Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  53

 

гр.Сливен, 16.07.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание, проведено на двадесет и трети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

при участието на секретаря Р.Г.,

като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА гр.д.№ 154 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:

              

Предявена е искова молба от Е.Х.Б. против  Прокуратурата на Република България, в която се твърди, че с Постановление от 10.12.96г. на РП - Силистра е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по сл.д. № 133/96г., образувано по чл.212 от НК по описа на ОСС - Силистра. На 03.02.97г. ищцата е била задържана и приведена в Ареста на ОСС - Силистра, където е останала до 20.07.1997г.,  когато мярката за неотклонение е била изменена в „Парична гаранция” в размер на 20 000 лв. Така общо дните, през които е била „задържана под стража“ възлизат на 138 дни. Твърди се, че сл.д. № 133/96г. по описа на ОСС - Силистра е било изпратено по компетентност на Софийска градска прокуратура. Оттогава до настоящия момент ищцата е в неведение за това какво и какви процесуални действия се извършват по делото като единствено и само е призована в ІV-то РПУ на СДВР и разпитвана като свидетел. Тогава е установила, че делото е образувано срещу лицето Т.Р.В. за извършено престъпление по чл.211 ал.1 от НК.

Ищцата твърди още, че по-късно през м.02.14г. е получила Постановление от 19.09.2012г. на РП София за прекратяване на наказателното производство, поради изтекла абсолютна давност. Предвид горното, ищцата твърди, че е претърпяла непоправими морални последици, които са й причинили гражданска смърт. В резултат на престоя й в ареста е отслабнала със 17 кг, получила е схващане на носоглътката и трудно е можела да говори и да се храни близо 6 месеца. Твърди, че е посегнато на доброто й име на уважаван гражданин пред нейни близки, колеги и семейството й. Твърди, че през този период е била затворена в себе си, като не е споделяла с никого, размишлявайки за това какво престъпление е извършила. Посочва, че през този период е била обречена на социална изолация. Всичко гореизложено твърди, че е променило живота й, тъй като е преживяла чувство за унижение, с което постоянно живее. Претендира обезщетение от ответника за наложената неоснователно и незаконно мярка „Задържане под стража” за срок от 138 дни, което определя за справедлива  сумата от 150 000 лв, както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба.

Исковата молба е връчена редовно на ответника. Същият в законно установения срок е депозирал отговор. Оспорват се допустимостта и основателността на исковата претенция.  Твърди се, че не са представени доказателства за вида и размера на вредите, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните морални вреди и незаконното  обвинение, респективно незаконното задържане под стража. Твърди се, че липсват доказателства за взимане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на ищцата, нито за повдигнатото и предявено спрямо нея обвинение, а още по-малко за прекратено спрямо нея, на съответно валидно правно основание, наказателно производство.  Оспорва се и срока на задържане под стража на ищцата. Посочва се, че взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража” на 20.06.97г. е била изменена в по-лека такава – „Парична гаранция”.  Изменението на мярката за неотклонение се твърди, че не е основание за ангажиране отговорността на държавата. Независимо от горепосоченото се прави изрично възражение, че правото на иск по чл.2 ал. 1 т.1 от ЗОДОВ е погасено по давност. Като аргумент в тази посока се сочи чл.110 от ЗЗД, тъй като от изменението на  мярката за неотклонение в по-лека, а именно 20.06.1997г. са изтекли много повече от законово предвидените 5 години. Твърди се, че не е изпълнен и състава за ангажиране отговорността на Прокуратурата, съобразно чл.2 ал.1 т.2 /т.3/ от ЗОДОВ, тъй като наказателното преследване е било погасено по давност и производството не е продължило по искане на Прокуратурата или на обвиняемата. Като аргумент в тази посока се посочва т.8 от Тълкувателно решение № 3/2005г. на Общо събрание на Гражданска колегия на ВКС. Оспорва се и размера на претендираното обезщетение като се твърди, че същия е изключително завишен.

В с.з. ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба и съображенията изложени в нея. Моли за уважаване на исковата претенция.Представя подробни писмени бележки.

В с.з. Прокуратура на РБ оспорва исковата молба изцяло по основателност и по обективност, като поддържа изцяло направените в отговора възражения. Счита, че следва да бъде приложен чл. 5 от ЗОДОВ.

От фактическа страна се установява следното :

На осн. чл.7 от ГПК, съдът е изискал от СРП пр. пр. № 32218/1997г. От приложените документи се установява, че срещу лицето Е.Х.Б. е образувано и проведено разследване по сл.д. № С -133/96г. по описа на Окръжна следствена служба – гр. Силистра за престъпление по чл. 211 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК. На 02.07.1997г. делото е изпратено на РП – Силистра, с предложение за предаване на съд.

РП – Силистра на 14.07.1997г. е изпратила делото по компетентност на Софийска градска прокуратура.

В деловодните книги на СГП на 17.07.1997г. е отразено постъпване на материалите по сл.д. № С - 133/1996г. по описа на ОСС – Силистра, преписка № 2926/96г. по описа на ОП – Силистра, които на 22.08.1997г. са изпратени на Софийска районна прокуратура по компетентност.

От представената справка от СРП е видно, че на 25.08.1997г. материалите са заведени и оставени без по – нататъшно движение. По дневниците на СРП липсва отразено движение на делото след тази дата, както и самото дело не е намерено. Констатирано е загубване на делото.

С Постановление от 04.10.2010г. на СРП е разпоредено възстановяване на материалите по пр. пр. № 32218/1997г. по описа на СРП, но това не е сторено.

С  Постановление от 19.09.2012г. на СРП е прекратено наказателното производство по пр. пр. № 32218/1997г. по описа на СРП.

По делото е представено писмо от ОС „Изпълнение на наказанията“ – Силистра от което е видно, че на 03.02.1997г. с Постановление на РП – Силистра от 10.12.1996г. на лицето Е.Х.Б. е повдигнато обвинение и взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по СЛД № С - 133/1996г. за престъпление по чл. 211 от НК.

На 20.06.1997г. мярката е изменена в парична гаранция – 20 000 лева и лицето е освободено от ареста. Общ престой от 03.02.1997г. до 20.06.1997г. включително – 138 дни.

От разпита на св.Н. и св. Т. се установява, че ищцата по време на престоя си в ареста е била в килия с циганки, през различно време. След освобождаването й, същата е била със силно намалено тегло в неадекватно състояние – свита, тихо плачела, говорела несвързано с губене на спомени за отделни моменти. Консултирана е с психиатър чрез домашни визити, приемала е медикаменти.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, ценени както поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът възприе изцяло дадените показания от св. Н. и св. Т., за които няма основания да се съмнява в тяхната обективност и достоверност.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество, а именно :

Исковата претенция е с правно основание на претендираните права - чл.2 ал.1 т.1, предл.1 и чл.4 от ЗОДОВ.

Обстоятелствата, които са установени се свеждат до факта на прекратяване на образуваното наказателно производство, въз основа на Постановление на Районна Прокуратура – гр. София от 19.09.2012г., влязло в сила. С това Постановление е прекратено на осн. чл. 199 от НПК, чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК наказателното производство по ДП № 15344/2010г. по описа на 04 РУП – СДВР, пр. пр. № 32218/1997г. по описа на СРП, водено срещу Т.Р.В. за извършено престъпление по чл. 211, ал.1 от НК. В мотивите на постановлението е посочено, че към 14.07.2012г. е изтекла т.нар. „абсолютна давност“, която в съответствие с чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.3 от НК е петнадесет години и изключва продължаване на наказателното преследване.

В случая е налице прекратяване на наказателното производство, но спрямо лицето Т.Р.В.. Към преписката липсват доказателства за начина на развитие на наказателното производство спрямо ищцата Е.Х.Б.. Съдът би могъл само да предполага, не е и да извлече категорични изводи в тази насока. Не е възможно да се прецени при развилото се наказателно производство какви точно действия са извършени спрямо ищцата Б. и до колко същите са незаконни, респ. да се ангажира отговорността на държавата за вреди. Това от своя страна води до невъзможност за преценка на обуславящата връзка между търпените вреди и незаконните действия и актове на ответната Прокуратура.

Ето защо и с оглед липсата на елементите от специалния фактическия състав на чл.2 ал.1, т.2 от ЗОДОВ искът за репариране на вреди, причинени от правозащитни органи в лицето на прокуратурата, се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Липсата на акт, с който е прекратено наказателното производството против ищцата, води до невъзможност за преценка основателността на възражението за изтекла погасителна давност на исковата претенция.

С оглед разпоредбите на чл.10 от ЗОДДВ и предвид изхода на спора, присъждане на такси и разноски по производството по делото не се дължи.

Водим от изложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

 

Р       Е       Ш       И       :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Х.Б. с ЕГН ********** *** срещу Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В.“ № *, иск за сумата от 150 000/сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение по чл.2  ал.1, т.1 от ЗОДОВ за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 07.03.2014г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                  

                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: