Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр. Сливен, 24.01.2014 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание на двадесет и четвърти януари през  две хиляди и четиринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                            СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при участието на прокурора …….............……….....................и при секретаря ….., като разгледа докладваното от  Мартин Сандулов .гр. д.  N 41 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

        Производството е по реда на чл. 435 и сл.от ГПК.

        Подадена е жалба против постановление на ДСИ от 24.10.2013 г., с което на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е прекратено производството по изп. дело № 2452 по описа на СИС при СлРС за 2002 г.

        В жалбата се твърди, че постановлението на ДСИ е процесуално незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че не е налице хипотезата на чл. 433 ал.1 т. 8 ГПК без да са развити конкретни съображения в тази насока. Поради това се иска да бъде отменено постановлението с което е прекратено производството по изп. дело.

        Насрещната страна не е изразила становище по повод подадената жалба.

        ДСИ е изложил съображенията си в мотиви и счита, че постановлението за прекратяване е изцяло законосъобразно и обосновано.

След като прецени всички писмени доказателства, настоящият състав намира за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на наследодателя на взискателите, които са и жалбоподатели чрез пълномощника си, на 04.12.2002 г. против длъжника ТД „ЕСО Комерс” ООД – Сливен. Предметът на делото е събиране на олихвяеми парични вземания и с молбата, като способ е посочено запор на банкови сметки до размера на сумата от 4 285,05 лв. Установено е, че единствено в сметките в ТБ „ОББ” има постъпили суми, но между временно длъжникът сее снабдил с обезпечителна заповед срещу взискателя до размера на сумата от 9 000 лева и по този начин е бил наложен запор върху вземането на взискателя.

        С определение от 28.02.2011 г. районният съд е отменил допуснатото обезпечение на бъдещи искове чрез налагане на запор на вземането по изпълнителното дело. На 15.0.7.2011 г. ДСИ е вдигнал наложения запор и е увеличен размера на дълга със сумата от 400 лева които представляват разноски за адвокатски възнаграждение. На 28.07.2011г . ДСИ е превел на взискателите сумата от 4 387,58 лв., която преди е била запорирана. След привеждането на тази сума,т. от 28.07.2011ъ г. взискателите не са поискали извършването на други действия от ДСИ и с постановление от 24.10.2011 г. изпълнителното дело е прекратено.

        Въз основа на установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

        С разпоредбата на чл. 433  ал. 1 т. 8 от ГПК законодателят е уредил хипотезата за прекратяване на изпълнителното производство с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години с изключение на делата за издръжка. Като начален момент на този срок следва да се приеме, че е последното изпълнително действие, което е поискано и извършено от съдебния изпълнител. Вярно е, че първоначално взискателят е посочил способ за събиране на вземането и по този начин голямата част от дълга е била събрана, но след отмяната на обезпечението не са поискани други действия за събирането на вземането. Така след като е налице бездействие от страна на взискателите, в продължение на повече от две години правилно и законосъобразно ДСИ е преценил, че производството следва да бъде прекратено на основание на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, а подадената срещу постановлението жалба се явява неоснователна.

 

        Ръководен от изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

        ОСТАВЯ без уважение жалбата на адв. С. Р., в качеството му на пълномощник на взискателите по и.д. № 2452/2012 г. по описа на ДСИ при СИС на СлРС против постановление от 24.10.2013 г., с което на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК е прекратено изпълнителното производство

        Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: