Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 11.10.2017 г.

                                              

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на единадесети октомври през двехиляди и седемнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                      мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 59 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 830/14.11.2013г. по гр.д. № 4673/13г. на СлРС, с което е ДОПУСНАТА СЪДЕБНА ДЕЛБА, която ще се извърши между Д.Х.Г. /И./ с ЕГН **********, съд. адрес ***, чрез адв. В.Д. и Ю.Х.Г. с ЕГН ********** ***, относно следните недвижими имоти:

поземлен имот с идентификатор № 67338.519.12 по КК на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31 от 19.04.2006г. на АК, с административен адрес гр. Сливен, ул. „Феликс Каниц“ № 21а, с площ 483 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно застрояване – ниско застрояване, ведно със самостоятелен обект идентификатор № 67338.519.12.1.1, на първи етаж в построената жилищна сграда с идентификатор № 67338.519.12.1 на три етажа, със застроена площ 110 кв.м., сграда с идентификатор № 67338.519.12.2, със застроена площ от 71 кв.м., сграда с идентификатор № 67338.519.12.3, със застроена площ от 12 кв.м. и сграда с идентификатор № 67338.519.12.4, със застроена площ от 16 кв.м., при граници на поземления имот: ПИ: № 67338.519.39, ПИ № 67338.519.20, ПИ № 67338.519.11 и ПИ № 67338.519.13, ОПРЕДЕЛЕНИ са квотите от правото на собственост на съделителите, както следва:

за Д.Х.Г.:

-         11/24 ид.ч. по отношение на поземлен имот с идентификатор № 67338.519.12,

-         3/8 ид.ч. по отношениена сграда с идентификатор № 67338.519.12.2

-         1/2 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор № 67338.519.12.1.1 и от сгради с идентификатори № 67338.519.12.3 и № 67338.519.12.4.

за Ю.Х.Г.:

-         13/24 ид.ч. по отношение на поземлен имот с идентификатор № 67338.519.12,

-         5/8 ид.ч. по отношениена сграда с идентификатор № 67338.519.12.2

-         1/2 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор № 67338.519.12.1.1 и от сгради с идентификатори № 67338.519.12.3 и № 67338.519.12.4.

Въззивната жалба е подадена от ответницата в първоинстанционното производство и с нея се атакува изцяло решението, като неправилно и незаконосъобразно. Въззивницата заявява, че съдът, нарушавайки процесуалните правила, не е събрал доказателства и не е разгледал въпроса, свързан с правото на ищцата, респективно – с липсата на такова право, да участва в делбеното производство като страна, притежаваща права на съсобственост. Твърди, че тя няма качеството на наследник на Х.Г.И.и затова между нея и ответницата не съществува форма на съсобственост върху процесните недвижими имоти, които са еднолична собственост на последната. Въззивницата твърди, че ищцата е дъщеря на Х.Г.И.от първия му брак, но нейната майка К.Т. по-късно е сключила граждански брак с датския гражданин С.К.от когото е била осиновена. В подкрепа на това са  и удостоверението за идентичност на имена и писмото от службата по регистрация, тъй като ищцата носи имената Д.М.Ж.К.К.. Оплаква се, че съдът не е уважил исканията й за изискване на служебна справка в министерството на правосъдието на КДания за установяване факта на извършеното осиновяване, както и другите й доказателствени искания в тази насока, като така е станал причина за неизясняване на делото от фактическа страна. В обобщение, тъй като счита, че ищцата е осиновена от настоящия съпруг на майка си, е загубила правото да наследи биологичния си баща Х.Г.И. поради което няма право на съсобственост върху оставените от него имоти и искът й за делба е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли. Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде изцяло отменено.

Като евентуално оплакване за неправилност и материална незаконосъобразност въззивницата навежда доводи относно неправилното определяне на квотите, при които е допусната делбата по отношениена имоти с идентификатор № 67338.519.12.3 и идентификатор № 67338.519.12.4.  Заявява, че и двете постройки – едната гараж, другата самостоятелен обект-пристройка, са изградени по време на брака на наследодателя Х.Г.И.с втората му съпруга – нейна майка, станали са СИО, и тъй като последната е починала преди съпруга си, съсобствеността върху тези два обекта е разпределена между нейните наследници /съпруг и дъщеря/, и Х.Г.И.е придобил само 3/4 ид.ч. от нея, които единствено могат да бъдат предмет на делба между страните в настоящото производство, поради което ищцата може да претендира само за 3/8 ид.ч. върху всеки от описаните обекти. Неправилно първоинстанционният съд е допуснал делбата при равни квоти от по 1/2 ид.

Поради изложеното въззивникът моли въззивния съд или да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо това постанови ново, с което отхвърли иска като неоснователен, или, евентуално – да го измени в частта, касаеща имоти с идентификатори № 67338.519.12.3 и № 67338.519.12.4., като определи квотите като 5/8 ид.ч. за ответницата и 3/8 ид.ч. за ищцата. Претендира разноски.

В жалбата има направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството, свързани с доказване на твърдението, че ищцата е осиновена при условията на пълно осиновяване от втория съпруг на майка си – датския гражданин С.К.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Заявява, че атакуваният акт е правилен и законосъобразен и иска той да бъде потвърден. Развива подробни контрааргументи срещу всяко от наведените с въззивната жалба оплаквания, като заявява, че насрещната страна е била длъжна да докаже твърдението за евентуално осиновяване, каквото не е сторила. Няма нови доказателствени или други процесуални искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С определение от з.з. на 30.01.2014г. въззивният съд е приел за основателни оплакванията на въззивницата за допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд и при условията на чл. 266 ал. 3 от ГПК е допуснал събиране на посочените доказателства във въззивното производство и е издал на страната съдебни удостоверения, направил е запитване до МП на РБ.

С определение от 25.03.2014г. СлОС е изготвил молба за правна помощ и съдействие до държава-членка, съгласно чл. 3 и чл. 4 от КСДЧГТД от 1970г.

С определение от 07.10.14г. въззивният съд, след като сам е извършил процесуални действия чрез искане на съдействие от МП на РБ, е дал възможност на въззивницата да се снабди с поисканите доказателствени средства по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави, съставена в Лондон на 07.06.1968г. и й е дал срок за това.

В период от около 3 години съдът е уважавал исканията на въззивницата по чл. 63 ал. 1 от ГПК и е удължавал дадения й срок за снабдяване с документи относно допуснатите доказателства, като е зачитал посочените причини за уважителни. След изтичане на последния новоопределен срок по чл. 63 ал. 2 от ГПК, тъй като страната нито е представила доказателствата, за които срокът й е бил даден, нито е направила ново искане за удължаването му, съдът е отменил определението си за допускане събирането на нови доказателства във въззивната фаза на производството и го е приключил при наличните такива.

В с.з. въззивницата, редовно призована, не се явява, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК и по реда н апреупълномощаването, който  поддържа въззивната жалба, оспорва отговора на насрещната страна и отправя повторно искане за събиране на доказателства във въззивното производство относно факта на осиновяване на ищцата. Моли съда да отмени решението като постанови ново, с което отхвърли изцяло иска, евентуално -  да го отмени по отношениена квотите за двата посочени във въззивната жалба имота и ги определи в съотношение 5/8 ид.ч. за нея и 3/8 ид. ч. за ищцата. Претендира разноски в първия случай.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1от ГПК и по реда на преупълномощаването, който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора, противопоставя се на уважаването на повторното искане за допускане събиране на доказателства от въззивната инстанция. Моли съда да потвърди решението на СлР.

С мотивирано определение, държано в о.с.з, съдът е оставил без уважение повторно отправеното доказателствено искане на въззивната страна, тъй като не са налице законови предпоставки за това.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно, поради което следва да бъде отменено в атакуваната част.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са отчасти основателни.

Първото и ключово възражение на въззивницата – ответница по иска за допускане на делба на наследство, е свързано с отричане качеството наследник на ищцата, което би направило иска изцяло неоснователен и би довело до отхвърлянето му. Обосновава виждането си с твърдението, че макар биологична дъщеря на починалия наследодател Х.Г.И., ищцата, след прекратяване на брака на майка й с Х.И., е сключила брак с датския гражданин С.К., който я е осиновил при условията на пълно осиновяване преди смъртта на наследодателя, като правните последици на този акт са изгубване правото на наследяване на биологичния родител, тъй като законодателството на Кралство Дания разрешава този въпрос по идентичен начин с българската правна норма.

Доколкото в тежест на иницииращия производството по делбата на наследство е да докаже качеството си на наследник на лицето, чието имущество е предмет на делба, в случая ищцата е сторила това, като е представила удостоверение за раждане, от което е виден произходът й от баща и удостоверение за наследници, в което тя е посочена като негов наследник по закон. Ответната страна не просто отрича правото й на наследяване, а го свързва с осъществяването на положителен факт – извършено пълно осиновяване от страна на трето лице спрямо ищцата. Поради това доказателствената тежест за установяване на този положителен факт, от наличието на който ответницата извлича изгодни за себе си правни последици, ляга върху нея, тъй като ищцата не може да докаже отрицателния факт на липсата на такова правно действие, каквато е заявила своевременно в процеса.

Въпреки дадената възможност и осигуреното пълно съдействие от страна на въззивния съд, въззивницата не ангажира никакви годни, допустими и категорични доказателствени средства, с които да убеди съда в осъществяването на факта и сбъдването на отрицателното условие, отнемащо материалното право на наследяване на въззиваемата-ищца.

Поради това настоящият въззивен състав приема за доказано обстоятелството, че двете страни имат качество на наследници на починалия на 14.07.2009г. наследодател Х.Г.И.като негови дъщери и са съделителки на имуществото, намирало се в неговия патримониум към момента на откриване на наследството.

Така въззивната жалба е неоснователна на главното инвокирано отменително основание.

Евентуалният атакуващ довод на въззивницата се състои в твърдяното неправилно определяне на размера на квотите, при които първоинстанционният съд е допуснал делба на два от имотите, включени в делбената маса – имот с идентификатор № 67338.519.12.4, представляващ гараж със застроена площ от 16 кв.м. и имот с идентификатор № 67338.519.12.3, представляващ самостоятелен обект – пристройка с площ 12 кв.м., застроена до самостоятелната жилищна сграда с идентификатор № 67338.519.12.2.

Това възражения въззивният съд намира за основателно.

Правилно първостепенният съд е изложил фактологията на събитията, правилно е определил кои имоти да бъдат допуснати до делба и ги е индивидуализирал пълно и точно с актуалните им идентификатори, като се е опирал на събраните писмени доказателствени средства, доказващи принадлежността на правото на собственост върху отделните обекти и проследяващи хронологично преминаването му по отношение на някои от тях върху различни лица до установяването му в патримониума на наследодателя Х.Г.И.към момента на неговата смърт.

При определяне на частите от материалното право, наследени от всяка от съделителките, при които трябва да бъде допусната и делбата между тях, съдът не е съобразил обстоятелствата, касаещи два от тях – имот с идентификатор № 67338.519.12.3 и имот с идентификатор № 67338.519.12.4, поради което неправилно е определил квотите на страните като равни – по ½ ид.ч.

Действително,  другият самостоятелен обект – с идентификатор № 67338.519.12.1.1, представляващ самостоятелен обект в сграда идентификатор № 67338.519.12.1, за който също е допусната делба при квоти от по ½ ид.ч. за всяка от съделителките, е бил лична собственост на наследодателя Х.Г.И., придобита само от него по време на брака му с майката на ответницата, чрез наследяване от неговата майка – З.М., поради което дъщерите му наследяват по ½ ид.ч. от него.

Не така стоят обаче нещата с обектите идентификатори № № 67338.519.12.3 и 67338.519.12.4. Вторият от тях представлява гараж със застроена площ от 16 кв.м., който е изграден през 1989г. – 1990г., след смъртта на майката на наследодателя З.М. и преди смъртта на съпругата му Й.И. /майката на ответницата/. Това обстоятелство се доказва еднозначно и категорично от представеното заверено копие от разрешение за строеж № 112/26.10.1989г. Така обектът е придобил статут на съпружеска имуществена общност, бивайки изграден по време на брака между общия наследодател и втората му съпруга, която е починала преди него и е оставила като наследници по закон него и ответницата.

Същият статут има и първият от посочените обекти, който представлява пристройка с площ от 12 кв.м., застроена до самостоятелната жилищна сграда с идентификатор № 67338.519.12.2. Последната е била прехвърлена, заедно с част от терена, посредством покупко-продажба от страна на З.М. на сина й и наследодател на страните Х.Г.И.през 1975г., по време на брака му с Й.И./сключен през 1970г./, и за нея съдът е признал, че е представлявала СИО. Обект с идентификатор № 67338.519.12.3 от 12 кв.м. не е съществувал към момента на продажбата, видно от представения н.а., а доколкото представлява пристройка към имот с идентификатор № 67338.519.12.2, то тя не се е намирала в непрехвърлената през 1975г. част от терена, принадлежащ на З.М. /следователно не е придобита еднолично от Х.Г.И.чрез наследяване от нея/, а е изградена по-късно, по време на брака с майката на ответницата и също е представлявала съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на Й.И..

Поради това, към момента на откриване на наследството на наследодателя на страните Х.Г.И., той е бил собственик по отношение на тези два обекта на лично основание на ½ ид.ч. и по наследяване – на ¼ ид.ч. /общо – ¾ ид.ч./ от тях, останалата ¼ ид.ч. вече е принадлежала по наследяване на ответницата. Така след смъртта му двете му наследници придобиват в равни квоти само това, което е имал той, тоест – неговата ¾ ид.ч. В резултат правото на собственост на ищцата върху  имот идентификатор № 67338.519.12.3 и имот с идентификатор № 67338.519.12.4 се разпростира в обем на 3/8 ид.ч. а на ответницата – на 5/8 ид.ч.

Като е допуснал делбата при равни квоти, първоинстанционният съд е постановил неправилно в тази част решение, което следва да бъде отменено в нея и вместо това бъде постановено ново, с което посочените обекти бъдат допуснати до делба между страните при посочените по-горе квоти от правото на собственост. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.

Поради изложеното въззивната жалба се явява основателна на евентуалното си основание и следва да бъде уважена.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да бъде разпределена при приключване на производството по делбата.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                            

 

Р      Е      Ш      И   :

                             

 

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 830/14.11.2013г. по гр.д. № 4673/13г. на СлРС, В ЧАСТТА, с която са определени квотите от правото на собственост на съделителките по отношение на сграда с идентификатор № 67338.519.12.3 и сграда с идентификатор № 67338.519.12.4, както следва  -  1/2 ид.ч. за Д.Х.Г. и 1/2 ид.ч. за Ю.Х.Г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

ОПРЕДЕЛЯ квотите от правото на собственост, при които да бъде извършена делбата на

-         сграда с идентификатор № 67338.519.12.3

-         сграда с идентификатор № 67338.519.12.4

между съделителите, както следва:

 

 - 3/8 ид.ч. за Д.Х.Г.

- 5/8 ид.ч. за Ю.Х.Г.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в 30 дневен срок от съобщавнането му.

 

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: