Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №84

 

гр. Сливен, 14.03.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:       МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №46 по описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация - Сливен” ЕАД, гр.Сливен въззивна жалба против Решение №801/30.10.2013г. по гр.д.№2033/2013г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено, че Т.В.И. не дължи на „Топлофикация - Сливен” ЕАД, гр.Сливен сумата от 1821,23лв., представляваща цена на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2001г. до 31.07.2004г., ведно със законната лихва за забава в размер на 1216,04лв., изтекла към 14.09.2007г. и неолихвяема сума в размер на 483,66лв., дължими по изпълнителен лист от 25.09.2007г., издаден по ч.гр.д.№4156/2007г. по описа на СлРС, като погасени по давност и е осъдена „Топлофикация - Сливен” ЕАД, гр.Сливен да заплати по сметка на СлРС държавна такса в размер на 70,42лв. 

При извършване на проверката по чл.267 от ГПК, във връзка с подготвяне на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, съдът е извършил проверка на редовността на исковата молба, по повод на която е образувано първоинстанционното производство и констатирал редица нередовности на същата, както следва: ищцата не е посочила периода, за който са начислени оспорените от нея задължения за главница и лихва, което е съществено обстоятелство, индивидуализиращо задължението, най-вече с оглед наведените от нея възражения за недължимост – изтекла погасителна давност и плащане; не е посочила и за кой обект са оспорените задължения; не е посочила какво включва посочената от нея в петитума като неолихвяема сума от 483,66лв. и какво възражение за недължимост спрямо нея прави.

С разпореждане от 11.02.2014г. съдията-докладчик е оставил без движение подадената от Т.В.И. искова молба, по повод на която е образувано първоинстанционното производство и е дал подробни указания на ищцата за отстраняване на констатираните нередовности, както следва: с допълнителна молба с препис за ответника: 1. посочи точно периода, за който са начислени оспорените от нея задължения за главница и лихва; 2. посочи за кой обект са оспорените задължения; 3. посочи какво включва „неолихвяемата“ сума от 483,66лв. и какво възражение за недължимост спрямо нея прави; 4. формулира отново точен и ясен петитум, в който конкретизира сумите, чиято недължимост съда иска да установи като посочи ясно вида им и периода, за който са начислени, съобразно изпълнението на предните указания, като следва да има предвид цитирания от самата нея изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№4156/2007г. на СлРС с посочените в него задължения /като вид, размер и периоди/ при формулиране на петитума на исковата си молба. С разпореждането съдът е предупредил ищцата, че при неотстраняване на нередовностите в указания срок производството по делото ще бъде прекратено, а постановеното решение на СлРС – обезсилено.

Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.4 от ГПК при всяко положение на делото съдът може да констатира нередовности в исковата молба, в т.ч. и във въззивното производство, тъй като редовността на исковата молба е една от предпоставките за редовно предявяване на иск и обуславя допустимостта на самото съдебно производство. В настоящия случай въззивният съд е констатирал посочените нередовности на исковата молба и съгласно Тълкувателно решение №1/17.07.2001г. на ВКС е оставил същата без движение с дадени подробни указания на ищцата за тяхното отстраняване. 

Разпореждането с дадените указания и предупреждение е връчено на ищцата лично на 13.02.2014г. Ищцата не е отстранила указаните нередовности на исковата молба нито в дадения от съда едноседмичен срок, нито до проведеното открито съдебно заседание.

В с.з. въззивното дружество „Топлофикация - Сливен” ЕАД, гр.Сливен, редовно призовано, не се представлява. Постъпило е становище от негов процесуален представител по пълномощие адв. П.Г., която поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

В проведеното о.с.з. въззимаемата - ищцата в първоинстанционното производство И., редовно призована не се явява и не се представлява. По делото е постъпило становище от неин процесуален представител по пълномощие адв.Орманов, който изразява становище по подадената въззивна жалба и постановеното първоинстанционно решение, което моли да бъде потвърдено. Няма изразено становище относно указаните нередовности на исковата молба и липсва отстраняване на същите.

Неотстраняването на констатираните и указани на ищцата И. нередовности на исковата молба налагат да се приеме, че са налице условията на закона за връщане на исковата молба, поради неотстраняване на нередовностите в срок и за прекратяване на производството по делото. Съгласно т.7 от ТР №2/02.07.2004г. на ВКС по тълк. дело №2/2004г. на ОСГК и ТК, което е задължително за съдилищата, когато тази констатация се направи от въззивния съд, какъвто е настоящия случай, той освен прекратяване на производството, обезсилва и решението на първата инстанция като недопустимо - постановено по ненадлежно предявен иск. Недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без да е заявен изрично във въззивната жалба, може да бъде констатиран служебно от въззивния съд.

С оглед неотстраняването на указаните на ищцата нередовности на исковата молба и съобразявайки дадените с ТР №2/02.07.2004г. на ВКС по тълк. дело №2/2004г. на ОСГК и ТК задължителни указания, настоящия състав намира постановеното първоинстанционно решение за недопустимо – постановено по ненадлежно предявен иск, поради което следва същото да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.

 

 

С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.4 от ГПК ответното дружество „Топлофикация - Сливен” ЕАД, гр.Сливен има право на разноски, каквато претенция неговия представител е направил, поради което следва да му се присъдят направените пред двете инстанции разноски в общ размер от 1412лв.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3, предл.1 от ГПК, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение №801/30.10.2013г. по гр.д.№2033/2013г. на Сливенски районен съд, като НЕДОПУСТИМО, като постановено по ненадлежно предявен иск.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

 

ОСЪЖДА Т.В.И. с ЕГН ********** *** 29-А-53 да заплати на „Топлофикация - Сливен” ЕАД, гр.Сливен  сумата от 1412лв. /хиляда четиристотин и дванадесет лева/, представляваща направена пред двете инстанции разноски.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.