Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,  19.05.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на тридесети април, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 142 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв.И., пълномощник на В.А.Д. ЕГН ********** ***, против решение № 146/21.12.2013г. по гр.д. № 167/2010г. на РС – Котел, с което е изнесена на публична продан недвижим имот, находящ се в гр.Котел, представляващ ПИ с идентификатор № 39030.501.604 с площ от 283 кв.м. с построена еднофамилна жилищна сграда със ЗП 55 кв.м., идентификатор 39030.501.604.1, гараж със ЗП 17кв.м. с идентификатор 39030.501.604.2 и селскостопанска сграда със ЗП 10 кв.м. с идентификатор 39030.501.604.3 и е било постановено след приключване на наддаването получените от продажбата суми да бъдат разпределени както следва: 20065/40130 ид.ч. за В.Д.; 836.04 / 40130 ид.ч. за Е.И.; 15570.05/40130 ид.ч. за Т.С. и 3658.91/40130 ид.ч. за Н.К..

С обжалваното решение въззивникът Д. е  бил осъден да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт държавна такса върху стойността на дела си в размер на 802,60 лева, Е.И. е била осъден ада заплати д.т. 33,44 лева, Т.С. е била осъдена да заплати 622,80 лева д.т. и Н.К. е била осъдена да заплати д.т. в размер на 146,36 лева.

Във въззивната жалба се сочи, че това решение е неправилно, незаконосъобразно и недопустимо. Страната твърди, че никой не е искал възобновяване в законния шестмесечен срок на спряното делбено дело, поради което същото е следвало да бъде вкарано в архив, но не е можело да бъде прекратено или да бъдат проведени процесуални действия по него. Моли се решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В законния срок е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.Х., пълномощник на Т.И.С. и Е.Т.И. с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Адвокат Х. посочва, че лично е поискала възобновяване на делото и след даване ход на същото е било обявено за решаване във връзка, с което е постановен и обжалваният съдебен акт. Въззиваемите посочват, че тъй като допуснатия до делба недвижим имот е неподеляем единственият възможен начин за ликвидиране на съсобствеността е изнасянето му на публична продан. Моли се въззивната жалба да не бъде уважавана.

В писмено становище адв.И. посочва, че до изтичане на шестмесечния срок, посочен в чл.230 от ГПК, никой не е искал възобновяване на делото.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Заявява, че желае да закупи имота, който е предмет на делото и който е изнесен на публична продан.

Въззиваемите Т.С. и Е.И. в с.з. не се явяват. Представляват се от адв. Х., която оспорва въззивната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Страната не е направила искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата К. в с.з. не се явява и не се представлява.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства. От тях се установява, че В.Д. е отправил нотариална покана до Е.И. и Т.С. , която е била получена от пълномощника им адв. Х. на 03.04.2014 г.  С поканата е било направено предложение за изкупуване на дяловете им от съсобствения процесен недвижим имот. Покана с такова предложение е било получена и от Н.К. на 24.04.2014 г.

         Установената и възприета от РС –Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на  06.01.2014г. в рамките на законно установения двуседмичен срок – на 08.01.2014 г. е била депозирана процесната жалба.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

         Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         Производството по делото се намира във втора фаза по допускане на делбата, при която съдът следва да постанови окончателен съдебен акт за начина, по който делбата следва да бъде извършена между страните.

         Съдът намира постановеното решение за допустимо. То е постановено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност. Несъстоятелни са оплакванията на въззивника за това, че съдът не е имал право да възобнови производството по делото след като то вече е било спряно веднъж за 6-месечен период и в рамките на този период от време не е било направено искане за възобновяването му. Изправени сме пред особена хипотеза. В случай имаме влязло в сила решение за допускане на делба, при което са определени съделителите, техните квоти и правото на собственост на всеки един съделител.  Както не е допустимо производството по делото да бъде прекратено след изтичане на 6-месечния срок, в който то е било спряно по взаимно съгласие на страните, тъй като съдът не може да обезсили решенията , които са влезли в сила преди датата на спиране на производството, така не е допустимо производството да остане завинаги висящо и на практика да не се стигне до реализиране на делбата и прекратяване на съсобствеността между страните, което е тяхно право. В този случай макар и след изтичане на 6-месечния срок процесуалният представител на две от страните – адв. Х., е депозирала  на 18.10.2013г. молба до  РС – Котел, с която е поискала производството по делото да бъде възобновено и да бъде извършена делба на допуснатия до делба недвижим имот.  С оглед на тази молба, както и на влязлото в сила определение № 573/26.09.2013 г. по ч.гр.д. № 478/2013 г. на СлОС, РС – Котел е възобновил производството по делото.  Това негово действие е правилно и законосъобразно и не води до порок на обжалвания съдебен акт.

         По делото е представено, изслушано и прието заключение на вещото лице Иван Христов, съгласно което процесният недвижим имот – жилищна сграда с идентификатор № 39030.501.604.1 по КК на гр. Котел, представлява самостоятелен жилищен обект и е реално неподеляем.

          В този случай следва да намери приложение разпоредбата на чл.348 изречение 1 от ГПК, съгласно която, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. В този случай няма значение извънсъдебното поведение на страните и обстоятелството, че въззивникът е направил предложение за изкупуване на дяловете от правото на собственост на останалите съделители. Това може да бъде осъществено независимо от постановяване на съдебното решение, а също така въззивникът разполага и с възможността предвидена в разпоредбата на чл. 348 изр. 2 и чл. 354 ал. 1 от ГПК, а именно може да участва при наддаването в публичната продан.

         Тогава когато имотът предмет на делба е неподеляем и не може да бъде възложен в дял на един от съсобствениците, единственият възможен начин за реализиране на делбата е чрез изнасяне на имота на публична продан, което е извършено с обжалвания съдебен акт.

         Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

         Тъй като изводите на настоящата инстанция изцяло съвпадат с правните изводи на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

         По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение №  146/21.12.2013 г. по гр.д. №167/2010г. на Котелския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.