Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 05.03.2014 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на пети март през двехиляди и четиринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                ВАНЯ АНГЕЛОВА

                                                                                 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 82 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 994/14.12.2013г. по гр.д. № 3010/13г. на СлРС, с което е изменен размера на присъдена месечна издръжка на непълнолетно дете /със съгласието на майка му/ от родител, като е увеличен от 100 лв. на 150 лв., до настъпване на правопрекратяващи или правоизменящи факти, заедно с лихвата за забава от предявяване на иска, искът е отхвърлен като неоснователен над присъдения до пълния претендиран размер от 200 лв. месечно, и са присъдени  съразмерно д.т. и разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва решението в уважителната част  изцяло, като  счита, че в нея то е незаконосъобразно, тъй като съдът не е преценил правилно събраните доказателства. Твърди, че неправилно е приел размера на неговите доходи, както и че те са достатъчни, след приспадане на определената издръжка, да задоволява неговите и на жената, с която живее нужди. Счита за неправилно виждането на съда, че след като е трудоспособен, следва да си осигурява доход в размер на поне минималната за страната заплата, твърди, че определената сума надвишава нуждите на детето му, предвид възрастта му. Поради това моли въззивния съд да отмени решението в уважителната част и вместо това постанови ново, с което отхвърли иска и за тази сума. Евентуално моли да се определи по-нисък размер на издръжката, съобразен с неговите възможности и нуждите на детето. Претендира разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба няма направени  доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въззиваемата твърди, че доводите на въззивника са несъстоятелни и излага контрааргументи относно размера на месечните нужди на детето и разпределението на издръжката му между двамата родители. Счита решението за правилно в обжалваната част и моли тя да бъде потвърдена. Претендира разноски за тази инстанция, няма нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител по  чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения и моли съда да я уважи. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата – със съгласието на своята майка, редовно призована, не се явява и не се представлява. С писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, надлежно упълномощен от нея, със съгласието на майка й, оспорва въззивната жалба, поддържа изложените съображения в отговора и иска обжалваната част на решението да бъде потвърдена. Претендира разноски за тази инстанция, прилага списък.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения, няма подадени по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени защити.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решенито е и правилна, поради което следва да бъде потвърдена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Съдът правилно е преценил, че за уважаване по принцип на иска, следва да са едновременно налице няколко предпоставки. От една страна – увеличени нужди на искащия издръжка и от друга – възможност на задълженото да я дава лице. Тъй като задължението за издражка на непълнолетно дете е безусловно от гледна точка на възможността на детето да се издържа с имуществото си, съдът правилно е констатирал и преценил само правоизменящите факти във връзка с чисто обективното увеличаване на нуждите на едно дете, настъпили в рамките на 3,5-годишния период от предходното присъждане на издръжка. Самите нужди, според своето естество, са сведени само до най-необходимото за живот в границите на човешкото достойнство – храна, облекло, елементарно домакинство, учебници и пособия, евентуално – разходи за културни и спортни развлечения.

Също правилно и в съответствие с материалноправните разпоредби, съдът се е съобразил с възможностите на всеки от родителите, взел е предвид доказаните им доходи и е съобразил факта, че върху майката на ищцата лежи и ангажимента за осигуряване – лично или чрез родителите си, на дом и домашна обстановка за детето, на непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание и за ежедневните му нужди.

Ответникът не е доказал наличието на други, утежняващи материалното му състояние факти – задължение към друго непълнолетно дете, заболяване, неработоспособност или намалена такава.

Правилно решаващият съд, съобразявайки възможностите на родителите, е преценил, че месечната издръжка на детето не следва да тангира с нормативноустановения минимум, но пак го е оставил в рамките на минималната работна заплата. РС е взел предвид, че към настоящия момент, с оглед обективните икономически условия във всяка значима сфера на живота, приложени към нуждите на 15 годишното дете /които се приближават до тези на възрастен индивид/ и възможностите на родителите, минимално достатъчният размер за месечната издръжка, с оглед пола и възрастта му, е общо 280 лв., от които е възложил 150 лв. на бащата, който не полага лични грижи. Следва да се отбележи, че при определяне общите нужди на детето, РС е приел за необходима и достатъчна посочената сума, но въззивната инстанция счита, че за база е следвало да се вземе минималната за страната работна заплата – 340 лв.

 Несъстоятелен е доводът, изтъкнат от ответника, че понеже е безработен, основната му грижа е да осигури на себе си средства за да живее. Въззивникът, в положението си на млад, здрав и работоспособен индивид, съчетано с качеството му на баща на непълнолетно дете, е достатъчна предпоставка и мотивация той да положи необходимите и ефективни усилия да осигури задоволителни средства за съществуване за детето си и себе си, без да превръща своите нужди в приоритетна цел.

Основното, непререкаемо по важност и приоритетност задължение на съда, е да защити максимално интереса на непълнолетното дете, в духа на съвременните изисквания на нашето и европейското гражданско общество, към което се стремим да се приобщим, поради което не може реалната и действителна, житейски обоснована необходимост, да бъде превърната в механично съотношение между две числа.

В този смисъл настоящият състав счита за неоснователно възражението на въззивника, че 150 лв. е непосилен и висок за него размер на издръжката.

Ето защо въззивната инстанция също намира, че искът е основателен за посочената месечна разлика, за която следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 200 лв. – да се отхвърли. Увеличената издръжка следва да се присъди от момента на поискването й чрез предявяване на исковата молба и се дължи до навършване на пълнолетие на детето, или до настъпването на правоизменящи или други правопрекратяващи я факти. От датата на поканата – за каквато се счита предявяването на иска, следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззиваемата за тази инстанция в размер на 50 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

         

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 994/14.12.2013г. по гр.д. № 3010/13г. на СлРС в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

 

 

ОСЪЖДА Т.И.К. да заплати на И.Т.И. със съгласието на майка й Д.И. Колева направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 50 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                   

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: