Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  38

гр. Сливен, 13.02 .2014г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА М.

 

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 56    по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда чл.28 от ЗЗДт вр. чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1057/13.01.2014 г. по гр.д. № 1652/2013 г. на СлРС, с което е настанено малолетното дете Я.В. М. с ЕГН **********, родена на *** г. с родители майка – В.Л.М. ЕГН **********, родена на *** *** и баща неизвестен в специализирана институция – МДСГД гр. С. ул. „К.” № *, за срок от 1 година считано от 13.01.2014 г.

Със същото решение е настанено малолетното дете Димитър Величков Михайлов с ЕГН **********, родено на *** г. с родители майка – В.Л.М. ЕГН **********, родена на *** *** и баща неизвестен в специализирана институция – МДСГД гр. С. ул. „К.” № *, за срок от 1 година считано от 13.01.2014 г.

Във въззивната жалба подадена чрез процесуален представител по пълномощие на майката се твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при неизяснена фактическа обстановка. Районният съд погрешно е тълкувал установените по делото факти и се излагат съображения в тази насока. Сочи се, че майката желае да отглежда децата си. На лице е емоционална близост и привързаност между тях, което сочи, че, родителския капацитет на майката не е изчерпан. Необосновано е решението на районния съд, че не са установени условия за отглеждане на децата от техните родители поради което не съществувала възможност за реинтеграцията на децата в семейна среда. Излагат се съображения във връзка с грижите които биологичните родители продължават да полагат за децата въпреки настаняването им в специализирана институция. Сочи се, че към настоящия момент битовите условия в жилището са значително подобрени. Неправилно съдът е преценил че е в интерес с на всяко от децата да бъде настанено за отглеждане в Дом за медикосоциални грижи, тъй като тази услуга, въпреки нежеланието на майката, е била предоставена в края на м. ноември 2013 г. Сочи се, че семейството осигурява най добра среда за отглеждане и възпитание на децата, поради което намесата на органите за закрила следва да е насочена към оказване подкрепа на семейството, а не към изваждане на децата от семейната среда. Анализът на законовите норми води до извода, че двете деца не са деца в риск, тъй като не съществува опасност от увреждане на тяхното физически и психическо развитие, нито пък децата са останали трайно без родителската грижа на майката. Поради това се иска отмяна на решението на районния съд и да се постанови друго с което да бъде прекратено настаняването на двете деца в специализирана институция.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.

В с.з.  въззивницата, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие, който моли да бъде отменено решението.

В с.з. за въззиваемата страна,, редовно призовани,  се явява  представител, който моли да бъде постановен съдебен акт потвърждаващ първоинстанционното решение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на молбата.

        Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че молбата е допустима, а и основателна. От доказателствата по делото не са установени възможности за реинтеграция на децата в семейна среда. Майката, която е единственият им известен родител, не живее в условия, които да осигурят отглеждането на децата в техен интерес и е в трайна невъзможност да полага необходимите грижи за тях. Желанието на майката да отглежда и възпитава децата си е отчетено от районния съд, но правилно е преценено, че към настоящия момент липсват условията за реинтеграция на децата в семейни условия. Предприети са мерки за това, но е ясно, че резултати не могат да бъдат постигнати без усилията на майката.

        Поради това напълно обосновано съдът е приел, че, към този момент, в интерес на децата е да бъдат настанени за отглеждане в специализирана институция и напълно обосновано е достигнал до извода, че конкретният срок за настаняване следва да бъде за срок от една година.

        Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и жалбата следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 1057/13.01.2014 г. по гр.д. № 1652/2013 г. на Сливенския районен съд.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: