Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 92

 

гр. Сливен,  20.03.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

                                                                               

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 120  по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 798/08.01.2014 г. по гр. д. №1309/2013 г. на СлРС, с което е осъден Н.А.Д. ЕГН ********** *** да заплати на основание на чл. 220 ал.1 от КТ във вр. с чл. 326 т. 2 от КТ във вр. с т.7 изр. Второ от трудов договор № 199/11.02.2011 г. на „Терснаб” АД ЕИК 829053917 със седалище и адрес на управление гр.С., кв.”И.” ул.”К.” № *, представляван от изпълнителния директор Г.Г. сумата от 713.48 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на дадено с писмено изявление № 51а/30.07.2012 г. предизвестие по чл. 326 от КТ за прекратяване на трудовото му правоотношение с дружеството. Със същото решение Н.Д. е осъден да заплати на дружеството и сумата от 52.48 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.07.2012 г. до 18.04.2013 г.  Ответникът е осъден да заплати на основание на чл. 207 ал. 2 т.2 от КТ и сумата от 11.33 лв., представляваща липси в склад за ГСМ при дружеството, за който Д. е  отговарял.  Д. е осъден да заплати и сумата от 49.68 лв. , представляваща остатъчна стойност на невърнато от ответника при прекратяване на трудовото му правоотношение работно облекло, предоставено му от работодателя. Ответникът е осъден да заплати на дружеството и направените разноски в първоинстанционното производство.

Подадена е въззивна жалба от ответника, с която се атакува решението изцяло като процесуално и материално незаконосъобразно. Сочи се,че искът по чл. 220 ал. 1 от КТ във вр. с чл. 326 т. 2 от КТ  неправилно е уважен, като съдът не обсъдил възраженията на ответника. Така е налице процесуално нарушение, което е довело до незаконосъобразност на решението. Сочи се, че с молбата от 30.07.2012 г. ответникът не е посочил срок на предизвестие, тъй като не е определен срока на предизвестието, то тогава кога е прекратен трудовия договор и прекратен ли е бил на основание на чл. 326 от КТ.  Работодателят веднага е издал заповед за прекратяване на трудовия договор, което обаче изпълва хипотезата на чл. 325 от КТ, т.е. прекратяване по взаимно съгласие. Работодателят преди да изтече срока, посочен в договора като предизвестие, издал своя заповед с която е прекратил трудовото правоотношение. Така на практика е изпълнена хипотезата на чл. 220 ал. 2 от КТ. Сочи се още, че са направени възражения относно размера на претенцията. Размерът на обезщетението не съвпада с размера на брутното трудово възнаграждение за месеца предхождащ уволнението, сочат се и съображения в тази насока. Излагат се съображения, че след като главният иск е неоснователен и  недоказан, то неоснователен е искът по чл. 86 от ЗЗД. На самостоятелно основание този иск се явява неоснователен и поради липсата на покана до работника за заплащане на претендирано обезщетение.  Оспорва се и искът по чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ. Никъде по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че ответникът е отговарял за склада ГСМ. Достъп до този склад имат и други лица и са изложени подробни съображения относно липсата на отчетническо качество на ответника. Оспорва се изцяло и претенцията с основание чл. 14 ал. 1 т. 1 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло. Изложени са съображения за допуснати процесуални нарушения, свързани с въведени нови обстоятелства от съда и липсата на квалификация на иска, като се сочи, че в крайна сметка тази претенция е неоснователна. В крайна сметка се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което претенциите да бъдат отхвърлени.

 В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна, а решението  е валидно, допустимо и правилно, поради което се иска да бъде потвърдено.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява. Явява се представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба и прави възражение за прекомерност на адвокотското възнаграждение.

За въззиваемото дружество се явява представителят по закон и представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното уважаване на исковете.

        Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че в условията на обективно съединяване са били предявени четири осъдителни иска, първият от които е с правно основание чл. 220 ал. 1  във вр. с чл. 326 ал. 2 от КТ, представляващ обезщетение за неспазено от ответника предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди се в жалбата, че при постановяване на своето решение съдът не е обсъдил всички възражения, най – вече свързани с това, че в молбата  не е посочен срок на предизвестието. Безспорно е обаче, че в самия трудов договор е било уговорено между страните, че срокът на предизвестието ще бъде двумесечен, както е посочил и районният съд. В депозираната молба до работодателя от въззивника – ответник в първоинстанционното производство, не се съдържат онези реквизити, които да позволят тя да бъде тълкувана като предизвестие по чл. 326 от КТ. Районният съд е изложил подробни съображения в тази насока, които настоящата инстанция напълно споделя, поради което счита, че не следва да бъдат преповтаряни. Така фактически не е бил спазен уговореният двумесечен срок за предизвестието. След като работникът изрично е заявил, че желае прекратяване на своя трудов договор, то работодателят е издал и съответната заповед, с което е приел прекратяването на трудовото правоотношение. Така предвид волята на работника, който е заявил, че „не желае да отработи предизвестието си” той е ангажирал отговорността си за заплащане на обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ. При определяне размера на това обезщетение районният съд се е съобразил с всички законови изисквания и правилно го е определил. Наведените в жалбата възражения в тази насока са неоснователни и не се споделят от настоящата инстанция.  

        Безспорно е установено също, че е била извършена инвентаризация на склад „ГСМ” с МОЛ въззивникът. За установеното от инвентаризацията е съставен опис, в който са посочени установените липси. След като по длъжностна характеристика той е  имал задължение да отговаря за гориво-смазочните материали, то той е следвало да изпълнява добросъвестно това свое задължение. Безспорно е, че въззивникът е отговарял за този склад и възраженията в жалбата в тази насока са изцяло неоснователни.

        Настоящият състав споделя изводите на районния съд относно уважаването на претенцията за полученото работно облекло.  Изложените от районния съд съображения са изключително подробни и наведените в жалбата доводи срещу тях се явяват неоснователни.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Пред настоящата инстанция процесуалният представител на въззивника направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемото дружество в размер на 300 лв. Това възражение обаче се явява неоснователно, тъй като е очевидно, че уговореното адвокатско възнаграждение не е прекомерно я, а е в границите предвидени в наредбата, която определя размера на минималните възнаграждения. Поради това въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 798/08.01.2014 г. по гр. д. №1309/2013 г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА Н.А.Д. ЕГН ********** да заплати на „Терснаб”АД, ЕИК 829053917, със седалище гр. С., кв. „И.”, ул.”К.” № *, представлявано от изпълнителния директор Г.Г. сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща направените от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение пред тази инстанция.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: