Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 30.04.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на девети април, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 133 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

               Обжалвано е решение № 228/27.12.2013 г. по гр.д. № 219 от 2013 г. на НзРС, с което въззивниците Община - Нова Загора и „ВиК” - Сливен са осъдени да заплатят солидарно на въззиваемата П. обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, а именно 96,40лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 5.12.2012 г. до окончателното изплащане, като първоначално предявения иск за разликата до 100.00 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Въззивниците са били осъдени и за сумата от 15 000.00 лв. представляваща неимуществени вреди ведно със законната лихва считано от 14.10.2012 г. до окончателното изплащане, като първоначално предявения иск е бил отхвърлен до частта от 20 000.00лв. като неоснователен и недоказан. С обжалваното решение Община - Нова Загора е осъдена да заплати на П. разноски в размер на 1032,75 лв. Въззивникът „ВиК- Сливен” ООД е бил осъден да й заплати разноски в размер на 1032,75 лв. Въззиваемата П. е осъдена да заплати на „ВиК- Сливен” ООД деловодни разноски в размер на 300.00 лв., а на Община - Нова Загора разноски в размер на 250.00 лв.

По делото са депозирани две въззивни жалби. Първата е от „ВиК- Сливен” ООД. С нея решението се обжалва изцяло в частите, с които въззивникът е осъден да заплати имуществени и неимуществени вреди на въззиваемата. В отхвърлителните части съответно решението не е обжалвано. Посочено е, че първоинстанционният съд неправилно е дал правна квалификация на предявения иск по чл. 45 вр. чл. 50 от ЗЗД, а не като по чл. 49 от ЗЗД, като по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като страната своевременно е била направила възражение за това. Ако съдът е бил квалифицирал правилно иска, то е щял да стигне до извода, че страната не носи отговорност, тъй като нито е собственик на имота, нито негови длъжности лица са били отговорни за неговото поддържане. Страната е направила възражение за недопустимост на извършеното привличане в производството по отношение на нея, поради което счита, че решението би следвало да бъде и частично обезсилено и да бъде прекратено по отношение на въззивника „ВиК - Сливен”ООД. Страната много подробно е извършила  анализ на относимите закони към спора по отношение на това що е „канализационна система“, „отклонения“ и т.н., като в крайна сметка намира, че по никакъв начин не следва да и се търси отговорност, тъй като шахтата, в която е пропаднала въззиваемата се намира в имот собственост на Община - Нова Загора и тъй като представлява надземната, а не подземна част на отводнителната канализацията „ВиК” не носи отговорност за нейното поддържане. Изложени са съображения от страната за това, че е било налице и съпричиняване на страна на въззиваемата. Моли се да се обезсили изцяло решението по отношение на „ВиК – Сливен“ ООД. На второ място по отношение на осъдителните части на решението спрямо „ВиК” се иска същите да бъдат отменени като незаконосъобразни и неправилни и да бъдат отхвърлени предявените против страната искове.

По въззивната жалба е депозиран в законния срок отговор от адв.С., процесуален представител на В. П.. Въззивната жалба на „ВиК- Сливен” ООД е оспорена като неоснователна. Страната е посочила, че неимуществените вреди са били определени по справедливост от съда, че е допустимо на основание чл. 228 ал. 3 от ГПК макар и при започнато производство да бъде конституиран втори ответник, както в конкретния случай е извършено конституирането на „ВиК- Сливен”ООД, посочено е, че първоинстанционния съд правилно е извършил квалификация на предявения иск по чл. 50 от ЗЗД, поради което не е необходимо да се търси виновно поведение от страна Общината или на лицата под чийто надзор се намират вещите. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

По делото е депозирана въззивна жалба и от Община - Нова Загора, с която първоинстанционното решение е оспорено като неправилно и незаконосъобразно. Посочено е, че не са представени доказателства, с които да се ангажира отговорността на Общината и че ищцата е следвало да докаже, че увреждането й е настъпило в резултат на виновното поведение на дееца, в случая на служител на Община - Нова Загора. Страната намира, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка, която не кореспондирала със събраните по делото доказателства. В подкрепа на това е изложил становище, че съдът не е съобразил  обясненията изложени от ищцата в исковата молба, че след като е слязла от колата е направила 3-4 крачка и противоречието с показанията на свид. К., че тя буквално при слизането си е пропаднала в отвор. Освен това неправилно съдът е приел, че не е налице съпричиняване, тъй като от изготвената техническа експертиза било установено, че към момента  на извършването й паркингът, на който е станало произшествието е бил осветен и неправилни били изводите на съда, че той е бил неосветен към момента на осъществяване на произшествието. От друга страна страната счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД като е присъдил изключително завишена сума за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, тъй като тя кратко е боледувала и не е претърпяла съществени болки и страдания. Страната счита, че принципът на справедливост изисква обезщетяване на увреденото лице за претърпените болки и страдания, а не материално облагодетелстване. Моли се, да се отмени обжалваното решение и изцяло да бъде отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди. Ако съдът  приеме, че той е основателен се моли да се приеме, че  е на лице съпричиняване и присъденото обезщетение да бъде определено в размер на 1000,00 лв.

В законния срок е депозиран отговор от адв. С., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че не е налице съпричиняване. Обстоятелството, че към момента на извършване на експертизата по делото паркинга е бил осветен не означава, че същият е бил осветен и към момента на настъпване на произшествието, поради което съдът правилно е съобразил своите изводите с показанията на свидетел К., който е бил непосредствен очевидец. Моли се жалбата да не бъде уважавана и да се потвърди първоинстанционното решение.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът Община Нова Загора се представлява от адв.М., която поддържа въззивната жалба на основанията, изложени в нея и моли да бъде уважена. Претендира деловодни разноски за двете инстанции.

Въззивникът „ВиК - Сливен“ ООД, в с.з., се представлява от адв.Р., който поддържа въззивната си жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Въззиваемата П., в съдебно заседание, не се явява. Представлява се от адв.С., който оспорва въззивните жалби и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника Община Нова Загора на 06.01.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 15.01.2014г. е била депозирана въззивната жалба.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника „ВиК- Сливен“ ООД на 08.01.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок на 22.01.2014г. /ПК/ е била депозирана въззивната му жалба.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивните жалби са  редовни и допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледани по същество жалбата на Община Нова Загора е неоснователна, а жалбата на „ВиК- Сливен“ ООД е основателна.

На първо място следва да се отбележи, че съдът счита, че предявеният иск от ищеца е с правно основание чл.50 във вр. чл.45 от ЗЗД. От твърденията на ищеца се установява, че според него каналът в който е пропаднал кракът й е част от канализационната мрежа, за която отговорност за поддръжката носи „ВиК- Сливен“ ООД. Ищецът е този, който с твърденията си определя пасивно легитимираните страни по предявената искова молба. Доколко са основателни исковите претенции е въпрос на доказване в производството.

Ответникът „ВиК- Сливен“ ООД е изразил становище за недопустимост на исковата претенция, тъй като е бил конституиран като страна по делото след неговото започване. В разпоредбата на чл.228 ал.3 от ГПК е посочено, че ищецът може да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото. От това следва, че ответникът не е съгласен да встъпи във вече висящо производство. По инициатива на ищеца същият може да бъде конституиран като страна, като обстоятелството, че не е своевременно конституиран като ответник се изразява в това, че искът срещу него се смята за предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда /чл.228 ал.3 изр.2 ГПК/. В този смисъл има множество решения, включително и цитираното от процесуалния представител на въззиваемата страна – решение № 117/09.12.2009г. по в.гр.д. № 599/2009г. на Великотърновския апелативен съд.

В разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗЗД е посочено, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В разпоредбата на чл.50 от ЗЗД се казва, че за вреди, произлезли от каквито и да са вещи отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че на 14.10.2012г. въззиваемата П. при слизане от лекия си автомобил в паркинг, собственост на Община Нова Загора, е пропаднала в дупка на паркинга, вследствие на което е получила значителни травматични увреждания. По делото са извършени съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертизи. Вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза е посочило, че вследствие на злополуката въззиваемата П. е получила контузия в областта на лявата колянна става с разкъсване на вътрешната част на капсуларната връзка, вътрешната колатерална връзка  и предната кръстна връзка, които са наложили оперативно лечение с използване на метална остеосинтезна техника и премахване на част от вътрешния минискус на ставата. П. е имала и охлузвания по кожата на двете мишници, в близост до лакътните стави. Същата е претърпяла две операции. Интензивния период на възстановяване е продължил четири-пет месеца, но и след осмия месец на моменти продължава да изпитва болки и страдания.

От съдебно-техническата експертиза се установи, че каналът, в който е пропаднала ищцата, представлява действащ канал за дъждовна вода. Същият е бил проектиран, изграден и въведен в експлоатация заедно с паркинга, обслужващ читалищния дом, не е изграден като самостоятелен обект и не е предаден и зачислен в капитала на „ВиК“ дружеството. Вещото лице е посочило, че паркингът е включен в сервитута на обслужващата улица, т.е. той е публична общинска собственост, а самият канал, наименуван от вещото лице „улична дъждарка“ е заустен на две места в шахтите на улицата пред него със сградни отклонения.

За да бъде реализирана отговорността по чл.50 от ЗЗД следва да се установи чия собственост е процесния канал и дали той се намира под надзора на „ВиК – Сливен“ ООД. За това, че каналът е собственост на Община Нова Загора сочат доказателствата по делото, а именно извършената съдебно-техническа експертиза,акт за собственост. Няма доказателства, от които да е видно, че същият е бил предоставен и е бил включен в активите на „ВиК - Сливен“ ООД. Ето защо съдът намира, че отговорността на Община Нова Загора е напълно доказана. Остава да се отговори на въпроса дали следва да се ангажира и отговорността на „ВиК - Сливен“ ООД.

В разпоредбата на чл.198о ал.1 от Закона за водите е посочено, че стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията се извършва от ВиК оператори, по реда на този закон, и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Не се спори по делото, че „ВиК – Сливен“ ООД е ВиК оператор. В разпоредбата на §1 т.33 от Закона за водите е посочено, че канализационна система е съвкупността от канализационни отклонения, улични канализационни мрежи в урбанизираните територии, подвеждащи колектори и пречиствателни станции или пречиствателни съоръжения, чрез които се извършва отвеждане на отпадъчните и/или дъждовните води от имотите на потребителите, почистването им и при необходимост от обеззаразяването им до необходимите качества и заустването им в съответния воден обект. Допълнителна яснота по темата внасят разпоредбите на чл.7 ал.2 и чл.25 ал.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В разпоредбата на чл.25 ал.3 от Наредба № 4/2004г. се сочи, че лицата, които отговарят за чистотата на уличната мрежа поддържат и почистват дъждоприемните шахти. А операторите на водоснабдителните и канализационните системи поддържат и почистват връзката между дъждоприемната шахта и уличната канализация. Член 7 ал.2 от Наредба № 4/2004г. посочва, че отпадъчните или дъждовните води от имотите на потребителите се отвеждат като сградните канализационни инсталации или вътрешните канализационни мрежи се присъединяват към канализационните системи чрез канализационно отклонение, посредством ревизионна шахта или ревизионен отвор, собственост на потребителите.

При анализа на горепосочената нормативна уредба и заключението на вещото лице, изготвило техническата експертиза по делото, се налага извода, че каналът за дъждовна вода, в който е пропаднал кракът на ищцата, е собственост на Община Нова Загора и за него следва да полагат грижи за почистването му длъжностните лица към Общината, които отговарят за чистотата на уличната мрежа /чл.25 ал.3 изр.1 Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. Каналът не е включен в активите на „ВиК- Сливен “ООД и същият по никакъв начин не му е предоставен за стопанисване. Не може да се приеме, че „ВиК – Сливен“ООД следва да поддържа дъждовния канал и по силата на закона /чл.198о от ЗВ/, тъй като в уточняващи нормативни актове /чл.25 ал.3 изр.1 от Наредба № 4/2004г./, е предвидено, че дъждоприемните шахти се поддържат и почистват от лицата, отговарящи за чистота на уличната мрежа. Това не са длъжностни лица на „ВиК – Сливен“ ООД. Предвид на изложеното съдът счита, че по делото не е доказано по безспорен начин, че процесният канал е бил под надзора на втория ответник „ВиК – Сливен“ ООД. С оглед на това исковете ( за имуществени и неимуществени вреди ) против него се явяват неоснователни и недоказани. Първоинстанционното решение в тази част следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По отношение оплакванията във въззивната жалба на Община Нова Загора за това, че не се било доказало, че увреждането е в резултата на виновно поведение на служител на общината, за това, че не е доказано, че паркингът е бил неосветен към момента на настъпване на произшествието и за неправилно прилагане на разпоредбата на чл.55 от ЗЗД по отношение на неимуществените вреди съдът намира същите за неоснователни поради следните съображения:

Отговорността по чл.50 от ЗЗД е безвиновна отговорност. Не е необходимо да се установява и доказва персоналната отговорност на служител на Общината, който не е изпълнил задълженията си за обезопасяване на дъждовния канал, вследствие на което да е настъпило произшествието, при което е пострадала ищцата. В тази хипотеза на закона собственикът на вещта отговаря изцяло за доказаните имуществени вреди и по справедливост за неимуществените вреди.

Съдът счита, че по делото е безспорно доказано обстоятелството, че при настъпване на произшествието паркингът, на който то се е случило, е бил неосветен. В тази насока са освен твърденията на ищцата и показанията на свид.К.. Обстоятелството че няколко месеца по-късно при извършване на съдебно-техническата експертиза вещото лице е установило частична осветеност на паркинга не означава, че той е бил осветен към момента на произшествието. Също така е без значение за отговорността на страната дали ищцата веднага след слизане от автомобила си е пропаднала в канала, дали е направила една крачка или две-три такива. Това не рефлектира върху вредоносния резултат. В никакъв случай не може да се говори за съпричиняване от страна на ищцата, тъй като при неосветен паркинг тя практически не е можела да предвиди и да предприеме действия за предотвратяване на настъпилото произшествие.

По отношение присъденото обезщетение за неимуществени вреди в резултат на 15 000,00 лева съдът намира същото за справедливо определено. Много продължителен период от време ищцата е била обездвижена и е търпяла сериозни болки и страдания. Претърпяла е две хирургически интервенции, дори осем месеца след произшествието същата е продължавала да изпитва болки и страдания. Кракът й е бил гипсиран, движила се с помощни средства, много затруднени са били процесите на обличане, къпане и придвижване. В тази насока свидетелските показания, съдебно-медицинската експертиза и обясненията на вещото лице д-рСтойков са безпротиворечиви. Трайната съдебна практика за сходни случаи предвижда присъждането на подобен по размер неимуществено обезщетение. С оглед на изложеното в тази част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде изменено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски в полза на въззиваемата П. в размер на 1000,00 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивна инстанция. Сумата следва да бъде платена от Община Нова Загора.

В. З.П. следва да бъде осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД сумата от 900,00 лева деловодни разноски за първа инстанция и сумата от 1260,00 лева разноски за въззивна инстанция, от които 300,00 лева държавна такса и 960,00 лева адвокатско възнаграждение.

Община Нова Загора следва да бъде осъдена да заплати на В. З.П. и сумата от 1032,75 лева, остатък от извършените от нея деловодни разноски пред първа инстанция, за които е бил осъден вторият ответник.

Първоинстанционното решение в частта за разноските следва да бъде изменено с оглед гореизложените мотиви.

По тези съображения, съдът  

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ОТМЕНЯ  решение № 228/27.12.2013 г. по гр.д. № 219/2013г. по описа на Новозагорския районен съд в частта, с която

 

 „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“6-ти с.“ № *, е осъдено да заплати на В. З.П. ЕГН ********** *** Загора, сумата от 96,40 ( деветдесет и шест лева и четиридесет стотинки) лева, представляваща имуществени вреди, от които 40.60 ( четиридесет лева и шестдесет стотинки), лева по фактура № 0000001284/22.10.2012г., ведно със законната лихва, считано от 22.10.2012г.; 38,40 ( тридесет и осем лева и четиридесет стотинки ) лева по фактура № 1000002054/11.12.2012г., ведно със законната лихва от 11.12.2012г. и 17,40 ( седемнадесет лева и четиридесет стотинки) лева по фактура № 1000002045/05.12.2012г., ведно със законната лихва, считано от 05.12.2012г., както и сумата от 15 000,00 ( петнадесет хиляди ) лева неимуществени вреди със законната лихва, считано от 14.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата.

 

Както и в частта, с която  „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“6-ти с.“ № *, е осъдено да заплати на В. З.П. ЕГН ********** *** Загора, сумата от 1032,75 ( хиляда тридесет и два лева и седемдесет и пет стотинки) лева деловодни разноски за първа инстанция.

 

като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

 

ОСЪЖДА В. З.П. ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“6-ти с.“ № *сумата от 900,00(деветстотин) лева деловодни разноски за първа инстанция.

 

В останалата част потвърждава решението като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА В. З.П. ЕГН ********** *** Загора да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“6-ти с.“ № * сумата от 1260,00 ( хиляда двеста и шестдесет )лева разноски за въззивна инстанция, от които 300,00 ( триста) лева държавна такса и 960,00 (деветстотин и шестдесет)лева адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Община Нова Загора да заплати на В. З.П. ЕГН ********** *** Загора сумата от 1032,75 ( хиляда тридесет и два лева и седемдесет и пет стотинки) лева разноски за първа инстанция и сумата от 1000,00 ( хиляда ) лева деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.