 1074.72 лв. и чиста сума за получаване в размер на 967.26 лв.

Размерът на мораторната лихва за забава на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ по първото обезщетение е 19.38 лв. за периода от 08.10.2012 г. до 17.12.2012 г. - датата на исковата молба. Размерът на мораторната лихва за забава на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ по второто обезщетение за периода от 18.10.2012 г. - датата на второто предизвестие до 17.12.2012 г. е 16.05лв.

Въз основа на тази фактическа обстановка и факта, че трудовият договор е прогласен за недействителен с влязло в сила решение, следва да бъдат направени следните правни изводи по иска с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1 от КТ:

Съгласно разпоредбата на чл. 75 ал.1 от КТ, когато трудовият договор бъде обявен за недействителен и служителят е действал добросъвестно при сключването му, отношенията между страните по него, до момента на обявяването на неговата недействителност (от съда) се уреждат като при действителен трудов договор.

Процесната заповед не може да бъде преценена като незаконосъобразна само на основание, че трудовия договор е обявен за недействителен. Според практиката на ВКС (Решение № 236/08.05.2000г. по гр.д.№ 1199/99г.; Решение № 251/25.05.2011г. по гр.д.№ 255/2009г. на ВКС) , дори при обявен за недействителен трудов договор, работникът може да оспорва законосъобразността на уволнението и да претендира обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ до момента на прогласяване на нищожността. Следва законосъобразността на заповедта за уволнение да бъде разгледана на общо основание, по същество, тъй като обявяването на трудовия договор за недействителен няма обратно действие, когато работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му. Последиците от обявяването на недействителността настъпват занапред. Към датата на връчване на заповедта за уволнение действа законовата презумпция, че трудовият договор е действителен.

Трудовият договор на ищцата е прекратен с изтичане на предизвестието №1/08.10.2012г., в което е посочено че трудовият й договор ще бъде прекратен на основание чл. 328 ал.1т.10а от КТ. Срокът на предизвестието е започнал да тече от 19.10.2012г. т.е. от деня следващ връчването на предизвестието на ищцата. Тъй като трудовият договор е обявен за недействителен, именно поради неуговяране на равен срок на предизвестие за двете страни, следва да се приложи императивната разпоредба на КТ и да се приеме, че договорът може да бъде прекратен с едномесечно предизвестие от двете страни – чл.74 ал.4 от КТ.

Според чл. 335 ал. 2 от КТ, договора се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, като заповедта за неговото прекратяване има констативно действие и е с цел спазване на формата по чл. 335 ал.1 от КТ. Трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено на 18.11.2012г., с изтичането на срока на предизвестието на основание чл. 328 ал.1 т.10а от КТ. Този факт е констатиран от работодателя в заповедта за уволнение.

Първото връчено на ищцата предизвестие на 10.10.2012г. , за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328 ал.1 т.5 от КТ е оттеглено от работодателя, с факта че на ищцата се връчва ново предизвестие. Писмена форма за оттеглянето и съгласие на работника за оттеглянето не са необходими, тъй като законодателя е предвидил такива единствено за случаите, когато работника е отправил предизвестие и го оттегля ( чл. 326 ал.4), а нормата на чл. 328 от КТ не препраща към този текст. В този смисъл и Решение от 15.10.2012 г. на СРС по гр. д. № 26552/2012 г., II г. о., 55-ти с-в, с което е прието, че съгласно чл. 344, ал. 2 от КТ, работодателят по свой почин може да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда. По аргумент за по-силното основание следва да се приеме, че той има и правомощие да измени акта за уволнение от гледна точка на упражненото с него право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. Независимо, че разпоредбата говори за "заповед за уволнение", няма основание да се приеме, че тя не регулира и правоотношенията между работник или служител и работодател в хипотезите, при които е издаден акт за прекратяване на трудовото правоотношение, различен от заповед, включително писмено предизвестие.

Издадената заповед № 01/16.10.2012г. не е произвела действие, тъй като тя не връчена на ищцата (както тя сама твърди в исковата молба) и тъй като същата има не констативно, а конститутивно действие, тъй като не спазен срока на предизвестието.

Налице са условията на чл. 328 ал.1 т.10а от КТ за прекратяване на трудовия договор на ищцата. Същата е сключила трудовия договор, след като е придобила и упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, парад което трудовото правоотношение може да се прекрати с едномесечно предизвестие от работодателя.

По изложените съображения заповедта е законосъобразна, а предявените искове с правно основание чл. 344  ал.1 т. 1 и 3 от КТ неоснователни. Макар и СлРС да е отхвърлил предявените искове на друго основание, тъй като, като краен резултат обжалваното решение е законосъобразно то следва да бъде потвърдено.

При този изход на производството на  въззиваемата страна се дължат направените разноски за въззивна инстанция в размер на 180лв.

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 898/12.11.2013г. по гр.д.№ 6226/2012 по описа на Районен съд Сливен, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА В. Н.К., с ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на РАЙОННА КОЛЕГИЯ НА БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФИСИОНАЛСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ, със седалище: гр. С., адрес на управление: бул. „Х. Б." № *, БУЛСТАТ: 1311179350136,  сумата 180лв., представляваща разноски за въззивното обжалване.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на  чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: