Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 49

 

гр. Сливен,  20.02.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  деветнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                М. БЛЕЦОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 44    по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 813/18.11.2013 г. по гр.д № 6369/2013 г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Т.Д.П. ЕГН  ********** и З.С.П. ЕГН  ********** и двамата от гр. С., пл.”В. Л.” № * ет. * , че ищците М.Д.В. ЕГН ********** и Т.М.Д. ЕГНВ ********** ***  са собственици на самостоятелен обект за обществено хранене /ресторант -градина/ с площ от 49 кв. м., като в тази площ е включена част от  І етаж от жилищната сграда с идентификатор 67338.531.31.1 и пристройка към нея, който поради допусната грешка в кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със Заповед № РД -18-31 от 19.04.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по Кадастър, не са отразени като самостоятелен обект с посочените граници, площ и предназначение.  Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищците направените по делото разноски.  

Подадена е въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство, в която се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.  На първо място се оспорва, че ищците са изградили пристройката към сградата въз основа на  действителен договор за учредено в тяхна полза право на строеж, поради нарушаване  на императивни законови норми. Учредяването е следвало да стане под формата на писмен акт с нотариална заверка на подписите, както и при спазване на законовите правила. Дори и да се приеме, че е спазена процедурата по чл. 56 ал. 3 от ЗТСУ, то неспазването на приложимите разпоредби от закона и договореността постигната с договора води до липса на надлежно учредяване на право на строеж в полза на ищците. Излагат се съображения в тази насока, а на второ място се прави възражение, че ответниците, които са придобили собственост от предходния собственик не са обвързани с клаузите на договора за разпределение на ползването на имота.  Поради това  в полза на ищците липсва надлежно учредено право на строеж за целия обект и решението е незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което  претенциите  да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Сочи се, че основното възражение е свързано с липсата на валидно учредено право на преустройство и строеж. Първоначалното възражение обаче поддържано в отговора е било свързано, че липсва нотариална форма на договора сключен през 2000 г. между ищците и един от съсобствениците , поради това са били ангажирани доказателства от незаконосъобразността на сключения договор. Анализът на разпоредбите на договора сочи , че съсобственикът е разрешил на ищците да преустроят част от първия етаж за нуждите на заведението, а впоследствие този съсобственик е бил уведомен за  проекта за преустройство и разрешението за строеж. Той не е направил възражение срещу тях. Освен това преустройството е било извършено през 2002 г., а прехвърлянето на съсобствеността върху втория етаж и 1/4 ид. ч. от дворното място е било извършено през 2004 г.  Поради това се сочи, че са налице условията на чл. 53 от ЗКИР да се постанови нанасянето на този обект на кадастралната карта. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. за въззивниците се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемите се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и моли да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

               Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното уважаване на иска.

При правилно установената фактическа обстановка съдът е достигнал до извода, че в случая е предявен иск с правно основание чл. 53 ал. 2 от ЗКИР. С този иск се иска при наличието на спор за материално право да се установи непълнота или грешка за заснемането на имоти или самостоятелни обекти. Ищецът следва да установи, че е собственик на имота или обекта към момента на влизане в сила на кадастралната карта, както и че в кадастралната карта е допусната грешка или непълнота.  В случая е безспорно, че е налице двукратен отказ на СГКК- Сливен да нанесе новия самостоятелен обект, тъй като заинтересованите страни, които са ответниците по настоящото дело, са отказали подписването на акта.Поради това следва да се приеме, че е налице спор и съдът следва да се произнесе по предявен иск по чл. 53 ал. 2 изр. 2 от ЗКИР.  От писмените доказателства по делото се установява, че ищците са собственици на този самостоятелен обект. Безспорно е, че той е бил построен след като им е било учредено право на строеж от единствения съсобственик  към 2000 г. Учредяването е извършено по време на действието на чл. 56 ал. 3 от ЗТСУ /отм./ За това за валидността на договора е достатъчна нотариална  заверка на подписите на страните. Въз основа на договора са издадени разрешението за строеж и обектът е завършен и въведен в експлоатация през 2002 г.  Неоснователни са наведените в жалбата твърдения за неспазване на договореността постигната със сключения договор, което водело до липса на надлежно учредяване на право на строеж.  Изрично в  договора съсобственикът се е съгласил дворът с подход от ул. „Константин Константинов” № 13 да се преустрои в заведение –ресторант лятна градина, без да се преустройват и ползват жилищните помещения на първия етаж. Освен това той е дал съгласие ниската част в западната част на сградата на първия етаж да се преустрои в кухненско помещение за нуждите на заведението с всички изисквания на ХЕИ. Вярно е, че в договора е предвидено при продажба на трето лице клаузите да се считат за невалидни, но анализът на разпоредбите на този договор безспорно сочат, че се касае за хипотеза, при която преустройството не е завършено. От доказателствата по делото обаче безспорно е установено, че обектът е завършен и въведен в експлоатация през 2002 г.  Ответниците са придобили собствеността върху ІІ етаж през 2004 г. , т.е. след като заведението е въведено в експлоатация.  При това положение и след като то е било изградено, то те е следвало да се съобразят  и да търпят последиците от учреденото в полза на ищците  право на строеж. От заключението на назначената по делото експертиза се установява, че  този самостоятелен обект е бил построен при спазване на всички изисквания и е получил необходимите разрешения.  Касае се за самостоятелен обект, който не е бил нанесен на кадастралната карта.  Така след като се е съобразил с всички тези обстоятелства, районният съд  правилно и законосъобразно е постановил, че този обект  следва да бъде нанесен на кадастралната карта и предявеният иск се явява  основателен и доказан.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски но не е представила доказателства за направени такива пред настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат присъждани.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 813/18.11.2013 г. по гр.д № 6369/2013 г. на Сливенския районен съд.

 

       Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                   

                                                        

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: