Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 83

 

гр. С.,  13.03.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  дванадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 83    по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 967/20.12.2013 г. по гр. д. № 2123/2013 г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на  Д.С.М. *** и С.П.Д. ***, че Е.Н.Д. ***, к-с „З., бл. * ет. * ап. * е собственик на недвижими имоти, представляващи 2/5 ид.ч. от ПИ с идентификатор 67338.504.83 с административен адрес гр. С., ул.”Д. П. – Д.” №* с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., с площ от 128 кв.м., при съседи:  имоти №№ 67338.535.8 № 67338.504.82 , № 67338.504.80, № 67338.504.77, ведно с построените в имота сграда с идентификатор № 67338.504.83.1 с площ от 32 кв.м. на един етаж, с предназначение жилищна сграда, сграда с идентификатор № 67338.504.83.2 с площ от 18 кв.м.,, на един етаж, с начин на трайно ползване – гараж, сграда с идентификатор №67338.504.83.3 с площ от 26 кв.м. , с начин на трайно ползване – друг вид сграда за обитаване и 2/5ид.ч. от ПИ с идентификатор 67338.504.82 с административен адрес гр. С., ул. „Д. П. – Д.” № * с площ от 138 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., при граници: имоти с №№ 67338.535.8 , 0 67338.504.81, №67338.504.80 и № 67338.504.83 и е осъден Д.С.М. да предаде на собственика Е.Н.Д. владението върху недвижимите имоти, представляващи 2/5 ид.ч. от тях. Със същото решение Д.С.М. и С.П.Д. са осъдени да заплатят на Е.Н.Д. направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ответниците Д.С.М. и С.П.Д. чрез процесуалният им представител адв. Е.П.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съдът е приел, че ответницата Д. е прехвърлила имотите на Д.М. по време на висящност на съдебен процес, поради което тя не може да му прехвърли права, тъй като към момента на сделката не е притежавала такова право на собственост. Сочи се, че издаването на заверен препис на съдебното решение на СлРС преди влизането му в сила е неправилно, но съдът не е обсъдил последиците от това обстоятелство, които влияят на сделката. Към момента на извършването им страните са действали със съзнанието, че Д. е била собственик на имотите и е прехвърляла права въз основа на валидно правно основание.  Твърди, се че при извършване на прехвърлителната сделка са ползвани валидни документи и на страните не може да им бъде вменявана вина, че съдебен състав е извършил грешка при издаване на препис на решение. Поради това се извежда извода, че към момента на сделката ответниците са действали като добросъвестни страни по нея. Сдът не е обсъдил и събраните по делото доказателства, доказващи реалните грижи положени от Д.М. и така е опорочил своя акт . Поради това се иска отмяна на решението и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Сочи се, че по категоричен начин е установено, че прехвърлителната сделка между ответниците е извършена по време на висящност на процес с предмет отмяна на дарение, извършено от ответницата С.Д. в полза на ищцата. Допуснатата от въззивния съд грешка при посочване на въззивното решение,че то не подрежи на касационно обжалване, не променя извода за висящност. Подадената касационна жалба е била допусната до разглеждане и въ0 основа на нея въззивното решение е отменено, а предявеният иск по чл. 227 от ЗЗД отхвърлен. Така Д. не е възстановила собствеността си върху процесния имот. В случая субективното отношение на страните по продажбата и позоваването им на получения препис от решението на въззивната инстанция са без значение. Правилно първоинстанционния съд е констатирал, че към момента на извършване на продажбата, продавачката не е била собственик на имота, поради което липсва и прехвърлителен ефект на извършената сделка. Сочи се, че съображенията относно отношенията на ищцата с втората ответница са неотносими към правилността на обжалваното решение, а оплакването против непроизнасянето на съда относно искане за обезсилване или отмяна на нотариалния акт, с който е била оформена продажбата между ответниците също е неоснователно, с оглед на задължителната практика на ВКС. Поради това се иска да бъде потвърдено решението.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. въззивниците, редовно призовани, не се явяват. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа подадената жалба.

Въззиваемата не се явява, явява се представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

  

Безспорно е установено, че ответницата С.Д. е дарила на ищцата  Е.Н.Д. собствени недвижими имоти, така както са индивидуализирани и подробно описани. Това дарение  е било атакувано с иск по чл. 227 от ЗЗД, но предявеният иск за отмяната е бил отхвърлен с влязло в сила решение на ВКС. В хода на това производство ответницата Д. е прехвърлила на ответника Д.М.  своя „собственост” върху тези имоти. Прехвърлянето на имотите обаче по време на висящността на съдебния процес не е могло да породи правно действие, свързано с прехвърлянето на права на втория ответник върху тях, тъй като към момента на сделката прехвърлителката  не е притежавала никакво право на собственост върху недвижимите имоти.  Поради това тя не е могла да прехвърли права, които реално не е притежавала. Издаването на заверени преписи от съдебното решение на СлОС преди влизането му в сила действително е неправилно, но от него въззивниците не могат да черпят права, тъй като то не променя правното положение.  Така от момента на придобиване на правото на собственост въззиваемата Е.Д. никога не е губила това свое право и към момента тя продължава да е собственик на съответните идеални части от тези имоти. В случая са без отношение към спора обстоятелствата свързани с гледането на първата ответница, както и изложените съображения относно това, че въззивниците са действали  добросъвестно при сключването на сделката между тях с оглед на притежаваните от тях документи.

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 120 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 967/20.12.2013 г. по гр. д. № 2123/2013 г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА Д.С.М. *** и С.П.Д. *** да заплатят на Е.Н.Д. ***, к-с „З., бл. * ет. * ап. * сумата от 120 /сто и двадесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: