Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 61

 

гр. Сливен,  27.02.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                М. БЛЕЦОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 63    по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 932/18.12.2013 г. по гр. д. № 17/2013 г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Т.П.А. ЕГН ********** и Х.В.А. ЕГН ********** *** против  А.Н.А. ЕГН ********** *** * и П.т.П. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 128 ал. 1 от СК  за определяне на мерки за лични отношения с внучката им Х. П. Т. родена на  *** г. ЕГН ********** до навършване на3-годишна възраст на детето, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 до 17 ч., както и две седмици през лятото когато това време не съвпада с отпуска на майката и съответно с времето когато бащата е с детето, определени часове на рождения ден на детето и след навършване на3-годишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 до 17 ч. с преспиване, две седмици през лятото несъвпадащи с отпуска на майката и времето когато детето е с баща си  и определени часове на рождения ден на детето, като неоснователен. Със същото решение ищците са осъдени да заплатят на първата ответница направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Подадена е въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство, които сочат че решението е неправилно и необосновано, тъй като не е съобразено със събраните по делото доказателства. Сочи се, че лични отношения между бабата и дядото от една страна и детето се определят само когато това е в интерес на детето. Конвенцията за правата на детето задължава родителите да осигурят условията за живот необходими за развитието на детето. В настоящия случай съдът не е установил вредно въздействие на бабата и дядото върху интересите, възпитанието, живота и здравето на внучката им. Недопустимо е районният съд да прави предположения, че обтегнатите отношения между бабата и дядото и майката на детето, биха създали риск. Интересът на детето изисква  да не бъдат прекъсвани отношенията в семейството въпреки развода на родителите. Неправилни са изводите на съда, че бащата на детето и ищците живеят в едно домакинство, което не препятствало отношенията между детето и неговите баба и дядо. Не следва да бъде лишаван бащата от контакта с детето, поради което е в негов интерес да има и лични отношения с бабата и дядото. Поради това се иска да бъде отменено решението и да се постанови ново, с което да бъде уважен  предявеният иск.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Излагат се съображения, че крайният извод на районния съд е правилен и законосъобразен, тъй като към този момент не е в интерес на детето да бъдат определени мерки за лични отношения с дядото и бабата.  Развиват се съображения за това и се анализират събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства. Сочи се , че при определянето на такъв режим силно ще бъдат ограничени възможностите на майката да бъде с детето, което ще наруши връзката между родител и дете. От друга страна се развиват съображения, че към настоящия момент не са прекъснати отношенията между въззивниците и детето, тъй като бащата осъществява режим на лични отношения с него и живее в едно домакинство със своите родители – въззивниците. Поради това се иска решението да бъде потвърдено.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. въззивниците се явяват лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

Въззиваемата се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззиваемият изразява становище, с което счита подадената жалба за основателна.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

   Жалбата е неоснователна. Мерки на лични отношения между  бабата и дядото и детето се определят когато съдът прецени, че е в интерес на детето осъществяването на тези отношения. Безспорно е, че след прекратяването на брака между майката и бащата на детето  на бащата е определен режим на лични контакти всяка втора и четвърта неделя от месеца от 10 до 18 ч. до навършване на 3-годишна възраст на детето и след навършване на 3-годишна възраст всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9 ч. на съботния ден до18 ч. на неделния ден, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката , както и половината период от коледните, новогодишните и великденските празнични дни. Установено е също, че бащата на детето живее заедно със своите родители – въззивниците по настоящото дело. За да постанови своето решение районният съд се е съобразил с деликатното здравословно състояние на детето и неговата ниска възраст. Отчел е също необходимостта при така определения режим налични отношения с бащата майката също да има възможност да отделя внимание и грижи през свободното си време за обгрижване на детето. Поисканият от въззивниците режим на отношения с детето би довело до силно ограничаване възможностите на майката да общува с детето, да се грижи за неговото възпитание и израстване, което не е в интерес на самото дете. Вярно е, че  бабата и дядото имат право  да осъществяват контакти със своето внуче, да участват в неговото възпитание дори и в отглеждането му при определени обстоятелства. Все пак трябва да се държи сметка обаче за първостепенната връзка родител-дете, която има решаващо значение за израстването  възпитанието и нормалното душевно развитие на детето.  По никакъв начин правото на бабата и дядото да виждат своето внуче не следва да води до ограничаване и стесняване на възможностите за общуване на майката с детето.  На  практика уважаването на иска би довело до такова положение, което не е в интерес на детето. От друга страна  съдът  правилно е преценил и обстоятелството, че бащата на детето живее със своите родители и на този етап – с оглед възрастта на детето, неговото здравословно състояние, има възможност за общуване на детето с неговите баба и дядо. Така след като определянето на такъв режим не е в интерес на детето , то жалбата се явява неоснователна.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 932/18.12.2013 г. по гр. д. № 17/2013 г. на Сливенски районен съд.

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: