Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 109

 

гр. Сливен, 27.03.2014 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 148   по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 944/13.12.2013 г. по гр.д. № 1013/2013 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от „ЕВН България Електроснабдяване” АД ЕИК 123526430 със седалище и адрес на управление гр.П. ул.”Хр.Г.Д.” № * против А.Г.А. ЕГН ********** *** * иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, вр. с чл. 422 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответника дължи сумите, за които срещу него на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 322/2013 г. на СлРС, е издадена заповед № 163/5.02.2013 г. за изпълнение на парично задължение, а именно главница в размер на сумата от 2 047,45 лв., представляваща главница за доставена и консумирана ел.енергия за периода от 12.10.2010 г. до 12.11.2012 г. с клиентски № 1001283690 за обект на потребление гр.С., ЖК „Д.” *-* с ИТН 2257518, обезщетение за забавено плащане в размер на 203,90 лв., начислена за периода от 16.12.2010г. до 03.02.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 04.02.2013 г., до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 252,57 лв., като неоснователен.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че от всички събрани по делото доказателства е установено по безспорен начин, че процесния електромер е отчитал неправилно консумираната ел.енергия, тъй като е бил манипулиран по начин довел до отчитане на по-малко реално консумираната електроенергия. Развити са съображения в тази насока и изведен е извода, че дружеството има правото да извърши корекция по сметката на клиента. В противоречие със събраните по делото доказателства съдът е заключил, че не се е установил по безспорен начин нерегламентиран достъп до средството за търговско измерване. На следващо място неправилно е съдебното решение, в частта в която са отхвърлени исковете за консумираната и отчетени от обекта ел.енергия. От заключението на експертизите е доказано по безспорен начин, че обекта в е доставена ел.енергия в количествата претендирани от дружеството, за които са били издадени съответните фактури. Всички частни свидетелстващи документи са подкрепени от назначените по делото експертизи, но тези заключения не са били обсъдени в съдебното решение. Поради това, се иска решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което претенцията да бъде изцяло уважена. Претендира за направените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК, е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се изразява становище,че се поддържат всички възражения направени пред първата инстанция. Не се оспорва, че ответника е потребител на ел.енергия за посочения обект. Сочи се, че не е доказано какви количества е доставената ел.енергия.Липсва законово основание за едностранното коригиране на сметката и не е спазена процедурата за това. Претендират се направените разноски.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за дружеството въззивник не се явява представител. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, с което се поддържа жалбата на основанията в нея и се претендират разноски.

Въззиваемият, нередовно призован, се явява лично и изразява становище, че жалбата е неоснователна.

 Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, въз основа на които неправилно е  отхвърлил иска изцяло.

Пред сливенския районен съд е бил предявен установителен иск за признаване на установено, че ответникът дължи сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение. Съдът е изложил подробно установените по делото факти, но въз основа на тях е направил неправилни правни изводи.  Игнорирал е безспорно установената от първата експертиза, дължимост на сумата и правилното отчитане на ползваната ел.енергия, а е приел, че е налице неравнопоставеност между страните и нарушаване на  правото на ищеца като потребител. Тези изводи обаче са неправилни, тъй като в случая, ако има засягане правото на потребителя, то това не рефлектира върху задължението му да заплаща ползваната ел.енергия, още повече, че е безспорно правилното отчитане на доставената ел.енергия. След като за процесния период ищецът е използвал точно посоченото количество ел.енергия, измерено от монтираното в обекта средство за търговско измерване, то той дължи  нейното заплащане. Съображенията, че нямал визуален достъп до средството за техническото измерване не рефлектират върху задължението му да заплати ползваната  ел.енергия. Безспорно е установено, че средството за измерване отговаря на всички нормативни изисквания и не може да има съмнение в точността на отчетеното количество ел.енергия.

Неправилно районният съд е приел за недължима сумата, която е отчетена за ползвана ел.енергия. Съображенията му в тази насока са, че от една страна се касае за недължимост на  сумите за процесния период, поради недоставена ел.енергия в количество и размери твърдяни в исковата молба, а от друга страна – поради неправилното им начисляване, касаещо сумата за корекция по сметка за минал период.  Съдът е приел, че не са ангажирани достатъчно доказателства, за да може въз основа на тях да се приеме за установено съществуването на вземанията на кредитора. Извлечението от сметка, което е било представено по делото, представлява частен свидетелстващ документ, който изхожда от страната и удостоверява изгодни за нея обстоятелства, поради което не се ползва с доказателствена сила за представилата го страна. Така съдът е достигнал до извода, че с оглед липсата на доказателства, а и направеното въз основа на представеното експертно заключение не може да се направи извод за дължимостта на сумата претендирана по извлечението от сметка.  Съдът  обаче неправилно е игнорирал назначените  от него експертизи, които заключения са изслушани в с.з. и въз основа на които е безспорно, че на ответника е доставена ел.енергия, която е била фактурирана по приетия начин и съответно осчетоводявана чрез фактури, които са налични в счетоводството на ищцовото дружество.  Безспорно е, че това дружество е търговец и няма съмнение , че неговите търговски книги са водени редовно, поради което  е безспорно, че те могат да служат за доказателства. Приложените по делото като доказателства фактури са съпроводени със справки – на гърба на всяка фактура, които са в последователност за показанията на отчетената като ползвана електроенергия. От заключенията на експертите е видно, че отчитанията са правилни, а фактурите безспорно са доказателства, които дават пълна информация за задължението и цената. Въз основа на тези доказателства  и заключенията на вещите лица безспорно се установява, че за претендирания период ответникът  дължи  на ищцовото дружество сумата от 1 605.15 лв., представляваща цената на доставената му ел.енергия. Освен това той дължи и сумата в размер на 199.21 лв., представляваща лихвата върху главницата.

Що се касае до начислената сума от 442.30 лв. допълнително начислена ел.енергия за минал период, то практиката на СлОС е последователна в разбирането, че тя не се дължи. По въпроса за наличието или липсата на предпоставки за извършване на едностранна корекция в сметката на потребителя на електрическа енергия от страна на доставчика въз основа на клаузи, съдържащи се в издадени от доставчика общи условия съществува задължителна съдебна практика, постановена от ВКС РБ по чл.290 ГПК- Решение №165/19.11.2009г по т.д. № 103/2009г.;Решение № 104/05.07.2010г. по гр.д. № 885/2009г.; Решение № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г.; Решение № 189/11.04.2011г по т.д. № 9/2010г.; Решение №177/12.12.2011г. по т.д. № 1008/2010г. ТК ІІ т.о. ВКС.

Съобразно изхода на процеса на въззивника следва да бъдат присъдени разноските както за тази , така и за първата инстанция , както следва: сумата от 202.43 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство, както и сумата в размер на 742.88лв. представляваща направените разноски пред първата инстанция и сумата в размер на 236,47 лв., представляваща направени разноски пред тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТМЕНЯ решение № 944/13.12.2013 г. по гр.д. № 1013/2013 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от „ЕВН България Електроснабдяване” АД ЕИК 123526430 със седалище и адрес на управление гр.П. ул.”Хр.Г.Д.” № * против А.Г.А. ЕГН ********** *** 19-Г-3 иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, вр. с чл. 422 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответника дължи сумите, за които срещу него на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 322/2013 г. на СлРС, е издадена заповед № 163/5.02.2013 г. за изпълнение на парично задължение, а именно главница в размер на сумата от 2 047,45 лв., представляваща главница за доставена и консумирана ел.енергия за периода от 12.10.2010 г. до 12.11.2012 г. с клиентски № 1001283690 за обект на потребление гр.С., ЖК „Д.” *-* с ИТН 2257518 до размера на сумата от 1605,15лева, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на  обезщетение за забавено плащане до размера на сумата от 199,21 лв., начислена лихва за периода от 16.12.2010г. до 03.02.2013 г.,  и в частта с която е отхвърлена претенцията за разноски в заповедното производство до размера на сумата от 202,43 лева, а също и в частта за разноските  като вместо това постановява:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между „ЕВН България Електроснабдяване” АД ЕИК 123526430 със седалище и адрес на управление гр.П. ул.”Хр.Г.Д.” № * и А.Г.А. ЕГН ********** *** 19-Г-3 по предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, вр. с чл. 422 ал.1 от ГПК, че ответникът дължи част от сумите, за които срещу него на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 322/2013 г. на СлРС, е издадена заповед № 163/5.02.2013 г. за изпълнение на парично задължение, а именно главница в размер на сумата от 1605,15 лв. /хиляда шестстотин и пет лева и 15 ст./, представляваща цена на доставена и консумирана ел.енергия за периода от 12.10.2010 г. до 12.11.2012 г. с клиентски № 1001283690 за обект на потребление гр.С., ЖК „Д.” *-* с ИТН 2257518, както и обезщетение за забавено плащане в размер на 199,21 лв. /сто деветдесет и девет лева и 21 ст./, начислена лихва за периода от 16.12.2010г. до 03.02.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 04.02.2013 г., до окончателното изплащане на задължението както и  сумата от 202,43 лева / двеста и два лева и 43ст/ представляваща направени разноски в заповедното производство.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 944/13.12.2013 г. по гр.д. № 1013/2013 г. на Сливенския районен съд в останалата част.

 

ОСЪЖДА А.Г.А. ЕГН ********** *** 19-Г-3  да заплати на ЕВН България Електроснабдяване” АД ЕИК 123526430 със седалище и адрес на управление гр.П. ул.”Хр.Г.Д.” № * сумата от на 742.88лв. представляваща направените разноски пред първата инстанция и сумата в размер на 236,47 лв. , представляваща направени разноски пред тази инстанция.

 

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: