Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 107

 

гр. Сливен,  27.03..2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести март  през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  108   по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 880/03.12.2013г. по гр.д. № 2262/2013г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от „Екотранс-Д” ООД ЕИК 119671345 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д-р М. № *, представлявано от Н.Г.Д. против П.И.Г., ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата от 6479,47 лв., представляваща пълния размер на причинената имуществена вреда вследствие на виновно неизпълнение на трудовите задължения на ответника като работник в дружеството при управление на товарен автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска до окончателното й изплащане като неоснователен и недоказан и осъдил дружеството да заплати на ответника направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че решението е неправилно. Безспорно е било установено, че ответникът е имал сключен трудов договор, не бил запознат с длъжностната характеристика, бил е запознат с възникналия авариен проблем на съединителя на автомобила и не е изпълнил задълженията си, а именно, след като му е било наредено да не привежда в движение седловия влекач, той самоволно е потеглил и е настъпила авария на съединителя. Установено е, че автомобила му е бил предаден в изправност и от събраните по делото свидетелски показания е ясно, че на ответника е било наредено да не потегля, като не може да се приеме становището на районния съд, че тези свидетели са пристрастни. Касае се за проявена груба небрежност от страна на ответника, което сочи, че искът е основателен. Поради това се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде уважена претенцията и се претендират разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Излагат се съображения, свързани с установените фактически обстоятелства и се достига до извода, че повредата на съединителя на автомобила представлява нормален производствено стопански риск в транспортната дейност. Въззиваемият- ответник няма вина за повредата на съединителя и не е проявявал небрежност, а съдът правилно не е съобразил свидетелските показания, тъй като и двамата свидетели са в трудово правни отношения с ищцовото дружество, поради което е налице заинтересованост, а от друга страна, техните показания противоречат на представените писмени доказателства. Поради това, че ответникът не е проявил небрежност, то иска е правилно отхвърлен, но ако действително е налице небрежност, то отговорността следва да бъде ограничена до размера на уговореното трудово възнаграждение. Поради това се иска да бъде потвърдено решението като правилно и законосъобразно и се претендират направените по делото разноски.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. за въззивното дружество, редовно призовани, се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, явява се представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

   Предявен е иск по чл. 203 ал.1 от КТ, който текст въвежда едно от най-съществените отклонения от общия режим на гражданската отговорност и на практика въвежда специален режим на имуществена отговорност на работника. Основанието за възникване на такава отговорност е свързано с обекта на нарушението, който може да бъде само работник, а обекта на това нарушение съставлява само трудовите задължения и по-специално задълженията на работника да пази грижливо имуществото, което му е поверено по повод изпълнение на работа. Безспорно се приема, че признаците на фактическия състав на нарушението са противоправност на деянието, т.е. несъответствието между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, вредата, причинната връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда и вината, която е психическото отношение на дееца към извършеното от него и неговите последици. Законът изрично приема, че работникът отговаря по този специален трудово правен режим само, доколкото вредата е причинена от него по небрежност и то, ако деянието му не съставлява престъпление. В чл. 204 от КТ законодателят е предвидил, че работникът не отговаря имуществено за вредата, която е резултат на нормален производствено-стопански риск. В конкретния случай районният съд е приел, че от субективна страна липсва вина у ответника. Този извод се подкрепя от събраните по делото доказателства като правилно са изключени като пристрастни свидетелските показания и е дадена вяра на безспорните писмени доказателствени средства. Така е установено, че действително за един период от около два месеца ответникът е управлявал товарния автомобил в страни в Европейския съюз и е изминал между 35 000 и 40 000 км. Автомобилът като сложна съвкупност от отделни механизми, които функционират във взаимозависимост, осъществява предназначението си само ако тези отделни механизми са в изправност, което по принцип се предполага. Така при управлението, водачът на автомобила следва да съобразява само външно доловимите промени, които могат да бъдат индиция за някакви нередности при движението на товарния влекач. Безспорно е и е основателно наведеното и в отговора, а и в писмената защита от процесуалния представител на ответника, че при изпълнение на трудовите задължения, свързани с управлението на такъв голям товарен автомобил, е налице производствено-стопански риск от неговата повреда. Случилото се, което касае повредата на съединителя на автомобила, не надхвърля нормалният риск. И това е така, тъй като по делото липсват доказателства, че този механизъм, а именно скоростната кутия, е бил ремонтиран непосредствено или малко преди ответникът да започне да изпълнява задълженията си като водач на автомобила. Недоказани са твърденията, че скоростната кутия е била в гаранция, както и че въобще е била ремонтирана преди това, за което ответникът да е бил уведомен и така да е можел или да е предполагал, че е възможно да има проблем с този механизъм. След като не е доказана вина у ответника, той не може да носи отговорност за настъпилите вреди. При деянието, извършено при условията на несъзнавана непредпазливост деецът не предвижда настъпването на общественоопасните последици. При небрежността обаче той е бил длъжен и е могъл според обстоятелствата да ги предвиди. Както беше посочено и по-горе обаче ответникът не е могъл именно с оглед на обстоятелствата да предвиди повредата на скоростната кутия на автомобила.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 510 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 880/03.12.2013г. по гр.д. № 2262/2013г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА „Екотранс-Д” ООД ЕИК 119671345 със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д-р М. № *, представлявано от Н.Г.Д. да заплати на П.И.Г., ЕГН ********** *** сумата от 510 /петстотин и десет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: