Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,24.04.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

При секретаря Р.Г. и в присъствието на…, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 96 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против решение № 1047/07.01.2014 г. по гр.д. № 3188/2013 г. на СлРС, с което е признато за установено, че въззиваемата Р.С.П., ЕГН **********,*** не дължи на въззивника сумата от 1124.60 лв., представляваща цена на допълнително количество електрическа енергия начислена за периода 07.02.2013г. до 26.04.2013г.. Със същото решение въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемите деловодни разноски в размер 451.50 лв.

         Във въззивната жалба се сочи, че решението на СлРС е неправилно и незаконосъобразно и постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Неправилно съдът бил основал своето решение на практика на ВКС, тъй като същата касаела текстове на закона за енергетиката, които вече са изменени с последната редакция влязла в сила от 17.07.2012 г. Страната счита, че съгласно това изменение на чл.58а ал.2 т.6 от ЗЕ съществува нормативно основание въззивникът да начислява допълнително електроенергия, когато тя не е била правилно отчетена. В конкретния случай несъмнено било доказано, че върху електромера на въззиваемата е била извършена нерегламентирана външна намеса, в следствие на която електромерът отчитал по-малко от реално консумираната електрическа енергия. От друга страна въззивникът е посочил, че с оглед обществения интерес би следвало тежестта от незаплатената, поради неотчитане ел.енергия, да бъде възлагана на лицата, които са се ползвали от това неправомерно отчитане, тъй като в противен случай тази цена би била заплатена от всички абонати като ценообразуващ фактор.

         Въззивникът сочи в жалбата, че разпоредбата на чл. 54 от общите условия на ЕВН, не е санкционна по характер, а с регламентираната в нея процедура се цели приблизително и точно отчитане на получената, но незаплатена ел.енергия като въобще не е необходимо да се установи, че ползувателите са действали неправомерно, че именно те виновно са сложили допълнително устройство в електромера. Сочи се, че всички събрани доказателства по делото установяват дължимостта на сумата, поради което се моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира се деловодни разноски за двете инстанции.Моли се, ако съдът вземе решение, че обжалваното решение е правилно, да се намали присъденото адвокатско възнаграждение с оглед ниската степен на сложност на делото.

         В законния срок е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата П.. С нея същата е оспорена като неоснователна. Много подробно са изложени съображения за процедурата, която следва да се спазва при начисляване на допълнителна енергия, за трайната практика на ВКС във връзка с едностранното начисляване на допълнителна енергия. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се деловодни разноски.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемата П., редовно призована, се представлява от адв. Д., която моли да се остави без уважение  въззивната жалба, да се потвърди първоинстанционното решение и да се присъдят направените по делото разноски за настоящата инстанция .

Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на 20.01.2014 г. и в рамките на законоустановения  двуседмичен срок – на 31.01.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въведените с въззивната жалба оплаквания не са основателни.

Пред СлРС е предявен отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество.

При така предявен иск ответникът носи доказателствената тежест  при условията на пълно и пряко доказване да докаже, че спорното право е възникнало и съществува, а ищецът следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е ответникът да установи  факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищецът да установи възраженията си за неговата недължимост.

В тежест на ответника е да докаже по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на ел.енергия или осъществяването на нерегламентиран /без знание и разрешение на ЕВН ЕР или ЕВН ЕС/ достъп  до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищеца или от друго лице с негово знание –  т.е. наличие на виновно поведение.

Касае се за облигационни отношения, произтичащи от приложимите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия „ ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД / ОУ ЕВН ЕС/, както и Общи условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД / ОУ ЕВН ЕР/, които са в сила за потребителите на електрическа енергия.

Според чл. 28, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС, единствено посредством  представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, съпроводени със справки за начислената енергия ответникът има право да изчислява и коригира сметките на клиентите за изминал период. Според чл.54, ал.1от ОУ  ЕВН ЕР в случай на неточно измерване и/или неизмерване на ел.енергия, установено при проверка по реда на ОУ ЕВН ЕР, както и в случай, че при метрологична експертиза по реда на същите общи условия бъде установено несъответствие на метрологичните и техническите характеристики с нормираните, което се различава от установеното при проверка от ЕВН ЕР, то ЕВН ЕР съставя констативен протокол и уведомява в срок от седем дни клиента и ЕВН ЕС за преизчислените количества ел.енергия, а съгласно чл.54, ал.2 ОУ ЕВН ЕР  в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване. ЕВН ЕС преизчислява количеството електрическа енергия за период от датата на монтажа или последната извършена от ЕВН ЕР или друг оправомощен орган проверка на средството за търговско измерване, до датата на констатиране на грешката в измерването или неизмерването, освен ако може да бъде установен точния период на грешното измерване или неизмерване, но  за не повече от 90 дни. Следователно за да възникне въобще право на ответника / съгласно ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕС/ да коригира за минал период сметката за ел. енергия на ищеца е необходимо да е установено преди това по реда на ОУ на ЕВН ЕР  неточно измерване и/или неизмерване на ел.енергия  или да е установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване (чл. 54, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕР). Според чл. 35, ал. 4 от ОУ на ЕВН ЕР  тези обстоятелства се установяват посредством съставен констативен протокол, а  чл. 63 от същите ОУ  ЕВН ЕР съдържа правилата за съставянето на тези протоколи. Този протокол има характер на частен свидетелстващ документ и той следва да „гарантира” отразеното в него ако е спазена процедурата по съставянето му . В противен случай отразеното в него няма да може да бъде възприето като безспорно и да даде основание за начисляване на допълнително дължима сума за електроенергия. Ето защо спазването на описаната процедура е предмет на изследване от съда.

Настоящата инстанция напълно споделя крайния извод на първоинстанционния съд, досежно неспазената процедура при извършване на проверката на СТИ на ел. енергията, потребена от ищците. Тази проверка  е следвало да бъде извършена, съгласно клаузите на  ОУ на ЕВН ЕР, по реда на тези ОУ – чл. 35, от лицата по ал. 4, а констатациите от нея да бъдат закрепени в констативен протокол във вида и по реда на  чл. 63 ал. 1 и ал. 2 - подписан от представители на ЕВН ЕР и клиента, а в случай на отсъствие или отказ на последния – от свидетели, присъствали на проверката. 

Констативният протокол от извършената проверка на ищцовото средство за търговско измерване на 26.04.2013 г. е съставен в отсъствието на абоната. Протоколът е подписан от двама свидетели, без да е отразено в него лични данни, които позволяват те да бъдат индивидуализирани, което е в нарушение на установените с ОУ ЕВН ЕР правила. Следователно така  съставеният  констативен протокол противоречи на  изискванията, визирани в ОУ ЕВН ЕР. Този протокол не е бил надлежно връчен на клиента - абонат чрез препоръчано писмо с  обратна разписка, каквото е предписанието в ОУ в съответния срок. Естествено  целта на връчване на констативния протокол е уведомяване на клиента за извършената проверка и направените констатации, но тя не може да бъде постигната единствено чрез изпращане на уведомително писмо, ведно с коригираща справка. Чрез връчването на самия констативен протокол се дава възможност на потребителя да  оспори съставянето му, както и  действията на служителите на ЕВН ЕР при осъществяване на проверката, съгласно предвидения в раздел VІ на ОУ ЕВН ЕР административен ред, и едва след като спора не бъде уреден, абонатът да търси правата си по съдебен ред.

По въпроса за наличието или липсата на предпоставки за извършване на едностранна корекция в сметката на потребителя на електрическа енергия от страна на доставчика въз основа на клаузи, съдържащи се в издадени от доставчика общи условия съществува задължителна съдебна практика, постановена от ВКС РБ по чл.290 ГПК- Решение №165/19.11.2009г по т.д. № 103/2009г.;Решение № 104/05.07.2010г. по гр.д. № 885/2009г.; Решение № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г.; Решение № 189/11.04.2011г по т.д. № 9/2010г.; Решение №177/12.12.2011г. по т.д. № 1008/2010г. ТК ІІ т.о. ВКС.

В цитираните решения е застъпено категорично становище, че извършването на едностранна промяна от страна на доставчика  в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия е лишена от законово основание – както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона на енергетиката – обн. ДВ, бр.107/09.12.2003г. и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия е недопустимо, поради нарушаване принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения  в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.

В решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. ВКС РБ е отречена възможността доставчикът да основава правото си на извършване на едностранни корекции по сметките на потребителите с клаузи, съдържащи се в общите условия, приети от самия него и обвързващи потребителя, като е прието, че поради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.

Тъй като горецитираната съдебна практика е постановена по реда на чл.290 ГПК, т.е. касае се за актове на казуално тълкуване или задължителни в тълкувателната си част за долустоящите на ВКС РБ съдебни инстанции, настоящия въззивен съдебен състав приема, че ответното дружество – въззивник в настоящото производство следва да докаже не само наличието на обективно неправомерно въздействие върху СТИ на доставената ел.енергия на въззиваемия / когато се касае за такова установяване/, но и причинна връзка с неговото виновно поведение за това неточно отчитане.

Действително от 17.07.2012г. в ЗЕ се предвиди в разпоредбата на чл.83, ал.1, т. 6 ЗЕ / обн. ДВ бр.54/2012г. в сила от 17.07.2012г./, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството ел.енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Алинея втора от горната разпоредба предвижда, че правилата се приемат от комисията по предложение на енергийните предприятия и се публикуват от енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им.

Разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6, б.”а” ЗЕ, сочи, че крайният снабдител продава ел.енергия при публично известни условия, които задължително съдържат реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена ел.енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ.

Нормата на чл.45, ал.1 от Правила за измерване на количеството ел.енергия, приети от ДКЕВР с Решение № П-1/10.04.2007г. на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ  посочва, че когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата, съгласно наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и не е известно кога се е появила установената грешка, отчетеното количество ел.енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договора за покупко-продажба на ел.енергия или това са ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР.

Анализът на нормативната уредба дотук показва, че измененията и допълненията в ЗЕ /обн. ДВ бр.54/2012г. в сила от 17.07.2012г./отново не установяват основание за извършване на едностранна корекция на сметките на потребителите на ел.енергия. Законът само препраща към Правила за измерване на количеството ел.енергия, регламентиращи и случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, които пък от своя страна, посочват, че процедурата за установяване на такива случаи е предвидена в договора за покупко-продажба на ел.енергия. Казано с други думи основанието за такава корекция не се съдържа в ЗЕ а в ОУ ЕВН ЕС – чл.28 и ОУ ЕВН ЕР – чл.54, а както се изложи по-горе с Решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. ВКС РБ  тези клаузи в общите условия на договорите на енергийните доставчици са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите на ел.енергия. Освен това горепосочената задължителна съдебна практика е постановена след приемането на  Правилата за измерване на количеството ел.енергия от ДКЕВР с Решение № П-1/10.04.2007г.

Въз основа на констативния протокол от извършената  проверка на ищцовото СТИ в хода на първоинстанционното производство е изготвена техническа експертиза, от заключенията на която действително се установява констатирана манипулация върху СТИ, както и правилност на метода при изчисляване на дължимата сума след едностранната корекция на сметката.

Посочените доказателства обаче не позволяват да се направи категоричен извод, че обективно констатираната намеса в работата на измервателния уред е последица от действието на ищците – въззиваеми, нарушаващо въведените в чл.53 ОУ ЕВН ЕР забрани за потребителите да въздействат неправомерно върху СТИ. В качеството му на страна по договорите за пренос и продажба на ел.енергия въззиваемият е обвързан от действалите през процесния период Общи условия, но те не могат да обосноват право за въззивното дружество да коригират потребителската му сметка, щом като законът не предвижда подобна възможност и не е доказано неточното отчитане и измерване на доставената ел.енергия да се дължи на виновно неизпълнение на договорните му задължения.

Отсъствието на законово основание за извършване на едностранна корекция на количеството и стойността на ползвана през процесния период ел.енергия мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че въззиваемата не дължи на въззивното дружество сумата в размер на 1124.60 лв., предмет на предявения иск по реда на чл.55 от ЗЗД.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция изцяло съвпадат с изводите на първоинстанционния съд , обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

В разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК е посочено, че по искане на насрещната страна съдът може да присъди в по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. При тълкуването на разпоредбата се налага извода, че съдът може да намаля разноските само, ако такова намаляне е било поискано до приключване на делото пред съответната инстанция. В настоящия случай въззивната страна не е поискала намаляне на дължимото и доказано от ищеца адвокатско възнаграждение. Пред първоинстанционния съд ищецът е доказал деловодни разноски за адвокатски услуги в размер на 400.00 лв. и същите са му били присъдени в пълен размер, с оглед изцяло уважената искова претенция.

Пред настоящата инстанция е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Въззиваемата страна е доказала разноски за правна защита и съдействие в размер на 400.00 лв. Съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл.7 ал.2 т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1000-5000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е в размер от 300.00 лв. плюс 7% за горницата над 1000 лв. Това в конкретния случай при цена на иска от 1124.60 лв. означава, че минималното адвокатско възнаграждение, което следва да си присъди на страната е в размер на 308.68лв. Самата въззивна страна за делото е претендирала заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв. Нейният процесуален представител се е ангажирал единствено с изпращане на въззивна жалба. По делото няма депозирано допълнително становище по даване ход на делото, нито процесуален представител на страната е взел лично участие. Въззиваемата страна е защитила интересите си като процесуалният й представител е депозирал подробен и аргументиран отговор на въззивната жалба и е взел лично участие в проведеното съдебно заседание. С оглед на това, съдът намира, че в конкретния случай претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. при този материален интерес не е прекомерно и не следва да бъде намаляно. С оглед изхода на делото, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 400.00 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът,

        

Р     Е     Ш     И  :

                  

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 1047/07.01.2014 г., по гр.д. № 3188/2013г. по описа на Районен съд – Сливен като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ЕВН България електроснабдяване” АД, гр. П., ул.„Х. Г. Д.” № * да заплати на Р.С.П., ЕГН ********** ***, деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 400.00 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение.

 

Решението на основание чл.280, ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.