Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   98

гр.Сливен, 17.04.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                     СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 119 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по въззивна жалба на адв. С., в качеството му на пълномощник на Р.Й.Р. *** против решение №  923/03.12.2013 г. по гр. д. № 5904/2014 г. по описа на Сливенски районен съд, с което „ЗАД АРМЕЕЦ“АД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. К.“ № * е осъден да заплати на въззивника сумата от 9 084.75 лв., представляваща  неизплатено застрахователно обезщетение дължимо по сключен между страните застрахователен договор чрез комбинирана полица от 17.06.2011 г., вследствие на проявление на риска клауза „Пълно Каско“ за л.а. марка „Хюндай“ , модел „Траджет“ с ДК№ СН 38 28 ВВ. С обжалваното решение е бил отхвърлен искът над  посочения по-горе размер до пълния предявен такъв от 15 000.00 лв. ЗАД АРМЕЕЦ“АД е бил осъден да заплати сумата от 1254.85 лв., представляваща обезещетение за забавено плащане върху главницата от 9084.75 лв. за периода от 27.02.2012 г. до 03.12.2012 г. като искът с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД над уважения размер до пълния претендиран от  1 341.83 лв. е отхвърлен.  ЗАД АРМЕЕЦ“АД е бил осъден да заплати и сумата от 1 112.20 лв. разноски по производството. С първоинстанционното решение  Р.Р. е бил осъден да заплати  на ЗАД АРМЕЕЦ“АД сумата от 360.00 лв.депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 750.00 лв. съразмерно на отхвърлителната част на иска. Било отхвърлено искането на ЗАД АРМЕЕЦ“АД за намаляне поради прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от  ищеца Р..

Във въззивната жалба адв.С. заявява, че обжалва решението в неуважените му части, както и частите относно присъдените съдебно-деловодни разноски и в осъдителната част по отношение на ищеца Р.. Посочва се, че правните изводи са неясни, поради което решението е необосновано. Страната намира, че присъденото обезщетение по сключения договор за застраховка не е определено по справедливост и не е в съответствие с покрития от застраховката застрахователен лист, поради което се явява прекалено занижено по размер. В жалбата е посочено, че въззивникът не е бил съгласен с изготвената автотехническа експертиза и е оспорил същата. Несъгласието му се изразява в това, че вещото лице не е определило правилно справедливата пазарна цена към момента на настъпването на застрахователното събитие за автомобила. Вещото лице не се е съобразило с метода „Шваке“, съгласно който справедливата пазарна стойност на автомобила се явява в размер на 12 780.00лв., която сума следвало да се увеличи с 10%, поради наличната автоматична скоростна кутия. По този начин справедливата пазарна стойност на автомобила би била в размер на 14 058.00 лв. 

Страната е изразила несъгласие с начина на определяне на дължимата законна лихва за забава, като е посочила, че началната дата, от която тя се дължи, следва да бъде приета, че е 17.01.2012 г. – датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие, а не както е приел първоинстанционният съд 27.02.2012 г. - датата на спиране на досъдебното производство от РП – Сливен.

На последно място Р. изразява несъгласие с обжалваното решение в частта за разноските. Посочва че, тъй като застрахователят е поискал извършването на автотехническа експертиза, заплатените от него средства трябва да бъдат изцяло поети от ответната страна. Счита, че неправилно е определено дължимото адвокатско възнаграждение и то следва да бъде определено в по-голям размер. По отношение на присъденото юрисконсултско възнаграждение е изказано становище, че същото е завишено предвид уважената част от иска.

Моли се да се постанови решение, с което бъде присъдено обезщетение в размер на 15 000.00 лв. за противозаконно отнетия лек автомобил, за който била сключена застраховка „Пълно Каско“. Да бъде присъдена законна лихва за забава върху главницата, считано от 17.01.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да бъдат присъдени деловодни разноски. Страната не е направила доказателствени искания.

В законния срок е депозиран отговор на въззивната жалба от ЗАД АРМЕЕЦ“АД. С него същата е оспорена като неоснователна. Страната счита, че след като ищецът не е бил съгласен със заключението на вещото лице, то е следвало своевременно да го оспори, а такова оспорване не е било направено. Посочва, че в конкретния случай са налице имуществени вреди, които не следва да бъдат определени по справедливост по реда на чл. 52 от ЗЗД, а съгласно правната норма на чл. 208 ал. 3 от КЗ и следва да се вземе предвид действителната стойност на застрахования автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие. Тази действителна стойност трябвало да е пазарната стойност към датата на събитието.

Страната оспорва претендираното адвокатско възнаграждение за прекомерност, както и това, че не са представени доказателства за неговото плащане. Моли въззивната жалба на Р. да не бъде уважавана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция. Няма доказателствени искания.

В законния срок е депозирана въззивна жалба  и от ЗАД АРМЕЕЦ“АД против решение № 923/03.12.2013 г. по гр. д. № 5904/2012 г. в частта, с която  ЗАД АРМЕЕЦ“АД е осъдено да заплати на Р.Р. сумата от 9 084.75 лв., сумата от 1 254.85 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 27.02.2012 г. – 03.12.2012 г., както и сумата от 1 112.20 лв. разноски по делото. Решението е обжалвано и относно присъдения адвокатски хонорар.

Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. На първо място необосновано съдът приел, че е налице валидно сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ без да обсъди обстоятелството, че в представената по делото застрахователна полица липсва подпис на застрахователя. На второ място е посочено, че безспорно било установено, че ищецът не е изпълнил свое задължение по договор за застраховка и общите условия към него, като не е уведомил своевременно застрахователя за направения нов контактен ключ, както и за това, че не е предал своевременно на застрахователя всички намиращи се в него контактни ключове, което съгласно ОУ на договора дава възможност на застрахователя да откаже изцяло заплащане на застрахователно обезщетение или да намали същото. Страната намира, че съдът неправилно е кредитирал показанията на разпитания свидетел, който посочва, че познава ищеца от 15-20 г., което дава основание да се приеме, че се намират в много добри близки взаимоотношения с него.

По размера на присъденото обезщетение страната е направила  възражение, че същото е присъдено в завишен размер. Наредба № 24 за задължителното застраховане не касаела доброволните застраховки каквато се явява застраховката „Каско „ на МПС. За последната следвало да се приложи разпоредбата на чл. 208 ал. 2 от КЗ, съгласно която обезщетението не може да надвишава размера на вредата към датата на настъпване на събитието. Този размер следвало да бъде средната пазарна цена на автомобила с характеристиките на процесния и било посочено от вещото лице в т.1 от заключението , а именно 7 300.00 лв. Въззивникът намира, че от тази сума следва да бъде приспадната четвъртата вноска от застрахователната премия в размер на 204 лв. ведно с дължимата по нея данък по ЗДП в размер на 4.08 лв. Тези вземания на застрахователя били ликвидни и изискуеми. Страната счита, че мораторна лихва може да бъде търсена евентуално след изтичане на 15-дневен срок от 24.10.2012 г. – датата , на която е бил представен вторият оригинален ключ.

По отношение присъдените деловодни разноски на ищеца ответникът счита, че  адвокатският хонорар е бил прекомерен. Делото не се било характеризирало нито с правна , нито с фактическа сложност, а освен това не са били налице доказателства за неговото плащане, а само за уговарянето му.

Моли се в обжалваните части решението на СлРС да бъде отменено и да се постанови друго, с което  да бъдат изцяло отхвърлени исковете предявени от Р.Р.. В случай, че съдът приеме иска за основателен се моли да бъде присъдено обезщетение в размер на 7 300.00 лв., като същата сума следва да бъде намалена с 208.08 лв., която сума представлява  четвърта вноска от разсроченото плащане на застрахователната премия, ведно с дължимия данък по ЗДП. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.

В законния срок е депозиран отговор на въззивната жалба, депозирана от ЗАД АРМЕЕЦ“АД. Адвокат С. я оспорва като неоснователна. Посочва, че между страните е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Каско“ . Ищецът е заплащал дължимите вноски по нея и ответникът ги е приемал.  Страната счита,че  несвоевременното връщане на резервния ключ е обяснимо със силното притеснение, което е изпитал ищецът след извършената кражба на автомобила му. В тази връзка намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на ключаря – свидетел по делото, като обективни и незаинтересовани. Страната намира, че претенциите на застрахователя относно определения размер на дължимото обезщетение за неоснователни. Също така счита, че акцесорната лихва за забава следва да бъде изчислявана от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие, а именно 17.01.2012 г. По отношение частта за присъдените разноски на ответника, намира че обжалваното решение е неправилно и неясно и отново излага съображенията си, които е посочил в своята въззивна жалба във връзка с тези въпроси.

Моли се въззивната жалба на ЗАД „Армеец“АД да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивникът Р., редовно призован, се явява лично и с адв.С., който поддържа въззивната жалба, депозирана от Р. и оспорва въззивната жалба на ЗАД „Армеец“ АД. Моли тяхната въззивна жалба да бъде уважена. Претендира за деловодни разноски.

          Въззивникът ЗАД „Армеец“ АД в съдебно заседание не се представлява.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната въззивна жалба е допустима с оглед подаването в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск за заплащане на обезщетение по заплатена застраховка „Каско на МПС“ в размер на 15 000,00 лева, обезщетение за противозаконно отнет лек автомобил „Хюндай Траджет“ с рег.№ СН 3828 ВВ. Претендирана е била и законна лихва за забава,  считано от 17.01.2012г. до окончателното изплащане на сумата.

Няма спор по делото, че лек автомобил „Хюндай Траджет“ с рег.№ СН 3828 ВВ е бил собственост на ищеца Р.Р. и същият е бил отнет противозаконно от него на 17.01.2012г. в г р.Сливен. Няма спор относно обстоятелството, че ответникът по делото е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 17.01.2012г.

Съдът счита, че е безспорно установено от доказателствата по делото, че между страните е било налице валидно застрахователно правоотношение във връзка със застрахователна полица № 0000235474 за застраховка „Каско на МПС“. Макар ответникът да оспорва валидността на застрахователната полица, тъй като същата не е подписана от представител на застрахователя съдът намира този аргумент за неоснователен, тъй като самата полица е подпечатана с печат на застрахователното дружество, по нея са определени вноските, които застрахования следва да извършва. Същите са били заплащани редовно от него и са били приемани от застрахователя като дължими. Предвид на това съдът счита, че няма никакви съмнения във валидността на сключения между страните договор за застраховка.

По отношение основателността на исковата претенция съдът взе предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл.208 ал.1 от КЗ при настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилата на чл.208 ал.3 от КЗ. Разпоредбата на чл.208 ал.3 от КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Трайната съдебна практика на ВКС, включително задължителната по чл.290 от ГПК, е приела, че на обезщетение подлежат вредите, които съответстват на пазарната стойност на увреденото застраховано имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие. В този смисъл търсеното обезщетение следва да отговаря на следните принципи: то да е в рамките на договорената максимална застрахователна сума и паричния еквивалент на търсените претърпени вреди да не е по-голям от действителната стойност на застрахования автомобил. Действителна стойност на увреденото имущество е стойността срещу, която вместо увреденото имущество може да се купи друго със същото качество, т.е. това е пазарната стойност към датата на увреждането. /решение № 235/27.12.2013г. ВКС т.д. № 1586/2013г. ІІ-ро Търговско отделение/. Съгласно практиката на ВКС /решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т.д. № 1069/2010г.  ІІ-ро ТО/ Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН не намира приложение като методика при определяне размера на щетите, дължими по застраховка „Каско на МПС“. В този случай на сключена застраховка „Каско на МПС“, която не е от кръга на задължителните застраховки размера на дължимото обезщетение следва да бъде определено с оглед разходните документи за извършен ремонт или както е в случая пазарната стойност на застрахования автомобил, а не по справедливост.

В хода на производството е извършена съдебно-оценителна експертиза вещото лице по която е посочило пазарна стойност на застрахования автомобил в размер на 7300,00 лева, която стойност е определена по критериите на Наредба № 24/08.03.2006г. и стойност в размер на 8605,52 лева, която е определена съгласно метода „Супер Шваке“. Тъй като, както посочихме по-горе, Наредба № 24/08.03.2006г. е неприложима при определяне на дължимото обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, съдът следва да приеме, че единствената посочена пазарна стойност на застрахования автомобил към датата на настъпване на деликта е в размер на 8605,52 лв. Следва да се отбележи, че тази сума не е била оспорена в с.з. от никоя от страните. Ищецът лично и чрез процесуалния си представител не е поискал извършване на допълнителна експертиза, която да определи друга стойност на автомобила, съобразно факта, че той е бил автоматик. От друга страна на вещото лице не е бил поставен въпроса дали поначало в заключението, представено от него, не е взето под внимание обстоятелството, че застрахования автомобил е бил с автоматична скоростна кутия. Съдът счита, че при даване заключението си вещото лице е съобразило всички данни по делото, включително и тип скоростна кутия, която е притежавало застрахованото МПС. Не следва да се вземе предвид и справедливата пазарна цена на автомобила, посочена от вещото лице в с.з. в размер на 9084,75 лева, тъй като такава сума въобще няма посочена в приетото от съда експертно заключение и не става ясно по какъв начин вещото лице е стигнало до нея.

Съдът счита, че не следва да се откаже изплащане на застрахователно обезщетение или същото да бъде намалено с аргумента, че застрахованият не е представил своевременно всички, намиращи се в него ключове. Очевидно е, че застрахованият не е целял неизпълнение на договорните си задължения. Той е можел въобще да не представи намиращия се у него ключ и да твърди, че същият е отнет заедно с автомобила. Ищецът не е подходил по такъв недобросъвестен начин - макар и по-късно от договорно установеното той е предал на застрахователя намиращия се у него ключ.

Съдът намира, че дължимото обезщетение не следва да бъде намалено със сума за последна вноска по застраховка „Каско на МПС“ и сума за данък, тъй като застрахователното дружество по никакъв начин не е доказало, че тази сума не му е била платена. Ако това действително е така същият има възможност в отделно исково производство да предяви своята искова претенция.

С оглед изложеното съдът намира, че застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца Р. обезщетение за вреда по имуществена застраховка „Каско на МПС“ в размер на 8605,52 лева. Присъденото обезщетение над тази сума с първоинстанционното решение следва да бъде отменено.

Тъй като се уважава главния предявен иск следва да бъде уважен и акцесорния такъв, а именно за заплащане на мораторна лихва. Същата следва да бъде присъдена от датата на която е бил отнет застрахования автомобил 17.01.2012г., тъй като застрахователят е бил уведомен на същата дата и по този начин е била спазена разпоредбата на чл.206 ал.1 от КЗ.

От датата на настъпване на застрахователното събитие 17.01.2012г. до датата на депозиране на исковата молба 28.11.2012г. се дължи законна лихва върху главницата от 8605,52 лв. в размер на 769.78 лева, която съдът служебно изчисли с електронен калкулатор. Присъдената лихва над тази сума с първоинстанционното решение следва да бъде отменена. В полза на ищеца следва да бъде присъдена и мораторна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 28.11.2012 г. до окончателното изплащане на задължението.

По отношение възражението, което се направи от двете страни, за прекомерност в присъдените адвокатски и юрисконсултски възнаграждения поради липса на правна и фактическа сложност на делото, съдът намира същите за неоснователни. Делото не е елементарно от фактическа и правна страна. По него и двете страни, чрез процесуалните си представители, са подходили отговорно и своевременно и изчерпателно са ангажирали своята защита. Ето защо съдът намира, че няма основание за намаляне договорените и изплатени възнаграждения за процесуално представителство. Дължимите суми за адвокатско и юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат определени съобразно изхода на делото и степента на уважаване на предявените искове. Заплатените от която и да е страни разноски за вещи лица също се заплащат съобразно уважената част на иска.

Предвид гореизложеното за първа инстанция на ищеца Р. са дължими разноски в размер на 1056,59 лева, а за въззивна в размер на 1150,43 лева. Общото му вземане е в размер на 2207,02 лева. От тази сума следва да се приспаднат дължимите разходи за ответника по иска в размер на 859,27 лева, от които 387,00 лева за първа инстанция и 472,27 лева за въззивна инстанция. По този начин сумата, която ответникът следва да заплати на ищеца за деловодни разноски за двете инстанции е в размер на 1347,75 лева./ 669.59 лв. разноски за първа инстанция и 678.16 лв. разноски за въззив/.

Тъй като правните изводи на настоящия съд не съвпадат с тези на първоинстнационния съд първоинстанционното решение следва да бъде изменено.

Като взе предвид гореизложеното, съдът намира, че въззивната жалба не следва да бъде уважена и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ решение № 923/03.12.2013 г. по гр. д. № 5904/2014 г. по описа на Сливенски районен съд В ЧАСТТА , С КОЯТО

 

„ЗАД АРМЕЕЦ“АД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. К.“ № * е осъден да заплати на Р.Й.Р. *** сумата от 9 084.75 лв., представляваща  неизплатено застрахователно обезщетение дължимо по сключен между страните застрахователен договор чрез комбинирана полица от 17.06.2011 г., вследствие на проявление на риска клауза „Пълно Каско“ за л.а. марка „Хюндай“ , модел „Траджет“ с ДК№ СН 38 28 ВВ, за сумата над 8605.32 лева.

 

С която „ЗАД АРМЕЕЦ“АД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. К.“ № * е осъден да заплати на Р.Й.Р. *** сумата от 1254.85 лв.- обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 27.02.2012 г. – 03.12.2012 г.

 

С която е отхвърлен иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД над уважения размер до пълния претендиран от 1341.83 лв.

 

С която „ЗАД АРМЕЕЦ“АД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. К.“ № * е осъден да заплати на Р.Й.Р. *** сумата от 1112.20 лв разноски за първа инстанция , за сумата над 669,59 лева.

 

С която Р.Й.Р. *** е осъден да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“АД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. К.“ № * сумата от 360.00 лв депозит за вещо лице и 750.00 лв юрисконсултско възнаграждение – разноски за първа инстанция .

 

         Като неправилно и незаконосъобразно.

 

         Вместо това постанови :

 

         ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“АД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. К.“ № * да заплати на Р.Й.Р. ***05.32 / осем хиляди шестстотин и пет лева и тридесет и две стотинки /лева представляваща  неизплатено застрахователно обезщетение дължимо по сключен между страните застрахователен договор чрез комбинирана полица от 17.06.2011 г., вследствие на проявление на риска клауза „Пълно Каско“ за л.а. марка „Хюндай“ , модел „Траджет“ с ДК№ СН 38 28 ВВ

 

         Сумата от 769.78 лв./ седемстотин шестдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки / мораторна лихва върху главницата от 8605.32 лв. 32 / осем хиляди шестстотин и пет лева и тридесет и две стотинки / за периода от 17.01.2012г. до датата на депозиране на исковата молба 28.11.2012г., както и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

 

         ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“АД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. К.“ № * да заплати на Р.Й.Р. ***69.59 / шестстотин шестдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки / лева деловодни разноски за първа инстанция.

 

В останалата част потвърждава решението като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“АД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С. К.“ № * да заплати на Р.Й.Р. ***78.16 / шестстотин седемдесет и осем лева и шестнадесет стотинки /лева деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                  2.