Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр. Сливен, 27.02.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №60 по описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Община Котел против Решение №125/29.10.2013г. по гр.д.№41/2013г. на Котелски районен съд, с което е признато на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за незаконно уволнението на К.Й.М. – Б. от длъжността „ст. специалист “Общинска собственост“ при ответната Община Котел, извършено със Заповед №NA.5-776 от 12.12.2012г. на Кмета на Община Котел и е отменено като незаконосъобразно; К.Й.М. – Б. е възстановена на длъжността, която е заемала преди уволнението; осъдена е Община Котел на основание чл.344, ал.1, т.3, вр . с чл.225, ал.1 от КТ да заплати на К.М. – Б. сумата от 3360лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа, досежно шестмесечния му размер, изчислено на база брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението /м.11.2012г./, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.01.2013г.; присъдени са разноски на ищцата в размер на 200лв. и е осъдена Община Котел да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 134,40лв.

С подадената от ответника в първоинстанционното производство – Община Котел чрез пълномощника адв.Р. въззивна жалба посоченото решение е обжалвано изцяло. Въззивната жалба е бланкетна, без посочване на конкретни нарушения, допуснати от първоинстанционния съд. Въззивникът е посочил само, че обжалваното решение е материално незаконосъобразно. Моли съда да го отмени изцяло и вместо него да постанови ново по същество, с което да отхвърли исковите претенции като неоснователни. Претендира присъждане на направените по делото и за двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна – ищцата в първоинстанционното производство К.Й.М. – Б. чрез пълномощника адв.А.. С подадения отговор въззиваемата страна оспорва въззивната жалба. Посочва, че същата е бланкетна и неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение не страда от пороците нищожност и недопустимост, а от друга страна правилно и законосъобразно са приложени императивните материалноправни норми от значение за спора. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните, съобразил е съотносимите правни норми и постановил правилно и мотивирано решение. Поради това моли съда да потвърди атакуваното първоинстанционно решение като законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивната страна – Община Котел, редовно призована, се представлява от представител по пълномощие – адв. Р., който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата К.М. - Б., редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник – адв. А., която оспорва въззивната жалба, намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно, поради което следва да бъде отменено частично.

От събраните по делото пред районния съд доказателства /пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания/ се установява следното от фактическа страна:

Ищцата К.Й.М. - Б. е работила по трудово правоотношение в ответната Община Котел въз основа на трудов договор №75/16.03.1992г., като от 05.01.2004г. заема длъжността ст. специалист „Общинска собственост” към ДД по жилищно строителство и регионално развитие, а от 01.08.2012г. заема длъжността ст. специалист „Общинска собственост“ към Дирекция „Счетоводство и собственост“ в Община Котел.

С Решение №145/31.07.2012г. Общински съвет – Котел е одобрил обща численост 308,5бр. и структура на общинската администрация в Община Котел по приложение №1 и №2. За дирекция „Счетоводство и собственост“ са предвидени 9 броя длъжности, както следва: директор и главен счетоводител – 1бр.; старши счетоводител – 2бр.; счетоводител – 4бр.; гл.експерт „Общинска собственост“ – 1бр. и ст. експерт „Общинска собственост“ – 1бр. Представено е поименно щатно разписание на длъжностите в Общинска администрация гр.Котел, считано от 01.08.2012г., в което ищцата фигурира с отбелязване „процедура на освобождаване“ и щатно разписание от 01.01.2013г., в което длъжността на ищцата вече не фигурира. Структура на общинската администрация и щатно разписание за предходния период /преди 01.08.2012г./ няма представени по делото.

По делото са представени длъжностни характеристики на длъжностите главен експерт „Общинска собственост“  и старши експерт „Общинска собственост“. Няма представена длъжностна характеристика за длъжността старши специалист „Общинска собственост“, заемана от ищцата.

