Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 50

гр. Сливен,  21.02.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                М. БЛЕЦОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 45  по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 907/22.11.2013 г. по гр.д № 2852/2013 г. на Сливенския районен съд, с което е осъдено „Вади Жоб” ЕООД  ЕИК 201298740 със седалище и адрес на управление гр. С., пл.”А. С.” № *, комплекс „ПЕЧ” ет. ІV , офис №6 , представлявано от управителя И.М.Т. да заплати на  М.М.В. ***  сума в размер на 1342.67 лв. , представляваща незаплатено обезщетение за платен годишен отпуск ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -09.08.2013 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен  като неоснователен и недоказан до пълния претендиран размер. Със същото решение е отхвърлен предявеният от ищцата М.М.В. против ответното дружество иск за заплащане на обезщетение за командировъчни в размер на  14137.50 лв., като неоснователен и недоказан. С решението страните са осъдени да си заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Постъпила е въззивна жалба от ответното дружество, в която се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, но от жалбата е видно, че  решението се атакува единствено в частта, с която е уважен искът по чл. 224 от КТ. Сочи се, че обезщетението за неползван платен отпуск следва да се изчисли на базата на трудовата натовареност и получените доходи  от работника с месеца предхождащ отпуска или съответно прекратяването на трудовото правоотношение, в който има отработени поне 10 работни дни.  В конкретния случай ищцата е била депозирала молба за напускане на 21.01.2013 г. и последното получено от нея възнаграждение е за м. декември 2012 г.  и именно на тази база е изчислено и обезщетението за неползван годишен отпуск. Поради това се иска да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена и тази претенция , както и да бъде отменено решението в частта за разноските.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази жалба.

В жалбата не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за въззивика се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба. Представена е писмена защита, в която са развити съображения, аналогични на изложените в жалбата.

В с.з. за въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

               Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

 Правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск възниква само при прекратяване на трудовото правоотношение като е без значение основанието за самото прекратяване. Необходимо е  работникът да не е използвал полагащият му се платен годишен отпуск, без значение на какво основание отпускът е бил отложен. Съгласно последните изменения в нормативната уредба, следва и правото на отпуск да не е погасено по давност.  В конкретния случай са налице  законовите предпоставки за изплащане на това обезщетение и страните не спорят за това.  Спорният въпрос е свързан единствено с размера на обезщетението, което следва да изплати работодателят, като ищцата е претендирала този размер да е съобразен с възнаграждението й за м.ноември 2012 г., когато е работила 10 дни, а ответното дружество твърди, че обезщетението следва да има за база м. декември 2012 г., тъй като прекратяването на трудовото правоотношение е настъпило през  м.януари 2013 г. Безспорно е, че обезщетението се изчислява от начисленото при работодателят среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месещ, предхождащ ползването на отпуска през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В случая този месец е м.ноември 2012 г. Безспорно е и ВКС в практиката си приема, че ако през месеца, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение са били отработени по-малко от 10 дни, обезщетението се изчислява според трудовото възнаграждение през последния месец, през който са отработени най-малко 10 работни дни. Безспорно е, че  ищцата е работила 10 работни дни през м. ноември 2012 г. и във ведомостите за заплати за този месец й е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 2831.26 лв. Поради това е безспорно, че обезщетението  по чл.224 от КТ  е определено законосъобразно от районния съд, а подадената въззивна жалба се явява неоснователна.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 907/22.11.2013 г. по гр.д № 2852/2013 г. на Сливенския районен съд.

 

       Решението не подлежи на обжалване.

                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: