Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 24

 

гр. Сливен,  06.02.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  пети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                            СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 265    по описа за 2013  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 970/09.12.2013г. по гр.д. № 181/2013г. на СлРС, с което на основание на чл.132 ал.1 т.1 вр. чл.131 от СК е лишен С.Г.Й. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.С., кв.”С. к.” № * вх.* ап.* към настоящия момент настанен за срок от три години в Дом за възрастни хора с умствена изостаналост в гр.Твърдица, от родителски права по отношение на детето Е.С.Й., родена на ***г. ЕГН ********** *** Акт за раждане № 0968/16.05.2006г. Със същото решение на основание на чл.134 т.2 от СК е определен режим на лични отношения на С.Г.Й. с детето, а именно веднъж месечно в неделния ден на всяка първа седмица от месеца от 10:00ч. до 17:00 ч., който да се осъществява в присъствието на социален работник или психолог, както и на лице от професионалното приемно семейство, в което детето е настанено, а ако съществуват ограничения С.Й. да напуска дома в която е настанен срещите да се осъществяват на територията на този дом, но в присъствието на социален работник или психолог от Отдел Закрила на детето, както и на лице от приемното семейство, в което детето е настанено. С решението С.Г.Й. е осъден да заплаща на малолетното дете ежемесечна издръжка в размер на 80,00 лева, считано от влизане на решението в сила.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Е.И.К., като настойник на С.Г.Й.. Сочи се, че определената издръжка може да се окаже пречка С.Й. да заплаща таксата в дома, в който е настанен и поради тази причина ще бъде изписан от заведението поради това ще последват още по-големи проблеми, както за него така и за всички свързани лица. В интерес на детето е да се отглежда в семейна среда от свои близки и иска родителските права да бъдат предоставени, ако са налице законовите основания за това.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази жалба от ищеца – РП – Сливен.

В жалбата не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. въззивницата поддържа подадената жалба.

Представителят на ОП- Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

   В случая производството е било образувано по повод на искова молба от РП – Сливен и се основавала на иск по чл.132 ал.1 т.1 вр. чл.131 ал.1 от СК където са уредени хипотезите в които родител може да бъде лишен от родителски парва. Правилно, законосъобразно и обосновано въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че са налице законовите предпоставки за лишаването от родителски права. Безспорно е, че бащата страда от тежко психично разстройство, бил е настанен на задължително лечение в психиатричната болница в гр.Раднево, а сега е настанен в Дом за възрастни хора с умствена изостаналост. Поведението на родителя е поставило в опасност живота, здравето и развитието на малолетното дете и правилно и законосъобразно съдът е преценил, че той следва да бъде лишен от родителски права. След като е достигнал до този извод съдът законосъобразно и обосновано се е произнесъл и по последиците от лишаването от родителски права. В жалбата се навеждат доводи относно присъдената издръжка, която бащата следва да заплаща на малолетното дете. Съгласно чл.134 от СК при лишаване от родителски права съдът е задължен да определи издръжката на детето и мерките относно личните отношения между родителя и детето. Поради това съдът законосъобразно е определил както издръжката, така и личните отношения на бащата с момичето. Искането за предоставяне на родителските права на настойницата, която е и баба на детето, може да бъде разглеждано евентуално на плоскостта на личните отношения с близките, съответно с оглед упражняване на правата по чл.128 ал.1 от СК за което обаче е необходимо да бъде водено друго производство.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 970/09.12.2013 г. по гр. д. № 181/2013 г. на Сливенския районен съд.

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: