Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 97

 

гр.Сливен, 15.04.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на  двадесет и шести март , през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 107 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на адв.  П. в качеството й на пълномощник  на „МЕГА ИМОТИ М“ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул.“Г.С.Р.“ № * против решение №  58/17.01.2014 г. по гр. д. № 2548/2013 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата против Я.П.К. *** иск за заплащане на  сумата от 1 989.00 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършена посредническа дейност, произтичаща по  сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.05.2011 г. С обжалваното решение е била отхвърлена и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата. Въззивната страна е била осъдена да заплати на въззиваемата К. деловодни разноски в размер на 100.00 лв. за адвокатски хонорар. В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.  Страната счита, че съдът неправилно е тълкувал договорената между страните разпоредба  в т. 16 от Договора, като е приел, че страните са се договорили да бъде заплатена комисионна в размер на 2% общо от купувача и продавача, а не по 2% поотделно. В този смисъл страната твърди, че са и свидетелските показания на продавача по договора, както и признанията на ответника по иска, който твърди, че е платил 2% комисионна в кантората на Нотариус Шидерова. Страната посочва, че след като в хода на делото не се е установило, че ответницата е платила договорената комисионна , то предявеният иск за заплащането й следва да бъде уважен. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат уважени исковите претенции за присъждане на главница и лихва, както и да бъдат присъдени деловодни разноски за двете инстанции.

В законния срок не е депозиран отговор на въззивната жалба на адв.П..

Пред въззивната инстанция е депозирана въззивна жалба от Я.К., чрез пълномощника й адв. Д. против решение № 58/17.01.2014г. по гр. д. № 2548/2013 г. на СлРС, с което е оставена без уважение молбата на Я.К. за изменение на решение № 901/2013 г. по гр. д. № 2548/2013 г. по описа на СлРС по реда на чл. 248 от ГПК в частта за присъдените разноски.  В жалбата се посочва, че това решение е неоснователно и незаконосъобразно.  Съдът не бил се съобразил с представените по делото разписка и допълнително вписване в договора за правна помощ, от които е видно че сумата на хонорара е изцяло изплатена. Посочено е , че съдът е следвало да се съобрази с тези факти и да вземе предвид, че в последното заседание по делото са представени всички разходни документи.  По този начин били изпълнени всички законови изисквания за присъждане на разноски. Моли се решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора, с което бъдат присъдени разноски в размер на 500.00 лв.

В законния срок е депозиран отговор на въззивната жалба, депозирана от адв.Д.. Пълномощникът на ищците адв. П. оспорва тази жалба като недопустима и неоснователна. Посочено е , че след като не е бил представен списък на разноските най-късно до приключване на последното съдебно заседание, ответната страна няма право да обжалва решението, постановено от съда, в частта за разноските.  Освен това не били представени доказателства, за това че претендираното адвокатско възнаграждение е действително заплатено в пълен размер.  Моли се тази въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се деловодни разноски.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивното дружество „Мега имоти М“ се представлява от адв.Д., преупълномощена от адв.П.. Същата поддържа въззивната жалба на основанията, изложени в нея и моли да бъде уважена. Адвокат Д. оспорва въззивната жалба, депозирана от въззивницата К., като неоснователна. Претендира разноските по делото. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззивната страна К. в съдебно заседание се представлява от адв.Д., който поддържа своята въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на ищцата по делото. Моли първоинстанционното решение по първоначално предявения иск да бъде потвърдено, а допълнителното решение във връзка с разноските да бъде изменено, като им бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение № 901/2013г. по гр.д. № 2548/2013г. по описа на СлРС е било съобщено на въззивника „Мега имоти М“ ЕООД на 06.12.2013г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 12.12.2013 г. е била депозирана въззивната жалба.

Обжалваното решение № 58/2014г. по гр.д. № 2548/2013г. по описа на СлРС е било съобщено на въззивницата К. на 20.01.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 28.01.2014г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивните жалби са редовни и допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата на „Мега имоти М“ ЕООД е основателна. По същество жалбата на Я.К. е неоснователна.

Съдът намира, че наличието на посреднически отношения между ищеца „Мега имоти М“ ЕООД и Я.П.К., във връзка с покупко-продажба на недвижим имот в гр.Сливен през 2011г., е безспорно установено. В тази връзка ищцовата страна е представила предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.05.2011г. и нотариален акт № 36 от 26.05.2011г. Ответникът по делото Я.К. е признала в депозирания отговор на исковата молба, че е заплатила претендираната с исковата молба сума на управителката на ищцовото дружество, в момента в който е бил сключен договора за покупко-продажба на имота, а именно 26.05.2011г. С този си отговор на исковата молба ответницата по същество е признала, че ищецът  и е бил посредник по сключения между нея и З.Д.С. договор за покупко-продажба на недвижим имот, както и че е имало уговорено възнаграждение за посредническата дейност, което е следвало да бъде заплатено от нея. В тази част отговора на исковата молба е в смисъл, че макар да е било уговорено възнаграждение за посредническа дейност същото е било вече заплатено на управителката на ищцовото дружество, поради което не се дължи повторно.

В този смисъл съдът счита, че не е необходимо особено пространно тълкуване на разпоредбата на т.16 от предварителния договор и следва да приеме, че купувача и продавача по предварителния договор са се договорили всеки един от тях да заплати на посредника комисионна за дейността му  в размер на 2% от продажната цена. В този смисъл са свидетелските показания на продавача по сделката С., показанията на свид.И., работеща в ищцовото дружество и показанията на свид.К., който е съпруг на ответницата по иска.

Тъй като намира правното основание на което се претендира търсената сума за доказано и това е споразумението между страните за заплащане на комисионна в размер на 2% от окончателната продажна цена на имота, който К. е закупила, съдът следва да прецени дали твърденията на ответника за това, че е заплатил дължимата от него комисионна са доказани. Касае се за сума от 1989,00 лева, чието предаване може да бъде установено и със свидетелски показания. По делото са разпитани петима свидетели, от които единствено свид.К., съпруг на ответницата, е посочил, че сумата, която са дължали като комисионна е била предадена на управителката на фирмата ищец в момента когато е платил и дължимите такси на Нотариуса. Тези негови показания обаче макар и да са в синхрон с твърденията на ответницата не се подкрепят от показанията на нито един от останалите свидетели. Плащането на комисионната не може да бъде установено и от извършената пред първоинстанционния съд очна ставка между свид.С. и свид.К.. Ето защо съдът намира, че плащането на сумата от 1989,00 лева, дължима комисионна за посредническа дейност по сключен договор за покупка на недвижим имот от ответника на ищеца, не е доказано.

Съдът счита, че възраженията, касаещи издадената фактура № 165/06.06.2013г. относно несъобразимостта й с разпоредбите на ЗСч са неотносими към основателността на исковата претенция. Обстоятелството че фактурата не е издадена в законоустановения срок би могло да обоснове санкции от компетентни органи във връзка с надлежното водене на счетоводството на фирмата. Сама по себе си обаче тя не прави вземането против ответницата К. основателно или неоснователно по основание или размер.

Само следва да се отбележи, че в предварителния договор, представен по делото, действително като страни са посочени бъдещите продавач и купувач, но в него има клауза, която касае размера на възнаграждението, което трябва да бъде получено от посредника по сделката и в такъв смисъл договора се тълкува във връзка с всички останали доказателства по делото, включително със свидетелските показания на свид.С. и на свид.И., а и във връзка с становището на ответника, който макар да оспорва иска изцяло обяснява в отговора на исковата молба, че е платил комисионна на ищеца посредник. Цялата негова защита по делото е свързана със събиране на доказателства в подкрепа на това, че претендираната комисионна вече е заплатена, поради което не се дължи втори път.

С оглед на гореизложеното предявения иск от „Мега имоти М“ ЕООД следва да бъде уважен, като изцяло доказан и ответницата Я.К. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1989,00 лева, равностойност на 1020 евро, дължимо възнаграждение за осъществена посредническа дейност за имот в гр.С., ул.“П.“ № *. Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба 17.07.2013г. до окончателното плащане на сумата.

По делото е депозирана въззивна жалба от Я.К. против решение № 58/17.01.2014г. по гр.д. № 2548/2013г. на СлРС, касаещо произнасяне на първоинстанционния съд във връзка с разноските по първоинстанционното производство. Основателността на тази жалба е обусловена от уважаването на исковата претенция. Тъй като предявената искова претенция следва да бъде уважена изцяло то на ищците следва да бъдат присъдени всички извършени деловодни разноски за първа и въззивна инстанция. Ответникът по иска следва да бъде осъден да заплати деловодни разноски в размер на 1014,85 лева, от които 872,56 лева деловодни разноски за първа инстанция и 142,29 лева разноски за въззивна инстанция.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ОТМЕНЯ  решение № 901/02.12.2013г. и решение № 58/17.01.2014г. по гр.д. № 2548/2013г. по описа на Сливенския районен съд като НЕПРАВИЛНИ И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.

 

Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

ОСЪЖДА Я.П.К. *** да заплати на „МЕГА ИМОТИ М“ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул.“Г.С.Р.“ № * сумата от 1989,00 лева, дължима комисионна за посредническа дейност по сключен договор за покупка на недвижим имот на 19.05.2011г. в гр.С., ул.“П.“ № *.

 

ОСЪЖДА Я.П.К. *** да заплати на „МЕГА ИМОТИ М“ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул.“Г.С.Р.“ № * сумата от1014,85 лева, от които 872,56 лева деловодни разноски за първа инстанция и 142,29 лева разноски за въззивна инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.