С предизвестие №93-126-15/21.11.2012г. от Кмета на Община Котел К.Й.М. – Б. е предизвестена, че с оглед намалената численост за длъжността главен специалист „Общинска собственост“, която тя заема, във връзка с писмо вх.№09-04-16/16.11.2012г. от Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Сливен с дадено предварително разрешение, след изтичане на 30 дни ще бъде прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Предизвестието е връчено на ищцата на 26.11.2012г.

Със Заповед №5-776/12.12.2012г. на Кмета на Община Котел е прекратено трудовото правоотношение с ищцата за длъжността „старши специалист „Общинска собственост“, считано от 27.12.2012г. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, във вр. с Решение на ОбС №145/31.07.2012г., поради съкращаване в щата. Заповедта е връчена срещу подпис на К.Й.М. - Б. на 27.12.2012г.

С експертно решение №2469/29.06.2012г. на ТЕЛК обща Сливен на К.Й.М. – Б. са определени 74,5% трайна неработоспособност. Датата на инвалидизирането й е 29.06.2012г., а срокът на инвалидността е до 01.06.2015г. Водещата диагноза е “Инсулинозависим захарен диабет с множество усложнения”, а останалите заболявания са: “Захарна болест тип І. Ретинопатия диабетика нон пролиферанс. Миопия ок. утр. Статус пост АЛЦ. Диабетна нефропатия“. Посочени са противопоказани условия на труд, както следва: „тежък физически труд, нощен труд, опасност от очен травматизъм“. Посочено е, че изпълняваната професия не е противопоказана за заболяванията /представена производствена характеристика/ при спазване на противопоказаните условия на труд.  Това решение на ТЕЛК – Сливен е приложено към личното трудово досие на ищцата.  

С експертно решение №3686/01.10.2012г. ТЕЛК обща Сливен по повод писмо на Кмета на Община Котел за социална защита е посочила, че заболяването Захарна болест тип І с множествени усложнения попада в Наредба №5 на МНЗ от 1987г. и води до закрила при евентуални съкращения и би довело до затруднения при адаптиране на ново работно място.

С писмо изх.№0066-5216 от 14.11.2012г. Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен на основание чл.333, ал.1, т.3 от КТ е дал предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.2 от КТ с К.Й.М. – Б. на длъжност „главен специалист“ в „Общинска собственост“ в Община Котел.

Размерът на брутното трудово възнаграждение на К.Й.М. - Б. за м.ноември 2012г. е 497,22лв.

К.Й.М. - Б. е регистрирана като безработен в Дирекция “Бюро по труда” – Сливен, отдел 93 Котел на 27.12.2012г., като се е явявала в ДБТ за поддържане на регистрацията през периода м.01.2013г. – м.07.2013г.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Котелският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставане шест месеца без работа с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1, 2 и 3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

Въззивната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, е напълно бланкетна, като в нея не са изложени абсолютно никакви конкретни оплаквания извън общата формулировка за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. При извършената от съда проверка на законосъобразността и правилността на акта при липсата на конкретни оплаквания, съдът намира, че първоинстанционният съд при постановяване на решението си не е нарушил императивни разпоредби на закона и е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт по отношение на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. В тази насока въззивната жалба е неоснователна. По отношение на тези искове въззивният състав СПОДЕЛЯ правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, съдът констатира, че районният съд правилно е установил правнорелевантните факти, привел ги е към съответната правна норма, но неправилно е определил чисто аритметично размера на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, като в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено частично.

І. Разгледан по същество, главният иск за признаване уволнението, извършено със Заповед №5-776/12.12.2012г. на Кмета на Община Котел, за незаконно и неговата отмяна е основателен.

Безспорно по делото се установи, че ищцата К.Й.М. - Б. *** по трудово правоотношение на длъжността „ст. специалист „Общинска собственост“ към Дирекция „Счетоводство и собственост“ .

Прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата е извършено със Заповед №5-776/12.12.2012г. на Кмета на Община Котел. В заповедта като правно основание за прекратяване на трудовото й правоотношение е посочен чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване на щата.

В чл.333 от КТ законодателят е предвидил предварителна закрила за определени категории работници и служители при уволнение. Предварителната закрила се прилага при определени, изчерпателно изброени основания за уволнение.

От доказателствата по делото се установи, че ищцата от една страна е трудоустроена – с ЕР на ТЕЛК й е определен процент трайна нетрудоспособност /74,5%/, като са посочени изрично противопоказни условия на труд и от друга страна боледува от болест, определена с Наредба №5/20.02.1987г. на Министъра на здравеопазването – “Инсулинозависим захарен диабет” /чл.1, ал.1, т.6 от Наредбата/. По този начин ищцата е измежду закриляните работници по смисъла на чл.333, ал.1, т.2 и т.3 от КТ.

С оглед възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба, че ищцата не е трудоустроена, следва да се посочи, че с решението на ТЕЛК – Сливен от 29.06.2012г., с което е определен процента неработоспособност, са посочени изрично противопоказни условия на труд, при което положение безспорно ищцата е трудоустроена по смисъла на чл.1, т.3 от Наредбата за трудоустрояване и същата следва да се счита за трудоустроена по смисъла на чл.333, ал.1, т.2 от КТ. Съгласно трайно установената практика на съдилищата закрилата на чл. 333 КТ обхваща всички случаи на трайно намалена работоспособност, независимо дали здравословното състояние на работника е наложило устройването му на нова работа или изпълняваната е без противопоказания за здравето му. Трудоустрояването представлява съобразяване на работата с противопоказанията и в случаите, при които изпълняваната работа е подходяща за здравословното състояние на служителя, трудоустрояването му е фактически изпълнено.

Тъй като трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание съкращаване на щата, т.е. на основание измежду тези, визирани в разпоредбата на чл.333, ал.1 от КТ, то спрямо ищцата са приложими разпоредбите на предварителната закрила при уволнение. Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал.2 от КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда като се взема мнението и на ТЕЛК за всеки отделен случай /за всяка хипотеза на закрила/, трудоустроен работник или служител, както и работник и служител, боледуващ от болест, определена в наредба на МЗ. Целта на разрешението на инспекцията по труда и на становището на ТЕЛК е да се прецени отражението, което смяната на работата ще има върху здравословното състояние на съответния служител и за възможностите му за адаптация на ново работно място. Когато един работник се ползва от закрила на повече от едно основание, то всяка от тях трябва да бъде преодоляна поотделно. /Решение №168 от 11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1113/2011 г., III г. о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/.

В случая е дадено мнение на ТЕЛК – Сливен и предварително разрешение за уволнение от Д“ИТ“ - Сливен само на основание чл.333, ал.1, т.3 от КТ – на основание заболяване по Наредба №5/87г. на МЗ, но не е искано и не е давано нито мнение от ТЕЛК, нито предварително разрешение за уволнение от Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен на основание чл.333, ал.1, т.2 от КТ – трудоустроен работник. Поради това закрилата по чл. 333, ал. 1, т.2 от КТ, от която ищцата също се ползва, не е преодоляна като отделен случай на закрила, както изисква законът.

Само на това основание уволнението е незаконно и следва да се отмени на осн. чл. 344, ал. 3 от КТ без да се разглежда трудовия спор по същество. С оглед изложеното Заповед №5-776/12.12.2012г. на Кмета на Община Котел е незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.  

ІІ. Основателността на главния иск обуславя основателността и на акцесорния иск за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „ст. специалист „Общинска собственост“ към Дирекция „Счетоводство и собственост“. Този иск следва да бъде уважен, като за основателността му е достатъчно уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде постановена отмяната му.

Като е достигнал до същите правни изводи по отношение на двата иска – по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, без да е допуснал нарушение на императивни правни норми и решението му в тази част /по отношение на посочените два иска/ следва да бъде потвърдено.

ІІІ. По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ:

С оглед уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, основателна се явява и претенцията за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението. Разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ, ангажираща отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение при незаконно уволнение, предпоставя установяване на незаконността на уволнението и отмяната му, както и причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа /вредата/. Касае се за един осъдителен иск, с който ищеца иска да бъде осъден ответния работодател да му заплати обезщетение за вредите, които е претърпял от оставането си без работа поради незаконното уволнение.

Тежестта на доказване по този иск е възложена на ищеца – той трябва да докаже оставането си без работа, претърпените вреди и техния размер. В случая от представените по делото писмени доказателства /служебна бележка от ДБТ – Сливен, отдел Котел/ е установено обстоятелството, че ищцата К.Й.М. - Б. е останала без работа в резултат на уволнението за периода след уволнението до изтичане на максималния срок, за който се дължи обезщетение – шест месеца. Следователно работодателят следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за период от 6 месеца за оставане без работа поради уволнението. Съгласно разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ за определяне на размера на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ се взема брутното трудово възнаграждение, което работника е получил за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ уволнението – м.ноември 2012г. е 497,22лв. Въз основа на него съдът определи обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за 6-месечен период в размер на сумата от 2983,32лв., до който размер исковата претенция следва да се уважи, а в останалата част до пълния претендиран размер от 3360лв. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Районният съд при определяне размера на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е допуснал грешка /най-вероятно чисто аритметична/. В тази част въззивната жалба е основателна. Решението на РС – Котел в частта, с която Община Котел е осъдена да заплати на К.Й.М. - Б. обезщетение по чл.225, ал.1, вр. с чл.344, ал.1, т.3 от КТ следва да се отмени над размера от 2983,32лв. до присъдения размер от 3360лв., като вместо него се постанови ново решение, с което иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ се отхвърли над размера от 2983,32лв. до пълния претендиран размер от 3360лв., като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на спора по иска по чл.225, ал.1 от КТ, на ищцата в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК се дължат разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 192,52лв., поради което решението на районния съд в частта относно присъдените й разноски следва да се отмени над сумата от 192,52лв. до присъдения размер от 200лв.

На ответника в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 18лв., поради което същите следва да му се присъдят.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната жалба, следва да се разпредели съразмерно между страните. Двете страни са претендирали разноски пред въззивната инстанция. На въззивника Община Котел следва да се присъдят разноски в размер на 23,23лв., а на въззиваемата К.М. - Б. – разноски в размер на 192,52лв.

Съдът констатира, че въззивникът не е внесъл в пълен размер държавната такса за въззивно обжалване. Внесена е държавна такса в размер на 67,20лв., която обаче е само относно оценяемия иск по чл.225, ал.1 от КТ. Държавна такса не е внесена по другите два неоценяеми иска по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Съдът определя държавната такса за въззивното обжалване за тях в размер на по 40лв. за всеки /чл.18, ал.1, вр. с чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. Следователно допълнително дължимата от въззивника - Община Котел държавна такса за въззивно обжалване възлиза на сумата от 80лв., като въззивника следва да бъде осъден да я заплати.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ОТМЕНЯ Решение №125 от 29.10.2013г., постановено по гр.д. №41/2013г. по описа на Котелски районен съд в частите, с които Община Котел  е осъдена да заплати на К.Й.М. - Б. с ЕГН ********** *** на основание чл.225, ал.1, вр. с чл.344, ал.1, т.3 от КТ обезщетение за оставане без работа поради уволнението за период от шест месеца над размера от 2983,32лв.  до присъдения размер от 3360лв. и  разноски над размера от 192,52лв. до присъдения размер от 200лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от К.Й.М. - Б. с ЕГН ********** *** с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението за период от шест месеца над размера от 2983,32лв. до присъдения размер от 3360лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №125 от 29.10.2013г., постановено по гр.д. №41/2013г. по описа на Котелски районен съд в останалите обжалвани части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА К.Й.М. - Б. с ЕГН ********** *** да заплати на ОБЩИНА КОТЕЛ сумата от 18лв., представляваща дължими разноски пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ, както и сумата от 23,23лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА КОТЕЛ да заплати на К.Й.М. - Б. с ЕГН ********** *** сумата от 192,52лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА КОТЕЛ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт допълнителна държавна такса, дължима за въззивното обжалване в размер на 80лв.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от деня на обявяването му – 27.02.2014г.  

 

Препис от решението да се връчи на страните!

 

                                              

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.