Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 82

 

гр. Сливен,  13.03.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  дванадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 81    по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение №  910/04.12.2013 г. по гр. д. №900/2013 г. на Сливенски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Ж.Г.Г. ЕГН ********** *** против  „ДЗИ – Общо застраховане” АД ЕИК 121718407 със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”Г. Б.” № *, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 409 /отм/ от ТЗ за заплащане на сумата 2314.66 лв., представляваща присъдени на С.К. 1624.66 лв. разходи за погребение, 300 лв. съдебни разноски за първа инстанция и 300 лв. за въззивна инстанция и присъдени в полза на СлРС разноски в размер на 90.00 лв. и на сумата 2812.20 лв., представляваща присъдени в тежест на ищеца съдебно-деловодни разноски по изпълнителни листи №№ 162 и № 163/11.08.2009 г. , съответно в размер на 657.20 лв. за БОС и 2155.00 лв. за БАС,  като неоснователни.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че решението е неправилно и необосновано и не съответства на събраните доказателства. Развиват се съображения, че полицата за сключена застраховка „Гражданска отговорност” е договор между застрахован и застрахователя, с която застрахователят се задължава при увреждане на участник в ПТП да заплати обезщетение. Застрахователят има задължение да покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, включително и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.  Развиват се съображения в тази насока и се достига до извода,че застрахователяте  заплатил на наследниците на починалия при ПТП само обезщетенията за претърпени неимуществени вреди. Така е останало неудовлетворено изискуемото притезание, а именно обезщетението за имуществени вреди и разноски по делата.  Поради това се иска решението на районния съд да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което да се уважат претенциите.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Прави се разбор на събраните по делото доказателства и се сочи, че правата на ищеца произтичащи от договора за застраховка , са се погасили по давност към 29.10.2010 г. По същия начин и към този момент е изтекла и давността по другата претенция, поради което се иска да бъде потвърдено атакуваното решение.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

Въззивникът, редовно призован, не се явява в с.з., вместо него се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

За въззиваемото дружество се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадена жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

Правилно и законосъобразно съдът е посочил, че застраховката покрива вредите, които са причинени на трети лица и законодателят никога не е предвиждал задължения на застрахователя да заплаща на застрахования  разноските за вещи лица, свидетели и държавни такси по водено срещу него наказателно производство. Така напълно законосъобразно и обосновано съдът е достигнал до извода, че претенцията за заплащане на сумата от 2812.20 лв. представляваща присъдени в тежест на ищеца съдебно-деловодни разноски е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът законосъобразно и обосновано е приел, че по отношение на претенцията за заплащане на сумата 2314.66 лв., представляваща присъдени на С.К. разходи за погребение, съдебни разноски за първа инстанция и разноски за въззивна, също е налице неоснователност. Липсват доказателства ищецът да е изплатил изцяло на  С.К. претендираната сума, а по делото е установено, че е заплатил по сметка на ДСИ сумата от 30.00 лв.  Така районният съд правилно е преценил, че по принцип тази сума следва да бъде присъдена, тъй като с нея е обезщетил увреденото лице, но в случая се явява основателно възражението на застрахователното дружество за погасяване на вземането му по давност. Настоящият състав изцяло споделя съображенията на районния съд в тази посока, поради което не следва да ги преповтаря.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 460 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №  910/04.12.2013 г. по гр. д. №900/2013 г. на Сливенски районен съд .

 

ОСЪЖДА Ж.Г.Г. ЕГН ********** *** да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” АД ЕИК 121718407 със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”Г. Б.” № * сумата от 460 /четиристотин и шестдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: