Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  28.04.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на девети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                          СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 138 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на главен юриск. Ф., в качеството й на пълномощник на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” против решение № 215/13.12.2013 г. по гр.д. № 40/2013 г. на НзРС, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на Д.И.Д. ЕГН ********** *** Загора, сумата от 988,77лв. главница, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 21.01.2010 г. до 21.01.2013 г., 192,71 лв. мораторна лихва върху главницата, считано от датата на изискуемостта до датата на подаване на исковата молба, ведно със законна лихва от 21.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.

В тази част жалбата касае част от присъдената сума, а именно 436.38лв.

Обжалвано е първоинстанционното решение и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия Д. сумата от 703,20лв., главница, представляваща паричната равностойност на незаплатена безплатна предпазна храна и ободрителни напитки за периода от 21.01.2010г. до 21.01.2013 г.

Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон.

По първият предявен иск за неизплатен и положен извънреден труд и  за признати 30 минути за приемане и предаване на 24 часа работна смяна, страната посочва, че съдът се е доверил единствено на свидетелските показания на служители на РС „ПБЗН” гр. Нова Загора, които имат частен интерес от изхода на делото, тъй като са предявили искове пред същия съд, със същия предмет на спора. В същото време били представени писмени доказателства, които оборват свидетелските показания, а именно Наредба № 491/2010 г. за реда за осъществяване на пожарогасителна дейност и аварийно-спасителни дейности и Инструкция № 343/05.03.2009 г. за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в МВР. Въззивникът счита, че съдът неправилно се е позовал на липсващи по делото дневници за приемане и издаване, но това било поради факта, че никой не ги е поискал да бъдат представени. Жалбоподателят твърди, че тъй като съдът се позовал на свидетелски показания при наличие на писмени такива, както и на факта на липса на доказателства, в тази част обжалваното решение е неправилно.

По предявения иск за заплащане на обезщетение за незаплатена безплатна предпазна храна и ободрителни напитки, въззивникът счита, че съдът неправилно е приложил разп. на чл. 161 от ГПК, а именно относно ангажирането на писмени доказателства – протоколи от заседанията на КУТ и заповеди въз основа на тях за определяне на служителите, имащи право на безплатна храна. Страната посочва, че такива протоколи почти не са съществували и няма как да бъдат представени, но през процесния период са се прилагали различни нормативни актове, а именно Министерска заповед № Із-1259/22.08.2006 г. за определяне на размера, условията и реда за осигуряване на безплатна предпазна храна и тонизиращи напитки за служителите на МВР, Наредба № Із-1681/21.08.2012 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна на служителите на МВР, работещи при специфични условия и рискове за живота и здравето и на ободряващи напитки за служителите на МВР, работещи на смени, както и Министерска заповед № Із-1843/05.09.2013 г. за определяне размера на сумите безплатна храна за служителите на МВР, работещи при специфични условия и рискове за живота и здравето и на ободряващи напитки за служителите на МВР, работещи на смени. Страната счита, че въззиваемият не следва да получава обезщетение, тъй като на първо място не е сред лицата, които извършват дейности свързани с рискове за здравето, които били изрично посочени в т. 1 от Министерска заповед № Із-1259/2006 г. Той също така не попадал и в лицата, имащи право на храна и безплатни напитки, посочени в т. 2 от цитираната по-горе заповед, тъй като безплатна храна се осигурявала само за дните, в които служителите извършвали опасната дейност в продължение не по-малко от половината от законоустановеното работно време, а ищецът не изпълнявал служебни задължения, свързани с рискове за здравето през повече от половината от законоустановеното му работно време. Освен това, съгласно т. 3 от МЗ № Із-1259/2006 г. е било необходимо да се проведат предварително консултации с представители на служителите и комитетите по условията на труд и да е налице писмено съгласуване с ведомствена служба по трудова медицина, което в процесния период не било осъществено. Въззивната страна счита, че въззиваемият на работното си място е разполагал с легло за сън и почивка и затова не се изпълва хипотезата на т. 6 от МЗ № Із-1259/2006 г. В т. 10 от МЗ № Із-1259/2006 г. се забранявало компенсирането на осигурената безплатна храна и тонизиращи напитки с пари.

От друга страна въззивникът твърди за първи път в производството, че въззиваемият е работил по валидно служебно правоотношение с ответника, поради което не са приложими разпоредбите на КТ и въз основа на издадената въз основа на него Наредба № 11/21.11.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея. Посочва се, че липсва изрична препращаща норма в текста на ЗМВР към Закона за държавния служител и КТ, поради което изводът на съда, че субсидиарно се прилага ЗДС и КТ е неправилен.

За първи път във въззивна жалба се прави и възражение за неоснователност на предявения иск за присъждане на обезщетение за неползване на безплатна предпазна храна, като се сочи, че поради характера на самото право да се ползва предпазна безплатна храна, с което се цели защита на здравето на работника е недопустимо неговото овъзмездяване с парично притезание. Моли се в обжалваните части решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение.

         По въззивната жалба в законния срок по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. М., пълномощник на Д.И.Д.. С него тя  е оспорена като неоснователна и е посочено, че обжалваното решение на НзРС е правилно и законосъобразно.        В отговора е посочено, че от всички събрани по делото доказателства се установило, че не е било налице никакво прекъсване на целия обем от трудовите функции, които служителят е изпълнявал в пълен обем и в двата времеви отрязъка – времето за сдаване на дежурство от 8.00 до 8.30 часа и във времето за физиологична почивка и хранене от 12.15 ч. до 13.05 часа от 18.00 до 19.00 ч. или съответно от 20.00 до 21.00 през различните периоди. Въззиваемата страна е посочила, че е представила по делото доказателство, което да се приложи по аналогия и това е заповед № 165/2009 г. за определяне на разпределението на работното време на оперативния дежурен център и дежурните смени в РУПБС и УПБС към ОД на МВР – Силистра. Сочи се, че е необходимо прилагането по аналогия на тази заповед, тъй като с такива заповеди се работи във всички поделения, но ответната страна не е изпълнила задължителните указания на НзРС да представи месечните разпределения и заповедите, касаещи работното време в Нова Загора. В цитираното разписание е било посочено, че времето от 8.00 до 8.30 часа е време за сдаване на дежурството, т.е. този половин час повече от 24-часовата работна смяна е неразделна част от денонощното дежурство на сдаващата смяна. Тези факти били потвърдени безпротиворечиво от всички разпитани по делото свидетели.

          По отношение втория предявен главен иск страната счита, че решението е правилно и законосъобразно. Страната посочва, че по същество във ВЖ не са развити аргументи, които да обосноват от какви точно пороци страда първоинстанционното решение. По отношение изложеното становище във ВЖ за наличие на забрана за компенсиране с пари на непредоставена и незаплатена безплатна храна, въззиваемият посочва, че до 2005 г. в трудовото право е имало забрана за компенсация с пари, която след това е отпаднала – чл. 285 ал.3 от КТ. В тази връзка е посочено, че Наредба № 11/2005 г. е издадена по законова делегация на основание чл. 285 ал.2 от КТ /§ 1 от ЗР/. С оглед на това и предвид императивното право на чл. 15 от ЗНА, че при противоречие между закон и подзаконов нормативен акт – в случая ЗМВР и КТ, с наредба или заповед се прилага по-високия по ранг нормативен акт. Следователно дори за процесния период от време да е действала заповед, забраняваща компенсацията с пари на непредставената безплатна предпазна храна, следва да се приложат ЗМВР и КТ. Моли се да се остави без уважение подадената ВЖ и да се потвърди решението на НрзРС като правилно и законосъобразно. Претендират се деловодни разноски.

         В с.з., въззивникът ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” – София, редовно призован, не се представлява.

В с.з. въззиваемият Д., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита от пълномощника му адв.М., която излага подробни съображения относно неоснователността на въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено частично.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Новозагорският районен съд е бил сезиран с предявени от Д.. против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” – София при условията на обективно кумулативно съединяване искове, след допуснато от съда изменение, както следва: иск за заплащане на положен извънреден труд в размер на 988.77 лв. за периода от 21.01.2010г. до 21.01.2013г. с правно основание чл. 202, ал. 1 , т. 3 от ЗМВР, вр. с чл. 211, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР; акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата, считано от изискуемостта до подаване на исковата молба в размер на 192,71лв. с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД; иск за заплащане паричната равностойност на незаплатена безплатна храна и ободрителни напитки в размер на 703,20лв. за периода от 21.01.2010г. до 21.01.2013г. с правно основание чл. 204, ал. 1 и ал.3 от ЗМВР и акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху втората главница, считано от изискуемостта до подаване на исковата молба в размер на 81,93 лв. с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищцата накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Съдът намира въззивната жалба за частично основателна.

Решението е обжалвано от въззивника ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” – София в частите, с които е осъден да заплати на П. по първия главен иск за неизплатен положен извънреден труд за признати 30 минути за приемане и предаване над 24 часа работна смяна сума от 436,38 лв. и в частта, с която е осъден да заплати по втория главен иск левовата равностойност на незаплатена безплатна предпазна храна и ободрителни напитки в размер на 703,20лв. Решението не е обжалвано в частта относно акцесорните искове.

Настоящата инстанция споделя правните изводи на Новозагорския районен съд относно първия главен иск за заплащане на положен извънреден труд в размер на 988.77 лв. /след допуснато от съда изменение на размера на иска/ с правно основание чл. 202, ал. 1 , т. 3 от ЗМВР, вр. с чл.211, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР. 

Безспорно по делото е установено, че ищеца Д. е държавен служител по смисъла на чл.169 от ЗМВР, като заема длъжност „пожарникар – началник ДС“ при РС „ПБЗН“, гр.Нова Загора към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” – София.

В чл. 202, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че държавните служители имат право на допълнително възнаграждение за извънреден труд. В чл. 211, ал. 3 от ЗМВР е предвидено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа - за служителите по ал. 3, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Безспорно, ищецът в първоинстанционото производство, видно от представените по делото писмени доказателства работи на 24-часови смени по смисъла на законовата норма, като в отработеното време се включват установените физиологични почивки и времето на хранене.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че на практика продължителността на всяка негова смяна е 24,30 часа, вместо нормативно установена 24-часова такава и продължава от 08,00 часа до 08,30 часа на следващия ден. От разпитаните по делото свидетели е установено, че сдаването на дежурството започва в 08,00 часа на следващия ден и приключва в 08,30 часа, като при сдаване на дежурството присъства целия състав на застъпващата и отстъпваща смяна, като се проверяват абсолютно всички съоръжения и апарати, като в случай на неизправност тя следва да се отстрани от сдаващия смяната, като до тогава смяната не може да бъде сдадена. Едва след цялостната проверка на съоръженията и констатирани изправности, началника на приемащата смяна се подписва в съответния дневник, че е приел дежурството и едва тогава освобождавал старата смяна. Продължителността на сдаването било 30 минути. Следователно, с действията по приемане и предаване на дежурството, реално ищецът отработва при ответника 24,30 часа на разписано двадесет и четири часово дежурство, тъй като самото естество на работа изисква това. Тези 30 минути са извън установеното редовно работно време и представляват извънреден труд по смисъла на чл.211, ал.5, вр. с ал.3 от ЗМВР и следва да бъде компенсирано от работодателя със заплащане на възнаграждение, определено по правилото на чл.211, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР.

Съдът намира за неоснователни възраженията на въззивника за ангажирани доказателства от негова страна, оборващи показанията на свидетелите на ищеца в първоинстанционното производство. Гласни доказателства няма ангажирани от страна на ответника. Пред районния съд са допуснати и изслушани свидетели, посочени от ищеца и техните показания съдът кредитира като непротиворечиви и взаимно допълващи се, от които именно се установява реалната продължителност на работното време на ищеца. Свидетелските показания относно реалните действия и продължителност на сдаването на дежурството, не се оборват от писмените доказателства, от които се установява редовната, нормативно установена продължителност на смените /24 часа/, но не и реалната такава /24,30 часа/, установена със свидетелските показания. Именно защото реалната продължителност на смяната надвишава с 30 мин. редовно установената такава, е налице полагане на извънреден труд от ищеца, който следва да бъде компенсиран от работодателя по законоустановения начин. 

От заключението на назначената и изслушана пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, е установен размера на дължимото възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд при прилагане правилото на чл.211, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР, като за 169 часа извънреден труд се дължи възнаграждение в размер на 988.77., което не е заплатено.

Следователно главният иск за заплащане на възнаграждение за положен и незаплатен извънреден труд е основателен и доказан в пълния претендиран размер. Правилно и законосъобразно районният съд е осъдил работодателя да заплати на служителя възнаграждение за положения извънреден труд за процесния период от 21.01.2010г. до 21.01.2013г. в пълния претендиран, след допуснатото изменение, размер. Въззивната жалба в тази й част /касаеща само част от присъденото възнаграждение в размер на 436.38 лв. е неоснователна, а решението на Новозагорския районен съд – правилно и законосъобразно и като такова ще бъде потвърдено в тази му част.

По отношение на втория главен иск за заплащане на левовата равностойност на незаплатена безплатна предпазна храна и ободрителни напитки в общ размер на 703.20 лв. следва да се отбележи, че въззивната жалба е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност. В разпоредбата на чл. 204 , ал. 3 от ЗМВР е предвидено, че на служители, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето се осигурява безплатна храна, а на служители работещи на смени се осигуряват ободряващи напитки. Със Заповед №Iз-1259/22.08.2006г. Министърът на вътрешните работи са определени дейностите, при извършването на които се осигурява безплатна предпазна храна на служителите в МВР /чл.1 от Заповедта/. По делото няма ангажирани доказателства от ищеца, носещ доказателствената тежест, установяващи, че същият извършва някоя от изрично посочените в Заповедта дейности, за да има право на такава храна. С оглед неизпълнение на основно процесуално задължение за доказване на твърдян факт, ищеца, носещ доказателствената тежест, следва да понесе своеобразната санкция на тежестта на доказване и съдът да приеме за ненастъпил недоказания факт. Следователно за периода на действие на цитираната заповед съдът приема, че ищеца не е служител, имащ право на безплатна предпазна храна по смисъла на чл.204, ал.3 от ЗМВР, вр. със Заповед №Iз-1259/22.08.2006г. на Министъра на вътрешните работи.

Настоящия състав намира за неправилно прилагането от страна на районния съд на разпоредбата на 161 от ГПК в тази насока, тъй като районният съд не е задължил с нарочно определение ответника да представи протоколи от заседанията на КУТ и заповеди, издадени въз основа на тях за определяне на служителите, имащи право на безплатна предпазна храна по чл.204, ал.3 от ЗМВР. Тези документи са изискани с нарочно определение от трето неучастващо по делото лице на основание чл.192 от ГПК, което не ги е представило с изложени мотиви за това, като съдът не е задължил ответника да ги представи, поради което не може да прилага санкционните последици, визирани в разпоредбата на чл.161 от ГПК.

С приемането на Наредба №Iз-1681/21.08.2012г. на МВР, в сила от 01.10.2012г. в чл.2, т.12 е предвидено осигуряване на безплатна храна на служители на МВР, които работят на 12 и 24-часови смени при сумарно изчисляване на работното време. Действително ищецът работи на 24-часова смени при сумарно изчисляване на работното време.

От представените по делото доказателства и от заключението по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответника е заплащал през целия процесен период левовата равностойност за храна, първоначално в размер на 30лв. месечно, а след последващо изменение в размер на 60 лв. месечно. Следователно на ищеца по силата на дадената законова възможност /чл.204, ал.1 от ЗМВР/ работодателят е заплащал левовата равностойност на храната, която не е осигурявал в натура. Съдът приема за основателно възражението на въззивника, че не може да се получава храна, респ. равностойността й на няколко различни основания. В тази насока е и разпоредбата на чл.9 от Наредба №11 от 21.12.2005г. В случая ответникът – въззивник е престирал паричната равностойност на сумата за безплатна храна и е изпълнил задължението си по чл.204, ал.1 от ЗМВР за целия процесен период. Предявеният иск в тази му част се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Като е достигнал до други правни изводи, първоинстанционния съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени в тази му част и вместо него да се постанови ново, с което иска на Д. за заплащане на левовата равностойност на незаплатена безплатна предпазна храна за периода от 21.01.2010 до 21.01.2013г. в размер на 592,80лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

По отношение на претенцията за заплащане левовата равностойност на непредоставени ободрителни напитки, съдът намира същата за основателна, а въззивната жалба в тази й част за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.204, ал.3 от ЗМВР на служители работещи на смени се осигуряват ободряващи напитки. Не може да се сподели възражението на въззивника, че щом на служителите в звената на ПБЗН са осигурени условия за сън и почивка по време на 24-часовите смени, това освобождава работодателя от задължението му по чл.204, ал.3, пр.2 от ЗМВР, тъй като двете неща не са поставени в условие на зависимост едно от друго. Безспорно ищецът е служител на МВР, работещ на смени и по силата на цитираната разпоредба работодателят е задължен да му осигурява тонизиращи напитки. Стойността е определена със Заповед №Iз-1259/22.08.2006г.  – 0,60лв. Видно от заключението на вещото лице за периода от 01.01.2010г. до 30.09.2012г. не са предоставяни или заплащани ободряващи напитки, каквито му се следват по силата на цитираната законова разпоредба. Въззивникът – работодател, носещ доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства относно осигуряването на ободряващи напитки, респ. заплащане на левовата им равностойност за този период. Едва от 01.10.2012г. работодателят е започнал да осигурява на ищеца ободряващи напитки, получавани от последния срещу подпис в нарочна ведомост. От заключението на вещото лице се установява, че дължимата сума за ободряващи напитки за периода 01.01.2010г. – 30.09.2012г.  възлиза на сумата от 110,40лв. и за тази сума, и за този период следва да бъде уважен предявения иск.

Съдът не приема възражението на въззивника за неоснователност на иска, поради забрана за компенсиране на осигуряваните тонизиращи напитки с пари, съгласно т.10 от Заповед №Iз-1259/22.08.2006г. Съществувалата в трудовото законодателство забрана за парична компенсация е отпаднала с измененията на КТ, ДВ бр.83/2005г. Самият ЗМВР предвижда възможност за заплащане на левовата равностойност на дължимата храна и по аналогия тази разпоредба следва да се приложи и относно предвиденото задължение за осигуряване на ободряващи напитки в случаите на липса на престация от страна на работодателя в натура. Освен това т.10 от Заповедта е норма от акт със значително по-нисък ранг от този на закон или кодекс, като при колизия, приоритет има по-силната норма. В случая нормата на Заповед №Iз-1259/22.08.2006г. не е била своевременно хармонизирана с настъпилите изменения в законовите разпоредби, което изключва и действието й пред тях.

Поради това решението на районния съд в тази му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта относно акцесорните искове за заплащане на мораторна лихва върху главниците, поради което в тази част, с която ответника е осъден да заплати такова обезщетение за забава е влязло в сила.

С оглед изхода на спора, на ищеца в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК се дължат разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 384.00лв., поради което решението на районния съд в частта относно присъдените му разноски следва да се отмени над сумата от 384.00 лв. до присъдения му размер от 400.00лв.

На ответника в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции в размер на 6.79 лв., поради което следва да му се присъдят такива за първата инстанция в посочения размер.

Решението на районния съд относно определената държавна такса и разноски в полза на бюджета на съдебната власт е правилно и законосъобразно, с оглед изхода на спора.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на спора по въззивната жалба, следва да се разпредели съразмерно между страните. Двете страни са претендирали разноски пред въззивната инстанция.

На въззивника ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” – София следва да се присъдят съразмерно разноски пред настоящата инстанция за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 30.98лв. с оглед частичната основателност на въззивната жалба.

На въззиваемия Д. следва да се присъдят съразмерно разноски пред настоящата инстанция за адвокатски хонорар в размер на 810.00лв., с оглед частичната неоснователност на въззивната жалба.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 215 от 13.12.2013г., постановено по гр.д. №40/2013г. по описа на Новозагорски районен съд в частите, с които Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” ЕИК 129010164, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“П.“ №* е осъдена да заплати на Д.И.Д. ЕГН ********** *** Загора паричната равностойност на незаплатена безплатна предпазна храна за периода от 21.01.2010г. до 21.01.2013г. в размер на 592,80 ( петстотин деветдесет и два лева и осемдесет стотинки ) лева., ведно със законната лихва, считано от 21.01.2013г. до окончателното й изплащане и разноски по делото над размера от 384,00 ( триста осемдесет и четири ) лева. до присъдения размер от 400.00 (четиристотин)лева., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Д.И.Д. ЕГН ********** *** Загора против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” ЕИК 129010164, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“П.“ №* иск за заплащане на паричната равностойност на незаплатена безплатна предпазна храна за периода от 21.01.2010г. до 21.01.2013г. в размер на 592,80(петстотин деветдесет и два лева и осемдесет стотинки ) лева. с правно основание чл.204, ал.1 и ал.3 от ЗМВР, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №215 от 13.12.2013г., постановено по гр.д. №40/2013г. по описа на Новозагорски районен съд в останалите обжалвани части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Д.И.Д. ЕГН ********** *** Загора да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” ЕИК 129010164, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“П.“ №* сумата от 6.79 ( шест лева и седемдесет и девет стотинки ) лева., представляваща разноски пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и сумата от 30.98 ( тридесет лева и деветдесет и осем стотинки ) лева., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” ЕИК 129010164, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“П.“ №* да заплати на Д.И.Д. ЕГН ********** *** Загора сумата от 810.00 ( осемстотин и десет) лева., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

   2.