Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   75

 

гр. Сливен, 11.03.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на пети март през две хиляди и четиринадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:          ВАНЯ АНГЕЛОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №70 по описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от К.П.П. против Решение №1031/13.12.2013г. по гр.д.№97/2011г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от К.П.П. против Й.Р.Т., Л.Г.Т., К.Л.К. и Р.В.К. иск по чл.64, ал.1 от ЗС за осигуряване на път през имот №67338.414.326 и ключ за имот №67338.414.326, за да може да ползва собствената си 1/2 ид.ч. от сгради с кадастрални номера №67338.414.326.3 и №67338.414.326.4 и ищцата е осъдена да заплати на ответницата К.К. направените по делото разноски в размер на 300лв. Решението е обжалвано изцяло.

            В жалбата си въззивницата – ищец в първоинстанционното производство К.П.П. посочва, че  сем.Т. сами си направили ключ и използвали сградата, както си пожелаят, като повече от 8 години не я допускали до нейната собственост, за да могат да я рушат. С оглед извода, че сградата била опасна, не отговаряла на изискванията и затова нямала право да я види, посочва, че само собственика е този, който може да реши как да постъпи със своята собственост. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на СлРС и да постанови друго, с което я допусне до нейната собственост, за да прецени какво да предприеме.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите.

В същия срок няма подадена насрешна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата К.П.П., редовно призована, се явява лично, като поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Моли съда да й осигури достъп до сградата.

В с.з. въззиваемите Й.Р.Т., Л.Г.Т. и Р.В.К., редовно призовани не се явяват и не се представляват. Не са изразили становище по подадената въззивна жалба.

Въззиваемата К.Л.Т. – К., редовно призована, в с.з. не се явява, представлява се от пълномощник адв.Е.Х., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди първоинстанционното решение. Посочва, че в случая вилната сграда е срутена и не може да се ползва според това предназначение, нито по друг начин, поради което искът по чл.64 от ЗС е неоснователен. Другата сграда всъщност е остъклено антре и не представлява сграда по кадастъра. Освен това посочва, че собственици на земята са само ответниците К. и Р. К.. Й. и Л. Т. са собственици само на ½ от сградата, не и на земята и иска против тях е неоснователен и на това основание.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено частично.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е иск за определяне режим на ползване на земята от суперфициарен собственик на сграда с правно основание чл.64 от ЗС.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основава ищцовата претенция, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищцата накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Безспорно по делото се установи, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от сграда с идентификатор №67338.414.326.3 с площ 33кв.м. с начин на трайно ползване – друг вид сграда за обитаване и на ½ ид.ч. от сграда с идентификатор №67338.414.326.4 с площ 4кв.м. с начин на трайно ползване – селскостопанска сграда. Останалата ½ ид.ч. от двете сгради е собственост на ответниците Й.Р.Т. и Л.Г.Т.. Поземленият имот с идентификатор №67338.414.326, в който са построени сградите, е собственост на въззиваемитеответници в първоинстанционното производство К.Л.К. и Р.В.К..

Налице е суперфициарна собственост на процесните две сгради, отделно от земята, на основание чл.63 от ЗС. Съгласно разпоредбата на чл.64 от ЗС собственикът на постройката може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. В случая друго по смисъла на цитирания законов текст не се установява, следователно правото на ищцата се ограничава само до установените в чл.64 от ЗС правомощия. Нейното право се свежда до ползване на такава част от мястото, върху което са построени сградите, която й осигурява нормален достъп тях, в т.ч. и за поддържането им в нормално и годно за ползване състояние, както и право да използва мястото при ремонт на постройките /като строителна площадка през време на строежа, монтиране на временни съоръжения при ремонтните дейности, осигуряване достъп до подземната инфраструктура и др. под./.

Настоящия състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че тъй като сграда по смисъла на ЗУТ не съществува и същата се е саморазрушила, то иска за ползване на земята е неоснователен.

Правото на строеж е такова вещно право, което не се погасява с погиване на вещта – ако постройката погине, носителят на правото на строеж може да я построи отново без да е нужно да му се учредява ново право на строеж. В случая, както настоящия, при разрушаване на сградата, ищцата има правото да я построи отново, като безспорно има правото да ползва съответна част от земята за складиране на материали, да прекарва инсталации и безспорно на първо място право да се направи пътека за преминаване. Ищцата, като съсобственик на двете процесни сгради, дори и разрушени, трябва да има осигурен достъп до тях за извършване на съответните ремонтни и възстановителни работи, както и достъп поне за да се разчистят строителните отпадъци от саморазрушилата се сграда.

По делото пред районния съд е изслушана строително-техническа експертиза, която е предложила вариант на правото на преминаване през имота, за да се стигне до двете сгради, съсобствени на ищцата. Съдът намира, че вещото лице е съобразило правилото на чл.64 от ЗС и е дало компетентно предложение на варианта за преминаване, неограничаващо правата на собствениците на земята и едновременно с това осигуряване на достъп на ищцата до двете сгради, съобразно съществуващата регулация. 

С оглед изложеното съдът намира предявеният иск по чл.64 от ЗС против собствениците на земята К.Л.К. и Р.В.К. за основателен и като такъв следва да бъде уважен. Решението на Сливенски районен съд, в частта, с която иска на К.П. против тези двама ответници е отхвърлен следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да се постанови ново, с което се определи на ищцата право на преминаване през имота на ответниците К. по варианта, предложен от вещото лице И.Х.И., който става неразделна част от настоящото решение.

Иска по чл.64 от ЗС по отношение на ответниците Й.Р.Т. и Л.Г.Т. е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Установено е по делото, че тези ответници са съсобственици с ищцата на двете процесни сгради, като те не притежават право на собственост върху поземления имот, в който са построени сградите. Иск по чл.64 от ЗС е основателен само спрямо собствениците на земята, които имат задължението да осигурят възможност на суперфициарния собственик да ползва земята с оглед ползването на постройката. Налице е законово установено  ограничаване на правата на собственика на терена, но само до такъв обем от правото, който е достатъчен за осигуряване възможността на собственика на построеното да го ползва. Собственикът на терена следователно има правото да го ползва, зачитайки правата на суперфициарния собственик върху онази част, която му е необходима за използването на постройката според нейното предназначение.  Поради това решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска на К.П. против Й.Р.Т. и Л.Г.Т., като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

            В първоинстанционното производство претенция за разноски е направила само ответницата К.К., на която са присъдени такива. С оглед изхода на спора по иска против нея, на същата не се следват разноски и решението на Сливенски районен съд в частта относно присъдените й такива следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.

            Ищцата не е претендирала разноски пред първата инстанция и съдът не следва да се произнася в тази насока.  

Пред настоящата инстанция никоя от страните не е направила претенция за присъждане на разноски и съдът не следва да се произнася в тази насока.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №1031/13.12.2013г. по гр.д.№97/2011г. на Сливенски районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от К.П.П. с ЕГН ********** против К.Л.К. с ЕГН ********** и Р.В.К. с ЕГН ********** иск по чл.64 от ЗС за осигуряване на път през имот №67338.414.326 и ключ за имот №67338.414.326, за да може да ползва собствената си 1/2 ид.ч. от сгради с кадастрални номера №67338.414.326.3 и №67338.414.326.4 и в частта, с която К.П.П. е осъдена да заплати на К.Л.К. направените по делото разноски в размер на 300лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.64 от ЗС режим на ползване на поземлен имот с идентификатор №67338.414.326 по кадастралната карта на гр.Сливен, одобрена със Заповед №РД-18-31/19.04.2004г. на АК, находящ се в гр.Сливен, с площ 1550кв.м., собственост на К.Л.К. с ЕГН ********** и Р.В.К. с ЕГН ********** по отношение на К.П.П. с ЕГН ********** *** 80-13 - собственик на ½ ид.ч. от построените в имота сгради: сграда с идентификатор №67338.414.326.3 с площ 33кв.м. с начин на трайно ползване – друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор №67338.414.326.4 с площ 4кв.м. с начин на трайно ползване – селскостопанска сграда, както следва: ползване на площ от 21,00кв.м. за достъп до сграда №67338.414.326.3 и на площ от 12,60кв.м. за достъп до сграда №67338.414.326.4, оцветени в жълт цвят по скицата, приложената към заключението на вещото лице И.Х.И. /л.81 от гр.д. №97/2011г. по описа на СлРС/, която да се счита неразделна част от настоящото решение.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1031/13.12.2013г. по гр.д.№97/2011г. на Сливенски районен съд в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявения от К.П.П. с ЕГН ********** против Й.Р.Т. с ЕГН ********** и Л.Г.Т. с ЕГН ********** иск по чл.64 от ЗС за осигуряване на път през имот №67338.414.326 и ключ за имот №67338.414.326, за да може да ползва собствената си 1/2 ид.ч. от сгради с кадастрални номера №67338.414.326.3 и №67338.414.326.4, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                          

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                               2.