Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №103

 

гр. Сливен, 27.03.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди и четиринадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ      

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №123 по описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив против Решение №1068/13.01.2014г. по гр.д.№3416/2013г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено, че Й.И.Л. не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив сумата от 947,46лв., представляваща цена на допълнително количество електрическа енергия, начислена за периода от 11.06.2013г. до 27.06.2013г. за обект в с.Тополчане, общ.Сливен, ИТН 2306997 и на ищеца са присъдени разноски по делото. С въззивната жалба се атакува решението изцяло.

В жалбата си въззивника – ответник в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи – на закона. Неправилно съдът приел, че липсва законово основание за едностранно коригиране сметката на потребителя от страна на доставчика на ел.енергия. По повод установената касационна практика, на която се позовал съдът се сочи, че тази практика изгубила своето значение, тъй като не отчитала последвалото нормативно изменение – от 17.07.2012 г. на Закона за енергетиката и по специално чл.98 а ал.2 т.6 ЗЕ, която норма допускала едностранна корекция в сметката на потребителя. Характерът на разпоредбата не въвеждал нова уредба на обществените отношения, а попълвал с изрична законодателна воля възприетото и преди разрешение, чието уреждане било пропуснато, като същевременно изравнявало третирането на сходни отношения. Необходимостта от такова уреждане се наложило именно с оглед защитата на всички потребители и справедливо разпределение на риска от неточности в отчитането на потреблението. Нормата на чл. 98а ал.2 т.6 от ЗЕ препращала към чл. 83 ал.1 т.6 от ЗЕ, който уреждал законова делегация за изработване на Правила за измерване на количеството ел.енергия, които в своя чл. 45 предписвали при установяване на грешка над 1,5 пъти от допустимата по спецификата на средството за търговско измерване /СТИ/, отчетеното количество ел.енергия да се определя по процедура, предвидена в договора за покупко-продажба на ел.енергия. В конкретния случай за такъв договор следвало да се приемат ОУ на ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР, одобрени с решения на ДКЕВР. Въззивникът счита, че принципното прилагане на корекционна процедура за изчисляване на реалното потребление в съответствие с чл. 28 ал.1 ОУ ЕВН ЕС, вр. чл. 54 ал.2 т.1 ОУ ЕВН ЕР не накърнява правата на потребителя като неравноправна клауза и не представлява злоупотреба с монополни права. С оглед посочените нормативни изменения, корекцията на сметка за ел.енергия със задна дата принципно не била лишена от основание. Сочи се, че решение №4/15.03.2007г. на Конституционния  съд на РБ по к.д. №10/2006г., с което в аналогичен смисъл, макар и за топлоснабдителните предприятия е решен въпроса относно осигуряване на събираемостта на вземанията им. Твърди се, че разпоредбата на чл. 54 ОУ ЕВН ЕР не е санкционна по характер, а с нея се цели приблизително точно определяне на количеството получена ел.енергия, за която се дължи заплащане на определена цена. Развиват се подробни съображения, относно основанието за извършване на едностранна корекция в сметката на абоната – потребител на ел.енергия, а именно, че става при съблюдаване принципа на добросъвестността  и при колизия между интереса на обществото и този на индивида, законодателят определил превес да вземе обществения интерес. Сочат се случаите, при които е установен субекта на посегателство върху целостта на съоръженията и обектите на електроразпределителната мрежа и ангажиране на неговата наказателна отговорност, като счита, че когато субекта на изпълнителното деяние не е установен, следва да се търси парично възмездие на принципа „комуто ползите, нему и тежестите” от бенефицента на отклонението в отчитането на ел.енергия. Въззивното дружество намира, че е безспорно доказано наличие на нерегламентирана външна намеса върху ищцовото средство за търговско измерване, резултат от която е отчитане на по-малко от реално консумираната ел.енергия, както и че корекцията на сметката на потребителя е изчислена правилно. От въззивния съд иска отмяна на атакуваното решение на СлРС и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения отрицателен установителен иск. Претендират се разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност на присъденото с решението в полза на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., с оглед ниската степен на сложност на делото и моли въззивния съд да намали същото до минималния размер, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от другата страна – Й.И.Л. чрез пълномощника адв.К., който оспорва въззивната жалба. Въззиваемият намира решението на СлРС за правилно и законосъобразно, постановено след анализ на всички събрани по делото доказателства. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди атакуваното първоинстанционно решение. Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция. 

В срока по чл.263, ал.1 вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивното дружество, редовно призовано, не се представлява.

В с.з. въззиваемият  Й.И.Л., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник - адв. К., който оспорва въззивната жалба, поддържа подадения отговор. Посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, нестрадащо от изложените в жалбата пороци и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.

От събраните по делото пред районния съд доказателства /пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания/ се установява следното от фактическа страна:

Ищецът в първоинстанционното производство Й.И.Л. е клиент на ответното дружество, като за процесния недвижим имот в с.Тополчане, общ.Сливен има регистриран ИТН 2306997 и монтиран електромер с №008540783.

На 23.05.2013г. “ЕВН България Електроснабдяване” АД е издало фактура №1093982631 с получател Й.И.Л. за електрическа енергия /4078 kWh/ на стойност 738,56лв. с ДДС за отчетен период от 10.04.2013г. до 10.05.2013г. с място на потребление ИТН 2306997, с.Тополчане, общ.Сливен.  Във фактурата са посочени следните отчетени показания на електромер №008540783: дневна тарифа – п. старо 15206, п.ново 18581, разлика 3375 кВтч; нощна тарифа – п. старо 4229, п. ново 4932, разлика 703 кВтч.

На 13.06.2013г. Й.И.Л. ***, в която посочва, че тока не е отчитан през периода от 06.12.2012г. до 10.04.2013г., когато му е издадена фактура за сумата от 736лв. Посочва, че дисплея на електромера не работи и се притеснява, че неправилно е отчетено количеството ел. енергия.

С писмо от 17.06.2013г. до ищеца служители на КЕЦ – Сливен го уведомяват, че на 14.06.2013г. е извършена проверка на електромера и не са открити нерегламентирани свързвания или некоректно записване на показанията, електромерът е отчитан по график и енергията е фактурирана коректно. Посочват, че абоната може да заяви техническа проверка на електромера.

На 25.06.2013г. “ЕВН България Електроснабдяване” АД е издало фактура №1095610634 с получател Й.И.Л. за електрическа енергия /720 kWh/ на стойност 131,78лв. с ДДС за отчетен период от 11.05.2013г. до 10.06.2013г. с място на потребление ИТН 2306997, с.Тополчане, общ.Сливен.  Във фактурата са посочени следните отчетени показания на електромер №008540783: дневна тарифа – п. старо 18581, п.ново 19196, разлика 615 кВтч; нощна тарифа – п. старо 4932, п. ново 5037, разлика 105 кВтч.

Със заявление от 25.06.2013г. Й.И.Л. е поискал от ответното дружество смяна на електромер №008540783 и извършване на експертиза.

По повод на заявлението на 27.06.2013г. служител на “ЕВН България Електроразпределение” АД в присъствието на ищеца Л. е извършил техническа проверка на меренето на електрическата енергия на обект ИТН 2306997  в с.Тополчане, като е замерил електромера два пъти  при използване на различни терминали и оптични глави, но не е могъл да снеме показания, като е констатирал изгорял дисплей. Съставения констативен протокол №78409/27.06.2013г. е подписан от служителя на дружеството и от ищеца, присъствал лично на проверката. Електромер №008540783 е демонтиран и заменен с нов електромер, за което е съставен нарочен протокол на 27.06.2013г., подписан от ищеца Л..  Демонтирания електромер №008540783 е предаден по съответния ред за извършване на метрологична експертиза в БИМ, РО Пловдив.

На 05.08.2013г. е изготвен констативен протокол от експертиза на средство за измерване №585 на Български институт по метрология, Регионален отдел – гр.Пловдив, относно експертиза на електромер статичен трифазен двутарифен, идент. №008540783. При метрологичната експертиза са снети показания на тарифите: дневна тарифа 019441,9 кВтч, нощна тарифа 005115,7 кВтч. Заключението на експертизата е следното: електромерът е с повреден дисплей – липсва индикация, информацията за показанията и проверката на показващото устройство са извършени със софтуерна програма за изчитане на електромера. Електромера не съответства на метрологичните и технически изисквания.

            На 03.09.2013г. ответното дружество е изготвило справка за корегиране на сметката за електроенергия за клиент Й.И.Л. ***, електромер №008540783, ИТН 2306997 като е доначислена ел. енергия общо 419 kWh на стойност 77,12лв. за периода от 10.06.2013г. до 27.06.2013г. на база на отчетено и фактурирано количество ел. енергия за аналогичен предходен период от предходната година – 09.06.2012г. – 09.07.2012г., пропорционално за 16 дни, на основание чл.54, ал. от ОУ ЕВН ЕР.

            На 04.09.2013г. “ЕВН България Електроснабдяване” АД, изпратило писмо изх.№4723 до Й.И.Л., с което го уведомяват, че на 27.06.2013г. е извършена проверка на меренето на електрическата енергия на ИТН 2306997, при която е констатирано, че електромера не отчита, което се дължи на несъответствие на електромера с техническите и метрологични изисквания. Поради това на основание чл.54, ал.3 от ОУ на ЕВН ЕР сметката за ел. енергия ще бъде коригирана за 17 дни за периода от 11.06.2013г. до 27.06.2013г., като се начисли допълнителна енергия в размер на 419 kWh  на стойност 77,12лв.

На 03.09.2013г. “ЕВН България Електроснабдяване” АД е издало фактура №1099688778 с получател Й.И.Л. за електрическа енергия /419 kWh/ на стойност 77,12лв. с ДДС за отчетен период от 11.06.2013г. до 27.06.2013г. с място на потребление ИТН 2306997, с.Тополчане, общ.Сливен.  Във фактурата не са посочени показания на електромер №008540783.

От заключението на назначената по делото пред районния съд съдебно-електротехническа експертиза се установява следното: Процесният електромер е трифазен, подлежащ на метрологичен контрол на всеки 4 години, като е произведен през 2010г., когато е преминал метрологична проверка и последващата проверка е през 2014г. Описаните в раздел 5 на изготвената метрологична експертиза на БИМ – РО гр.Пловдив констатации не отразяват наличие на неизмерване, а само отсъствие на визуализация на показанията на дисплея. Констатациите не отразяват състояние на неточно измерване или неизмерване на консумираната ел. енергия. Данните за допустимите грешки по време на проверката при натоварване и праг на реагиране са в границите на максимално допустимите стойности на грешката за съответното СТИ, поради което може да се счита, че електромерът измерва правилно и точно ел. енергията, консумирана от абоната. Точният начален момент на невизуализиране и показване на данните на дисплея не би могъл да се фиксира точно. Независимо, че данните за консумирана ел. енергия не се визуализират на дисплея, е налице регистриране и записване в паметта на СТИ на количеството потребена от абоната ел. енергия. Показанията до времето на демонтажа на електромера – 27.06.2013г. са: дневна тарифа 019441,9 кВтч, нощна тарифа 005115,7 кВтч. Поради това начислената допълнително ел. енергия в справката за коригиране на сметка от 03.09.2013г. с използване на аналогичен 30-дневен период от предходната година е неправилно. Данните не са съобразени с крайните показания на електромера, фиксирани в метрологичната експертиза. 

Съдът кредитира заключението на съдебно-електротехническата експертиза, като неоспорено от страните, обосновано и изготвено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.

По делото са представени от ответното дружество Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД и Общи условия на договорите за пренос  на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е отрицателен установителен иск за недължимост на сума за начислена електрическа енергия с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, при който доказателствената тежест за установяване съществуването на оспореното вземане се носи изцяло от ответното електроснабдително дружество. По този иск е необходимо ответникът да докаже, че спорното право е възникнало и съществува, а ищецът - възраженията си срещу вземането - фактите, които изключват, унищожават или  погасяват спорното право. На първо място ответникът следва да установи с пълно и пряко доказване факта, от който е възникнало и съществува претендираното от него вземане и едва след това ищецът следва да установи възраженията си за неговата недължимост.

Между страните не се спори, че ищеца Й.И.Л. като собственик на недвижим имот, находящ се в с.Тополчане, общ.Сливен е потребител на електрическа енергия по смисъла на чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД.

От събраните пред районния съд доказателства се установи по безспорен начин, че оспореното от ищеца Л. вземане на ответното дружество в общ размер от 947,46лв. включва в себе си всъщност три отделни вземания за доставена ел. енергия в имота на ищеца в с.Тополчане, а именно: сумата от 738,56лв. за доставена ел. енергия от 4078 кВтч за отчетен период 10.04.2013г. – 10.05.2013г., начислена по отчетени показания на електромер №008540783; сумата от 131,78лв. за доставена ел. енергия от 720 кВтч за отчетен период 11.05.2013г. – 10.06.2013г., начислена по отчетени показания на електромер №008540783 и сумата от 77,12лв. за ел. енергия от 419 кВтч за отчетен период 11.06.2013г. – 27.06.2013г., начислена на база аналогичен 30-дневен период от предходната година.

Тъй като, видно от кредитираното заключение на съдебно-електротехническата експертиза, СТИ – електромер №008540783 /демонтиран на 27.06.2013г./ не измерва неточно, а само не визуализира данните, като  електромерът измерва правилно и точно ел. енергията, консумирана от абоната, т.е. налице е регистриране и записване в паметта на СТИ на количеството потребена от абоната ел. енергия. Поради това първите две суми, дължими по надлежно издадени фактури №1093982631/23.05.2013г. и №1095610634/25.06.2013г. са стойността на реално доставена, потребена от абоната – ищеца електрическа енергия и правилно отчетена от СТИ, като за ищеца Л., като потребител е възникнало задължението да заплати стойността й. Ищецът – въззиваемия дължи заплащане стойността на потребената от него ел. енергия. Друго възражение, освен неправилно отчитане на количеството ел. енергия ищецът не е направил и не е доказал. Както бе посочено ел. енергията за тези два отчетни периода е правилно отчетена от СТИ и правилно е начислена съответната сума за нея по действащите цени на ел. енергията, одобрени от ДКЕВР.

Поради това предявеният от Й.И.Л. против ответното електроснабдително дружество отрицателен установителен иск по отношение на вземанията на дружеството по фактура 1093982631/23.05.2013г. за 738,56лв. за периода от 10.04.2013г. до 10.05.2013г. и по ф-ра №1095610634/25.06.2013г.  за 131,78лв. за периода 11.05.2013г. – 10.06.2013г., на обща стойност 870,34лв. е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. В тази част въззивната жалба е основателна.

Вземането по фактура №1099688778/03.09.2013г. е за начислена електрическа енергия 419 кВтч за периода 11.06.2013г. – 27.06.2013г., начислена по реда на чл.54, ал.3 от ОУ на ЕВН ЕР на база аналогичен 30-дневен период от предходната година. Съгласно разпоредбата на 54, ал.3 от ОУ на ЕВН ЕР извън случаите на ал.2 /касаещи констатирано неправомерно въздействие върху СТИ/ електроразпределителното предприятие изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 30 дни, като коригираните количества са равни на консумираната от потребителя електрическа енергия за аналогичен 30-дневен период от предходната година. Тази разпоредба се прилага в случаите на чл.54, ал.1 от ОУ на ЕВН ЕР – при неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия. В случая безспорно е установено, че не се касае за неточно измерване и/или неизмерване на ел. енергия. Макар и въпросния електромер да е бил с повреден дисплей, то той е измервал правилно и точно ел. енергията и неговите показания към момента на демонтажа – 27.06.2013г. са снети при извършената метрологична проверка. Ответното дружество е следвало да начисли съответното количество ел. енергия за този отчетен период 11.06.2013г. – 27.06.2013г. именно по отчетените и фиксирани в протокола  от метрологичната експертиза показания на електромера. Ответното дружество е действало неправилно като за този период е определило ел. енергията по реда на чл.54, ал.3 от ОУ на ЕВН ЕР, напълно неприложим в случая. Поради това начислената сума от 77,12лв. за 419 кВтч ел. енергия за периода 11.06.2013г. – 27.06.2013г., по фактура №1099688778/03.09.2013г. е недължима, като неправилно начислена.

В тази част исковата претенция е основателна и следва да се уважи, а въззивната жалба е неоснователна.

Следва да се отбележи, че районният съд в атакуваното решение е изложил мотиви в пълно противоречие с установената от самия него фактическа обстановка. Правните му изводи са относно неправилността на начисляване на допълнително количество ел. енергия в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху СТИ, каквото в случая въобще не е налице. Абсолютно неприложима в случая е разпоредбата на чл.54, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕР и свързаните с нея чл.28 и чл.63 от ОУ на ЕВН ЕР.

Решението на Сливенски районен съд следва да се отмени в частта, с която е признато за установено, че Й.И.Л. не дължи на “ЕВН България Електроснабдяване” АД сума за начислена ел. енергия за обект с ИТН 2306997, находящ се в с.Тополчане, общ.Сливен над размера от 77,12лв. до признатия за недължим размер от 947,46лв. и вместо него се постанови ново, с което отрицателния установителен иск се отхвърли над сумата от 77,12лв. до пълния предявен размер от 947,46лв.  

С оглед изхода на спора, на ищеца в първоинстанционното производство се дължат разноски, съразмерно с уважената част от исковата претенция. В тази насока ответното дружество своевременно в хода на първоинстанционното производство /с молба от 22.11.2013г./ е направило възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца и претендиран като разноски по делото. Искането по чл.78, ал.5 от ГПК е своевременно и основателно. Настоящата инстанция намира заплатеното от ищеца Л. на адв.К. възнаграждение в размер на 500лв. за прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Същото следва да се присъди в по-нисък размер, като съдът го определя в размер на 100лв., съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с т.3 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното на ищеца следва да се присъдят разноски за първата инстанция в размер на 12,33лв., съразмерно с уважената част от иска, като решението на районния съд се отмени в тази му част над сумата от 12,33лв. до присъдения размер от 551,50лв.

На ответното дружество в първоинстанционното производство се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Разноските следва да се определят на база платен депозит за вещо лице в размер на 150лв. и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 100лв., определено съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл.78, ал.8 от ГПК. Следователно на ответното дружество следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в размер на 229,65 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

С оглед изхода на спора по въззивната жалба и нейната частична основателност, на страните следва да се присъдят съразмерно разноски, направени пред въззивната инстанция, както следва: 115лв. на въззивното дружество и 40,70лв. на въззиваемия.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ОТМЕНЯ Решение №1068 от 13.01.2014г., постановено по гр.д. №3416/2013г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която е признато за установено, че Й.И.Л. с ЕГН ********** *** не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х. Г. Д.” №*, ЕИК 123526430 сума за начислена електрическа енергия за периода 11.06.2013г. – 27.06.2013г.,  с място на потребление ИТН 2306997, с клиентски №1001279685, находящо се в с.Тополчане, общ.Сливен над размера от 77,12лв. до признатия размер от 947,46лв. и в частта, с която „ЕВН България Електроснабдяване” АД е осъдена да заплати на Й.И.Л. разноски по делото над размера от 12,33лв. до присъдения размер от 551,50лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от Й.И.Л. с ЕГН ********** *** против „ЕВН България Електроснабдяване” АД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х. Г. Д.” №*, ЕИК 123526430 за признаване за установено, че Й.И.Л. не дължи на “ЕВН България Електроснабдяване” АД сума за начислена ел. енергия с място на потребление ИТН 2306997, находящо се в с.Тополчане, общ.Сливен, клиентски №1001279685 над размера от 77,12лв. до пълния предявен размер от 947,46лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1068 от 13.01.2014г., постановено по гр.д. №3416/2013г. по описа на Сливенски районен съд в останалата обжалвана част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Й.И.Л. с ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х. Г. Д.” №*, ЕИК 123526430 сумата от 229,65лв., представляваща разноски пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска, както и сумата от 115лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х. Г. Д.” №*, ЕИК 123526430 да заплати на Й.И.Л. с ЕГН ********** *** сумата от 40,70лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.