Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

 

гр.Сливен, дата 21.02.2014г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

 

 като разгледа докладваното от съдия М.БЛЕЦОВА частно гражданско дело № 118 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството се развива по реда на чл. 437 вр. чл. 463 от ГПК.

 

Образувано е по жалба на на Х.К.Ч., Управител на „Чолакови МХ”ООД от гр.Сливен против разпределение на ДСИ при РС – Сливен от 13.01.2014 г. по изп.дело № 656/2013 г. по описа на СлРС. В жалбата се твърди, че извършеното разпределение е незаконосъобразно, тъй като посочените вземания на взискателите по него не отговарят на реалните им размери. Така например вземането на Община – Сливен е посочено в размер на 9 026.00 лв., а се дължи действително 3 855.05 лв. с включени лихви към 29.01.2014 г. Размерът на вземането на НАП в разпределението било прието, че е 116 867.00 лв., а действителното такова е било в размер на 85 232.03 лв. Жалбоподателят счита, че по този начин е бил неправилно разпределен и размерът на дължимите д.т. Моли се разпределението да бъде отменено.

В обясненията дадени по реда на чл.436, ал. 3 от ГПК държавният съдебен изпълнител е изложил мотиви, в които е посочил, че към датата на извършване на разпределение не е разполагал с данни, че задълженията на длъжника са намалени, но след като процесното разпределение е било изготвено по делото са постъпили допълнителни суми, които в бъдеще ще разпредели и на база на справката и удостоверенията ще бъдат направени корекции на размера на задълженията на длъжника.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 656/2013 г. при ДСИ – Сливен е било образувано на 18.10.2013 г. във връзка с депозирана молба на Община – Сливен, за налични вземания спрямо длъжника „Чолакови – МХ” ООД – Сливен. По-късно по изпълнителното дело били присъединени и вземанията на АДВ „ТП” Сливен. За събиране на сумите били наложени запори на банкови сметки , а част от вземанията били предварително обезпечени. На 29.11.2013 г. била представена служебна бележка от НАП „ТП” – Сливен, в която били отразени наличните задължения на длъжника „Чолакови – МХ” ООД. От тази справка е видно, че размерът на главницата е била посочена като 27 891.97 лв., а лихвата в размер на 86 075.66 лв. По запорираните банкови сметки постъпили известни суми, във връзка с което ДСИ предприел действия по разпределението им. На 13.01.2014 г. била изготвена сметка за размера на дълга на длъжника. ДСИ приел, че общо неговите задължения са в размер на 125 857.79 лв., за което определил, че следва да се внесе д.т. в размер на 127,46 лв.  На същата дата било изготвено обжалваното разпределение. В него за взискателя Община – Сливен било посочено, че вземането е в размер на 9 026,17 лв. За ТД на НАП – Бургас – офис Сливен било посочено, че вземането е в размер на 116 867,62 лв., а дължимите такси за РС били определени в размер на 7 262,71 лв. ДСИ приел, че за предпочтително удовлетворение следва да се разпределят суми в размер на 313,46 лв. д.т. за СлРС и 100.00 разноски за Община – Сливен. На29.01.2014 г.  на длъжника било предявено изготвеното разпределение. Същият е депозирал частна жалба в законоустановения срок на 31.01.2014 г.

От така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

В разпоредбата на чл.460 от ГПК е посочено, че ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение като най-напред  определя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерности. Това означава, че след като  се приспаднат сумите дължими по права с предпочтително удовлетворение, следва да се знае какъв е точният размер на останалите други вземания, защото законодателят е посочил, че те се погасяват при съразмерност.

 В настоящия случай, не е напълно ясно по какъв начин ДСИ е определил размера на задълженията на длъжника. От изготвената сметка за размера на дълга не става ясно коя сума за чие вземане се отнася. В самото разпределение са посочени суми като размер на вземанията на взискателите, което обаче не съответстват на сумите по приложените по делото справки. Така например, за вземане на ТД на НАП – Бургас по последната представена по изпълнителното дело справка от 29.11.2013 г. същото е в общ размер на 113 967,63 лв. В разпределението изготвено от ДСИ сумата е посочена в размер на 116 867,62 лв. От представената с жалбата справка на ТД на НАП към 30.01.2014 г. е видно, че задълженията са в общ размер единствено за лихва 74 989,04 лв. По същия начин стои и въпроса с посочените в разпределението суми дължими за вземанията на Община – Сливен. В разпределението вземанията на Община – Сливен са посочени в размер на 9 026,17 лв., а от представената справка е видно, че същите са в размер на 3 855,05 лв. Следва да се отбележи, че лихвата е следващ ред вземане, което се погасява по ДОПК( чл.169 ал.2). Същото е нелихвоносно, затова в интерес на длъжника е да му бъдат погасени лихвоносните задължения от главници. В конкретния случай като е погасено едно задължение нелихвоносно са  останали непогасени част от лихвоносните му задължения по главниците.

Очевидно е, че размера на вземанията на кредиторите към датата на извършване на разпределение на постъпилите по изпълнителното дело суми е бил различен от този, който е посочен в разпределението. С данните, които са налични по делото не може да се прецени по какъв начин точно биха се определили съразмерно вземанията на кредиторите и дали определените им суми по разпределение биха били същите. Ето защо, обжалваното разпределение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и делото да бъде върнато на ДСИ при РС – Сливен за продължаване на изпълнителните действия по него. При извършването им, ДСИ би следвало да изисква актуална справка за задълженията на длъжника.

 

Водим от горното, съдът

 

 

 

 

Р      Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ разпределение от 13.01.2014 г. по изп.дело № 656/2013г. по описа на ДСИ при Районен съд – Сливен.

 

ВРЪЩА делото на ДСИ при Районен съд – Сливен за продължаване на изпълните действия и извършване на ново разпределение на постъпилите суми.

 

Решението  подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред БАС.

  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: