Р Е Ш Е Н И Е  № 93

 

Гр. Сливен 05.11.2014г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично

 заседание на…………двадесет и трети октомври

през двехиляди и четиринадесета година в състав:

                                           Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………И.К. …………..……и с участието на прокурора………………………….……….…..като разгледа  докладваното от  ……………….Снежана Бакалова…….….гр.дело № 115 по описа за 2014 година, за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск е с правно основание чл.  79 ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 240 ал.1 от ЗЗД и цена 67 063,72лв.

          Ищецът С.П.С. твърди в исковата си молба, че в края на м. май 2008 г. предоставил паричен заем на ответниците Д. и А. Д., в размер на общо 80 000 лв. За това не бил съставен писмен договор, а уговорката помежду им била сумата да бъде върната на две части – 10 000 лв. на 04.03.2009 г. и 70 000 лв. на 25.04.2009 г. Били съставени два записа на заповед, целта на издаването на които била да се удостовери задължението и лесен способ за придобиване на изпълнителен титул при неиздължаване от страна на ответниците. Твърди, че ответниците са платили общо сумата 990 евро, с която са погасили 1936.28 лв. от дадения заем на 05.03.2009 г. и 440 евро, или 860.57 лв. на 08.04.2009 г. и 550 евро или 1075.71 лв., като по този начин остатъка от задължението е в размер на 78 063.72 лв. Твърди, че въз основа на издадения запис на заповед поискал от СлРС издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата 10 000 лв., което било образувано в ч.гр.д. № 2710/2009 г. на СлРС, но СлРС намерил, че документът е нередовен от външна страна и с разпореждане от 11.06.2009 г. е отхвърлил искането. Образувано било производство по гр.д. № 4770/2009 г., по което поискал съдът да осъди ответниците да му заплатят сумата 11 000 лв., част от общото задължение по договора за заем, като  с решение № 680/17.11.2010 г. по гр.д. № 4770/10 г. на СлРС, искът бил уважен и решението е влязло в сила. Моли съда да постанови решение, с което осъди двамата ответници да му заплатят солидарно сумата 67 063.72 лв., представляваща остатъка от задължението по сключения между тях договор за заем, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждането на делото до окончателното й заплащане и направените разноски.

          Ответниците са депозирали в срок писмен отговор, в който оспорват основателността на исковете, като твърдят, че между тях и ищеца не е сключван договор за заем, нито в писмена, нито в устна форма; ищецът не им е предал в заем сумата 80 000 лв. и за тях не е възникнало задължение за връщането им. Считат, че посочените записи на заповед не установяват обстоятелството, че страните са постигнали съгласие за сключване на договор за заем и че такава сума е предадена на ответниците. Считат, че не е налице солидарност на задължението. Правят възражение за погасяване на претенцията по давност по чл. 110 от ЗЗД.

          В с.з. чрез своя пълномощник поддържа предявения иск. Претендира направените разноски.

          Ответната страна, чрез пълномощника си, оспорва иска изцяло, като моли да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

          От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          На 17.02.2009г. в град Сливен, Д.З.Д. и А.Д.Д. са съставили документ, озаглавен „запис на заповед“, в който са поели задължение към С.П.С. да му заплатят на 25.04.2009г. сумата 70 000лв.

          На 18.02.2009г. в град Сливен, Д.З.Д. и А.Д.Д. са съставили документ, озаглавен „запис на заповед“, в който са поели задължение към С.П.С. да му заплатят на 04.03.2009г. сумата 10 000лв.

С.С. е подал заявление до СлРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което било образувано ч. гр.д.№ 2710/09 на СлРС, като е представи документа запис на заповед от 18.02.2009г. за сумата 10 000лв. СлРС е приел че документа не представлява редовен от външна страна запис на заповед, тъй като е издаден едновременно от две лица и отхвърлил искането.  Разпореждането е потвърдено по в.ч. гр.д.№ 418/2009г. на СлОС.

С искова молба от 05.11.2009г. до СлРС, С.С. е предявил частичен иск против Д. и А. Д. за осъждането им да му заплатят солидарно сумата от 11 000лв., представляваща част от цялото задължение от 78 063,72лв. С Решение № 680/17.11.2010г. по гр.д.№ 4770/2009г. на СлРС, е уважен изцяло предявения частичен иск. Прието е за установено от СлРС за доказано твърдението на ищеца че между него и ответниците е сключен договор за заем на сумата 80 000лв. Прието е също така, че за да се осигури връщането на  сумите са били съставени двата описани записи на заповед, за единия от които е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение. Прието е че същите не представляват менителнични ефекти, поради порок във формата, но че удостоверяват поетото от ответниците задължение за връщане на сумите на посочените в тях падежи. Констатирано е че е налице към момента на  предявяване на иска, частично изпълнение на задължението в размер на 1 075,70лв., с която сума следва да бъде намалена дължимата сума.

          В настоящото производство, в което се претендира присъждането на задължението до целия размер, ответниците са оспорили авторството на представените записи на заповед.

          От назначената по делото единична и тройна съдебно-графически експертизи се установява по безспорен  начин, че двата документа, озаглавени „запис на заповед“  от 17.02.2009г. с който  Д.З.Д. и А.Д.Д. са поели задължение към С.П.С. да му заплатят на 25.04.2009г. сумата 70 000лв. и от 18.02.2009г. с който Д.З.Д. и А.Д.Д. са поели задължение към С.П.С. да му заплатят на 04.03.2009г. сумата 10 000лв. са подписани от лицата посочени за техни автори. Установено е  също така, че имената на лицата са изписани собственоръчно от тях, те са изписали и ръкописния текст. Подписването е станало след отпечатването на документите и след това в тях не са внасяни корекции.

          Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства.  Гласни доказателства не бяха допуснати за събиране поради тяхната недопустимост. Съдът кредитира изцяло заключенията на единичната и тройната експертизи, в чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява.

          На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 240 от ЗЗД.  

          Разгледан по същество, искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.

          От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът приема че между С.С. и Д.Д. и А.Д. е бил сключен договор за заем, по силата на който заемодателят е предоставил на ответниците сумата от 80 000лв. и те са се задължили да я върнат по следния начин: на 04.03.2009г. – сумата 10 000лв.и на 25.04.2009г. сумата 70 000лв. Заемателите са погасили част от задължението си в размер на 1 075,70лв. доброволно и са осъдени с влязло в сила решение по гр.д.№ 4770/09 на СлРС да заплатят сумата от 11 000лв., представляваща част от цялото задължение.

          Съдът приема за установено, че между страните е бил сключен договор за заем, макар и той да не е в писмена форма, тъй като това твърдение на ищеца се подкрепя от представените „записи на заповед“, чиято форма е опорочена. Същите могат да бъдат преценени като писмени доказателства, установяващи факта че ответниците признават че имат задължение в размер на общо 80 000лв. към ищеца и че се задължават да го заплатя в посочените срокове. Ответниците са оспорили съществуването на своето задължение, като са оспорили авторството на писмените доказателства. Установи се че те се автори на тези доказателства. В същото време те не посочват друго основание на което се задължили към ищеца да заплатят посочените суми.  Наличието на договор за заем между страните съдът приема за установено, доколкото по проведеното вече съдебно производство по частичния иск е прието за установено сключването на валиден такъв. Установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо.  Със сила на пресъдено нещо между страните се ползват съдебно установените правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право, чрез основанието и петитума на иска (Решение № 89 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 716/2010 г., I т. о., ТК).

          В този смисъл въпреки че от събраните доказателства не се установи по безспорен начин предаването на процесната сума от ищеца на ответниците, то съдът приема че между тях е бил сключен договор за заем.

          Цитираната от ответниците задължителна съдебна практика, че нередовния запис на заповед не съставлява във всички случаи разписка по чл. 77 ал.1 от ЗЗД за изпълнение на определено задължение към кредитора или разписка удостоверяваща сключването на договор за заем е налична, но в конкретния случай съдът намира че  от съвкупната преценка на доказателствата  и зачитане на силата на пресъдено нещо, може да се направи извод че нередовния запис на заповед представлява такава.

          Когато формата на записа на заповед е опорочена, той е нищожен като едностранна сделка и не поражда задължение, но като подписан документ, той удостоверява изявление на лицето, което го е подписало. Изявлението, с което се признава съществуването на дълга е извънсъдебно признание, което съдът преценява с оглед на всички обстоятелства по делото съгласно чл. 175 ГПК (Решение № 527 от 15.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 943/2010 г., IV г. о., ГК).

          Обстоятелството че ищеца не е декларирал дадения заем пред НАП не доказвал липсата на такъв.

          Солидарността между тях произтича от уговореното, което се установява от писмените доказателства, в които те заедно признават задължението.

          С оглед изложеното искът следва да бъде уважен до пълния ма размер, като бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца остатъка от задължението в размер на 67 063,72лв. Основателно е искането за присъждане на законната лихва за забава върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й заплащане.

          С оглед изхода на производството на ищеца следва да се присъдят направените разноски в пълен размер – 6 682,55лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

         

          ОСЪЖДА Д.З.Д. ЕГН ********** и А.Д.Д. ЕГН ********** и двамата с настоящ адрес Република Гърция, А., ул. „Е. О.“ №*, със съдебен адрес гр. С., ул. „Х. Д.“ №*, ет.* офис *, чрез адв. П. да заплатят солидарно на С.П.С. ЕГН ********** *** , с адрес за призоваване гр. Сливен, к-с „П.“, ет.*, офис *, чрез адв. Д.Д. сумата 67 063,72 лв.  (шестдесет и седем хиляди шестдесет и три лева и 72 ст.), представляваща неизпълнено задължение по договор за заем между тях, ведно със законната лихва за забава, считано от 14.02.2014 г. до окончателното заплащане на сумата и сумата 6 682,55лв., представляваща направени разноски.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването  му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: