Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 01.04.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на  двадесет и шести март , през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

 

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 124 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на адв. Д. в качеството на особен представител на  Й. К. П. ЕГН ********** против решение №  1069/13.01.2014 г. по гр. д. № 2007/2013 г. на Сливенския районен съд в частта , с която въззивницата е осъдена да заплата на П.А.  П. ЕГН ********** ***, като баща и законен представител на малолетното дете А. П.П. ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 150.00 лв. В жалбата се сочи, че в тази част решението е неправилно , поради нарушение на материално правните разпоредби, съществени процесуални норми и необоснованост.  Първоинстанционният съд не се е бил съобразил с изискванията и критериите на чл. 142 и  чл. 143 от СК, като при определяне на размера на издръжката на детето не е определил нужните средства за издръжка на дете в тази възраст и без да има конкретни данни за получаваното от ответницата възнаграждение е определил размера на дължимата издръжка. Моли се решението да бъде изменено в тази част като се определи дължима издръжка на детето А. П. в размер на 100.00 лв. месечно.

В законния срок е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.Н.П., пълномощник на П.П.. С него въззивната жалба е оспорена като допустима, но неоснователна. Посочено е, че от представените по делото писмени доказателства е видно, че малолетното дете страда от тежко заболяване „агнезия на ляв бъбрек и работна хипертрофия на десен бъбрек“, както и „установена периална фистула, от която изтичат изпражнения, поради анална малформация.“ Страната посочва, че макар действително да не се знаят възможностите на родителя ответник да дава издръжка, по безспорен начин са доказани изключителните нужди на детето да получава издръжка в завишен размер, тъй като му предстоят и последващи оперативни интервенции в болница в Испания. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивницата П. се представлявао т адв. Д. , която поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.

Въззиваемият П. в съдебно заседание се явява лично, както и с адв. П., който оспорва въззивната жалба , поддържа депозирания по нея отговор и моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законсъобразно.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивницата на 14.01.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 24.01.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Първоинстанционното решение е обжалвано в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск по чл. 59 ал.2 предл. последно от СК и е определил на малолетното дете А. П.П. ежемесечна издръжка в размер на 150.00 лв., която да бъде заплащана от въззиваемата П..

Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. В ал. 2 на чл.142 от СК е посочено, че минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата, която за 2014 г.- е 340.00 лв., т.е. минималната издръжка , която може да се присъди за едно дете, която може да се присъди през 2014 г. е 85,00 лв. От събраните по делото доказателства няма никакъв спор относно това, че малолетното дете А. се нуждае от една завишена издръжка при отглеждането си. Макар неговата възраст да не е твърде голяма, заболяването от което страда „Агнезия на ляв бъбрек. Работна хипертрофия на десен бъбрек“ Свидетелства за това, че се нуждае от повече средства за отглеждане. Обясненията дадени от бащата за това, че детето веднъж е било оперирано в чужбина кореспондират с писмените доказателства по делото, както и със свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка Николова, която посочва, че детето е със заболяване на дебелото черво и му се налага втора операция в Испания.

С оглед на това, съдът намира, че за ежемесечната му издръжка е необходима сума в размер 250.00 лв. Също така, съдът счита, че бащата следва да дава издръжка в размер на 100.00 лв., тъй като той полага и ежедневните не малко грижи необходими за отглеждане на детето, останалата част от необходимата издръжка в размер на 150,00 лв. месечно следва да бъде заплащана от майката. По делото са налице данни, че същата работи в чужбина целогодишно - в РИталия. Макар да няма конкретни данни за трудовото възнаграждение която получава там, съдът счита,че следва да приеме, че тя получава поне две средни работни заплати за страната. При това положение и като липсват данни тя да е задължена към друго лице за издръжка съдът намира, че е във възможностите й, без да се затрудни да дава ежемесечна издръжка на детето А. П. в размер на 150.00 лв. до настъпване на пълнолетието му или на друга причина, която да наложи изменение на размера на присъдената издръжка.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По тези съображения, съдът  

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 1069/13.01.2014г. по гр.д. № 2007/2013г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.