РЕШЕНИЕ                                 

гр. Сливен, 16.07.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на първи юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 129 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на производството са осъдителни искове с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ с цена 44000лв. неимуществени и по чл. 86 ал. 1 във вр. чл. 45 от ЗЗД за законната лихва върху главницата от 08.03.2013г. до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба – подадена от адв. Г.М. в качеството му на пълномощник на ищцата Л.Ф.П. се твърди, че на 08.03.2012г., в гр.Сливен, около 10.20 часа, на кръстовището между бул. "Паянайот Хитов" и ул. "Добри Добрев" водачът С.Д.Д., причинил ПТП, управлявайки личното си МПС - лек автомобил „Ланчия Либра", с ДКН СН 80-54 КК. В резултат на сблъсъка ищцата, била ударена и изхвърлена на тротоара, от което е получила травматични увреждания.

След ПТП, ищцата била откарана спешно в Център за спешна медицинска помощ при МБАЛ"Д-р Иван Селимински"АД, където екип от лекари извършили оперативни, хирургически интервенции.

Произшествието е било предизвикано виновно от водача на лекия автомобил С.Д.Д., който нарушавайки правилата за движение - чл.20, ал. 1; чл.20. ал.2; чл.21, ал.1 и чл.119 ал.1, от ЗДвП, извършил престъпление по смисъла на чл.343, ал.З, предложение последно, буква „а", предложение 2-ро, вр..ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК, за което с Решение №1136/19.12.2013г., по НАХД №2007/2013г., след като Районен съд-Сливен го е освободил от наказателна отговорност, на основание на чл.78А от НК, му е наложено административно наказания „глоба", в размер на 1000 лв. и на основание на чл.78А, ал.4, вр. чл.343 от НК го е лишил от „Право да управлява МПС" за срок от четири месеца. Към настоящия момент окончателния съдебен акт е влязъл в сила.

В следствие на посочения деликт на  ищцата са причинени следните неимуществени вреди:

Бималеоларна фрактура - многофрагментна и с разместване на левия долен крайник и изкълчване на глезената става, които довели до „трайно затрудняване на движението на левия долен крайник;

Фрактура на шийката на раменната кост и луксация на раменната става, довели до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник";

Контузия на главата с охлузвания и хематома в областта на лявата лицева област, които причинили „временно разстройство на здравето, неопасно за живота";

За нанесените увреждания е била лекувана оперативно в ОТО на МБАЛ"Д-р Иван Селимински", за времето от 08.03.2013г. до 21.03.2013г. Операциите са извършени на 08.03.2013г. и на 11.03.2013г. Заради фрактурата на двата малеола и луксацията на лявата глезена става са лекувани оперативно - кръвна репозиция с наложена метална остеосинтеза, а луксацията на лявата раменна става и счупването на шийката на лявата мишична кост са наместени под обща анестезия.

Болките, страданията и мъките, които е понесла ищцата от момента на настъпване на ПТП не са отшумели напълно и към настоящия момент. Свързани са с оплаквания от продължаващи болки в местата на получените фрактури и луксация на ставите и като цяло трудна подвижност на двата увредени крайника. Поставената метална остеосинтеза е престояла повече от три месеца вътре в крака на пострадалата. Поетапното оперативно отстраняване на тези метални, придържащи костите елементи е извършвано с нова хирургическа намеса от страна на лекарите. Проведен е петдневен курс на антибиотично лечение.

Трудностите свързани с ежедневието в бита, обслужването на ищцата в нейните елементарни физиологични, битови, човешки и медицински потребности са били неимоверни, тъй като към момента на ПТП е била на 74 годишна възраст. Тя страда от остеопороза на костите, което изключително затруднява възстановяването на счупените кости и луксацията на лявата раменна става. До момента на катастрофата пострадалата П. полагала грижи за възрастния си и болен съпруг, който е бил на 82 години. Тя не получава други доходи освен скромната си пенсия.

Психическата травма от преживяната катастрофа и трайното й затруднение за движение са дали безспорно отражение в ежедневието и бита на увредената Л.П.. Тя и досега не може да спи спокойно, сънува станалия инцидент. Стресът от преживяния сблъсък с мощната кола и до днес тормозят съзнанието й, защото произшестивето е настъпило, въпреки, че се е опитала да избяга назад по пешеходната пътека, за да избегне връхлитащата я кола.

Към датата на ПТП – 08.03.2013г. шофьорът на МПС  е бил правоспособен водач и не е употребил алкохол. Имал е валидно сключена задължителна застраховка със „Гражданска отговорност на автомобилистите“ съгласно полица № 01112001709803 от 10.07.2012г., действаща до 09.07.2013г. , издадена от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“

Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да ангажира пряката отговорност на застрахователя ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, като го осъди да заплати на ищцата обезщетение за причинените неимуществни вреди от общо 44000лв., както следва: За бималеоларна фрактура - многофрагментна и с разместване на левия долен крайник и изкълчване на глезената става, които довели до „трайно затрудняване на движението на левия долен крайник – 20 000лв.; за фрактура на шийката на раменната кост и луксация на раменната става, довели до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник" – 20 000лв. и; контузия на главата с охлузвания и хематома в областта на лявата лицева област, които причинили „временно разстройство на здравето, неопасно за живота" – 4 000 лв.;

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ е подал отговор на исковата молба, с който се оспорва само размера на претендираното обезщетение като несправедлив с оглед на действително претърпените вреди и факта, че ищцата е получила от деликвента обезщетение в размер на 1000 лв.

В с.з. за ищцата се явява представител по пълномощие – адв. Г. М. ***, който поддържа предявените искове на посочените в тях основания. В съдебно заседание по същество поддържа предявените искове изцяло с оглед доказването на всички обстоятелства, на които се основават, като съдът следва да отчета липсата на всякакво виновно поведение на ищцата за съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира деловодни разноски в пълен размер. В писмено становище по същество оспорва доводите на ответника в подкрепа на възраженията против предявените искове.

Ответното дружество редовно призовавано – се представлява в с.з. от представител по пълномощие – юрисконс. Герасков, който оспорва размера на претендираното обезщетение по съображенията посочени в отговора на исковата молба. Позовава се допълнително на извода на експертното заключение за късно провеждане на рехабилитацията, поради което не са настъпили обичайните резултати от навременното и провеждане. Претендира разноски в рамките на представения списък по чл. 80 от ГПК. В писмено становище по същество доразвива доводите – изложени в съдебно заседание.

Въз основа на събраните по делото доказателство съобразна разпределената от съда доказателствена тежест относно релевантните за делото факти и обстоятелства се установява следното:

на 08.03.2012г., в гр.Сливен, около 10.20 часа, на кръстовището между бул. "Панайот Хитов" и ул. "Добри Добрев" водачът С.Д.Д., причинил ПТП, управлявайки личното си МПС - лек автомобил „Ланчия Либра", с ДКН СН 80-54 КК. В резултат на сблъсъка ищцата, била ударена и изхвърлена на тротоара, от което е получила травматични увреждания.

След ПТП, ищцата била откарана спешно в Център за спешна медицинска помощ при МБАЛ"Д-р Иван Селимински"АД, където екип от лекари извършили оперативни, хирургически интервенции.

Произшествието е било предизвикано виновно от водача на лекия автомобил С.Д.Д., който нарушавайки правилата за движение - чл.20, ал. 1; чл.20. ал.2; чл.21, ал.1 и чл.119 ал.1, от ЗДвП, извършил престъпление по смисъла на чл.343, ал.З, предложение последно, буква „а", предложение 2-ро, вр..ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК, за което с Решение №1136/19.12.2013г., по НАХД №2007/2013г., след като Районен съд-Сливен го е освободил от наказателна отговорност, на основание на чл.78А от НК, му е наложено административно наказания „глоба", в размер на 1000 лв. и на основание на чл.78А, ал.4, вр. чл.343 от НК го е лишил от „Право да управлява МПС" за срок от четири месеца. Към настоящия момент окончателния съдебен акт е влязъл в сила.

В следствие на посочения деликт на  ищцата са причинени следните неимуществени вреди:

Бималеоларна фрактура - многофрагментна и с разместване на левия долен крайник и изкълчване на глезената става, които довели до „трайно затрудняване на движението на левия долен крайник;

Фрактура на шийката на раменната кост и луксация на раменната става, довели до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник";

Контузия на главата с охлузвания и хематома в областта на лявата лицева област, които причинили „временно разстройство на здравето, неопасно за живота";

За нанесените увреждания е била лекувана оперативно в ОТО на МБАЛ"Д-р Иван Селимински", за времето от 08.03.2013г. до 21.03.2013г. Операциите са извършени на 08.03.2013г. и на 11.03.2013г. Заради фрактурата на двата малеола и луксацията на лявата глезена става са лекувани оперативно - кръвна репозиция с наложена метална остеосинтеза, а луксацията на лявата раменна става и счупването на шийката на лявата мишична кост са наместени под обща анестезия.

Към датата на ПТП – 08.03.2013г. шофьорът на МПС  е бил правоспособен водач и не е употребил алкохол. Имал е валидно сключена задължителна застраховка със „Гражданска отговорност на автомобилистите“ съгласно полица № 01112001709803 от 10.07.2012г., действаща до 09.07.2013г. , издадена от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“

Спорните обстоятелства по делото са свързани със степента на претърпените от ищцата болки  и страдания и наличието на адекватно провеждане от нейна страна за ограничаване на неблагоприятните последици и възстановяване на здравословното й състояние.

От гласните доказателства по делото се установява, че ищцата е била на болнично лечение около 15-16 и е изписана на инвалидна количка, защото не можеше да се движи, вкл. с патерици. За целта е получила от Социални грижи за инвалиден тоалетен. Лечението е продължило в домашни условия, където ищцата е била на легло с намиращ се до нея тоалетен стол, т.к. не е било възможно придвижването й до тоалетната. Основно за нея се е грижил сина й – св. П., който е бил неин придружител за контролните прегледи. Това е създавало допълнителни затруднения за пренасянето й по стълбища – семейството на ищцата живее на третия етаж в жилищна сграда с неработещ асансьор. В края на м.юни 2013г. е започнало постепенното премахване на металните остеосинтези – през месец и половина, чрез оперативни разрези, за което ищцата е престоявала по два три дни в болницата. Придвижването до манипулационната се е извършвало отново с количката. В последствие се установило, че ищцата има напреднала остеопороза, което е забавило заздравяването на костите. След окончателното изваждане продължително време не е зараствала оперативната рана. Една малка част от раната все още не може да заздравее напълно. До Нова година ищцата е била на легло и е било невъзможно да се движи сама, след което придвижването й се осъществявало с патерици.

След ПТП ищцата се е явила на ТЕЛК като с решение от 01.04.2014г. й е определена инвалидност и намалена работоспособност 62 % пожизнено. Във връзка с преживяното ПТП се е променило психическото състояние на ищцата – започнала е да изпитва страх включително от автоматични врати. Физически е отслабнала видимо, като невъзможността да се придвижва е нарушило и обичайната честота на посещения в църквата – всяка събота преди инцидента, след който не повече от 2-3 пъти. Посещенията на църковни ритуали и пребиваването в самата църква предвид религиозното възпитание и вярвания на ищцата, имат съществено значение в нейния духовен живот. Това е наложило да бъде посещавана у дома от пастор – св. Касабов, но въпреки това са настъпили съществени промени в нейната душевност. С оглед състоянието й се е променил съществено начина и на живот. Преди ПТП се е занимавала с различна домашна работа на вилата, с която сега вече се справя много трудно, като е била нарушена и възможността й да се грижи сама за собственото си домакинство.

Във връзка с предписаната рехабилитация от показанията на св. П. се установява, че не е била извършена своевременно рехабилитация и понастоящем е ограничено движението на ръката й, като е ограничено и е невъзможно пълното възстановяване движенията и на крака.

В тази насока по делото е допусната съдебно медицинска експертиза, като от заключението на д-р Турсонлийска се установява, че липсва луксация на раменната става (главата на раменната кост е в ямката). Силно е разместен е дистален фрагмент. Мускулите, залавящи се за големия туберкул с данни за счупването му, са го издърпали нагоре, като по този начин се стеснява субакромиалното пространство и се затруднява отвеждането на ръката. Постигната е добра репозиция, но главата на раменната кост е с деформация. По отношение на травмата на глезена се касае за фратура на дисталната част на тибията, ангажираща ставната повърхност на глезеннната става, както и на фибулата, което не променя характеристиката на естеството на травмите.

Провеждането на физиотерапия е рехабилитация е било не само препоръчително, но и задължително особено в първите месеци след причиняване на травмите. Проведеният няколко дни преди съдебното заседание рехабилитационен курс е много закъснял, макар че е допринесъл за леко подобрение. Естеството на травмите е затруднило изправянето на ищцата на патерици, като и до сега ищцата е необходимо да ползва две патерици с оглед настъпилата деформация на глезена.

Извършването на рехабилитация е било възможно амбулаторно или стационарно, при което РЗОК поема разходите свързани с лечението по клинична пътека два пъти за една година, като пациентът заплаща само потребителска такса от 2.90лв. при амбулаторна физиотерапия и рехабилитация и 5.80лв. на ден при стационар за 7 дни.

В съдебно заседание вещото лице дава допълнителни обяснения, като посочва, че невъзможността за зарастване на рана на мястото на закрепващите игли е с оглед състоянието на остеопороза.

По отношение лявото рамо движенията не са възстановени, като при този вид счупвания за добър резултат се приема възстановяване на  движението до 90 градуса нагоре, което би позволило на ищцата да се среше и да се и да се храни самостоятелно. Самото счупване е тежко и в случая ищцата може да достига с ръка устата си, но не може да се среше. По отношение на крака становището на експерта е, че е невъзможно пълно възстановяване, т.к. става на глезена почти никой в България не прави. Единствено е възможно е глезенната става да се направи, е да се направи ставата неподвижна, чрез изсичане на ставните повърхности, които се с игла, за да срасне. Тогава ставата  е неподвижна, но няма болки при ходене и стъпване.

Настъпилите промени и относно ставата на крака, и на рамото, са необратими.

Относно своевременното провеждане на рехабилитация и физиотерапия в.л. пояснява, че предвид анатомията след втория месец се срастват връзките и е трудна рехабилитацията, а ако се проведе такава тя е с незадоволителен резултат.

Освен това използването на патерици е свързано с доста усилия на двете ръце. Тъй като ищцата е имала счупване на рамото, тя не е могла да се изправи. Настъпилото залежаване от това е довело до отслабване на мускулатурата, от което изправянето става по-трудно. След 4-ия месец когато обикновено пациентите минават на една патерица, ищцата би следвало да ползва дясна патерица и да се придвижва сама. Категорична съм, че с оглед конкретното състояние, такова каквото се установява от представените документи, рехабилитацията при ищцата е било възможно да се извърши много по-рано. Това би довело до добро, не много по-добро състояние, но при всички случаи би имало по-голямо подобрение за движенията на ръката и по-малко на глезена. При своевременно провеждане на рехабилитация пак би имало ограничения на движенията на ръката и пак щеше да има деформация на глезена със силно ограничени движения, но с по-добър обем. Проведената късно рехабилитация в периода от 11.06. до 18.06. 2014г., няма значим ефект, като провеждането на рехабилитация е било възможно и в Сливен, но би наложило допълнителен ангажимент на близките – грижи и превоз, за довеждане за провеждането на физиотерапия в амбулаторни условия. При невъзможност за близките да поемат такъв ангажимент, провеждането е възможно било възможно в съответните заведения в гр. Котел и Сливенски минерални бани, но е следвало да се извърши не по-късно от 4-тия месец след причиняването на травмите.

Горната фактическа обстановка се установява от анализа – поотделно и взаимно на всяко от представените доказателства, като писмените и експертното заключение не са оспорени и допълват логически показанията на свидетелите, поради което следва да се кредитират изцяло, вкл. тези на св. П. въпреки родствената връзка. Показанията му се подкрепят от останалите безспорни доказателства по делото, като с оглед естеството на причинените травми и техните последици, обичайно преки свидетели относно изнесените данни свързвани с възстановителния и лечебен процес са именно най-близките лица в семейството.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявените искове са основателни.

Правното основание на предявените исковете е по чл. 226, ал. 1 от КЗ, която разпоредба предвижда възможност за увредения да иска заплащане на обезщетение пряко от застрахователя. Претендираните обезщетения са в размер на общо 44 000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания с оглед причинените телесни увреждания и тяхното лечение, както и обезщетението за забава от деня на увреждането.

Няма спор между страните относно самоличността на дееца, неговото противоправно поведение и вина. По същите въпроси съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като присъдата и съответно решението, с която се освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му се налага административно наказание при условията на чл. 78о от НК, има за гражданския съд същата задължителна сила.

Безспорно е, че на 08.03.2013г. по вина на водача С.Д.Д. при управлението на МПС, „Ланчия Либра“ с рег.  СН 80 – 54 КК е настъпило ПТП. Към същия момент валидно сключена задължителна застраховка със „Гражданска отговорност на автомобилистите“ съгласно полица № 01112001709803 от 10.07.2012г., действаща до 09.07.2013г. , издадена от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“. Няма спор също, че на ищцата са причинени травми, изразяващи се в бималеоларна фрактура - многофрагментна и с разместване на левия долен крайник и изкълчване на глезената става, които довели до „трайно затрудняване на движението на левия долен крайник; фрактура на шийката на раменната кост и луксация на раменната става, довели до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник; контузия на главата с охлузвания и хематома в областта на лявата лицева област, които причинили „временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Наличието на посочените травматични увреждания се установяват от представените по делото писмени доказателства, с корекциите – внесени чрез заключението на в.л. д-р Турсонлийска, която приема, че липсва луксация на раменната става (главата на раменната кост е в ямката). Силно е разместен е дистален фрагмент. Мускулите, залавящи се за големия туберкул с данни за счупването му, са го издърпали нагоре, като по този начин се стеснява субакромиалното пространство и се затруднява отвеждането на ръката. Постигната е добра репозиция, но главата на раменната кост е с деформация. По отношение на травмата на глезена се касае за фрактура на дисталната част на тибията, ангажираща ставната повърхност на глезеннната става, както и на фибулата, което не променя характеристиката на естеството на травмите.

Спорните въпроси по делото са свързани с размера на претендираното обезщетение с възражението за несправедливо завишаване, като следвало да се намалят заплатени на ищцата 1000 лв. от пострадалото лице, както и с оглед ненавременното провеждане на рехабилитация от ищцата за възстановяване на движенията на крайниците й – горен ляв и долен ляв.

Отговорността на застрахователя определен в разпоредбата на чл. 223, ал.1 от КЗ по сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е гаранционна и обхваща всички преки и непосредствени вреди, за които отговаря застрахования, които увредените са претърпели, търпят и предстои да търпят в следствие на непозволеното увреждане.

В тази насока е задължителна и следва да бъде съобразена съдебната практика по т. 11 на Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и т. 7 на Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съгласно които понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще и др.

Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД във връзка с обхвата на задължението по чл. 45 от ЗЗД цели адекватност на обезщетението с действително претърпените от увредения неимуществени вреди.

Обстоятелството, че размерът, който претендира ищцата от общо 44000лв., е обоснован с различни размери за всяка една от причинените травми, не обвързва съда да приеме, че се касае за обективно съединени искове. Каса е се за един иск – за неимуществени вреди, с общ фактически състав, като в рамките на предявения размер, съдът е длъжен да извърши преценка на отделните обстоятелства и да определи размера на обезщетението както с оглед на конкретните увреждания, така с оглед степента на претърпените болки и страдания като последица от едновременното причиняване на различните травматични увреждания.

Предвид гореизложеното и с оглед на доказателствата по делото, установяващи претърпените от ищцата неимуществени вреди  и възникналото застрахователно събитие съдът намира, че размера, в който се претендира обезщетението за тези вреди – 44 000 лв. е съобразен с установените от закона и възприети в практиката критерии за справедливост. Паричния еквивалент за най-тежката от причинените травми – Бималеоларна фрактура - многофрагментна и с разместване на левия долен крайник и изкълчване на глезената става, които довели до „трайно затрудняване на движението на левия долен крайник съдът намира, че е в размер на 25000лв.; Фрактура на шийката на раменната кост, довели до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник – 20 000лв. и контузия на главата с охлузвания и хематома в областта на лявата лицева област, които причинили „временно разстройство на здравето, неопасно за живота – 1000лв. Така заявения общ размер следва да бъде намален с размера на заплатеното от деликвента обезщетение от 1000 лв., който факт не се оспорва от ищцата, а така също и с 1000лв., предвид установеното несвоевременно провеждане на рехабилитация и физиотерапия за оптимално възстановяване на възможния при конкретните травми обем на движение на левите горен и долен крайник и последиците от това.

Естеството и степента на травматичните увреждания са причинили трайно обездвижване на ищцата, а в последствие – трайно ограничение движения на увредените крайници, като няма съмнение както с оглед данните от заключението на вещото лице, така и с оглед показанията на разпитаните свидетели, че болките и страданията претърпени от ищцата са били значителни по интензитет и с голяма продължителност във времето. Претърпяването им е обусловено освен от тежкото и счупване на глезенната става, но и от наложилото се лечение за възстановяване до степен на възможно самостоятелно придвижване само с патерици. Освен силните болки за дълъг период, ищцата е търпяла дълго във времето и наложилите се от увреждането ограничения в обслужването си в ежедневния бит. Такива практически в началото на лечението за ищцата е било невъзможно да извършва, в последствие – затруднено и само с чужда помощ при придвижване извън дома и задължително с патерици, което е свързано освен с физически и битов, но и със значителен емоционален и психически дискомфорт. Освен субективно негативните преживявани от причиненото увреждане и лечение, изискващо оперативно премахване на придържащи елементи, придружено с усложнения както от самия характер и вид на нараняванията, така и обективното състояние на остепороза, за значителен период от време – повече от година, следва да бъдат отчетени коренно и трайно настъпилите промени в нтачина й на живот, като ищцата е била лишена и от възможността за пълноценно участие в църковните ритуали в съответствие с религиозните си убеждения и духовно възпитание.

Наред с това на ищеца са причинени, макар и в не толкова значителна степен, болки и страдания от контузията в главата с охлузване и хематом в лявата лицева област, което е причинило временно разстройство – неопасно за живота.

Възражението на ответника обосновано с липсата на оптимално възстановяване обема на движението на крайниците поради ненавременното провеждане на рехабилитация налага намаляване с не повече от 1000 лв., на което съответства липсата на възможност на ищцата за достигане на движение нагоре до възможност за самостоятелно сресване с лявата ръка поради травмата на раменната става. Макар да е категорично в обясненията си вещото лице, че навременното провеждане на рехабилитация през първите месеци след причиняването на травмите е било задължително, съдът следва да се съобрази, че и при адекватното провеждане на рехабилитация и физиотерапия, с оглед естеството на травмите провеждането й не би довело до пълно възстановяване обема на движение на лявата ръка. С оглед естеството на фрактурата на глезенната става, възстановяването на самостоятелното придвижване не би било възможно до степен без помощни средства.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е основателна претенцията на ищцата за присъждане на деловодни разноски Такива са заплатени от нея в размер на 3 300 лв., който размер не надвишава двукратния минимален размер установен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на степента на фактическа и правна сложност на делото

Съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция в тежест на ответника следва да се възложи дължимата държавна такса по делото – 1760лв., като следва да се остави без уважения претенцията за присъждане на деловодни разноски.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК 040638060 със седалище и адрес на управление: гр. С., 1504, бул. „К.А. Д.“ № * да заплати на Л.Ф.П., ЕГН ********** *** и съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № *, чрез адв. Г. М. *** обезщетение за неимуществени вреди в следствие на ПТП на 08.03.2013г. в гр. Сливен, причинено от водача С.Д.Д. пир управлението на МПС „Ланчия Либра“ с рег.  СН 80 – 54 КК в размер на 44000 лв. (четиридесет и четири хиляди лева), заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.03.2013г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 3 300 лв. (три хиляди и триста лева) – деловодни разноски пред настоящата инстанция

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК 040638060 със седалище и адрес на управление: гр. С., 1504, бул. „К. А. Д.“ № *  да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на Окръжен съд – Сливен дължимата по делото държавна такса в размер на 1 760 лв. (хиляда седемстотин и шестдесет лева).

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на ответника за заплащане на деловодни разноски за настоящата инстанция.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: