Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №104

 

гр. Сливен, 27.03.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди и четиринадесета година в състав:   

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:       МАРИЯ БЛЕЦОВА    

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №130 по описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д.Т.Б. против Решение №1053/13.01.2014г. по гр.д.№1407/2013г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Д.Т.Б. *** положителен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумата 1890,74лв., представляваща незаплатена сума за ползвана електроенергия по фактура №12/04.02.2013г., начислена за месец януари 2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 11.03.2013г., както и направените разноски в размер на 39,32лв. по ч.гр.д.№745/2013г. на СлРС и са присъдени разноски на ответника „Соксет“ ЕООД, гр.Сливен в размер на 200лв. Решението е обжалвано изцяло.

В жалбата си въззивникът – ищец в първоинстанционното производство Д.Т.Б. чрез пълномощника си адв.Б. твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Посочва, че районният съд неправилно е приел, че ответното дружество не е ползвало ел. енергията, изразходвана от него през м.януари 2013г., начислена му по процесната фактура. Счита, че по делото се доказало по безспорен начин обстоятелството, че ответното дружество е ползвало наетия обект не само до края на м.януари 2013г., но и през м.02.2013г., като за него е възникнало задължението да заплати цената на ползваната електроенергия. Обстоятелството, че за периода 01.01.2013г. – 15.01.2013г. работниците в ответното дружество не са били на работа, не означавал, че в останалите две седмици не са работили и не е консумирана в обекта ел. енергия. Отпускът на работниците се е отразил чувствително на консумираната и съответно отчетена ел. енергия. Неподкрепен от доказателствата по делото е извода на районния съд, че по време на отчитане на електроенергията предприятието на ответника не работило. Първоинстанционният съд следвало да се произнесе по направеното оспорване на ненаименования документ – справка, разделителен протокол за м.януари 2013г. като посочи същия с истинско съдържание ли е или не. Този документ е начинът, по който се е определяла сумата, която всеки от наемателите следва да заплати, съобразно изразходваната през месеца и отчетена от съответния преразпределителен електромер ел. енергия. Установил се начина на отчитане на електроенергията – засичане на електромерите на ползващите помещения в обекта, разпределяне на стойностите, отчетени от общия електромер към стойностите от отделните електромери; изнасяне на частния документ – справка на вратичката на ел. таблото, разпределителен протокол и изготвяне на фактури. В справката се посочвала общата цена, дължима на ЕВН и цената, дължима от отделните наематели. Цената се определяла не произволно, а съгласно решение №Ц-17/28.06.2012г. на ДКЕВР. Всеки наемател можел да сравни данните от електромера си с данните, изнесени в протокола. След заплащане на сумата се издавала и съответната фактура от ищеца, като преди да е платена сумата за ползвана ел. енергия от наемателя, фактурата не се връчва, тъй като тя се явява документа, че съответното лице е заплатило дължимата сума за ел. енергия. Поради това няма как да се връчи на ответника преди да е заплатил сумата за ел. енергия. С оглед изложеното, моли съда да отмени изцяло атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново по същество, с което да признае за установено, че ответника „Соксет“ ЕООД, гр.Сливен му дължи сумата от 1890,74лв., представляваща електроенергия за м.януари 2013г. Претендира присъждане на направените по делото и за двете инстанции разноски.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ответника в първоинстанционното производство „Соксет“ ЕООД, гр.Сливен чрез пълномощниците адв.П.Н. и адв.Д., които оспорват въззивната жалба. Считат, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно, подробно мотивирано и молят същото да бъде потвърдено. Посочват, че по делото не се установил начина на вземане на показанията на преотчитащите електромери на отделните наематели, какви са били показанията на неговия електромер и кога са отчетени. Посочват, че съдът правилно е приел, че справката е с неистинско съдържание, като следва да се отчете, че същата е с неизвестен автор, предвид липсата на подпис, положен от съставилото го лице. Посочват, че назначената и изслушана експертиза не установила обстоятелството какво е потребеното количество ел. енергия за процесния период и отговаря ли то на посоченото в съставената фактура. Претендират присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

С въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В с.з. въззивникът Д.Т.Б., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник – адв.Б., която поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея съображения и моли за уважаването й. Счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени и вместо него въззивният съд постанови ново решение по същество, с което признае за установено, че въззиваемото дружество му дължи сумата от 1890,74лв., представляваща електроенергия за м.януари 2013г. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемото дружество „Соксет“ ЕООД, гр.Сливен, редовно призовано, в с.з. се представлява от представител по закон – управителя И.Н. и пълномощник – адв.Д., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди решението на Сливенски районен съд, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявен положителен установителен иск за установяване дължимост на вземане в размер на 1890,74лв., представляващо консумативен разход във връзка с ползване на отдаден под наем недвижим имот – ел. енергия за м.януари 2013г., за което вземане на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът – ответник е възразил в законоустановения срок. Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.232, ал.2, предл.2 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният състав споделя крайния правен извод на районния съд.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване и съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. В случая ищеца следва да установи следните обстоятелства: ползването от ответното дружество през процесния период  - м. януари 2013г. на процесния недвижим имот по силата на сключен договор за наем; ползването на ел. енергия в отдадения под наем обект, точното количество на ползваната през процесния период ел. енергия и стойността й.

По делото е установено, че през процесния период – м.януари 2013г. ответното дружество е ползвало отдадения му под наем недвижим имот –помещения №2 и №3, обобщени в едно помещение на първи етаж и помещения №10 и №11, обобщени в едно помещение на втори етаж на търговска сграда бивша ф-ка „Лента“ в гр.Сливен, кв.“Комлука“, ул.“Асеновско дефиле“ №4. Установено е от събраните по делото гласни доказателства, че през първата половина на м.януари 2013г., т.е. до 15.01.2013г. всички работници на ответното дружество ползвали платен годишен отпуск и дружеството не осъществявало производствената си дейност през този период. През останалата част от периода обаче в процесните помещения е развивана съответната производствена дейност. Поради това съдът намира за основателно възражението на въззивника за необоснован и неподкрепен от събраните по делото доказателства извод на районния съд за неползване на процесните помещения през процесния период. Освен това обстоятелството, че в помещенията, ползвани от ответното дружество не е осъществявана за част от процесния период производствена дейност, не обуславя само по себе си извода, че не е консумирана ел. енергия в този обект. Както бе посочено по-горе, в тежест на ищеца в първоинстанционното производство – въззивник, е да установи не само факта на ползване на ел. енергия в обекта, но и точното количество на потребената ел. енергия през процесния период и съответната й стойност, за да бъде основателна исковата му претенция.

Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2, предл. второ от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща разходите, свързани с ползването на вещта. В случая консумативните разходи са свързани с плащане на консумирана ел. енергия за м.януари 2013г. в отдадения под наем обект.

            По делото е установено, че в сградата, в която се намират ползваните под наем от ответното дружество помещения, се намират и други помещения, ползвани от различни лица. Партидата в електроснабдителното дружество е открита на името на ищеца Д.Т.Б., който е един от наемодателите на ответното дружество. Електроснабдителното дружество ЕВН България издава една обща фактура за консумираната през съответния месец ел. енергия в цялата сграда. Задължение на наемодателите е да преразпределят общо начислената ел. енергия между отделните ползватели на обекти, като се имат предвид показанията на съответните преотчитащи електромери.

По делото не са ангажирани годни доказателства, от които да е установено по безспорен начин точното количество потребена ел. енергия в ползваните от ответното дружество помещения и съответната стойност на така потребеното количество ел. енергия през процесния период – м.януари 2013г. В тази насока доказателствената тежест се носи от ищеца, както правилно е указано с доклада по чл.146 от ГПК от първоинстанционния съд. Единственото доказателство в тази насока е частен документ без дата и без означение за автор, наричан от ищцовата страна “справка, разпределителен протокол“ /л.51 от гр.д.№1407/2013г. по описа на СлРС/. Този документ е оспорен в първоинстанционното производство и по отношение на истинността му е открито производство по оспорване по реда на чл.193 от ГПК. Действително, както посочва въззивника в жалбата си, районният съд е следвало с крайния си съдебен акт да се произнесе и по отношение на истинността на този документ, с оглед откритото производство по оспорване, каквото произнасяне в случая няма. С оглед събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че не е установено от ищеца, носещ доказателствената тежест, по безспорен начин по пътя на главното, пълно и пряко доказване истинността на съдържанието му /оспорено е съдържанието на документа, тъй като същият няма означение за автор/, поради което този документ не е взет предвид при формиране на фактическата обстановка по делото от настоящата инстанция, а също така и от районния съд, макар и без да се е произнесъл изрично.

Следва да се отбележи, че този частен документ освен, че няма означение за автор, няма и отразена дата на съставяне и единствено съдържа като означение за кой период се отнася - „януари“ без да е отразена година, поради което той не може да бъде годно доказателство относно извършеното преразпределение на ел. енергията между отделните ползватели на помещения, най-малкото с оглед липсата на безспорно посочен период, за който се отнася, извън факта, че е без автор и че е оспорен, като истинността му е останала недоказана в хода на производството.

            Друго годно доказателство относно точното количество потребена ел. енергия в ползваните от ответното дружество помещения през м.януари 2013г. няма ангажирани от носещата доказателствената тежест страна – ищеца Б.. Следва да се отбележи, че заключението на вещото лице не установява това подлежащо на доказване обстоятелство, като вещото лице изрично е посочил, че електромера, който е отчитал ел. енергията в помещенията, ползвани от ответното дружество регистрира електрическата енергия с натрупване в брояча и при извършване на проверка може да се констатира и фиксира единствено крайното показание на СТИ в момента на изключване на потреблението на консуматора. Вещото лице е посочило, че показанията на електромера към момента на неговата проверка – 01.11.2013г. съвпадат с показанията, отразени в приемо-предевателния протокол от 03.03.2013г. и във фактура №24/10.03.2013г. Тези показания обаче са за напълно различен период от процесния – отчетени при прекратяване на договора за наем и при освобождаване на наетия обект – към 03.03.2013г. Те не съвпадат с показанията на електромера, посочени от ищеца в издадената от него фактура №12/04.02.2013г., а видно от заключението на вещото лице не може да се установи какви са били показанията на електромера за процесния период – м.януари 2013г., тъй като след този период има потребление на ел. енергия и електромера отчита с натрупване.

Поради това ищеца – въззивник следва да понесе своеобразната санкция от неизпълнението на основното си процесуално задължение и съдът да приеме за ненастъпили неустановените от ищеца факти, за които той носи доказателствената тежест. С оглед на това, въззивният съд приема, че твърдяното, но неустановено с годни доказателства, вземане на ищеца за потребена електрическа енергия в отдадения под наем имот през м.януари 2013г. на стойност 1890,74лв. не е възникнало и не съществува спрямо ответното дружество. Предявеният против последния иск е неоснователен и недоказан.

Поради изложеното, предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора, правилно и законосъобразно районният съд е присъдил на ответното дружество направените от него в първоинстанционното производство разноски.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на въззивника не се следват разноски.

Въззиваемото дружество е претендирало присъждане на разноски и такива следва да му се присъдят в доказания размер от 200лв.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №1053 от 13.01.2014г., постановено по гр.д. №1407/2013г. по описа на Сливенски районен съд. 

 

ОСЪЖДА Д.Т.Б. с ЕГН ********** *** * да заплати на „Соксет“ ООД, ЕИК 119615040, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“К.“ №*, представлявано от управителя И.Н. сумата от 200лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                  

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                           

                                                                                2.